Решение № 11 от 05.01.2026, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Варна, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Трифонова при участието на секретаря София Н. Маринова като разгледа докладваното от Милена Трифонова Административно наказателно дело № 20253110202531 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „*“ ООД срещу Наказателно постановление (НП) № 03 – 2500106 от 07.04.2025 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна (ДИТ – гр. Варна), с което на дружеството на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ.

Дружеството – жалбоподател „*“ ООД намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, като представя подробни аргументи в защита на своята позиция. На първо място подчертава, че лицето М. А. не е полагало труд в полза на въззивното дружество, поради което между страните не е следвало да има сключен трудов договор. На следващо място се твърди, че в АУАН и НП липсват описани факти, от които може да се направи извод, че въззивното дружество има качеството на работодател по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на КТ. По – конкретно липсва посочване, че въззивното дружество е възложител на строежа, което да обуслови задължението му за сключване на трудов договор с работника М. А.. На следващо място се твърди, че в АУАН и 1

НП липсват данни, че въззивното дружество е извършвало СМР в обекта.

Позовава се на предмета на дейност на въззивното дружество, вписан в ТР, съгласно който дружеството извършва само покупко-продажба на собствени недвижими имоти. Сочи, че дружеството не извършва строителна дейност, не разполага с лиценз за извършването на такава дейност, за което представя и щатно разписание на всички длъжности в дружеството, съгласно което дружеството не е наело строителни работници. По тези съображения намира, че дружеството няма качеството на работодател. Твърди се, че сградата, в която е установено нарушението, е реновирана от много години, поради което в нея към момента на проверката не са се извършвали СМР. Позовава се на обстоятелството, че М. А. не владее български език, поради което и не е разбирал съдържанието на декларацията, която е подписал. Твърди се, че елементите на трудовото правоотношение като факти не са описани в АУАН и НП, поради което и липсват обективните и субективните признаци на вмененото на дружеството административно нарушение. Направено е възражение, че СО „*“, местност „*“, е с обхват над 500 дка, поради което и не може да се направи извод, че проверяваният обект е бил собственост на „*“ ООД и че това дружество има качеството на работодател. Отправено е искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

В проведеното последно открито съдебно заседание въззивното дружество чрез адв. П. моли за отмяна на наказателното постановление поради неизяснена фактическа обстановка.

В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна се представлява от своя процесуален представител юрисконсулт Т. Х., която моли за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като законосъобразно.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 27.01.2024 г. Е. Д. Н. – началник отдел АИПО в дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна извършил проверка по спазване на нормите на трудовото законодателство в строителен обект „*“, находящ се в имот с идентификатор 2

*** в гр. Варна, район Приморски, м. *, където констатирал, че лицето М. А., с ЛНЧ: * полага труд като общ работник в полза на дружеството „*“ ООД.

Същевременно установил, че не е бил сключван трудов договор в писмена форма между работника/служителя М. А. и дружеството „*“ ООД като негов работодател, поради което и приел, че със своето поведение, в частност бездействие, дружеството „*“ ООД е нарушило разпоредбата на чл.

62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, поради което и на 06.03.2025 г. съставил акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирал дружеството за нарушение на посочената нормативна разпоредба.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, което било разгледано от административнонаказващия орган, но след като било преценено за неоснователно, на 07.04.2025 г. директорът на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, наложил на дружеството „*“ ООД административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева за извършеното нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.

При анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН съдът съобрази разпоредбата на чл. 416, ал. 1 КТ, съгласно която редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. Доколкото по делото не са налице доказателства, които да опровергават констатациите на контролните органи, то последният също служи като основа на направените от съда фактически изводи.

От правна страна съдът намира следното:

Жалбата срещу наказателно постановление е подадена в установения в 3 чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

АУАН е издаден от компетентен орган. НП също е издадено от компетентен орган - директорът на Дирекция „Инспекция по труда”- гр.

Варна, съгласно заверено копие на Заповед № 3-0864/17.10.2022 г на Изпълнителния директор на ИА“ГИТ“.

В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения.

Административнонаказателното производство се е развило в рамките на сроковете, визирани в нормата на чл. 34 от ЗАНН. Съдържанието на НП е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани. Съдържанието на АУАН е в съответствие с описанието на нарушението, посочено и в НП.

От обективна страна за съставомерността на деянието по чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 е необходимо да се установи, че работникът полага труд за работодателя и са налице елементите на трудово правоотношение - работно място, уговорено трудово възнаграждение, работно време, като полагането на труд се осъществява без сключен трудов договор между страните по трудовото правоотношение.

Съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби към Кодекса на труда "работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.

Съдът намира, че от анализа на събраните и ценени от съда писмени и гласни доказателства по настоящото дело, се установи по категоричен начин, че лицето М. А. с ЛНЧ * е престирало работна сила в полза на „*“ ЕООД в качеството му на работодател, без да има сключен трудов договор между тях при наличието на елементите на трудово правоотношение, така както са 4 описани в НП.

Основните характеристики, възприети и утвърдени от правната теория и съдебната практика, които определят правоотношението между две страни като трудово, са нееднократното и системно престиране на работна сила от страна на работника или служителя на определена длъжност, с определено работно време и работно място, в йерархична зависимост и под контрола на работодателя при осигурени от последния условия за изпълнение на възложената работа срещу уговорено между двамата трудово възнаграждение.

Това означава, че предмет на трудовия договор е самото предоставяне на работната сила от страна на работника или служителя, който се поставя на разположение на работодателя в рамките на определено работно време, за да изпълнява трудовите функции и задачи, които произтичат от длъжността, на която е назначен, съобразно длъжностната си характеристика. Работникът или служителят дължи едно продължително и многократно изпълнение на уговорените между него и работодателя задължения, а работното му място, начинът на изпълнение и работното време се определят съобразно естеството на възложената дейност. Рискът се носи от работодателя, а работникът изпълнява задълженията си под негов контрол.

За разлика от трудовия договор, гражданският договор за изработка има за предмет предоставяне на определен краен продукт от лице, наречено „изпълнител”, по поръчка от насрещната страна по съглашението, наречена „възложител”, срещу възнаграждение, платимо след предаване и приемане на резултата, предмет на договора, като с предоставянето на дължимото се прекратява действието на договора между двете страни. Изпълнителят и възложителят са равнопоставени помежду си, изпълнителят няма установено работно време, работно място, не е подчинен на възложителя и не отговаря дисциплинарно пред него. В сключения договор следва да е уговорено какъв конкретен краен продукт изпълнителят дължи на възложителя по договора и в какъв срок същият се задължава да престира този резултат.

Видно от приобщената по делото доказателства, лицето М. А. е било ангажирано да престира в полза на дружеството-жалбоподотел работна сила, а не конкретен трудов резултат, подлежащ на приемане, обуславящ като насрещна престация заплащането на цената за същия, с конкретно работно място и работно време.

5

Безспорно е установена в настоящия случай и липсата на трудов договор в писмена форма, инкорпориращ елементите на установеното правоотношение, изискуем съгласно нормата на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.

Поради изложеното, съдът намира, че безспорно се установи, че с описаното в АУАН и НП деяние дружеството-жалбоподател е извършило нарушение на цитираните разпоредби.

Съдът намира, че не са налице предпоставки за прилагане нормата на чл.

28 от ЗАНН, доколкото случаят не разкрива характеристиките на маловажен такъв по смисъла на §1 т. 4 от ДР на ЗАНН, а именно - за липсата или незначителност на вредните последици или други смекчаващи обстоятелства, предвид които случаят представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Същевременно с факта на допускане на лицето за осъществяване на трудовите функции, към период, различен от периода на сключване и регистриране на трудовия договор в ТД на НАП, се засягат осигурителните му права, съответно трудовите такива, досежно зачетения трудов стаж. Поради изложените съображения, съдът счита, че случаят не се характеризира, нито с малозначителност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, нито с „маловажност” по смисъла на чл. 415в от КТ. Друг е въпросът, че нормата на чл. 415 ал. 2 от КТ изрично изключва възможността за квалифициране на нарушение по чл. 62 ал. 1 от КТ като маловажно такова, обуславящо приложението на чл. 415в ал. 1 от КТ

С оглед на изложеното, съдът намира, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател за извършено нарушение чл. 62 ал. 1 вр. с чл. 1 ал. 2 от КТ, въз основа на санкционната разпоредба на чл. 414 ал.3 от КТ, която предвижда същото в хипотезата си.