Решение № 1957 от 04.04.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 988/2023
- Вид
- Решение № 1957
- Подписан
- 04.04.2024
- В сила
- 07.03.2025
- Състав
- Албена Александрова, Нели Маринова, БИЛЯНА СИМЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 200 · Кодекс на труда
- чл. 200, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 201, ал. 2 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 1957 гр. София, 04.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Албена Александрова
Членове:
Нели С. Маринова
Биляна Симчева при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20231100500988 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 12243/04.11.2022 г., постановено по гр. д. № 37962/21 г. по описа на СРС, 77 състав, „Р.П.“ ЕООД е осъдено да заплати на А. К. В. на основание чл. 200 КТ сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от трудова злополука, настъпила на 19.02.2021 г., призната за такава с разпореждане № 30329//07.05.2021 г. на ТП на НОИ – София – град, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 19.02.2021 г. до окончателното погасяване на задължението, като е отхвърлен иска до пълния предявен размер от 250 000 лв. С решението „Р.П.“ ЕООД е осъден да заплати на адв.
Д. Й. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 2612 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за правна помощ на ищеца в настоящото производство, А. К. В. е осъден да заплати на „Р.П.“ ЕООД на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата от 5181,60 лв. – разноски по делото, както и „Р.П.“ ЕООД е осъден да заплати по сметка на СРС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 4320 лв., представляваща дължима държавна такса и разноски за 1 процеса.
Подадена е въззивна жалба от А. К. В. срещу решение № 12243/04.11.2022 г., постановено по гр. д. № 37962/21 г. по описа на СРС, 77 състав, в частта, в която е отхвърлен искът с правно основание чл. 200 КТ за разликата над сумата от 100 000 лв. до сумата от 200 000 лв. Твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че първоинстанционният съд не е взел предвид всички обстоятелства, свързани с конкретно претърпените от ищеца вреди, в т. ч. и неизбежните бъдещи такива, както и тяхното значение за определяне на справедлив размер на обезщетението по см. на чл. 52 ЗЗД. Твърди, че първоинстанционният съд не е взел предвид, че на ищеца са били направени 24 операции, свързани с ампутацията на ръката му, както и че предотвратяването на тежките здравословни последици от загубата на ръката са свързани с преживени силни физически и емоционални страдания. Поддържа, че не са били взети показанията на майката на ищеца, от които се установява, че при част от операциите на сина й същият е имал периодични кръвоизливи, както и че са му вадени вени, в т. ч. от ръката и бедрата, което е довело до причиняване на трайни белези на ищеца. Твърди, че не са взети предвид и последващите физически болки, които е претърпял ищецът, в т. ч. отоците, които е получавал в краката, когато е стоял прав продължително време, намирал се е в статично положение за по – дълъг период, както и когато времето е било топло. Посочва, че съдът не е взел предвид, че загубата на ръка на ищеца е довела до пожизненото му осакатяване и загрозяване, което е ималп съществено отражение върху физическото, емоционалното и психическото състояние на ищеца, и се е отразило върху взаимоотношенията му с околните към настоящия момент и за в бъдеще. Твърди, че от показанията на св. Г.а се установява, че след загубата на ръката си синът й е преустановил трайно активния си начин на живот и контактите си с околните. Поддържа, че съдът не е обсъдил и какви са неблагоприятните последици за ищеца от загубата на ръка с оглед на младата му възраст – с оглед лишаването му от възможността да извършва любими занимания, както и в социален план. Твърди, че при определяне на дължимото обезщетение съдът не е взел предвид обществено – икономическата обстановка в страната, в т. ч. и обстоятелствата, свързани с 2 инфлационните процеси в страната. Поддържа, че съдът при определяне на дължимото обезщетение не е взел предвид и съдебната практика, касаеща размера на обезщетението за неимуществени вреди, при случаи със сходни телесни увреждания, а именно - травматична ампутация на ръка. Счита, че така определеното обезщетение е силно занижено по размер спрямо действително установените факти по делото и противоречи на принципа на справедливостта. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част, и вместо него да постанови друго, с което да присъди допълнително сумата от 100 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 19.02.2021 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.
Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Въззиваемата страна - „Р.П.“ ООД е подал отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Оспорва доводите на въззивника, че първоинстанционният съд не е взел предвид всички факти и обстоятелства от значение за определяне на размера на обезщетението. Твърди, че в случая се касае за съпричиняване вследствие на груба небрежност на пострадалия по време на изпълнение на трудовите му задължения, поради което разпоредбата на чл.
201, ал. 2 КТ е следвало да намери приложение. Счита за неоснователни доводите на въззивника, че съдът не е взел предвид показанията на майка му, както и че не е съобразил интензитета на проведеното лечение и хирургични интервенции. Твърди, че в противен случай, размерът на присъденото обезщетение едва ли би бил в този размер. Поддържа, че показанията на майката на ищеца следва да се ценят с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК, като се отчита нейната заинтересованост от изхода на спора. Оспорва като неоснователен и довода на въззивника, че при определяне на дължимото обезщетение не е била съобразена икономическата обстановка в страната, нарастващите цени и инфлация. Претендира разноски.
Подадена е въззивна жалба и от „Р.П.“ ООД срещу решение № 12243/04.11.2022 г., постановено по гр. д. № 37962/21 г. по описа на СРС, 77 състав, в частта, в която искът с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ е уважен.
Твърди, че решението в тази част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано.
Поддържа, че травматичното увреждане на ищеца е в резултат единствено и 3 само от действията на пострадалия, без да е налице участие или вмешателство на трето лице, нито вследствие на неизправност на работната машина – преса.
Твърди, че от заключението на тройната СТЕ се установява, че причината за инцидента са действията на ищеца, който не е спазил изискванията на чл. 191, ал. 1 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните мества и при използване на работното оборудване, изискващо обслужването на машината да се извършва при спряно положение, както и т. 6 на приложената по делото „Инструкция за работа с матрици и преси“, която изисква да не се контактува с матрицата по време на нейното затваряне/отваряне и лицето не е поставило лоста за управление на преместването в неутрално положение, за да спре движението на работния плот на пресата. Посочва, че от заключението на съдебната видео експертиза се установява, че ищецът съзнателно е поставил ръката си в пресата без да е изключил електрозахранването, което представлява грубо нарушение на правилата за безопасност на работа. Сочи, че от записа е видно, че другият работник, за който се твърди, че е въвел е работен режим пресата, е с гръб и на разстояние от машината. Поддържа, че от събраните по делото доказателства е видно, че пострадалият сам е причинил фаталното увреждане на дясната ръка, проявявайки груба небрежност, като не е взел необходимите мерки за безопасно извършване на работата и не е действал съобразно утвърдените нормативни и технически правила. Счита, че същият е демонстрирал липса на елементарно старание и внимание, както и умишлено пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност, което е довело до злополуката. Твърди, че в случая е налице съпричиняване поради проявена груба небрежност от работника в размер на 50 %. Счита, че съдът неправилно е приел, че направеното възражение за съпричиняване е неоснователно, като не е изключил, респ. не е намалил отговорността на работодателя. Поддържа, че неправилно съдът е приел, че работодателят не е провел необходимото обучение на ищеца, не е взел подходящи мерки за намаляване на рисковете от злополуката и не е извършил необходимия контрол за работа по безопасен начин. Твърди, че от представената като доказателство по делото декларация/служебна бележка № 049/01.02.2021 г. се установява, че ищецът е запознат с Правилника за вътрешния трудов ред и задължения, информиран е относно правилата за безопасност на труда на предприятието и за 4 задължението да ги спазва, което обстоятелство е посочено и в т. IV oт Протокол № 29/26.04.2021 г. на ТД на НОИ – София – град за резултатите от извършено разследване на злополуката, като декларация/служебна бележка № 049/01.02.2021 г. е вписана и в книгата за начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на „Р.П.“ ООД. Твърди, че от представената извадка от Книга за инструктаж на работното място, периодичен и извънреден инструктаж се установява, че на ищеца е проведен първоначален и периодичен инструктаж /за периода от 01.02.2021 г. до 31.03.2021 г./, като към инструктажа е приложена и изрична инструкция за работа с матрици и преси, в която подробно е описана методологията за безопасна работа с машината. Посочва, че ищецът се е подписал на позиции 45 и 46 в Книгата за начален инструктаж за безопасност и здраве при работа на ответното дружество, както и в Книгата за периодичен инструктаж. Твърди, че с оглед опровергаване на заключението на тройната СТЕ, че не е проведен инструктаж на работното място на пострадалия, по делото е представен и изпитен протокол от 02.02.2021 г. по чл. 13, ал. 3 от Наредба № РД – 07 – 2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, от който е видно, че е проведен такъв инструктаж на работното място. Поддържа, че независимо от своевременното представяне на протокола първоинстанционният съд в нарушение на процесуалния закон не го е приел като доказателство по делото, тъй като представянето му било преклудирано. Посочва, че от заключението на СТЕ се установява, че хидравличната преса, върху която е работил ищецът, не е имала дефекти или технически неизправности, същата е била годна за управление и правилна експлоатация. Машината обаче е следвало да се зарежда само и единствено при изключено електрическо захранване, когато работният й плот се намира в долно изходно положение, като всяко друго действие по зареждане не отговаря на изискванията за безопасност на труда. В случая такова действие е извършил ищецът и по този начин е причинил увреждането си. Поддържа, че неправилно съдът е приел, че работодателят е следвало да постави предупредителни знаци върху машината или да я обезопаси по допълнителен начин – чрез ограждение или устройство, което да спре движението й. Посочва, че машината е предоставена за употреба от работника във вида, в който е получена от производителя, и тя 5 отговаря на всички стандарти, за да ползвана. Твърди, че на ищеца е бил проведен начален и периодичен инструктаж за работа с машината, както и такъв на работното място – проведен е изпит върху начина на употреба на машината. Поддържа, че присъденото обезщетение в размер на 100 000 лв. е необосновано високо, тъй като ищецът с действията си е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, като не е спазил елементарни правила и инструкции за безопасност. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част, и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли иска, или да намали присъденото обезщетение на основание чл. 201, ал. 2 КТ. Претендира разноски.