Определение № 4662 от 25.10.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4662 гр. Варна, 25.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Гинка Т. Иванова като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно частно гражданско дело № 20243100502092 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.278 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от БАНКА ДСК АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Московска №19, срещу определение №9301/19.08.2024г., постановено по гр.д. №10889/2023г. на ВРС, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на решение №2097/06.06.24г. по гр.д. №10889/2023г. на ВРС в частта му за разноските.

В частната жалба се твърди неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Излага, че наличието на правен интерес от завеждане на производството не означава непременно понасяне на разноските от страна на ответника. Навежда довода, че липсата на действия по отношение на ищеца след прекратяване на изп.производство, както и че изп.лист се намирал в кориците на делото и не е бил изтеглян, доказвало намерението на кредитора да не събира процесното вземане, респ. да не се ползва от издадения в негова полза изп.титул. Счита, че разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК свързва правото на ответника на разноски с основателността на правния спор, преценката за което налагало изследване на това доколко той е станал повод за търсената съдебна защита и дали е признал основателността на иска.

Позовавайки се на съдебна практика оспорва извода на ВРС, че разноски се дължат независимо от поведението на кредитора, а бездействието му било основание за дерогиране правилата на чл.78, ал.2 ГПК. Моли да се отмени определението като се постанови исканото изменение.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК от насрещната страна Д. Р. Й., действаща чрез адв.Н., е постъпил отговор на частната жалба, с който счита същата за неоснователна.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежен пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално 1 допустима.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

С решение №2097/06.06.24г. по гр.д.№10889/23г. на ВРС е прието за установено между страните, че Д. Р. Й. не дължи на БАНКА ДСК АД, ЕИК 121830616, следните суми: сумата от 3684лв, представляваща непогасена главница, дължима по договор за кредит Експресо №32874/09.10.07г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда07.11.13г. до оконч. й изплащане, както и сумата от 2020,73лв, представляваща наказателна договорна лихва за периода 12.01.11г.-06.11.13г., за които е издаден изп.лист от 11.11.13г. на ВРС на осн. заповед за изпълнение от 11.11.13г. по ч.гр.д.№16385/13г. поради настъпила погас.давност, на осн. чл.439 ГПК. Със същото решение в полза на ищцата са присъдени разноски в размер на 232,76лв, а в полза на адв.Н. сумата от 870лв адв.възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ в производството.

В срока по чл.248 ГПК от отв.страна БАНКА ДСК АД е постъпила молба с правно основание чл.248, ал.1 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, позовавайки се на нормата на чл.78, ал.2 ГПК.

С обжалваното определение №9301/19.08.2024г. ВРС е приел, че не са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК , тъй като отв.дружество е станало повод за завеждане на делото.

Разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК урежда правилото, обуславящо института на отговорността за разноски в случай на приключване на съдебното производство с акт по съществото на спора. В същото време законът в чл.78, ал.2 ГПК предвижда освобождаване на ответника от отговорност за разноски при кумулативното наличие на две предпоставки - да признае иска и да не е дал повод за завеждане на делото. Или съобразявайки тези законови постановки съдът намира, че определящо при разрешаване на въпроса за отговорността за разноски се явява поведението на ответника.

В настоящия случай безспорно по делото се установява, че ответникът е направил признание на иска. На следващо място от данните по делото не може да се изведе извода, че ответникът е дал повод за завеждане на делото. Образуваното изпълн.производството е прекратено с постановление на ЧСИ от 06.04.20г., като липсват данни от страна на отв. БАНКА ДСК АД да са предприемани последващи изпълн.действия, насочени към събиране на отреченото вземане, нито да е изразена готовност да предприеме такива, като видно от изп.дело издадения в полза на ответника изп.лист е наличен по същото. Липсват данни ответникът да е оспорвал факта на погасяване на правото на принуд.изпълнение на вземането, тъй като след изтичане на погасителната давност това вземане продължава да съществува като естествено (не се ползва от държавната принуда), а доброволното изпълнение по него е дължимо (чл.118 ЗЗД). Безспорно е, че и в рамките на образуваното съд.производство ответникът не е претендирал изпълнение, а е признал твърдението за настъпила погас.давност.

Предвид така изложеното съдът приема, че се установява наличието на предпоставките на чл.78, ал.2 ГПК, поради което и разноските в производството следва да бъдат възложени върху ищеца. От своя страна ответникът е отправил своевременно искане за присъждане на разноски за производството пред ВРС за ю.к.възнаграждение. Съобразно гореизложеното 2 се налага изводът, че атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен като се присъдят на ответника разноски за ю.к. възнаграждение в размер на 50лв на осн. чл.25а от НЗПП.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №9301/19.08.2024г., постановено по гр.д.

№10889/2023г. на Варненски районен съд, с което е оставена без уважение молбата на БАНКА ДСК АД, ЕИК 121830616, за изменение на решение №2097/06.06.24г. по гр.д.№10889/2023г. на ВРС в частта за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на основание чл.278, ал.2 във вр. чл.248 ГПК решение №2097/06.06.24г. по гр.д.№10889/2023г. на ВРС, в частта, в която са присъдени разноски в полза на Д. Р. Й. в размер на 232,76лв и в частта, в която в полза на адв.П. Й. Н. е присъдено адв.възнаграждение в размер на 870лв, като вместо него постановява:

ОСЪЖДА

Д.

Р.

Й.,

ЕГН

**********, с адрес

****************************, ДА ЗАПЛАТИ на БАНКА ДСК АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Московска №19, СУМАТА от 50лв /петдесет лева/, представляваща направените по делото разноски, на основание чл.78, ал.2 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3