Разпореждане № 99155 от 11.07.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 99155 гр. С., 11.07.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА Частно гражданско дело № 20241110114961 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление с вх. № 85216/14.03.2024 г., подадено от „Б.......“ООД , ЕИК ...... за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК срещу С. К. Л. с ЕГН ********** за суми съобразно депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение.

Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за вземанията за главница, договорна и законна лихва както и за разноските, съразмерно с уважената част, но съдът намира, че следва да откаже издаването на такава за сумата от 691 лв., представляваща такса динамично плащане , 460,70 лв., представляваща такса бързо разглеждане , както и 180 лв. - разходи за събиране на вземането .

Уговорките в процесния договор за паричен заем за заплащане на посочените такси и такса за събиране на вземане са нищожни поради противоречие с добрите нрави.

С уговарянето на такъв тип такси се заобикаля и законът, тъй като императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размер на законната лихва, а с процесните клаузи се добавя още едно обезщетение за неизпълнение на задължението, което е недопустимо.

Отделно от това, съдът приема, че уговорената такса за събиране на просрочени задължения не е за допълнителни услуги по договора за кредит. Извънсъдебното събиране на задълженията изобщо не е услуга, която се предоставя на потребителя. Това е дейност, извършвана от кредитодателя в негов интерес и за охраняване на неговите интереси, която дейност е свързана с 1 управлението на кредита. Ето защо, съдът приема, че уговарянето на тези такси е в нарушение и на чл. 10а ЗПК.В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от 07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/.

Това е така и по отношение на претендираната такса разходи за събиране на вземанията в размер на 180 лв., тъй като най-напред същата е в противоречие с чл. 33, ал. 1 ЗПК, според който при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а предвиденото обезщетение за забава не може да надвишава законната лихва. Налице е заобикаляне на посочената разпоредба, тъй като се търси още едно обезщетение, наред с дължимото такова за забава, поради което посочената клауза преследва забранена от закона цел.

Ето защо, съдът приема, че уговарянето на тези такси е в нарушение и на чл. 10а ЗПК.

Ето защо, заявлението в посочените по-горе части следва да бъде отхвърлено. Съразмерно на отхвърлянето следва да бъдат преизчислени и разноските по производството.

Така мотивиран, Софийски районен съд,

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 85216/14.03.2024 г., подадено от „Б.......“ООД , ЕИК ...... за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК срещу С. К. Л. с ЕГН ********** за сумите, както следва:

460,70 лв., представляваща такса , дължима за „бързо разглеждане“, , произтичащо от Раздел VI, чл.10, ал.1 от Договор за кредит, за периода 20.04.23г.- 20.03.24г., 691лв., представляваща такса

„динамично плащане“ – произтичащо от Раздел VI, чл.10, ал.2 от Договора за кредит , за периода 20.04.23г.- 20.03.24г. , 180 лева разходи за събиране на просрочени вземания, както и за държавна такса за сумата от над

25,40лева и за юрисконсултско възнаграждение за сумата от над 24,85лева до претендираните размери.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред 2

СГС в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3