Решение № 172 от 21.02.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. София, 21.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20241000500408 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение № 6181 от 04.12.2023г., постановено по гр.д. № 8719/2022г. по описа на СГС, І-во ГО, 19-ти с-в е осъдено дружеството ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД да заплати на И. С. А. на основание чл. 432 ал. 1 от КЗ сумата от 7500 лева, съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди (болки и страдания от травматични увреждания), от ПТП, настъпило на 05.11.2021г., ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение от 23.12.2021г. до окончателното изплащане на сумата.

Постъпила е въззивна жалба от И. С. А., с която се обжалва съдебно решение № 6181 от 04.12.2023г., постановено по гр.д.№ 8719/2022г. по описа на СГС, І-во ГО, 19-ти с-в в частта, в която е отхвърлен предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП, за разликата над уважения размер от 7500 лв. до 20 000 лв.

Изложени са съображения, че съдебното решение в обжалваната част е необосновано и неправилно. Сочи се, че определеният размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди не съответства на критерия за справедлИ.ст, установен в нормата на чл.52 от ЗЗД, тъй като 1 първоинстанционният съд при определяне на размера на присъденото обезщетение не е отчел степента и интензивността на претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период, характера и вида на уврежданията, младата възраст на ищеца. Твърди се, че неправилно и незаконосъобразно първоинстанционният съд е приел съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец в размер на 50%, като при нарушаване на процесуалните правила е приел за доказан факта, че водачът на лекия автомобил е подал своевременно светлинен сигнал за предприеманата маневра.

Твърди, че определяне размера на обезщетението, първоинстанционния съд не е съобразил размера на застрахователните лимити и в частност разп. на чл.492 т.1 от КЗ.

Поддържа се, че справедливият размер на обезщетение съответства на сумата от 20 000 лв.

По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени съдебно решение № 6181 от 04.12.2023г., постановено по гр.д.№ 8719/2022г. по описа на СГС, І-во ГО, 19-ти в обжалваната част и да уважи предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди до размера на 20 000лв., ведно със следващата се законна лихва, чиято начална дата не оспорва, че е правилно определена от първоинстанционния съд. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Представя списък на разноските.

Въззиваемата страна ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД депозира писмен отговор по подадената въззивна жалба о т И. А..

Оспорва жалбата, претендира съдебни разноски. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Третото лице-помагач на ответника в първоинстанционното производство, въззиваема страна в настоящото производство, ЗД“БУЛ ИНС“ АД не взема становище по жалбата.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка:

Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по 2 смисъла на чл.266 от ГПК.

Предвид събраните в първоинстанционното разглеждане на делото доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.

Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание) и е допустимо.

Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателя досежно законосъобразността на обжалваното решение.

Разгледана по същество

НЕОСНОВАТЕЛНА. въззивната жалба на

И.

А. е

С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу застрахователя на отговорността на прекия причинител на вредите.

Пострадалият може да предяви иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка "гражданска отговорност".

Застрахователят по нея отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно - обезпечителна. В процесния случай предявеният пряк иск по чл.432, ал.1 КЗ срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента се явява основателен доколкото в процеса са доказани всички кумулативни елементи на сложния фактически състав на посочената правна норма. Първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че са налице предпоставките за уважаване на заявената искова претенция.

Следва да се отбележи, че за да се ангажира отговорността на дружеството е необходимо да е изпълнен ФС на чл.45 от ЗЗД по отношение 3 на застрахования при него водач на МПС, включващ кумулативно следните елементи: протИ.правно деяние, довело до увреда на ищеца, от което той търпи болки и страдания, подлежащи на обезщетяване, пряка причинноследствена връзка между деянието и настъпилата увреда и наличието на валидно застрахователно правоотношение. Вината се предполага съгл. презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД.

В конкретния случай по делото е прието за безспорно между страните обстоятелството, а същото се установява и от справка в ИЦ на ГФ, че към датата на процесното ПТП ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД е застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на водачите на МПС относно лек автомобил „Тойота Корола” с ДК № ********.

В тежест на въззивника-ищец пред първоинстанционния съд, е да докаже изпълнението на посочения ФС с всички допустими доказателствени средства, което в случая е сторено.

Оплакванията във въззивната жалба досежно размера на присъденото застрахователно обезщетение решаващият състав намира за неоснователно.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза, което правилно е кредитирано от първостепенния съд като обективно и компетентно изготвено, неоспорено от страните в хода на съдебното производство, се установяват по категоричен начин причинените на ищеца травматични увреждания, получени от него в резултат на процесното ПТП, съставляващи контузия на ляво стъпало с фрактура на 4-та предходилна кост, без видими травми и наранявания.

Първоинстанционният съд при съобразяване с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД като е отчел конкретни факти и обстоятелства е определил справедлив размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди.

Отчетен е вида и характера на уврежданията на ищеца: получена е само една увреда с характера на лека телесна повреда; закрито счупване на 4-та предходилна кост на ляво стъпало, без разместване. Било е проведено консервативно лечение, с поставяне на външна ортеза, без гипсиране на крака, ищецът е търпял болки с по-висок интензитет за коло 20 дни. Взети са предвид интензивността на претърпените от ищеца болки и страдания, свързани с процеса на възстановяване, приключил за срок от 2 до 3 месеца, 4 без възникване на усложнения, а така също и с оглед обществения критерий за справедлИ.ст и съдебната практика, вкл. и ППВС № 4/1968г., правилно е преценено от първостепенния съд, че сумата от 15 000 лв., представлява справедлИ. обезщетение, с което се репарират в пълен размер причинените на ищеца неимуществени вреди. Настоящият съдебен състав намира, че определеният размер на обезщетение, предвид датата на процесното ПТПкрая на 21г. е към границата на своя максимум и не може при така установената фактическа обстановка да бъде завишаван.

По изложените съображения предявеният иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ във връзка с чл.45 от ЗЗД се явява основателен за сумата от 15 000 лв..

По наведеното от ответника, своевременно, възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, оспорено от жалбоподателя и поддържаното във въззивната жалба възражение за неоснователност на това възражение: съдът намира възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на мотоциклета за основателно: видно е, че мотоциклетистът е предпириел изпреварване на лекия автомобил от дясно, която маневра, независимо от поведението на водача на лекия автомобил, при всички случаи е забранена на мотоциклетиста.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че първоинстанционният съд при неправилно възприемане на доказателствената тежест на показанията на водача на лекия автомобил, е приел за доказан факта, че същият своевременно е подал светлинен сигнал за предприеманата маневра „завой на дясно“.

Видно е, че първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е кредитирал показанията на водача на лекия автомобил, която ги е съобразил и с останалите, събрани по делото писмени и гласни доказателства, както и със заключението на приетата САТЕ, което не е било оспорено от ищеца, и е приел за доказан факта, че водачът на лекия автомобил е подал светлинен сигнал.

Настоящата съдебна инстанция, съобразявайки всички, събрани в първата инстанция доказателства, в т.ч. и показанията на свид.А. А., съставил в качеството си на длъжностно лице Протокола за процесното ПТП, както и самия Протокол за ПТП, вкл. в неговата графична част, имаща характера на частен документ, неоспорен от страните по делото, и предвид разп. на чл.172 5 от ГПК, изцяло кредитира показанията на свид. Е. М., водачът на лекия автомобил, и приема че първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е приел, че и двамата водачи в равна степен са допринесли за настъпване на процесното ПТП.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че свид. М., не установява с показанията си неизгодни за него факти с оглед материална облага при бъдещо ползване на застрахователни услуги: от една страна посочената от жалбоподателя система за определяне на застрахователните премии „бонус-малус“ не е законова уредена, от друга страна, видно е от представеното Наказателно Постановлевние, че със същото, е установена вината на на свид. М. за настъпване на процесното ПТП и излагането на каквито и да е факти пред гражданския съд от самия свидетел, не биха могли да бъдат основание за възобновяване на наказателно преследване спрямо същия.

Приетото по-горе за справедлИ. обезщетение от 15 000 лв. следва да бъде намалено наполовина до размера на 7 500 лв.

По останалите, наведени с въззивната жалба възражения: същите са неоснователни. Неоснователно е възражението, че при определяне на размера на обезщетението не са съобразени дата на настъпване на същото и съотв. размера на застрахователните лимити към тази дата.видно е от мотивите на обжалваното решение, че тези обстоятелства са взети предвид от съда.

С оглед изложените съображения и поради съвпадение на изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд съдебното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

По разноските: С оглед изхода от правния спор пред настоящата инстанция, ответникът по жалбата има право на присъждане на разноски на осн. чл.78 ал.3 от ГПК. На осн. чл.78 ал.3 във вр. с ал.8 на ответното дружество следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 100 лв., така както е претендирано.

Размерът на претендираното юрисконсултско възнаграждение не е завишен и не може да бъде намаляван, предвид направеното възражение за прекомерност от насрещната страна.

Воден от горното СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН състав