Решение № 147 от 06.02.2025, Районен съд - Горна Оряховица
- Съд
- Районен съд - Горна Оряховица
- Дело
- Гражданско дело 1914/2024
- Вид
- Решение № 147
- Подписан
- 06.02.2025
- Състав
- Илина Венциславова Джукова-Караиванова
Цитирани разпоредби
- чл.182 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.187, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.200, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.318, ал.2 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 147 гр. Горна Оряховица, 06.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Илина В. Джукова-Караиванова при участието на секретаря Емануела Пл. Бангеева като разгледа докладваното от Илина В. Джукова-Караиванова Гражданско дело № 20244120101914 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.200, ал.1 ЗЗД, вр чл.97, ал.1, т.4 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Енерго-про продажби“ АД твърди, че ответникът „Виктория 05“ ООД е потребител на електрическа енергия като собственик на магазин в гр.***, ул.“***“ № ***, ***, за който е разкрита партида с абонатен номер ************* и клиентски номер ************. Сочи се, че правата и задълженията на страните по продажбата на електрическа енергия са регламентирани в публично известни общи условия. По силата на тези общи условия потребителят е задължен да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия при срокове и условия, определени в Общите условия, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението си, а при наплащане в срока на издадената фактура, дължи обезщетение в размер на законната лихва за срока на забавата. Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати сумата от 336,16 лв., съставляваща стойността на потребената в периода 01.04.2024 г. – 30.04.2024 г. електрическа енергия по фактура № 0350380598/14.05.2024 г. Счита, че поради неизпълнение на задължението в срок, ответникът дължи и сумата 4,76 лв. – обезщетение за забава в плащането в размер на законната лихва от датата на падежа на фактурата – 22.05.2024 г. до 28.06.2024 г. Моли за постановяване на решение, с което да се приеме за установено съществуването на посочените вземания, за които е издадена заповед № 644/01.07.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1458/2024 г.
1 по описа на Районен съд – Горна Оряховица, с присъждане на сторените в заповедното и исковото производство разноски.
Ответникът „Виктория 05“ ООД признава, че е собственик на обекта и е сключил с ищеца договор за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция от 02.04.2024 г. До този момент магазинът е бил използван от „Селфи спот“ ЕООД, сочен от ищеца като получател на фактурата и титуляр на партидата. Твърди, че на 04.04.2024 г. служители на „Електроразпределение Север“ АД извършили техническа проверка на изправността на монтирания в обекта електромер и вписали показанията му.
Оспорва да е потребено посоченото във фактурата количество електрическа енергия, като твърди, че магазинът не е работил и не функционира. Посочва още, че няма основание да осчетоводи фактурата, тъй като е издадена на друго лице. Моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените разноски.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.200, ал.1 ЗЗД, вр чл.97, ал.1, т.4 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД. Уважаването им, с оглед твърденията на ищеца, е предпоставено от кумулативното установяване на следните материалноправни предпоставки: съществуване на облигационна връзка между страните по договор за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция от 02.04.2024 г. за обект – магазин в гр.***, ул.“***“ № ***, *** (абонатен номер ************* клиентски номер ************) и реалното доставяне в обекта на електрическа енергия на стойност 336,16 лв. в периода 01.04.2024 г. – 30.04.2024 г.
Страните не спорят, а и от заявление от 02.04.2024 г. се установява, че ответникът придобил на 01.04.2024 г. от „Селфи спот“ ЕООД магазин в гр.***, ул.“***“ № ***, ***, а на следващия ден – 02.04.2024 г. подал до „Електроразпределение Север“ АД заявление за промяна на титуляря на партидата с клиентски номер ****** и уникален идентификационен номер на обект № *******. На 02.04.2024 г. между страните бил сключен договор за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция, по силата на който ищецът се задължил да предоставя на ответника услугите „доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция“ и „отговорност при балансиране“ в обект, посочен в приложение към договора – обект с абонатен номер ******* и уникален идентификационен номер *************, срещу задължението на ответника да заплаща ежемесечно цената на количествата електрическа енергия, отразени в издадените от ищеца фактури в срок до 5 дни от издаването им (чл.12, ал.1 и чл.16, ал.1 от договора). С оглед посоченото, между страните съществува правоотношение по доставка на електрическа енергия, като ответникът надлежно е изпълнил 2 задължението си да заяви промяна на собствеността и титуляря на партидата и да сключи нарочен договор с ищеца. Неоснователни са всички доводи на ищеца, касаещи възникване на правоотношението по силата на частното правоприемство и встъпване на ответника в правоотношението, възникнало с праводателя му при липса на сключен договор. Във всички случаи, като собственик на процесния електроснабден имот, ответникът дължи заплащане на цената на потребената в него електрическа енергия.
Събраните по делото доказателства, обаче, не дават основание, за извод, че количеството електрическа енергия, чиято цена се претендира, е потребено в обекта през процесния период. Съгласно дефиницията на предоставената от ищеца услуга „доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция“ (чл.2, т.4 от договора), тя съставлява продажба, поради което именно фактът на потребление (доставка) на електрическа енергия е правопораждащ за вземането на ищеца за цената му (чл.187, ал.1 ЗЗД и чл.200, ал.1 ЗЗД, приложими относно процесния договор съгласно чл.318, ал.2 ТЗ – ответникът-купувач дължи заплащане на цената получената /доставена/ вещ – електрическа енергия). Доколкото се дължи се цената само на това количество електрическа енергия, което е доставено на потребителя, то уважаването на предявения иск е предпоставено от установяване, че остойностеното в процесната фактура количество електрическа енергия, е доставено. По аргумент от чл.40, ал.1 и ал.2 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на
„Електроразпределение Север“ АД, доставено е това количество електрическа енергия, което сочат показанията на средството за търговско измерване, монтирано за отчет в процесния имот, за което страните не спорят, че е метрологично годно и технически изправно.
Видно от констативен протокол № 2117231-1/04.04.2024 г. служители на „Електроразпределение Север“ АД извършили проверка на монтирания за отчет в обекта електромер № 1114171463873478 като снели и показанията му по всички тарифи: 1.6.0 – 0; 1.8.1 – 3446; 1.8.2 – 8649 и 1.8.3 – 3647. Ищецът бе задължен по искане на ответника да представи показанията на електромера, въз основа на които е отчетено фактурираното количество електрическа енергия. С молба от 08.01.2025 г. ищецът сочи, че те се съдържат в представената справка за потреблението. За процесната фактура тази справка отразява количествата електрическа енергия по върхова, дневна и нощна тарифа – 0 кВтч и еднотарифна – 1 240 кВтч, но в нея не се съдържат показанията на електромера по съответните тарифи. Това съставлява пречка да се извърши сравнение между показанията към момента на отразяването им в констативния протокол и в края на отчетния период, поради което не може да бъде направен пряк извод за реална консумация и отчет на електрическа енергия. Такъв извод не следва самостоятелно и от отразяването на количеството електрическа енергия във фактурата и другите изходящи от ищеца документи. Те представляват частни свидетелстващи документи, обективиращи изгодни за техния издател обстоятелства. Документите не 3 носят подпис на ответника, не обективират негово извънсъдебно признание за количеството потребена /отчетена/ електрическа енергия, поради което са му непротивопоставими и не могат да важат срещу него. Преценката по чл.182 ГПК на фактура № 0350380598/14.05.2024 г. и извлечение за фактури плащания към 06.08.2024 г. – издадени въз основа на счетоводните записвания на ищеца, не позволява въз основа на тях да счете за пълно доказано, че в обекта са потребени 1240 кВтч през процесния период. Вписванията в счетоводните книги не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, но биха могли да установят и изгодни за издателя обстоятелства след положително заключение за тяхното редовно водене и след преценка на отразените обстоятелства с оглед другите доказателства по делото. На първо място, фактурата не е издадена на ответника, а на неговия праводател „Селфи спот“ АД за задължение на потребител с клиентски номер ************, който е различен от този на ответника. Тъй като и към края на отчетния период и възникване на задължението, и към издаване на вторичните счетоводни документи – фактура и извлечение за фактури и плащания, договорът за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция е бил сключен, то съответните счетоводни записвания на ищеца не отразяват това вземане вярно и при спазване на принципа за текущо начисляване (чл.4, ал.1, т.1 ЗСчет). Изводът, че в обсъжданата част счетоводството на ищеца не е редовно водено следва пряко от издадените от него вторични счетоводни документи и без да са необходими специални знания за това. Индиция за същото са и представените от ответника фактури за последващи периоди, издадени на ответника по неговия клиентски номер *******. Не е налице и втората предпоставка на чл.182 ГПК, изискваща фактическият извод за осъществяване на отразените обстоятелства да бъде съответен и на другите доказателства по делото. За доставката на отразените във фактурите количества електрическа енергия не са представени никакви други доказателства, освен справката за потребление и извлечението по партидата, които не могат да се противопоставят на ответника. Отхвърленото искане за допускане на съдебно-техническа експертиза, предвид поставените от ищеца задачи, също не би могло да установи твърдяното потребление през конкретния исков период.
Така в обобщение, нито фактурата, нито справката и извлечението, сочещи липса на плащане, могат да докажат пълно доставката на посоченото количество електрическа енергия през процесния период в обекта на ответника. Понеже това потребление не се доказа, исковете за установяване на съществуване на вземане размер 336,16 лв. на твърдяното от ищеца основание – цена на доставена електрическа енергия за процесния период и на акцесорното вземане за обезщетение за забава в плащането от 4,76 лв., се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По присъждане на направените разноски:
С оглед изхода на спора, съгласно чл. 78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски в заповедното и исковото производство. От негова страна е 4 направено такова искане и са представени доказателства да са сторени разноски от 400 лв. – заплатен адвокатски хонорар в исковото производство, поради което тези разноски му се следват. Възражението на ищеца за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е направено под условие, че същото превишава минималното съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Заплатеното възнаграждение е в минималния размер съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, поради което съдът не е сезиран с искане за неговото намаляване.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК
103533691, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“ № 258, „Варна Тауърс-Г“, представлявано от всеки двама от членовете на Управителния съвет П. С. С., Р. Й. И. и И. А. И. заедно срещу „ВИКТОРИЯ – 05“ ООД, ЕИК 104626020, със седалище и адрес на управление: гр.Горна Оряховица, ул.“Иван Момчилов“ № 1, вход Б, представлявано заедно и поотделно от управителите П. И. С., Д. И. Н. и Е. И.