Решение № 269 от 03.08.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 269 гр. ХАСКОВО, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Р. А. Г. в присъствието на прокурора Ц. Т. П. като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско дело № 20265600500341 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Глава ХХ, чл.258 и сл. от ГПК.

Обжалваното решение

С решение №71/15.IV.2026 г. постановено по гражданско дело №717/2025 г. Районен съд-Свиленград осъжда Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.София, бул. „Витоша” № 2, да заплати на В. В. Т., сумата 1000 евро – представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на доброто му име и сумата от 357.90 евро – представляваща претърпени имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение, претърпени вследствие образувано и водено срещу ищеца наказателно производство за извършено престъпление по чл. 206, ал. I, от НК, приключило с постановление за прекратяване на наказателното производство от 26.IV.2023 г. (влязло в законна сила на 13.V.2025 г.) на прокурор при РП -Бургас, ТО Несебър, ведно със законната лихва от 13.V.2025 до 1 окончателното погасяване, като отхвърля иска за претърпени неимуществени вреди за сумата над 1000 евро до пълния предявен размер от 5112.92 евро и претенцията за законна лихва от 04.Х.2022 г. до 12.V.2025 г.

С решението се осъжда Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.София, бул. „Витоша” № 2, да заплати на адвокат Е. Г. М. от АК Разград, с личен № 1800017372, сумата 457.86 евро за адвокатско възнаграждение.

Обстоятелства по обжалването

Недоволни от първоинстанционния акт са останали от страна на Прокуратурата на Република България,поради което го обжалват като неправилен и незаконосъобразен.

Въззивникът намира установената пред съда фактическа обстановка за отговаряща на действителността и че първата инстанция възприела тези факти правилно.

Районен съд-Свиленград обаче не изградил адекватни на истинското правно значение на фактите изводи,което довело до незаконосъобразно постановени с решението правни последици. Присъдената сума от 1000 евро надвишавала справедливия размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди от ищеца и ва тази насока решението било в противоречие с чл. от 52 33Д за обществена справедливост.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, Районен съд-Свиленград не в достатъчна степен отчел, че независимо от тежестта на обвинението по чл. 206, ал. I от НК, наложената и търпяна мярка за процесуална принуда е била най-леката такава - „подписка“, разследването приключило в разумен срок, без наказателното производство да е провеждано и в съдебна фаза.Ищецът не доказал и извършвани интензивни процесуални действия с негово участие в хода на досъдебната фаза на наказателното производство. При определяне размера на обезщетението РС-Свиленград не отчел икономическия стандарт на живот в страната в периода когато са търпени вредите от ищеца, както и обстоятелството, че предвид неимуществения характер на търпените вреди, самото осъждане на Прокуратура на РБ да заплати обезщетение за тях, до известна степен компенсират търпените от ищеца негативни последици.

2

Въззивникът и извежда,че твърденията на В. В. Т. за претърпени неблагоприятни последици, в резултат на образувано срещу него досъдебно производство, изразяващи се в промяна в отношенията му с обкръжаващите го, от които той изпитвал неудобство, притеснение и унижение, настъпилата силна тревога и притеснение у семейството му, че може да бъде осъден, страдание и силно притеснение от пренебрежението на приятели и роднини и сериозна характерова промяна в поведението му, били напълно недоказани по безспорен и категоричен начин. В тази насока липсвали каквито и да било доказателства В този смисъл така изложените обстоятелства в исковата молба, не се доказвали по безспорен и категоричен начин и били единствено обосновани само от изявления на свидетел допуснат в делото, които остават напълно непотвърдени.

Прокуратурата иска въз основа на изложеното да измени обжалваното решение,като се намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

В. В. Т. представя отговор на въззивната жалба,с който извежда нейната неоснователност,пълната доказаност на претенцията си и иска потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Правни съображения

В рамките на инициираната от въззивника второинстанционна проверка на съдебното решение на Районен съд-Свиленград се установи,че същото допустимо и валидно в рамките на проведения служебен контрол,изискуем от чл.269 от ГПК.В тази насока не се излагат и доводи от страните.Основното искане на въззивника е насочено към правилността на съдебния акт,обосновано с неправилното прилагане на закона по отношение размер на присъденото обезщетение на неимуществени вреди,което било прекомерно с правилата на чл.52 от ЗЗД

Между страните няма спор по установените факти по делото,а и същите еднопосочно се извличат от събраните доказателства. Действително са налице основанията за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на Република 3

България,тъй-като е осъществена хипотезата на чл.2 ал.I т.2 от ЗОДОВ.Този държавен орган е повдигнал незаконно обвинение против В. Т. на 04.Х. 2022 г. и същият е привлечен като обвиняем за престъпления по чл.206, ал. I НК по ДП № 304-ЗМ-840/2022 г. по описа на РУ Несебър, вх. № 11554/2022. по описа на РП Бургас, ТО Несебър. С постановлението за привличане на обвиняем на ищеца е взета най-леката мярка за неотклонение – „Подписка“.

Наказателното дело е прекратено с постановление от 26.IV.2023 г. , в законна сила от 13.V.2025 г.,на прокурор при РП Бургас, ТО Несебър на основание чл.24, ал. I, т.1 от НПК , тъй-като от събраните доказателства не може да се направи обосновано предположение за извършено престъпление.

По този начин прокуратурата е станала страна по материално-правно отношение на деликтна основа,тъй-като с противоправните си действия е причинила вреди от неимуществено естество на пострадалия Т..Поради статута на делинквента и увредения, и начина на пораждане на щетите увреждането попада в обхвата на действие на особения ЗОДОВ. Безспорни са автора на противозаконните действия и причинната връзка с интервенирането в правната сфера на въззиваемия.В продължение на три години Т. е бил обект на висящо наказателно преследване, което в последствие е прекратено, с обвинение за тежки умишлени престъпления. Същото интервенирало значително в личната сфера на ищеца,като предизвикало отрицателни преживявания,довело до затварянето му,преустановило нормалните му приятелски отношения,отраничило социалните му контакти.

Следва да се съобрази и че самото повдигане на обвинение и участие в наказателно производство обуславят единствено отрицателни преживявания и очаквания-предстояща наказателна репресия,търпене на процесуалните ограничения,участие в процесуални действия ,което е съществена личностна принуда,която нарушава основните конституционни права.Те са продължили три години години ,което съставлява значителен период от живота на въззиваемият,през който той търпял тези негативни преживявания от очакваната наказателна репресия. Следва да се съобрази и обстоятелството,че Т. живее в малък град и общественото разгласяване на случая му също допринася за отрицателните му емоции в значителна степен-същият е разпознаваем за всички,ясно е дефиниран пред обществото като престъпник.Въпросното обвинение следователно изцяло модифицирали 4 живота на Т. в негативен аспект. Напълно нормално е всички тези факти да имат изцяло отрицателно влияние върху личността и психиката на му,като редови гражданин.Самото им съществуване е достатъчно да обоснове неимуществени вреди в правната сфера на въззиваемият с висок интензитет и последици. .

Първата инстанция много подробно е установила фактите по делото и е описала правнозначимите за делото обстоятелства,които не следва настоящия съд да повтаря.

Следва да се съобрази и че изложеното от разпитания свидетел е правилно ценено от първата инстанция,тъй-като по делото няма никакви поставящи под съмнение показанията,нито е налице друга доказателствена верига,която да установява тяхната недостоверност.

Тези конкретни обстоятелства обосновават определянето на обезщетение по справедливост в хипотезата на чл.52 от ЗЗД в рамките на присъденото от първата инстанция-1000 евро.,платими от Прокуратурата на Република България.Тази сума се явява адекватна на случая стойност,която в пълна степен ще репарира претърпените от въззиваемия неимуществени вреди и ще осъществи конкретно изискванията на справедливостта като източник на правото и в режима на чл.52 от ЗЗД.

В рамките на воденото наказателно производство Т. е претърпял и имуществени вреди,измерими с платеното от него възнаграждение в бройот 700 лв. по адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие в полза на адвокат Е. М..

Изложените във въззивната жалба доводи не кореспондират с фактите по делото,поради което не могат да породят и търсените правни последици.Същата следователно е неоснователна.

Предвид на изложеното и като съобрази изцяло правилното първоинстанционно решение ще следва същото да се потвърди,като на основание чл.272 от ГПК въззивния съд препраща към мотивите на Районен съд-Свиленград като правилни и адекватни на установените надлежно факти.

Ще следва и въззивникът да заплати на упълномощения адвокат М. на основание чл.38 вр. с чл.36 от ЗА и чл.7 ал.II т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа сумата 253.07 евро адвокатско 5 възнаграждение по силата на договор за правна защита и съдействие от 19.V.2026 г. въз основа на обжалвания интерес от 1 000 евро.

Водим от горното и на основание чл.271,чл.280 ал.III т.1 и чл.78 от ГПК Окръжен съд-Хасково

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №71/15. IV.2026 г. постановено по гражданско дело №717/2025 г. на Районен съд-Свиленград.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България,гр. София, бул.”Витоша” №2,Съдебна палата да заплати на адвоката Е. М. сумата от 253.07 евро възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6