Определение № 1779 от 30.01.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1779 гр. София, 30.01.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър В. Боснешки като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело № 20241100111084 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Агенция за публични предприятия и контрол, с адрес: гр. София, ул.“Врабча“ № 23, срещу „Адванс Пропъртис“ ООД, с ЕИК:131159471 и седалище и адрес на управление: гр. София 1113, район Изгрев, ж.к. „Изток“, ул. „Николай Хайтов“ № ЗА, с която са предявени искове с правно основание чл.59 ЗЗД, с които се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца както следва:

-сумата от 952 300,82 лева, представляваща сума за платена от ищеца такса по т. 20 от ТТРЗЧСИ по изп. дело № 20198560401814 по описа на ЧСИ Б.Б., която е дължима от ответника в настоящето производство, който е бил длъжник в изпълнителното производство, ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба- 26.09.2024г. до окончателното плащане на сумата.

-сумата от 101 589,87лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата от 952 300,82 лева от датата на плащането - 22.12.2023г. до датата на предявяване на исковата молба- 26.09.2024г.

-законна лихва за забава от датата на исковата молба-26.09.2024г. до окончателното плащане на главницата.

-иск за “условно осъждане на ответника да плати на АППК сумата в размер на 516 320,95 лева, която включва сумата в размер на 397 136.42 лева лихва върху платената главница в размер на 952 300.82 лева от 01.02.2020г. до плащането — 22.12.2023г., ведно с присъдените по изпълнителен лист от 28.03.2024г. разноски: 39 595.30 лева, 30 072 лева, 20 580 лева, 17 298 лева и 11 639. 23 лева, при условие, че АППК плати същата на ЧСИ Б.Б.. В обстоятелствената част на молбата се твърди, че ищецът не е извършил плащане на процесната сума.

С молба от 08.01.2025г. ищецът е направил искане за изменение на иска за условно осъждане по реда на чл.214 ГПК, като се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 516 320,95 лева, която включва сумата в размер на 397 136.42 лева лихва върху платената главница в размер на 952 300.82 лева за периода от 01.02.2020г. до 1 плащането - 22.12.2023г., ведно с присъдените по изпълнителен лист от 28.03.2024г. разноски: 39 595.30 лева, 30 072 лева, 20 580 лева, 17 298 лева и 11 639. 23 лева. Ищецът твърди, че на 17.12.2024г. е заплатил същата сума в полза на ЧСИ Б. Б., поради което се иска осъждане на ответника да му я заплати. Ищецът претендира и законна лихва за забава от датата на исковата молба-26.09.2024г. до окончателното плащане на главницата.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, с който ответника оспорва производството по делото като недопустимо по подробно изложени съображения.

Ответникът оспорва като недопустимо и направеното изменение на иска от страна на ищеца, тъй като исковете са изначално недопустими.

Ищецът твърди следните факти и обстоятелства, на които се основава процесните искове:

На основание подадена от АППК молба по чл. 390 от ГПК е било образувано гр. дело № 15531/ 2019 г. на СГС ГО, II- Г състав, по което, с определение от 28.11.2019 г., е допуснато обезпечение на бъдещите осъдителни искове на АППК срещу „Кей Джи Маритайм шипинг“ АД и „Адванс Пропъртис“ ОСД чрез обезпечителната мярка възбрана върху притежаван от „Адванс Пропъртис“ ООД недвижим имот и запор на притежаваните от „Адванс Пропъртис“ ООД налични поименни акции от капитала на „Параходство Български морски флот“ АД и „БМФ Порт Бургас“ ЕАД.

Въз основа на издадена обезпечителна заповед от 29.11.2019г. по гр. дело № 15531/ 2019 г. на СГС, ГО, II- Г състав, е образувано изп. дело № 1814/2019 г. на ЧСИ Б.Б., с оглед осъществяване на действията по налагане на допуснатия от съда обезпечителен запор.

На 16.12.2019г. ЧСИ Б. описва и изземва предадените й доброволно от „Адванс Пропъртис“ ООД налични поименни акции от капитала на „Параходство Български морски флот“ АД и „БМФ Порт Бургас“ ЕАД /Протокол за опис и изземване № 742/ 16.12.2019 г. по изп. дело № 1814/2019 г. /.

Обезпеченият бъдещ иск на АППК, е предявен в законовия срок, като е образуваното ВАД № 173/ 2019г. на АС при БТПП.

С решение от 10.05.2023г. по ВАД № 173/ 2019 г. на АС при БТПП решаващият орган частично уважил предявения иск и осъдил ответниците „Кей Джи Маритайм Шипинг“ АД и „Адванс Пропъртис“ ООД солидарно да заплатят следните суми:

25 334 541.75 лева неустойка, ведно със законна лихва от 11.12.2019 г. до окончателното плащане;

-

408 167.62 лева мораторна лихва от 15.10.2019 г. до 11.12.1019 г.;

-

29 642.15 лева разноски в производството.

Искът на АППК по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за разликата до 52 252 446.02 лева и искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за разликата до 841 844.96 лева, са отхвърлени.

Разноските, направени в обезпечителното производство, не са присъдени с 2 решението, постановено в производството по предявения иск по ВАД № 173/ 2019г. на АС при БТПП, поради обстоятелството, че същите не са били направени и дължимостта на същите е била предмет на отделно производство по гр. дело № № 12221/ 2021г. по описа на СГС, което било висящо към датата на последното съдебно заседание и постановяване на решението по същество.

По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1, т. 3 от ГПК на ЧСИ Б.Б., предявен срещу АППК, е образувано гр. дело № 12221/2021г. на СГС, ГО, 1- 30 състав с цена 952 300.82 лева, представляваща вземането й за такса по т. 20 от ТТРЗЧСИ, както и 16 929.79 лева лихва.

По молба на АППК, по гр. дело № 12221/ 2021г. по описа на СГС, като трето лице — помагач на страната на ответника е конституиран „Адванс Протърпис“ ООД- длъжник по изп. дело № 20198560401814 по описа на ЧСИ Б.Б., с оглед обезпечаване на последващия иск на АППК срещу третото лице при неблагоприятен изход на спора.

С решение № 1164/19.05.2022г. по гр. дело № 12221/ 2021г. по описа на СГС, ГО, I30 състав съдът признава за установено по отношение на ответника Агенция за публичните предприятия и контрол (АППК) по предявените от Б.И. Б., в качеството й на частен съдебен изпълнител искове с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, съществуването на вземане на Б.Б., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 15.06.2020 г. по ч. гр. д. № 5271/ 2020 г. по описа на СРС, 155 с-в, в размер на 952 300, 82 лв. — незаплатена от ответника такса по т. 20 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ, дължима по изп. дело № 20198560401814 по описа на ЧСИ Б.Б..

С решението съдът отхвърля предявения иск за заплащане на сумата от 16 929, 79 лв.

- лихва за забава върху главницата от 952 300, 82 лв. за периода от 29.11.2019г. до 31.01.2020г., евентуално за сумата от 11 639, 23 лв. - лихва за забава върху главницата за периода от 19.12.2019 г. до 31.01.2020 г., както и искането за присъждане на законна лихва върху главницата от 01.02.2020г. до окончателното изплащане на вземането.

АППК е осъдена да заплати 39 595,30 лв, - разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса в исковото производство и 30 072 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса в заповедното производство.

По въззивни жалби на АППК и ЧСИ Б. срещу съответните части на решението е образувано гр. д. № 2316/ 2022 г. по описа на САС, ГО, 2 състав. По делото е постановено решение № 1436/ 2022 г., с което САС потвърждава изцяло първоинстанционното решение и осъжда АППК да заплати 20 580 лв. за адвокатско възнаграждение на насрещната страна.

По касационни жалби на страните е образувано гр. д. № 741/ 2023 г. по описа на ВКС, ГК, 4 г. о.

С определение № 3036/ 17.10.2023 г. на ВКС е допуснато до касационен контрол въззивното решение в частта, обжалвана от ЧСИ Б.Б., касаеща приложимостта на чл. 86, ал.

1 от ЗЗД за вземанията на ЧСИ за сумата 16 929,79 лв., евентуално - 11 639,23 лв.

3

Със същото определение ВКС не допуска касационно обжалване на решение № 1436/ 2022 г. на САС по касационната жалба на АГГПК, поради което решението, в тази му част е окончателно и е влязло в сила.

Предвид гореното АППК предприела действия за заплащане на главницата в размер на 952 300,82 лв. е цел редуциране размера на начисляваната върху нея лихва. Сумата е преведена по сметка на ЧСИ Б. на 22.12.2023 г.

По делото пред ВКС е постановено решение № 120/ 22.02.2024г., с което е отменено въззивното решение в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на осъдителния иск на ЧСИ Б. и вместо него е постановено, че осъжда АППК да заплати на ЧСИ Б. сумата от 11 639,23 лв. — лихва за забава върху главницата за периода 19.12.2019 г. до 31.01.2020г., както и законната лихва върху същата главница, считано от 01.02.2020 г. до окончателното плащане. Предвид извършеното плащане на главницата на 22.12.2023г., то лихвата следва да се изчисли до тази дата, като размерът й възлиза на 397 136,42 лв.

Със същото решение АППК е осъдена да заплати разноски за касационната инстанция в размер на 17 298 лв.

С молба с вх. № 07-00-39/09.04.2024г. на АППК от ЧСИ Б. е предявен за плащане изпълнителен лист от 28.03.2024 г., издаден от СГС, въз основа на решение № 1164/19.05.2022 г. по гр. дело № 12221/ 2021 г. по описа на СГС, ГО, I- 30 състав, решение № 1436/ 2022 г. по гр. д. № 2316/ 2022 г. по описа на САС, ГО, 2 състав и решение № 120/ 22.02.2024 г. по гр. д. № 741/ 2023г. по описа на ВКС, ГК, 4 г. о. за присъдените лихви и разноски, възлизащи на сума в общ размер на 516 320,95 лв.

Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира, че предмет на настоящето производство са осъдителни искове за разноски, които ищецът е направил за пропорционална такса по изп. дело № 20198560401814 по описа на ЧСИ Б.Б., ведно с мораторните лихви върху същата, както и за разноските, които са направени по изпълнителен лист от 28.03.2024г., издаден от СГС, въз основа на решение № 1164/19.05.2022г. по гр. дело № 12221/ 2021г. по описа на СГС, ГО, I- 30 състав.

Постоянната съдебна практика, намерила израз в Решение № 67/03.04.2014г. на ВКС по гр. д. № 2944/2013 г., IV г. о., Решение № 414/ 27.07.2009г. на ВКС по гр. д. № 1049/2008 г., IV г. о./ и правна теория са константни в разбирането си, че отговорността за разноски по делото представлява правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените разноски на тази страна, в чиято полза съдът е решил делото.

Отговорността за разноски представлява гражданско правоотношение, което произтича от процесуалния закон и е уредено от него. Фактическият състав, от който тя се поражда, включва - неоснователно предизвикан правен спор, разноски причинени от воденето на делото по повод на този спор и съдебно решение, което потвърждава правното твърдение на претендиращата страна. Отговорността за разноски е обективна, невиновна отговорност и не е отговорност за вреди, защото има за предмет само направените по делото разноски. Тази 4 отговорност може да съществува само по висящ процес и затова не може да се търси в отделно производство.

Видно от разпоредбите на чл. 81 и чл. 236, ал. 1, т. 6 ГПК, когато се произнася по разноските при приключване на делото в съответната инстанция, съдът не постановява отделен, самостоятелен съдебен акт. Щом спорът се разрешава и приключва с решение, произнасянето по разноските винаги представлява част от същото. Именно поради това страните могат да искат изменение или допълване на решението в частта относно разноските - чл. 248 ГПК. Отговорността за разноските е изцяло обусловена от разрешаването на материалноправния спор, с който съдът е сезиран, респективно - от уважаването или отхвърлянето на иска. В този смисъл е и Определение №770/15.12.2017г. по ч.т.д.№ 2563/2017г. на ВКС, ІІ т.о.

За да възникне задължение на съда да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски съгласно чл. 81 ГПК е необходимо да се касае до акт, с който съответната инстанция се произнася по съществото на спора или слага край на производството поради наличие на процесуални пречки и недопустимост на процеса. В този смисъл е и Определение №1088/11.03.2024г. по ч.гр.д.№ 679/2024г. на ВКС, ІІ г.о.