Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4524 от 09.03.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 37321/2025
Вид
Решение № 4524
Подписан
09.03.2026
Състав
ПЕТЪР МАРТИНОВ МИЛЕВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 227 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 416 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 424 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 424, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 424, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 426, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 426, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.433 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 450, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 507 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.115, ал.1, б. "ж" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 4524 гр. София, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря СИМОНА В. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20251110137321 по описа за 2025 година

Производството по настоящото дело е образувано, след като с Решение № 2106 от 07.04.2025г. на Софийски градски съд, постановено по в.гр. дело № 6452/2024г., II-В състав, е обезсилено решение № 15740 от 30.09.2023 г., постановено по гр.д. № 12719/2022 г. на Софийски районен съд, 142 състав, като недопустимо, а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда съобразно мотивите на въззивното решение. Посочено е, че делото следва да бъде разгледано с участието на вече конституираната пред въззивния съд надлежна страна – ответник ****** като универсален правоприемник на първоначалния ответник - заличеното търговско дружество *******, като следва да бъдат повторени всички съдопроизводствени действия след 25.05.2023г.

С искова молба с вх. № 46229/10.03.2022г. на ищеца М. П. Г. е предявен отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 439 ГПК против ****** (като универсален правоприемник на първоначалния ответник ******* ) за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 6868.28 лв., представляваща главница по договор за кредит от 11.09.2008 г., ведно със законната лихва от 18.03.2011 г. до окончателно изплащане на вземането; сумата от 5095.07 лева – лихва за забава, изтекла в периода 01.01.2009 г. – 17.03.2011 г., както и сумата в размер на 848.58 лева – разноски по делото, за които суми срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 05.05.2011 г. по ч.гр.д. № 11401/2011 г. по описа на СРС, 55 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 4159/2011 г. по описа на ЧСИ М.Б., с район на действие СГС , а в последствие е образувано и изпълнително дело № 20187810400638 по описа на ЧСИ Г.Д., с район на действие СГС, поради погасяване на вземанията по давност.

Ищецът твърди, че в полза на ******, която впоследствие е цедирала вземанията си на *******, е издаден изпълнителен лист от 05.05.2011г. по ч.гр.дело № 11401/2011г. по описа на СРС за сумата от 6868.28 лв., представляваща главница по договор за кредит от 11.09.2008 г., ведно със законната лихва от 18.03.2011 г. до окончателно изплащане на вземането; сумата от 5095.07 лева – лихва за забава, изтекла в периода 01.01.2009 г. – 17.03.2011 г., както и сумата в размер на 848.58 лева – разноски по делото. Въз основа на 1 този изпълнителен лист е било образувано срещу ищеца първоначално изпълнително дело № 4159/2011г. по описа на ЧСИ М.Б., по което последното изпълнително действие било извършено на 20.06.2013г., когато е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца. След тази дата не били извършвани други действия по принудително изпълнение, които да прекъснат давността или срока за перемпция, поради което делото било прекратено по силата на закона на 20.06.2015г. Сочи се, че от 20.06.2013г. е започнала да тече петгодишна погасителна давност, която е изтекла на 20.06.2018г. На 25.04.2018г. цесионерът ******* поискал образуваното при ЧСИ М.Б. изпълнително дело да бъде прекратено, като на 30.08.2018г. за събиране на задълженията впоследствие било образувано и ново изпълнително дело № 638/2018г. по описа на ЧСИ Г.Д.. Твърди се, че към момента на подаването на молбата за образуване на изпълнителното производство при ЧСИ Г.Д. е изтекъл петгодишният давностен срок за събиране на вземането по принудителен ред.

Посочва, че последното валидно извършено изпълнително действие е извършено на 20.06.2013 г. по изпълнително дело № 4159/2011г. на ЧСИ М.Б. и съставлява изпратено запорно съобщение до работодателя на длъжника, като делото се явява прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК на 20.06.2015 г. поради липсата на извършени валидни изпълнителни действия. Сочи, че вземането е погасено по давност на 20.06.2018 г. и същото не подлежи на принудително изпълнение. Обосновава правния си интерес с твърдението, че доколкото е налице висящо изпълнително производство, то към момента ЧСИ извършва изпълнителни действия, въпреки че вземането е погасено по давност. Моли предявеният иск да бъде уважен, като претендира и разноски по производството.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който са изложени съображения за неоснователност на предявения иск. В тази връзка е посочено, че погасителната давност по отношение на вземанията по процесния изпълнителен лист е била многократно прекъсвана, като последно давността по и.д. № 4159/2011г. на ЧСИ М.Б. е била прекъсната на 18.11.2013г., когато взискателят е подал молба за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца. След това, на 30.08.2018г. била подадена молба пред ЧСИ Г.Д. за образуване на ново изпълнително дело въз основа на изпълнителния лист, като такова било образувано под номер 638/2018г., като тази молба отново прекъснала погасителната давност. Освен тази молба, в хода на делото били предприемани и множество други изпълнителни действия – запор върху банкови сметки на 14.09.2018г.; призовка за опис на движими вещи от 10.06.2018г.; искане за налагане на запор върху дружествени дялове от 04.02.2020г.; запорно съобщение до работодател от 04.06.2020г.; молба за налагане на запор върху банкови сметки от 15.03.2021г., като в периода от 15.10.2021г. до 17.11.2022г. по сметката на съдебния изпълнителен ежемесечно постъпвали и суми от наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, като от всяко действие започвала да тече нова давност. Ответникът твърди, че до момента на образуване на изпълнително дело № 638/2018 г. по описа на ЧСИ Г.Д. не са изтекли повече от 5 години и не е настъпила погасителна давност на вземането, предвид депозираната на 18.11.2013г. молба за налагане на запор върху трудовото възнаграждение. Допълва, че след образуване на изпълнително дело № 4159/2011 г. по описа на ЧСИ М.Б. давността за вземането е спряла да тече до 26.06.2015г.

Ето защо моли за отхвърляне на иска, като претендира и разноски по производството.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема следното:

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 439 ГПК. Според посочената разпоредба длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, който може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В процесния случай съдебно дирене не е провеждано, доколкото изпълнителното основание, което удостоверява вземането на кредитора, е заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, поради което новите факти и обстоятелства следва да са 2 настъпили след стабилизиране на заповедта за изпълнение, т.е. след влизането й в сила. В тежест на ищеца е да установи правния си интерес като предпоставка за допустимост на иска, както и че ответникът се легитимира като негов кредитор за вземанията по изпълнителен лист от 05.05.2011г. по ч.гр.дело № 11401/2011г. по описа на СРС, 55 състав. В тежест на ответника е да докаже извършването на действия по спиране или прекъсване на течащата срещу вземанията погасителна давност по смисъла на ЗЗД.

С окончателния доклад по делото съдът е отделил като безспорни следните обстоятелства: 1) че в полза на ***** срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 05.05.2011 г. по ч.гр.д. № 11401/2011 г. по описа на СРС, 55 състав, за процесните суми, като за принудителното събиране на сумите по посочения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 4159/2011 г. по описа на ЧСИ М.Б., с район на действие СГС; 2) че след образуването на посоченото изпълнително дело вземанията по процесния изпълнителен лист са били прехвърлени от ****** с договор за цесия в полза на *******; 3) че изпълнително дело № 4159/2011 г. по описа на ЧСИ М.Б. е прекратено, като на 30.08.2018г. е образувано ново изпълнително дело № 638/2018 по описа на ЧСИ Г.Д., с район на действие СГС. Установява се от публичните записвания в ТРРЮЛНЦ, а и от представените доказателства, че на 25.05.2023г. по партидата на ******* е вписано преобразуване чрез вливане, като негов универсален правоприемник е ******. Поради това в хода на развилото се в в.гр.дело № 6452/2024г. по описа на СГС ****** е конституирана като ответник на осн. чл. 227 ГПК на мястото на *******.

Така предявеният иск е допустим. Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението, като в ал. 2 на същата разпоредба е предвидено, че искът може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В случая ищеца твърди, че след издаването на процесния изпълнителен лист и образуването срещу него на първото изпълнително дело № 20118380404159 по описа на ЧСИ М.Б., вземанията на ответника са се погасили по давност и то още преди образуването на второто изпълнително дело № 20187810400638 по описа на ЧСИ Г.Д., т.е. твърди се настъпването на нови факти.

Следователно за ищеца е налице правен интерес от отричане дължимостта на вземанията по изпълнителния лист със сила на пресъдено нещо. Давността е институт, който не се прилага служебно, т.е. изтичането на предвидения в закона срок на бездействие на носителя на субективното право на вземане не е достатъчно, за да се приложат последиците от настъпилото погасяване на възможността за принудително реализиране на публичното задължение. Необходимо е длъжникът да направи изрично волеизявление, с което да се позове на изтеклата давност.

Установява се, че процесният изпълнителен лист от 05.05.2011г. е издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 05.05.2011г. по ч.гр.дело № 11401/2011г. по описа на СРС, 55 състав. Видно от ПДИ с изх. № 49582/21.06.2011г. препис от заповедта е връчен на длъжника М. П. Г. на дата 19.10.2011г., като от този момент е започнал да тече срокът по чл. 414 от ГПК за подаване на възражение срещу нея, като редакцията на разпоредбата към датата на връчването е предвиждала, че този срок е двуседмичен. Няма данни възражение да е подадено, поради което заповедта за незабавно изпълнение е влязла в сила на дата 03.11.2011г. След стабилизиране на заповедта, погасителната давност за установените в нея вземания е всякога 5 години. По този въпрос е налице установена практика, съгласно която изискването по чл. 117, ал. 2 ЗЗД за пет годишен срок на новата давност се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение. Това е така, защото влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и размер вземане съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражението. Съгласно чл. 424 ГПК длъжникът може да се оспори вземането по исков ред само при новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от 3 съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичане на срока за възражение и съгласно чл. 439 ГПК той може да оспорва чрез иск изпълнението, но само въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството по което е издадено изпълнителното основание. Законодателят е преклудирал възможността за възражения срещу заповедта за изпълнение. След изтичане на срока по чл. 414 ГПК, за длъжникът остава само възможността за оспорване на вземането по чл. 424, ал. 1 ГПК.

Извън това и след срока по чл. 424, ал. 2 ГПК, за длъжника не съществува форма за искова защита, с която да оспорва вземането. Задължителната практика на ВКС е, че при всички хипотези на чл. 416 ГПК /когато възражение не е подадено в срок, или е оттеглено, или е налице влязло в сила решение за установяване на вземането/, настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, тъй като по новият процесуален ред заповедите за изпълнение влизат в сила /за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК-отм./ и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират /така решение № 118/07.07.2022 г. по гр.д. № 4063/2021 г. на ВКС, ІІІ г.о/. Така както длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязло в сила решение, поради факт, настъпил до съдебното дирене в производството, в което решението е постановено, така длъжникът не може да оспорва и вземането, установено с влязлата в сила заповед за изпълнение поради факт, настъпил до изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, /така решение № 3/04.02.2022 г. по гр.д. № 1722/2021 г. на ІV г.о., Решение № 50295 от 23.01.2023г. на ВКС по гр. д. № 1030/2022г., IV г. о., ГК и др./. При това положение, приложимият давностен срок към вземанията по процесния изпълнителен лист е петгодишният.