Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 118 от 01.04.2024, Районен съд - Шумен

Съд
Районен съд - Шумен
Дело
Административно наказателно дело 235/2024
Вид
Решение № 118
Подписан
01.04.2024
В сила
22.07.2024
Състав
Ростислава Янкова Георгиева

Цитирани разпоредби

  • чл.143, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.61, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.45 · Закон за потребителския кредит
  • чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
  • чл.180, ал.6 и 7 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.180, ал.6 и 7 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.320 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Шумен, 01.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ростислава Янк. Георгиева при участието на секретаря И.Й.Д. като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно наказателно дело № 20243630200235 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.63 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №В-002501/27.09.2023 год. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към КЗП, с което на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК175074752, със седалище и адрес на управление: ************** представлявано от С.Н.Н. и Н.М.Л. е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл.45 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ за нарушение на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като излага доводите си за това в жалбата. В съдебно заседание не се явява представляващия дружеството и не изпраща представител.

За Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към КЗП - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание не се явява представител.

От името на упълномощен представител е депозирано писмено становище на 15.03.2024 год., в което излага становище по съществото на спора и моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

1

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК175074752 извършва търговскабанкова дейност в обект – Офис на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, находящ се в ************** като предоставя потребителски кредити.

По повод постъпила потребителска жалба с вх.№В-03-335/22.02.2023 год. на 10.03.2023 год. била извършена проверка от служители при КЗП – РД – Варна, гр.Шумен в офиса на дружеството. По време на проверката длъжностни лица от КЗП – РД – Варна, гр.Шумен – свидетелите В. К. Г. и Н.

И. Й. поискали да им бъде представено становище по потребителската жалба, както и произволно избран договор за предоставяне на потребителски кредит. От страна на дружеството – жалбоподател бил представен Договор за потребителски кредит – стандарт №40015805181, по силата на който „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК175074752 отпуснало на клиент кредит в размер на 2000 лава, със срок на издължаване 36 месеца, при размер на вноската по кредита – 96.43 лева, ГПР 49.04%, годишен лихвен процент 41.00%, лихвен процент на ден 0.11% и дължима сума по кредита 3471.21 лева. В същото време в т.VI на договора, предложение второ било посочено, че по поискана и закупена допълнителна услуга „фаст“ кредитополучателя се задължава да заплати възнаграждение в размер на 1100 лева, което представлява над 50% от стойността на заеманата сума, като тази сума е дължима, заедно с погасителната вноска по кредита. Така общото задължение по този кредит било в размер на 4571.21 лева. Било констатирано, че в общите условия на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД към договора за потребителски кредит в точка 15.1 било посочено, че „допълнителната услуга „фаст“ представлява услуга, която всеки клиент би могъл да закупи, която представлява приоритетно разглеждане и становище по искането за отпускане на кредит, преди кредитополучателите, които не са закупили посочената допълнителна услуга и в рамките на 1 /един/ час, считано от постъпване на искането за откриване на потребителски кредит в системата на „Профи Кридит България“ ЕООД.

След проверка на Договора за кредит на подателя на сигнала било установено, че става въпрос за идентична ситуация, при която и в двата договора е описана опцията за „Закупуване на допълнителна услуга „флекс“. Разликата е била единствено в стойността на тази услуга. При договора с жалбоподателя Методиев възнаграждението за тази услуга е било 500 лева, а при представения договор по време на извършване на проверката – 1100 лева, което представлява над 50% от стойността на заетата сума. Стойността на тази допълнителна услуга била включена в погасителния план, като по нея се начислявали лихви, в същия размер, в който били договорени и лихвите по кредита и общото задължение по кредита нараствало от 3471.21 лева на 4571.21 лева, като по този начин многократно надхвърляло договореното ГПР, което по договора било в размер на 49.04%.

Резултатите от проверката били отразени

2 в

Констативен протокол

№К-

2692791/10.03.2023 год., с който представител на дружеството е бил поканен да се яви на 16.03.2023 год. за даване на становище по посочената по-горе потребителска жалба и за представяне на екземпляр от сключен потребителски кредит №40006665938, както и екземпляр от договор за потребителски кредит, сключен през месеците февруари или март 2023 год.. На 17.03.2023 год. представител на дружеството е представил становище по жалбата, Договор за потребителски кредит №40006665938/17.11.2021 год., ведно с принадлежащите към него документи и заверено копие на Договор за потребителски кредит №40015805184//06.03.2023 год., заедно с документите към него.

С оглед констатираното нарушение до дружеството била изпратена покана за съставяне на акт за установяване на административно нарушение, която била получена на 24.03.2023 год. На 28.03.2023 год. на дружеството-жалбоподател бил съставен акт за установяване на административно нарушение №002501/28.03.2023 год., като актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Актът е бил предявен на упълномощено от дружеството лице, което е подписало акта, без да изложи възражения. Впоследствие дружеството не се е възползвало от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е депозирало допълнителни писмени възражения. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №В002501/27.09.2023 год. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към КЗП, с което на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК175074752, със седалище и адрес на управление: ************** представлявано от С.Н.Н. и Н.М.Л. е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл.45 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ за нарушение на чл.10а, ал.2 от ЗПК.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя В. К. Г. и на свидетеля – Н. И. Й. - свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.

Съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите В. К. Г. и Н. И. Й., доколкото и двамата са участвали лично в извършената проверка и показанията им почиват на техни преки и непосредствени впечатления за фактите и обстоятелствата, за които свидетелстват. В същото време показанията им са предубедени, незаинтересовани, последователни и кореспондират както помежду си, така също и с останалия събран по делото доказателствен материал.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че дружеството действително е извършило визираното в акта и в наказателното постановление административно нарушение, по следните правни съображения:

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че дружествотожалбоподател има качеството „кредитор“ по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК, доколкото се 3 явява юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. Следователно за него важи забраната, посочена в разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК да не изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита.

В настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че в Договорите за потребителски кредит е включена допълнителна услуга „фаст“, която предоставя на клиента право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит. Същото условие е включено и в т.15., от Общите условия на „Профи Кредит България“ ЕООД към Договор за потребителски кредит. Посочената такса е включена в Договора за кредит и представлява такса за разглеждане на искането за кредит и се заплаща от страна на кредитополучателя едва при отпускане на кредита, а не предварително. В тази връзка са и събраните в хода на производството доказателства, от които се установява, че посочената такса е включена в погасителния план и представлява част от погасителната вноска по кредита, върху която се начислява и съответната лихва. С оглед на изложеното се налага извода, че доколкото посочената такса се изисква едва след разрешаване на кредита и неговото отпускане и се включва в сключения между страните Договор за потребителски кредит, то същата по своя характер се явява такса за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, а не такса за разглеждане искането за кредит.

Процесният договор за кредит е потребителски по своя характер, поради което са приложими разпоредбите на ЗПК. В нормата на чл.10а, ал.1 от ЗПК е дадена възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставяне на потребителя на допълнителни услуги във връзка с договора. Това са такива услуги, които нямат пряко отношение към насрещните престации на страните – предоставяне на паричната сума и връщането й. Нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК изрично забранява събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояване и управление на кредита.

В тази връзка съдът намира, че с уговорката, която предвижда потребителят да заплати възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услугата "Фаст", кредиторът цели да си набави допълнителни плащания извън предвидените в закона, поради което същите се явяват сключени в противоречие с императивната разпоредба на чл.10а, ал.2 от ЗПК.

Услугата " Фаст", която се изразявала в приоритетно даване на становище по искането за отпускане на потребителски кредит преди всички останали кредитоискатели, обективно не би могла да бъде предоставена, тъй като становището по искането очевидно вече е налице към момента на сключване на договора за кредит. В случай, че действително се касаеше за реално предоставена подобна услуга, таксата би следвало да се събира от всеки кредитоискател, пожелал приоритетно даване на становище по искането му, а не само от тези, на които се дава положително становище и се предоставя кредит. В случая е видно, че таксата се включва в размера на погасителните вноски, следователно е предпоставена от вече дадено становище за отпускане на кредита, а не от приоритетното разглеждане на 4 искане, без оглед на резултата от това разглеждане. Не е ясно и каква е разликата между приоритетното и обичайното даване на становище по искането за отпускане на кредит и дали въобще има друга процедура освен тази, която е наречена от кредитора "приоритетно даване на становище".

Законът допуска събиране на такси и комисионни, които касаят само допълнителни услуги по договора, но не и които пряко касаят действия по разглеждане на договора, риск и други и същите безспорно са във връзка с усвояването и управлението на кредита. С оглед изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че дружеството-жалбоподател в качеството си на кредитор е нарушил разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК и изисквайки посочената такса от 1100 лева е осъществил от обективна страна състава на посоченото нарушение, поради което правилно е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.