Решение № 16811 от 14.09.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 16390/2024
- Вид
- Решение № 16811
- Подписан
- 14.09.2024
- Състав
- Йоанна Наскова Станева
Други актове по делото
- Разпореждане № 43900 от 22.03.2024 · ЙОАННА НАСКОВА СТАНЕВА
- Разпореждане № 48910 от 02.04.2024 · ЙОАННА НАСКОВА СТАНЕВА
- Определение № 23470 от 06.06.2024 · ЙОАННА НАСКОВА СТАНЕВА
- Разпореждане № 153729 от 24.10.2024 · ЙОАННА НАСКОВА СТАНЕВА
- Разпореждане № 159375 от 04.11.2024 · ЙОАННА НАСКОВА СТАНЕВА
- Разпореждане № 170535 от 21.11.2024 · ЙОАННА НАСКОВА СТАНЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 426, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 429, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 191 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 119 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 16811 гр. София, 14.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕВА при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело № 20241110116390 по описа за 2024 година
Предявени са от Я. А. В. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 2000 лева, представляваща главница по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта на Н.Г.Л., сумата от 3009,63 лева, представляваща лихва за забава за периода от 19.03.2008г. до 06.11.2013г., сумата от 441,99 лева, представляваща договорна лихва за периода от 19.02.2008г. до 02.02.2009г., сумата от 39 лева, представляваща годишна такса по договора за 2009г., както и сумата от 414,53 лева, представляваща присъдени разноски, както и сумата от 2167,90 лева, представляваща законна лихва върху главницата за периода от 07.11.2013г. до 20.03.2024г., за които вземания е бил издаден изпълнителен лист от 03.04.2014г. по ч.гр.д. № 676/2013г. по описа на Районен съд - гр. Поморие, въз основа на който е образувано изп.д. № 2024***0400478 по описа на ЧСИ Т.М., рег. № *** в КЧСИ с район на действие ОС - гр. Бургас, поради погасяването им по давност.
Ищцата Я. А. В. твърди, че на 18.03.2024г. получила покана за доброволно изпълнение от ЧСИ Т.М. по изп.д. № 478/24г., в която били индивидуализирани процесните вземания, задно с разноски по изпълнението. Изпълнителното дело било образувано на 07.03.2024г. по молба на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД въз основа на изпълнителен лист от 03.04.2014г., издаден от РС - гр. Поморие по ч.гр.д. № 676/2014г. По него бил наложен и запор върху трудовото възнаграждение на ищцата. Преди образуване на това изпълнително дело било образувано предходно такова под № 2211/2019г., което било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с постановление от 04.01.2024г. След запознаване с делата ищцата установила, че считано от датата на издаване на изпълнителния лист от 03.04.2014г.
1 до датата на образуване на актуалното изпълнително дело били изтекли повече от пет години, поради което вземанията били погасени по давност. С уточнителна молба от 29.03.2024г. е посочила, че предявява иск и за законната лихва върху главницата, считано от 07.11.2013г. до 20.03.2024г. в размер на 2167,90 лева. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се оспорва иска. Изложени са съображения, че предявеният установителен иск е недопустим за разликата над сумата от 2000 лева, главница по договор за издаване на револвираща кредитна карта. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД с погасяване на главницата се погасяват и акцесорните задължения, поради което не е налице правен интерес от предявяване на иск по отношение на тях. Поддържа, че в настоящия случай е приложима петгодишната давност. Твърди, че за процесното вземане било образувано изпълнително производство № 1185/2014г. по описа на ЧСИ Т.Г.М., като последното изпълнително действие по него било от 19.02.2015г. Сочи, че нова давност за процесното вземане започнала да тече от 26.06.2015г. През 2019г. било образувано ново изпълнително дело № 02211/2019г. по описа на ЧСИ М., по което още с образуването били предприети изпълнителни действия, прекъсващи давностния срок. Последното изпълнително действие било от 20.12.2019г. След тази дата била започнала да тече нова давност, прекъсната с образуване на следващо поред изпълнително дело № 478/2024г. по описа на ЧСИ М..
Изложени са съображения, че нито в един момент за процесното взамене не била изтекла погасителна давност. Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
По допустимостта на предявените искове съдът намира следното. Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, основан на изтекла погасителна давност е налице за ищеца единствено в хипотезата, в която вземанията, които твърди да са погасени по давност, не са вече погасени чрез друг погасителен способ плащане /вкл. принудително изпълнение/, прихващане, новация, опрощаване и пр.
Единствено ликвидни и изискуеми вземания, подлежащи на принудително изпълнение, могат да бъдат погасени по давност. В случай, че вземанията са били погасени чрез принудително изпълнение след изтичане на погасителната давност, длъжникът в изпълнителното производство няма правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за тяхната недължимост, а от осъдителен иск срещу взискателя за тяхното връщане като принудително събрани без основание.
В настоящата хипотеза от съдържанието на приобщените изпълнителни дела не се установява да са налице събрани от длъжника суми, респ. същите да са били преведени в полза на взискателя, поради което предявените отрицателни установителни искове са процесуално допустими и следва да бъде разгледани по същество.
Предмет на производството по чл. 439 ГПК е съществуването на изпълняемото 2 материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на провежданото изпълнение. Тъй като производството по така предявения иск се характеризира с оспорване на изпълняемото право, правният интерес на ищеца е обусловен от наличието на вземане срещу него, скрепено с изпълнителна сила, независимо дали това вземане се изпълнява или не към датата на предявяване на иска. Ето защо в тежест на ищеца е да докаже наличието на издаден срещу него изпълнителен титул.
В конкретния случай страните не спорят и с обявения за окончателен проект за доклад съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелството, че на 03.04.2014г. е бил издаден изпълнителен лист по ч.гр. дело № 676/2013г. по описа на РС- гр. Поморие, въз основа на който е било образувано изп. дело № 478/2024г. по описа на ЧСИ Т.М., рег. № ***, с район на действие ОС- гр. Бургас.
Освен безспорния му характер горното обстоятелство се установява и от приетия препис от изпълнителен лист, издаден на 03.04.2014г. по ч.гр. дело № 676/2013г. по описа на РС- гр. Поморие, с който Я. А. В. е била осъдена да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД сумата от 5490,62 лева, включваща 2000 лева, главница по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта на Н.Г.Л., 3009,63 лева, лихва за забава за периода от 19.03.2008г. до 06.11.2013г., 441,99 лева, договорна лихва за периода от 19.02.2008г. до 02.02.2009г., 39 лева, годишна такса по договора за 2009г., ведно със законната лихва върху главницата от 07.11.2023г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 414,53 лева, разноски по делото.
Не е спорно между страните, че гореописаните вземания са били прехвърлени на „ЕОС Матрикс“ ЕООД по силата на Договор за прехвърляне на вземания, сключен между „ЕОС Матрикс“ ЕООД и „С.Г.Груп“ ЕАД на 11.12.2020г., които от своя страна са придобили процесните вземания по Рамков договор за цесия от 19.12.2019г.
При наличието на вземания, за които е издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело, както и при липса на погасяване на вземането чрез принудително изпълнение към датата на исковата молба, за ищеца е налице правен интерес от предявените отрицателни установителни искове за тяхната недължимост.
При това положение и с оглед наведеното от ищеца възражение за изтекла погасителна давност за вземанията, в тежест на ответника е да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
Относно релевираното възражение за изтекла погасителна давност съдът намира следното:
Съгласно постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 3 от 04.02.2022г. по гр.д.
№ 1722/2021г. на ВКС, IV г.о., ГК, нормата на ч л. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. В случая няма спор и се установява, че заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителният лист е влязла в сила с изтичане на 14-дневния срок за възражение. Ето защо на основание чл. 117, 3 ал. 2 ЗЗД приложима към процесното вземане е общата петгодишна давност.
Съгласно задължителните указания, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
Съгласно утвърдилата се съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК, формирана след постановяване на тълкувателното решение от 2015г., исканията на взискателя за предприемане на изпълнителни действия след прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, също прекъсват давността на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, защото съдебният изпълнител е длъжен да ги предприеме /в този смисъл Решение № 60282 от 19.01.2022г. на ВКС по гр. д. № 903/2021г., III г. о., ГК, Решение № 127 от 12.07.2022г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 3 от 4.02.2022г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021г., IV г. о., ГК и Решение № 37 от 24.02.2021г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020г., IV г. о., ГК/.
Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.
В конкретния случай от приобщения препис от изп.д. № 1185/2014г. по описа на ЧСИ Т.М., рег. № *** в КЧСИ с район на действие ОС - гр. Бургас се установява, че производството по делото е образувано по молба от 29.10.2014г. на „Първа инвестиционна банка“ АД за принудително изпълнение на вземанията по изпълнителния лист срещу Я. А.
В.. С молбата взискателят е поискал от съдебния изпълнител да наложи запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки и трудово възнаграждение, както и да наложи възбрана върху недвижимите имоти на длъжника. С цитираната молба взискателят е възложил на съдебния изпълнител да определи способа за изпълнение съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Към молбата е приложен изпълнителен лист от 03.04.2014г., издаден по ч.гр.д. № 676/2014г. по описа на РС - гр. Поморие.
На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена на 10.11.2014г.
На 18.02.2015г. е наложен запор върху вземания на длъжника в „Райфайзенбанк България“ ЕАД.По наложения запор липсват постъпления.
На 28.11.2019г. е постъпила молба от взискателя с искане за прекратяване на изпълнителното дело поради настъпила перемпция.
С постановление от 28.11.2019г. съдебният изпълнител е констатирал настъпилото прекратяване на делото по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
4
Разпоредено е да се вдигнат наложените запори на длъжника в „Райфайзенбанк България“ ЕАД.
От приобщения препис от изп.д. № 2211/2019г. по описа на ЧСИ Т.М., рег. № *** в КЧСИ с район на действие ОС - гр. Бургас се установява, че производството по делото е образувано по молба от 20.12.2019г. на „Първа инвестиционна банка“ АД за принудително изпълнение на вземанията по изпълнителния лист срещу Я. А. В.. С молбата взискателят е поискал от съдебния изпълнител да наложи запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки и трудово възнаграждение, както и да наложи възбрана върху недвижимите имоти на длъжника. С цитираната молба взискателят е възложил на съдебния изпълнител да определи способа за изпълнение съгласно чл. 18 ЗЧСИ. Към молбата е приложен процесния изпълнителен лист от 03.04.2014г., издаден по ч.гр.д. № 676/2014г. по описа на РС - гр.
Разпечатката съдържа 37 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/757dc93d-4e21-42db-9089-310f81641938