Решение № 207 от 18.07.2024, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. Девня, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНТОНИ НИКОЛОВ като разгледа докладваното от АНТОНИ НИКОЛОВ Административно наказателно дело № 20243120200165 по описа за 2024 година Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по въззивна жалба от С. А. А., ЕГН: **********, срещу НП № 23 – 0253 – 000784 / 23. 11. 2023 г. на Началник група – РУ – Девня – ОД – МВР – Варна. Със същото на жалбоподателя: за нарушаване разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на основание чл.

174, ал. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 2 000. 00 лв. /две хиляди лв./ и Лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години.

Жалбоподателят моли съда да отмени НП с довод незаконосъобразност, в частност процесуални нарушения.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и следва да бъде разгледана.

Въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание не се явява, представлява се от процесуален представител. Поддържа жалбата. Претендира за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се явява, не се представлява от процесуален представител. Депозира писмено 1 становище, с което поддържа жалбата. Претендира за присъждане на разноски, при прекомерност на такива за другата страна.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:

На 06. 09. 2023 г. в гр. Суворово, обл. Варна, възз. С. А. А. управлявал моторно превозно средство с ДК№ ***. Бил му подаден стоп – сигнал с полицейска палка от свид. Ж. М. Ж. - служител при ОД – МВР – Варна, на който въззивникът не се подчинил, като продължил движение. Непосредството след това управляваното от него моторно превозно средство се блъснало в крайпътна ограда. Свидетелят установил самоличността на водача, като пожелал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол в кръвта, което било отказано от въззивника. В съответствие с нормативните изисквания бил попълнен талон за изследване по образец, респективно била дадена възможност на въззивника да изпълни предписание за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта. Съставен бил АУАН, предявен и подписан без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били депозирани писмени такива. Административно – наказващият орган приел констатациите на актосъставителя, като ангажирал отговорността на въззивника.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на свидетелските показания, както и от приложените и приети по делото писмени материали, които кредитира като единни, последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, безпристрастни, обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с приетата фактическа обстановка и относими към предмета на доказване. Следва да се отчете незаинтересоваността на свидетеля от изхода на делото.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

2

Настоящият състав намира, че АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити, лимитирано изброени в чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено. Фактическата обстановка е еднакво отразена в АУАН и НП.

Съдът намира, че в случая е осъществен състава на визираното нарушение.

От обективна страна за съда не остава съмнение, че на 06. 09. 2023 г. в гр. Суворово, обл. Варна, възз. С. А. А., ЕГН: ********** е управлявал моторно превозно средство с ДК№ ***, което е „всяка една манипулация и боравене с уредите, приборите и механизмите му”. Същевременно като водач е отказал на служител при ОД – МВР – Варна да му извърши проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол в кръвта. Горното съдът извежда от свидетелските показания, както и от приложените и приети по делото писмени документи.

От субективна страна нарушението е извършено умишлено. Горното съдът извежда от цялостното поведение на въззивника, обективирано по делото, от вида и последователността на неговите действия.

Доколкото наложеното е в строго определен размер, съдът не следва да разглежда въпроса относно неговото редуциране.

Предвид факта, че нарушения от подобен вид касаят безопасността на движението по пътищата съдът намира, че формират сравнително висока обществена опасност, поради което не могат да бъдат приравнени към маловажните случаи, респективно правилно в случая е ангажирана административно – наказателната отговорност, още повече, че конкретния случай по нищо не се различава от обикновените такива, именно за които законодателя е предвидил налагане на санкция.

Съдът намира наведеното от въззивника за неоснователно, поради следното: не се установиха процесуални нарушения, от категорията на съществените такива, които да обусловят цялостна отмяна, като по безспорен начин в хода на производството се доказа осъществяването на състава на визираното нарушение. В обстоятелствените части на АУАН и НП нарушението е описано в степен, позволяваща на въззивника да разбере в какво се състои то, респективно да организира адекватно защитата си. Следва 3 да бъде отбелязано, че отговорността на въззивника е ангажирана за отказа да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол в кръвта. В унисон с нормативните изисквания е бил попълнен талон за изследване по образец, респективно била е дадена възможност на въззивника да изпълни предписание за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта. Това има значение за спазване на нормативното изискване да бъде осигурена горната възможност, но няма касателство към самото нарушение, изразяващо се в отказа за полеви тест.

Действително в АУАН и НП се съдържа цялото съдържание на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, но в обстоятелствените части на същите коректно и точно е описано, че се касае за отказа относно техническо средство, т. е. не е налице неяснота относно за какво се ангажира административно – наказателната отговорност на въззивника. Следва да бъде акцентирано, че действително в АУАН и НП не се съдържа номер на техническото средство а единствено вида му, но горното би имало значение при използването му за такъв тест, с оглед проверка за неговата техническа годност, но не и тогава, когато е налице отказ. В такъв случай това се явява без значение и напълно достатъчно и в унисон със закона е единствено посочването техническо средство, като не се налага пълната индивидуализация на конкретното такова.

Съгласно чл. 63 Д от ЗАНН, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед оказаната правна помощ като вид и количество, изхода на спора, своевременно направено искане и приложени доказателства, в полза на ОД – МВР – Варна следва да се присъди сумата от 80. 00 лв. /осемдесет лв./, представляваща направени по делото разноски.

Предвид горното съдът намира, че атакуваното НП следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл. 63 от ЗАНН РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 23 – 0253 – 000784 / 23. 11. 2023 г. на Началник група – РУ – Девня – ОД – МВР – Варна, с което на С. А. А., ЕГН:

**********:

4 за нарушаване разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на основание чл.

174, ал. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 2 000. 00 лв. /две хиляди лв./ и Лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години.

ОСЪЖДА С. А. А., ЕГН: ********** да заплати на ОД – МВР – Варна сумата от 80. 00 лв. /осемдесет лв./, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на съдебен контрол в 14 – дневен срок от съобщаването пред Административен съд – Варна.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 5