Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 18456 от 18.05.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 3558/2026
Вид
Определение № 18456
Подписан
18.05.2026
В сила
18.05.2026
Състав
НИКОЛА ДИНКОВ КЪНЧЕВ

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18456 гр. София, 18.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело № 20261110103558 по описа за 2026 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Д.З.“ АД против С.О. с искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 624,84 евро, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета № ******, с включени ликвидационни разноски, във връзка с настъпило застрахователно събитие - ПТП на 27.09.2022 г., в резултат от което били нанесени щети по лек автомобил марка „Волво“, модел „ХЦ 60“ с рег. № *****, предмет на сключен договор за имуществена застраховка „Автогрижа“, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата от 183,61 евро – законна лихва за забава, начислена върху главницата за периода от 14.11.2023 г. до 08.02.2026 г.

Ведно с исковата молба са представени документи, за които е направено искане да бъдат приети като писмени доказателства по делото. Направено е искане за назначаване на съдебна автотехническа и съдебно-счетоводна експертизи, както и за събиране на гласни доказателства чрез разпит на свидетел.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който взема становище за неоснователност на предявените искове.

Представя документи с искане да бъдат приети като доказателства по делото.

Прави искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на „В.К.“ ЕООД, „А.П.П.“ ООД и „Р.“ ООД като трети лица – помагачи на негова страна, като обосновава правния си интерес от привличането им в производството по делото.

По реда на чл. 219, ал. 3 ГПК ответникът С.О. предявява при условията на евентуалност обратен иск срещу „В.К.“ ЕООД за сумата от 808,45 евро, предмет на главните искове, дължима от ответника по обратния иск поради некачественото изпълнение на възложената от С.О. работа.

С Определение № 12546/30.03.2026 г. съдът е конституирал в производството „В.К.“ ЕООД като трето лице – помагач на ответника, като е приел за съвместно разглеждане предявения при условията на евентуалност обратен иск по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК от С.О. срещу третото лице – 1 помагач.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът по обратния иск е подал отговор на исковата молба, с който взема становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск.

По направените доказателствени и други искания:

Съдът намира исковата молба за допустима и редовна. Приложените към исковата молба и отговора на исковата молба документи следва да приети като писмени доказателства по делото. Следва да бъдат уважени исканията на ищеца за назначаване на съдебна автотехническа експертиза и за провеждане на разпит на един свидетел, тъй като същите имат за цел установяването на относими към правния спор факти. С оглед становището на ответника по главния иск, искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза е неоснователно. Искането на ответника с правно основание чл. 190, ал. 1 ГПК има за цел установяването на договорни отношения, за които същият се явява трето лице и не следва да се уважава. Искането на ответника на основание чл.

219, ал. 1 ГПК е основателно. На основание чл. 140, ал. 3 ГПК с настоящото определение съдът съобщава на страните проекта си за доклад по делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК „А.П.П.“ ООД, ЕИК ****, с адрес гр. *****, като трето лице-помагач на страната на ответника.

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК „Р.“ ООД, ЕИК ******, с адрес гр. ******, като трето лице-помагач на страната на ответника.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01 юни 2026 г. от 14:10 ч., за което страните и конституираните трети лица – помагачи на ответника да бъдат призовани.

ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба документи като писмени доказателства.

ДОПУСКА до разпит при режим на призоваване на страната на ищеца свидетеля К. В. В., при депозит от 30 евро, вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение.

ДА СЕ ИЗВЪРШИ СПРАВКА по Наредба № 14 от 18.11.2009 г. за реда и начина на предоставяне на достъп на органите на съдебната власт до НБД "Население" относно лицето К. В. В., ЕГН **********, като при необходимост да бъде извършена и справка относно наличието на трудови правоотношения на лицето, с цел призоваването му за датата и часа на насроченото по делото съдебно заседание.

ДОПУСКА изслушването на съдебна автотехническа експертиза, вещото лице по която да даде заключение по задачите, формулирани в исковата молба при депозит за възнаграждението му в размер на 300 евро, вносим от ищеца в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящото определение.

2

НАЗНАЧАВА за вещо лице Й. Д. Й., който да се призове след представяне на доказателства за внесения депозит.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, тъй като същата има за цел установяването на факти, които са отделени като безспорни по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за събиране на писмени доказателства по реда на чл. 190 ГПК, тъй като същите не са необходими за правилното решаване на правния спор.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, както следва:

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Д.З.“ АД против С.О. с искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 624,84 евро, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета № ******, с включени ликвидационни разноски, във връзка с настъпило застрахователно събитие на 27.09.2022 г., в резултат от което били нанесени щети по лек автомобил марка „Волво“, модел „ХЦ 60“ с рег. № *****, предмет на сключен договор за имуществена застраховка „Автогрижа“, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата от 183,61 евро – законна лихва за забава, начислена върху главницата за периода от 14.11.2023 г. до 08.02.2026 г.

Ищецът твърди, че на 27.09.2022 г. в гр. София, в локалното платно на бул.

„*****, настъпило ПТП, при което л.а. „Волво ХЦ 60“ с рег. № *****, управляван от К. В. В. преминал през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, която била пълна с вода, вследствие на което настъпили материални щети по автомобила. Увреденото имуществено било предмет на сключен договор за застраховка „Автогрижа“, обективиран в застрахователна полица № ******, поради което пред ищеца била заявена претенция за изплащане на обезщетение. В тази връзка, пред дружеството била образувана преписка по щета № ******, по която било одобрено за изплащане застрахователно обезщетение в размер на 1207,09 лева (617,18 евро), като били реализирани и ликвидационни разноски на стойност 15 лева.

Определеното обезщетение в полза на собственика на увреденото МПС било платено на 08.09.2023 г. по сметка на автосервиз „Мото – Пфое“ ЕООД, където били извършени необходимите ремонтно-възстановителни работи по автомобила. Пътят, по който се движил автомобилът при настъпване на произшествието бил част от общинската пътна мрежа, за поддържането на която отговарял ответникът. В тази връзка, ищецът поканил ответника да му възстанови стойността на платеното обезщетение с писмо, получено от него на 12.10.2023 г., като ответникът отказал да погаси задължението си. С оглед изложеното, ищецът моли съда да осъди ответника да му плати сумата от 624,84 евро, представляваща дължимото регресно вземане за платеното застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски, както и сумата от 183,61 евро – законна лихва за забава, начислена върху главницата за периода от 14.11.2023 г. до 08.02.2026 г. Претендира разноски.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба, с който взема становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове. Намира за недоказани твърденията на ищеца относно наличието на 3 застрахователно правоотношение и настъпването на ПТП при посочения механизъм, от което са последвали вреди за автомобила. Оспорва факта на възникване на задължение за ищеца да заплати застрахователно обезщетение.

Прави възражение за съпричиняване на ПТП от страна на водача на процесния автомобил, който не съобразил скоростта и поведението си на пътя с конкретната пътна обстановка. Поддържа, че не са налице основания за ангажиране на отговорността му. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира разноски.

С отговора на исковата молба, по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК, ответникът е предявил срещу „В.К.“ ЕООД обратен иск за стойността на претендираните от ищеца вземания. Излага доводи относно сключен между С.О. и „В.К.“ ЕООД договор № ******/17.06.2019 г., по силата на който възложил на дружеството дейностите по поддръжка и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения в гр. София – Зона 4, в чийто обхват попадал и процесният пътен участък. Твърди, че С.О. възложила упражняването на контрол спрямо ремонтните работи на „В.К.“ ЕООД на ДЗЗД „А.Т.“, състоящо се от „А.П.П.“ ООД и „Р.“ ООД, съгласно договор № *****/09.12.2020 г. Излага доводи, че на 29.09.2022 г. било установено, че пътното платно не отговаряло на изискванията, поради което абонаментната поддръжка на булеварда не била приета, а на изпълнителя - „В.К.“ ЕООД била наложена санкция. Навежда съображения относно неточното изпълнение на задълженията на „В.К.“ ЕООД във връзка с поддръжката и ремонта на процесния пътен участък. Моли съда, в случай че уважи предявените от „Д.З.“ АД искове, да осъди „В.К.“ ЕООД да плати на С.О. сумата от 808,45 евро, предмет на главните искове, ведно със законната лихва за забава от датата на предявяването им, както и дължимите в полза на „Д.З.“ АД разноски.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът по обратния иск подава отговор на исковата молба, с който взема становище за неоснователност на предявените искове. Потвърждава наличието на сключен със С.О. договор № ******/17.06.2019 г., както и твърдението на ищеца по обратния иск, че при извършена месечна инспекция на 29.09.2022 г. било установено, че нивото на поддръжка на пътния участък не било постигнато. Счита, че плащането на претендираните от „Д.З.“ АД вземания не следва да бъде възложено в негова тежест.

Предявени са обективно кумулативно съединени главни осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Съдът обявява като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че в изпълнение на договорните си задължения ищецът е платил застрахователно обезщетение в размер на 617,18 евро, за определянето на което сторил ликвидационни разходи на стойност 15 лева, във връзка с настъпило ПТП на 27.09.2022 г., за възстановяването на което отправил регресна покана, получена от С.О. на 12.10.2022 г.

С оглед отделените като безспорни факти по делото, в тежест на ищеца „Д.З.“ АД е да докаже по делото пълно и главно наличието на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Автогрижа“, с 4 предмет – увреденият лек автомобил „Волво ХЦ 60“, настъпилото застрахователно събитие, вследствие от противоправното бездействие от страна на изпълнителите на възложената от ответника работа по поддръжката и обезопасяването на пътната мрежа на територията на С.О., механизма на произшествието и причинно-следствената връзка между противоправното бездействие на изпълнителите на възложената от ответника работа и настъпилите вреди по автомобила, както и стойността на действителните вреди по застрахованото имущество. По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава. Представени са доказателства и са направени доказателствени искания за установяване на тези факти. В тежест на ответника е да докаже, че с поведението си водачът на процесния лек автомобил е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Не са представени доказателства за установяване на този факт.