Определение № 595 от 09.10.2026, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 595 гр. В., 09.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С.Ж.С.

Членове:

Г.П.Й. мл. съдия Д.М.Н. като разгледа докладваното от С.Ж.С. Въззивно частно гражданско дело № 20261300500495 по описа за 2026 година

Делото е образувано по частна жалба на В. В. Д. чрез адв. А. М. против Определение №506 от 14.09.2026г. по гр.д.№1500/2026г. на Районен съд-Б., с което производството по делото е прекратено в частта на предявеният иск по чл.26,ал.1 ЗЗД,вр.с чл.22,чл.11,ал.1,т.10 ЗПК и чл.19,ал.4 ЗПК .

Излага оплаквания ,че неправилно производството по искът за прогласяване на нищожност на клаузи от потребителски договори е прекратено поради наличие на сила на присъдено нещо с влязла в сила Заповед за изпълнение. Счита,че страната може да се позовава на нищожност на дадена клауза или на целия договор винаги когато тя смущава правното положение на лицето.Според жалбоподателя след като в заповедното производство не е разгледан въпросът за неравноправни склаузи на договора,то може да се повдигне спов в последващо исково производство.

Иска от съда да отмени атакуванато определение и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия от БРС като му бъдат присъдени разноски. Иска също така съдът да постанови спиране на изп. производство по изп.д.№20198980400154 на ЧСИ Ст.Н. до приключване на производството по гр.д. №1500/2026г. на БРС.

От данните по делото съдът фактическа страна. приема за установено следното от

1

Пред БРС е предявен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК,чл.26,ал.1 ЗЗД,вр.с чл.22, чл.11,ал.1,т.10 ЗПК и чл.19,ал. 4 и ал.5 ЗПК и осъдителен иск с правно основание чл.55 и чл.86 ЗЗД,вр. с . чл.23 ЗПК .

Първоинстанционният съд е счел,че правото на иск за прогласяване на нищожност на клаузи от потребителски договори е преклудирано поради наличие на сила на присъдено нещо с влязла в сила Заповед за изпълнение.Посочил е исковете,с които ищецът би могъл да защити правата си,а именно 439ГПК и чл.424 ГПК при наличие на предвидените в тези разпоредби хипотези.

Изложил е мотиви,че заявителят в заповедното производство може да се позована на неравноправни клаузи в срока и чрез възражението по чл.414 ГПК,вкслючително и за нищожност на договорите,което не е сторено от ищеца в настоящото производство и на това основание е прекратил производството в тази му част..

Настоящият състав на ВОС намира,че правилно БРС е прекратил производството по делото относно предявеният иск по чл.26,ал.1 ЗЗД,вр.с чл.22,чл.11,ал.1,т.10 ЗПК и чл.19,ал.4 ЗПК.

В конкретния казус жалбоподателят,ищец пред първата инстанция,е предявил установителен и осъдителен иск като на практика цели отмяна на влязъл в сила съдебен акт,а именно Заповед за изпълнение като се позовава на нищожност на отделни клаузи от потребителски кредит въз основа,на които е издадена самата Заповед за изпълнение.

Първоинстанционният съд е подходил правилно и законосъобразно като е прекратил производството в тази му част.При постановяването на всеки съдебен акт е предвиден срок за обжалване,в случая за подаване на възражение по чл.414 ГПК,след изтичането на който постановеният съдебен акт се ползва със стабилитет или т.н. „сила на присъдено нещо“.Това гарантира стабилност в отношенията между страните,удостоверяваща окончателно разрешаване на спора между тях.Длъжникът в заповедното производство,ищец в първоинстанционното и жалбоподател в настоящото производство,не е упражнил процесуалните си права при издаване на Заповед №293 от 29.05.2018г. по ч.гр.д. №366/2018г. на БРС и не е подал възражение по чл.414 ГПК,в което да заяви възраженията си за наличие на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит.Въз основа на влязлата в си 2

Заповед за изпълнение е образувано изп.д. №20198980400154 при ЧСИ Ст.Н..

Правилно БРС е посочил в обжалваното определение,че длъжникът в изп. производство може да се ползва от защитата на чл.439 ГПК при наличие на предпоставки за това.Няма данни това да е сторено.Няма данни да са настъпили и основанията за предявяване на иск по чл.424 ГПК.

При това положение въззивната инстанция намира,че жалбоподателят е пропуснал възможността да защити правата си в развилите се производства по чл.410 ГПК и сл. ,както и в изп.производство.Този пропуск не може да се санира с ново исково производство по чл.26 ЗЗД поради наличието на сила на присъдено нещо по този спор с постановяването и влизането в законна сила на Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №293 от 29.05.2018г. по ч.гр.д.

№366/2018г. на БРС.

В този смисъл ВОС споделя изводите на БРС и счита,че правилно производството е прекратено,за което

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №506 от 14.09.2026г. по гр.д.

№1500/2026г. на Районен съд-Б., с което производството по делото е прекратено в частта на предявеният иск по чл.26,ал.1 ЗЗД,вр.с чл.22,чл.11,ал.1,т.10 ЗПК и чл.19,ал.4 ЗПК .

Определението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните-чл.274,ал.1,т.1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3