Решение № 19 от 16.01.2025, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Ямбол, 16.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Ив. Вълчанова Люцканова при участието на секретаря Й. Г. П. като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Гражданско дело № 20242330101114 по описа за 2024 година

Производството пред ЯРС е образувано по искова молба на Р. Г. П. от гр.Я., представлявана от адв. М. В. М. от АК П. против “Кредисимо“ ЕАД – гр. С. и „Ай Тръст“ ЕООД – гр. С., с която се претендира съдът да осъди „Кредисимо“ ЕАД да заплати на ищцата сумата в размер на 100 лева, недължимо платени по недействителен Договор за потребителски кредит № ***г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, а ответникът „Ай тръст“ ЕООД да бъде осъден да заплати на ищцата сумата в размер на 400 лева, недължимо платено възнаграждение за поръчител по недействителен Договор за предоставяне на поръчителство от 23.05.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата. Иска се присъждане на направените в по делото разноски.

Твърденията са за това, че ищцата е страна по договор за потребителски кредит № *** г., сключен с първия ответник „Кредисимо“ ЕАД. Сочи се, че съгласно договорът за потребителски кредит ищцата е получила под формата на кредит сумата в размер на 1055,30 лв. Съгласно чл.4 ал. 1 от Договора за потребителски кредит ищцата е следвало да сключи и Договор за предоставяне на поръчителство с вторият ответник по делото „Ай Тръст“ ЕООД, с цел да бъде обезпечен, сключеният Договор за потребителски кредит. На 23.05.2023 г., ищцата е сключила с вторият ответник „Ай Тръст“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство, по който следвало да заплати сумата от 700 лв. Твърди се, че ищцата е заплатила по договора за потребителски кредит на първият ответник „Кредисимо“ ЕАД сумата в размер на 1155,30 лв., а по Договора за предоставяне на поръчителство сумата в 1 размер на 400 лв., за което дружествата-ответници издали и съответните удостоверения.

Според ищцата договорът за потребителски кредит, сключен с първият ответник „Кредисимо“ ЕАД, е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.22 от ЗПК, във вр. с чл. 11 и чл.19, ал.4 от ЗПК. Изложени са подробни съображения, че договорът за предоставяне на поръчителство, сключен с вторият ответник „Ай Тръст“ ЕООД е нищожен на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, чл.143, ал.1 и чл. 146 от ЗЗП. Поддържа се, че в договора за потребителски кредит е посочен годишен лихвен процент, но липсват каквито и да било условия за прилагането му. Липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок на кредита или е променлив. Нито в договора, нито в погасителния план имало отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и таксата гаранция, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Тази неяснота съществено ограничава правата на ищцата и е основание за недействителност на договора за потребителски кредит сключен с „Кредисимо“ ЕАД. На следващо място се сочи, че договорът е следвало да съдържа годишен процент на разходите по кредита, както и общата сума дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишният процент на разходите. ГПР следва да включва всички разходи по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва, изчислени по специална формула. Твърди се, че в договора за потребителски кредит била посочена само абсолютната стойност на ГПР. Липсвала ясна разписана методика на формиране ГПР по кредита, кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият, в който смисъл се поддържа, че договорът за потребителски кредит е нищожен, поради неспазване изискването на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК. На следващо място се поддържа, че договорът за потребителски кредит е нищожен на осн. чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като сумата, която се претендира за договор за гаранция/поръчителство не била включена в ГПР и ГЛП.

Поддържа се, че с предвиждането за заплащане на сумата по договора за поръчителство се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Заплащането на сумата по договора за потребителски кредит следва да бъде разгледано като елемент от общият разход по кредита по смисъла на § 1 т.1 от ЗПК, тъй като е пряко свързано с договора за потребителски кредит, което обстоятелство е известно на кредитора и се заплаща от потребителя. Според ищцата, двамата ответници са свързани лица, тъй като първият ответник „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД и по този начин се било целяло да се заобиколи изцяло разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК.

Сключеният договор за предоставяне на поръчителство с втория ответник „Ай Тръст“ ЕООД също се счита за е нищожен поради накърняване на добрите нрави, вследствие на което се е стигнало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Нееквивалентност между престациите била налице, тъй като сумата, която се претендира по договора за поръчителство представлява допълнителна сума, 2 която е в размер на над 70% от сумата по отпуснатия кредит. По този начин безспорно бил нарушен принципа за добросъвестност и справедливост. Отделно от това сумата за поръчител се заплащала без кредитополучателят да получава нищо насреща, а същият е бил принуден да сключи договор за предоставяне на поръчителство и то предварително избрано от заемателя[1]дружество, за да му бъде отпуснат кредита. На следващо място договорът за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД бил нищожен и поради това, че се е стигнало до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на осн. чл.26, ал.1, предл. 2-ро от ЗЗД, във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК. Поддържа се, че възнаграждението, което е следвало да се заплати по договора за предоставяне на поръчителство е следвало да бъде отразен в определеният ГПР. Поддържа се, че уговореното възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство представлява разход по кредита, който бил известен и е следвало да бъде включен в ГПР. Счита се, че договорът за предоставяне на поръчителство е недействителен на осн.чл.143, ал.1 и ал.2, т.19 от ЗЗП, тъй като същият бил във вреда на потребителя и не отговарял на изискванията за добросъвестност и справедливост и водил до неравновесие в правата на страните, като по този начин бил в ущърб на ищцата като потребител. Посоченият договор за поръчителство бил неразбираем и не позволявал на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП.

В срока по чл.131 от ГПК от ответниците е постъпил отговор.

Ответникът „Кредисимо“ ЕАД оспорва иска по основание и размер и се иска да бъде отхвърлен. Не се оспорва сключването на договор за потребителски кредит № *** г. при ГЛП в размер на 16 % и ГПР в размер на 17,22 %. Ищцата изцяло е усвоила заемната сума и следвало да заплати същата на 10 месечни погасителни вноски. Не се оспорва твърдението, че ищцата е погасила задължението си предсрочно, в резултат на което същата е получила удостоверение за липса на задължения.

Оспорва се твърдението на ищцата, че по договора за кредит са направени плащания в размер на 100 лв., които следва да й бъдат възстановени, като платени без основание, както и че общият размер на направените по кредита плащания възлиза на 1155,30 лв.

Твърди се, че ищцата е направила плащане в общ размер на 1337,04 лв., които били разпределени по следният начин: 1055,30 лв. - за погасяване на дължимата главница, 28,74 лв.- за погасяване на възнаградителната лихва, като 253 лв. били разпределени към поръчителя - вторият ответник „Ай Тръст“ ЕООД за погасяване на вземането му за възнаграждение за поръчител през сметката на „Кредисимо“ ЕАД не били минавали други плащания в полза на поръчителя. Сочи се, че дори и да се приеме, че договорът за кредит е нищожен, на осн. чл.23 от ЗПК, ищецът дължи връщане на чистата стойност в размер на усвоената главница от 1055,30 лв. Следователно недължимо платима би била единствено сумата от 28,74 лв. Оспорва се твърдението, че процесният договор за кредит е нищожен, като противоречащ на разпоредбите на чл.22 от ЗПК, във вр. с чл.11, ал. 1, т.9 от ЗПК.

Оспорва се твърдението, че процесният договор за кредит противоречи на разпоредбите на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, както и че възнаграждението по договора за предоставяне на 3 поръчителство към „Ай Тръст“ ЕООД следва да бъде включено по общия разход по кредита.

Сочи се, че такова изискване има единствено, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за отпускане на кредита. В случая в чл.4, ал.3 от Договора, както и в Раздел III, чл.12 от Общите условия било посочено, че кредитополучателя не е длъжен да предостави обезпечение на кредита си. Сочи се, че има различни видове обезпечения, които ответникът приема като кредитодател. Твърди се, че обезпечените и необезпечените кредити на ответника не се отпускат по различен начин и не са два отделни кредитни продукта, и не са пряко свързани с размера на отпускания кредит и условията за погасяването му.

Кредитоискателят дори и да е заявил обезпечение на кредита, той има право съгласно Раздел III, чл.13 от Общите условия за предоставяне на кредит, преди подписването на договора за кредит да промени едностранно заявените условия по договора чрез провеждането на телефонен разговор с кредитора „Кредисимо“. В този смисъл се поддържа, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство с дружеството - гарант не е задължително условие за отпускането на кредита. Поради това обстоятелство и възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство не бил включен в размера на ГПР. Твърди се, че ответникът не е имал информация за условията по сключеният между потребителя и поръчителя по договор за предоставяне на поръчителство и не знае какъв ще бъде уговореният размер на възнаграждението към дружеството - гарант, а и не е страна по същия договор. Твърди се, че въпреки, че „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на втория ответник „Ай Тръст“ ЕООД, двете дружества са самостоятелни юридически лица, имат собствен предмет на дейност, и ответникът „Кредисимо“ няма достъп до база данни на „Ай Тръст“. Поддържа се, че договорът за предоставяне на поръчителство, сключен между ищцата и ответника „Ай Тръст“ ЕООД представлява договор за поръчка по смисъла на чл.280 и сл. от ЗЗД и уговореното в него възнаграждение не се включва в обхвата на общите разходи по кредита. С договорът за предоставяне на поръчителство ответникът „Ай Тръст“ се е задължил да отговаря солидарно с ищцата за погасяването на задълженията й спрямо „Кредисимо“ ЕАД. На тия съображения се иска от съда да отхвърли предявените искове, както и да бъдат присъдени направените от ответника разноски - юрисконсулско възнаграждение в размер на 150 лв.

В писмения отговор по чл.131 от ГПК ответникът „Ай Тръст“ ЕООД също оспорва предявените искове и желае отхвърлянето им изцяло. Не се оспорва твърдението, че на 23.05.2023 г. е бил сключен договор за предоставяне на поръчителство между „Ай Тръст“ и ищцата Р. Г. П. в качеството на потребител като обезпечение по договор за предоставяне на потребителски кредит № ***.

Оспорва се твърдението, че ищцата е заплатила на ответника „Ай Тръст“ ЕООД сума в размер на 400 лв. Твърди се, че всъщност ищцата е заплатила възнаграждение по процесния договор за предоставяне на поръчителство в общ размер на сумата от 253 лв.

Поддържа се, че обезпечението на договора за кредит чрез предоставено поръчителство от „Ай Тръст“ е само възможност, но не и задължение на кредитоискателя, като възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство не следвало да бъде 4 включено в ГПР. Сочи се, че договорът за предоставяне на поръчителство, в случай, че бъде избран такъв, се сключва след подписването от кредитоискателя на договора за кредит с „Кредисимо“ ЕАД, поради което и „Кредисимо“ЕАД не знае и няма как да знае предварително какво възнаграждение ще се уговори в бъдеще между кредитоискателя и поръчителя „Ай Тръст“, по който договор „Кредисимо“ ЕАД не е страна. Излагат се съображения, че наличието на свързаност между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД само по себе си не води до оскъпяване на кредита. Въпреки, че „Кредисимо“ ЕАД бил едноличен собственик на капитала на „Ай тръст“ ЕООД, последното дружество било отделно юридическо лице. Поддържа се, че договорът за поръчителство е валиден и заплатените на негова база възнаграждения са дължими, поради което и искът да бъде отхвърлен. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

Разпечатката съдържа 20 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/75797a51-acc1-4a2e-8411-8ccfac73a4d6