Решение № 8 от 13.01.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 6213/2023
- Вид
- Решение № 8
- Подписан
- 13.01.2024
- В сила
- 13.01.2024
- Състав
- Иван Коев, Силвия Борисова Русева, Диана Василева
Цитирани разпоредби
- чл. 147 · Наказателен кодекс
- чл. 250, ал.1, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.250,ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.319, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.334,т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№8 гр. София, 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Иван Коев
Членове:
Силвия Б. Русева
Диана Василева при участието на секретаря ДИАНА Г. Д.А като разгледа докладваното от Силвия Б. Русева Въззивно частно наказателно дело № 20231100606213 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.431,ал.2,вр. с чл.250,ал.4 НПК.
Подадена е въззивна жалба от частния тъжител Т. Д. П., срещу Разпореждане от 7.09.2023г. по НЧХД 5046/2022г., по описа на СРС, НО, 13ти състав, с което наказателното производство по делото е било прекратено на основание чл. 250, ал.1, т.2 от НПК.
В жалбата срещу прекратителното разпореждане се твърди, че то е неправилно и се моли да бъде отменено, а производството - възобновено.
Изтъква се, че тъжителят не е съгласен с твърдението на СРС, че няма престъпление, а твърденията на А.Х., че го е молила да се яви на разпит и снемане на обяснения, но той не е пожелал, са позорни. На второ място, тъжителят изразява несъгласието си с извода на СРС, че при даването на показанията си Х. не е имала намерението да разгласява позорни за тъжителя обстоятелства, а е изпълнявала дълга си. Посочил е още, че счита,че дело трябва да има и да се изиска справка от КПКОНПИ относно подадените от него сигнали. Тъжителят излага още и собствена интерпретация на посоченото в процесното разпореждане от първоинстанционния съд, че би могло хипотетично да се обследва въпросът дали не е осъществен състав на престъпление от общ характер, което не може да се преследва по тъжба на пострадал. В заключение се моли съдът да отмени разпореждането и да възобнови производството.
1
В съдебното заседание на 1.12.2023г., частния тъжител не се явява, като е депозирал молба да бъде даден ход на делото в негово отсъствие, както и, че поддържа всичко което е казал.
Съдът, след като провери изцяло правилността на обжалваното разпореждане, намира за установено следното от фактическа страна:
Депозираната частна жалба е подадена в законоустановения срок по чл.319, ал.1 от НПК, който е бил регламентиран в действащия чл.250, ал.4 от НПК и от активно легитимирано лице, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, но разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въззивният съд не откри основания за отмяна на атакуваното разпореждане. С него нормата на чл. 250, ал.1, т.2 НПК е била правилно приложена.
В производствата от частен характер функцията на частната тъжба е да очертае предмета на доказване в следващия наказателен процес от гледна точка на твърдените извършени престъпления и участието на подсъдимия в тях. Съгласно последните законодателни изменения с ДВ, бр. 48 от 2023г., съдията-докладчик е оправомощен да извърши преценка дали описаното в тъжбата представлява престъпление и, ако приеме противното, има задължението, по чл. 250, ал.1, т.2 от НПК, да прекрати наказателното производство.
Първоинстанционният съд правилно е посочил, че описаните в тъжбата и допълнението към нея фактически твърдения не съдържат признаците на осъществено престъпление от частен характер и конкретно на престъпление по чл. 147 от НК. Правилно съдът е приел, че инкриминираните от тъжителя изрази категорично нямат позорен характер и отказът от явяване за снемане на сведения не е позорно обстоятелство. СРС коректно е отчел, че у Х. е липсвал субективен елемент за осъществяване на престъпление по чл. 147 от НК, защото изложеното от същата в дадените от нея показания и докладни записки е било пряко свързано с нейн работен ангажимент, респективно това е било дължимо поведение в рамките на служебните й задължения. При явна липса на законово задължителни елементи от обективната и субективната страна на престъплението „клевета“, единственият законосъобразен изход е съдът да приеме, че описаното в тъжбата не представлява престъпление и наказателното производство да бъде прекратено, което е и направил СРС в процесния случай.
Относно изложеното, че хипотетично би могло да се обследва дали не е осъществен състав на престъпление от общ характер, настоящият съд следва да посочи, че това е въпрос, който е извън компетенцията, както на първоинстанционния съд, така и на въззивния. Производствата от общ характер не се инициират по тъжба на пострадалия, а подлежат на наказателно преследване по инициатива на прокурор с образуване и водене на досъдебно производство. Ако при воденото разследване прокурорът прецени, че има достатъчно данни и доказателства за извършено престъпление, изготвя 2 обвинителен акт и внася делото за разглеждане в съда.
Настоящият въззивен състав, намира че обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен и като такъв, следва да бъде потвърден изцяло.
С оглед гореизложеното и на основание чл.338,вр. с чл.334,т.6 НПК, Софийски градски съд, ІІ въззивен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 7.09.2023г. по НЧХД 5046/2022г. по описа на СРС, НО, 13-ти състав, с което наказателното производство по делото е било прекратено на основание чл. 250, ал.1, т.2 от НПК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3