Определение № 31579 от 04.08.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31579 гр. София, 04.08.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20221110164312 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Постъпила е молба от адв. Б. чрез Е. А. К., в която се прави искане за изменение/допълване на решение № 10656 от 04.06.2024 г. на СРС, III ГО, 87, постановено по делото, в частта за разноските за адвокат, представлявал ответника в производството по издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, в което ответникът е имал качеството на длъжник. Моли съда да измени/ допълни решението си в частта за разноските за ответника в заповедното производство, като прави искане такива да му бъдат присъдени по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Не претендира разноски в производството по чл. 248 от ГПК.

В законоустановения срок за отговор на молбата, такъв е постъпил от „..........“ ЕАД, в който излага, че разноски в заповедното производство не се дължат, евентуално, че следва да се присъди минимална сума за подаване на възражение. Не претендира разноски в производството по чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба от „..........“ ЕАД в която се прави искане за изменение на решение № 10656 от 04.06.2024 г. на СРС, III ГО, 87, постановено по делото, в частта за разноските за адвоката на ответницата, като сочи, че възнаграждението, присъдено в хипотезата на чл. 38 ЗАдв. е прекомерно и прави искане същото да бъде намалено.

В законоустановения срок за отговор на молбата, такъв е постъпил от Е. А. К. чрез адвокат, в който оспорва искането на ищеца за намаляване на разноските, присъдени в полза на адвоката.

При разглеждане на искането и след съобразяване на доказателствата по делото, съдията-докладчик намира следното:

Молбите по чл. 248, ал. 1 ГПК са допустими, като депозирана от легитимирано лице, в законоустановения срок. Разгледана по същество молбата на адв. Б. се явява неоснователна по следните съображения:

Подаването на възражение в срока по чл. 414 от ГПК е основание за започване на исков процес. По възражението заповедният съд не дължи произнасяне, а указания до молителя за предявяване на иска по чл. 422 от ГПК. То няма самостоятелен характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно, а не е израз на материалноправната защита на длъжника. При условие, че се е развило производство по иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК с предмет установяване на вземането по заповедта за изпълнение на парично задължение, срещу която длъжникът е възразил, разноски за подаване на възражение не се дължат. Възражението е само предпоставка за предявяване на материалното право на кредитора по исков път, в което 1 исково производство длъжникът следва да изчерпи възраженията си за неоснователност на иска. Законът изрично освобождава длъжника от задължението да мотивира възражението си, поради което и доколкото защитата му в исковото производство по реда на чл. 422 ГПК би била аналогична, няма основание да бъде възмездяван двукратно за едно и също нещо (Така Определение № 45 от 23.01.2019 г. по ч.т.д. № 3074/2018 г. на I TO на ВКС). Освен това следва да се отбележи, че адвокатите, представлявали ответника, който е имал качеството и на длъжник в заповедното производство, са двама, като в полза на представителя в исковото производство е присъдено възнаграждение. Същевременно действията по попълване на възражение по чл. 414 от ГПК по утвърден по образец в заповедното производство по Част Пета на ГПК (Изпълнително производство) не са от фактическа и правна сложност.

С оглед изложеното, не е налице основание за ревизиране на преценката на решаващия състав, че разноски за подаване на възражение не се дължат, след като във връзка с оспорените вземания се е развило исково производство и съществуването им се е установило в него.

По изложените съображения, искането за изменение на решението в частта за разноските, присъдени в полза на адвокатите на ответницата в заповедното производство е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.

Възражението на ищеца „..........“ ЕАД, поддържано в молбата от 20.06.2024 г., че разноските за адвокат в исковото производство са прекомерни, съдът счита за основателно, тъй като възнаграждението, което е присъдено на адвоката, представлявал страната в исковото производство – Михаил Любомиров, изчислено въз основа на минималното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед цената на исковете, без да се прилага нормата на чл.

2, ал. 5 от Наредбата и да се добавя съответната сума по чл. 7, ал. 9 от същата наредба за защита по дело с повече от две съдебни заседания, по правилото на чл. 78, ал. 3 от ГПК, възлиза на 581,17 лева. Ето защо присъдената сума от 1042,50 лева при приложение на чл. 2, ал. 5 и чл. 7, ал. 9 от Наредбата необосновано надвишава посочения минимум, до който според настоящия състав на съда възнаграждението следва да се намали с оглед принципа на пропорционалност (по арг. от Решение по С-438/2022 от 25.01.2024 г. и Определение № 29 от 20.01.2020 г. по ч.т.д. № 2982/2019 г. на ВКС).

Искане за разноски в производството по чл. 248 от ГПК не е заявено и съдът не дължи произнасяне по въпроса.

Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от 27.06.2024 г. на адв. К. И. Б., за изменение на решение № 10656 от 04.06.2024 г. на СРС, III ГО, 87, постановено по делото, в частта за разноските за адвокат, представлявал ответника Е. А. К. в производството по издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, в което ответникът е имал качеството на длъжник.

ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, решението № 10656 от 04.06.2024 г. на СРС, III ГО, 87, постановено по гр.дело № 64312/2022 г., в частта за разноските, присъдени в полза на адв. М. Л. Л., в следния смисъл:

ОСЪЖДА „..........“ ЕАД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление в гр.

София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, а заплати на адв. М. Л. Л. от САК, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., сумата от 581,17 лева – разноски в производството пред СРС, вместо присъдените с решението 1042,50 лева.

2

Определението е постановено при участието на „.........“ ЕООД, ЕИК .........., като трето лице помагач на страната на „..........” ЕАД, ЕИК ..........

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страната пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3