Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 93 от 09.01.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 8240/2025
Вид
Определение № 93
Подписан
09.01.2026
В сила
09.01.2026
Състав
Мина Мумджиева, Анна-Мария Мирославова Събева, Кирил Георгиев Димитров

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 93 гр. София, 09.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева

Членове:

Кирил Г. Димитров

Анна-Мария М. Събева като разгледа докладваното от Анна-Мария М. Събева Въззивно частно наказателно дело № 20251100608240 по описа за 2025 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 243, ал. 7 и ал. 8 НПК.

Образувано е по постъпил частен протест на СРП срещу определение № 4150/09.10.2025 г. по НЧД № 12942/2025 г. по описа на СРС, НО, 15-и състав, с което на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 НПК съдът е отменил постановление на СРП от 13.06.2025 г. (деловодно изведено на 17.06.2025 г.), с което е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК наказателното производство по досъдебно производство № 15162/2020 г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр. пр.

№ 1210/2020 г. по описа на Софийска районна прокуратура, образувано и водено за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК, и делото е върнато на СРП за изпълняване на дадените указания в мотивната част на протестираното определение.

В депозирания частен протест се излагат съображения за неправилност и необоснованост на атакувания съдебен акт. Поддържа се, че в хода на досъдебното производство са извършени всички относими и необходими действия по разследването, а не всички принципно възможни такива, както намира първостепенният съд, като въз основа на тях е направен обоснован извод относно наличието на извършено престъпление и съпричастността на М.П.П. към инкриминираното деяние, за което е било образувано досъдебното производство. Подчертава се в тази връзка, че са разпитани всички установени по делото свидетели, възприели относими факти и обстоятелства, свързани с предмета на доказване. Сочи се, че са събрани също така доказателства относно психическото състояние на И. Х. К., влияещо на способността му да взема самостоятелни решения, включително при сключване на сделки, като в тази връзка е разпитан дори и личният лекар на К.. Изготвена е и още една тройна СППЕ, съобразена с доводите на пострадалия. Изразява се несъгласие с констатацията на районния съд, че в обжалваното постановление прокурорът 1 не е посочил кои свидетелски показания кредитира с доверие и защо, доколкото по делото са налице две взаимно противоречиви тези, изводими от свидетелските показания. Не се споделя становището на съдебния състав, че необсъждането в детайли на показанията на всеки от свидетелите (при изрично посочване, че се касае до производни такива) води до невъзможност за съдебния състав да осъществи правомощията си. Твърди се, че делото не би могло да бъде попълнено с други доказателства поради неналичие на такива, които да опровергаят заявеното от М.П.П. по такъв начин, че да формират вътрешно убеждение у решаващия орган за наличие на пряк умисъл у същата, че сключва договор за покупка-продажба, но съзнателно въвеждайки И. Х. К. в заблуждение, че договорът е за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, както и че П. цели имотна облага за себе си. Излагат се пространни мотиви във връзка с възприетата от СРП фактическа обстановка.

В частния протест се изразява становище, че разследването по делото е цялостно и пълно и не се налага извършването на допълнителни процесуалноследствени действия, като дори да бъдат извършени такива, те не биха могли да допринесат за разколебаване на направения вече извод за недоказаност на обвинението срещу конкретно лице. С оглед изложеното се моли за отмяна на протестираното определение като неправилно и незаконосъобразно и потвърждаване на постановление от 13.06.2025 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 15162/ 2020 г. по описа на 04 РУ - СДВР, пр.пр. № 1210/2020 г. по описа на СРП.

По делото е постъпило възражение срещу иницииращия настоящото производство частен протест, подадено от И. Х. К. чрез адв. Ц.З.З., в който се релевират доводи за правилност, обоснованост и законосъобразност на протестираното определение на първостепенния съд. Поддържа се, че, видно от материалите по прокурорската преписка, не е направено всичко необходимо за разкрИ.е на обективната истина и установяване на факти и обстоятелства по случая с оглед извършено престъпление по чл. 209 НК.

Излагат се съмнения в безпристрастността на постановилия постановлението за прекратяване на наказателното производство прокурор и съображения за прекомерно забавяне на последното. Споделят се като правилни дадените от СРС на прокуратурата указания по разследването, както и констатацията за преждевременност на направения от СРП извод. Релевират се доводи за немотивираност на обжалваното постановление. Сочат се допуснати от СРП пропуски в разследването, сред които такива относно умишленото въвеждане в заблуждение на И. Х. К. от М.П.П. при сключване на процесната сделка.

Акцентира се и върху непосочване в обжалваното постановление за прекратяване на факти, изводими от показанията на свидетеля Р.И.Ц. и на самия И. К., дадени пред съдия. Обръща се внимание и на това, че прокурорът не е взел предвид и медицинската документация и свидетелските показания относно конкретното психо-физиологично състояние на И. К. преди и към датата на сключване на сделката. Твърди се, че всички факти и доказателства показват категорично и недвусмислено, че племенницата на И. К. М.П. е осъществила състава по чл. 209, ал. 1 НК, като с цел да набави за себе си имотна облага възбудила и поддържала у чичо си заблуждение, че ще го гледа 2 до края на живота му, като със същата цел използвала заблуждението, неопитността и неосведомеността на лицето и с това му причинила имотна вреда. Излага се, че със своите действия М.П. въвела чичо си и в заблуждение, че изпълнява договор за издръжка и гледане. Счита се, че И. К. е сключил процесната сделка, мотивиран единствено от тревога за живота и здравето си и с цел да си осигури подкрепа и грижи, а не парични средства. Подчертава се още, че прокурорът не е взел предвид обстоятелствата във връзка с измама при открИ.е на банковите сметки, извършените транзакции, както и относно това, че племенницата е използвала дебитните карти на чичо си без негово съгласие и е извършвала теглене на парични суми от сметките му. Подкрепя се изводът на СРС, че следва да бъде назначена допълнителна експертиза на И.

К. относно особеностите на характера му, които биха могли да препятстват възможността му за адекватна преценка на фактите от действителността и вземане на решения. Счита се, че определението на СРС е правилно, аргументирано и законосъобразно предвид това, че не са изчерпани всички възможни действия по разследването за установяване престъплението и разкрИ.е на обективната истина по пр.пр. № 1210/2020 г. по описа на СРП, поради което се моли същото да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, след като се запозна с материалите по делото, счита, че частният протест е процесуално допустим, доколкото е подаден от легитимирана страна и в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на проверка от въззивния съд. Разгледан по същество, същият се явява неоснователен.

Настоящият състав намира за установено следното:

Досъдебното производство № 15162/2020 г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр.пр. № 1210/2020 г. по описа на Софийска районна прокуратура е образувано за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 НК – за това, че за периода от 17.11.2017 г. до 25.09.2018 г. в гр. София деецът възбудил и поддържал заблуждение у И. Х. К. и с това причинил на последния имотна вреда.

В хода на досъдебното производство няма привлечено в процесуалното качество на обвиняем лице.

С постановление от 13.06.2025 г. (деловодно изведено на 17.06.2025 г.) прокурорът е прекратил наказателното производство по досъдебно производство № 15162/2020 г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр.пр. № 1210/2020 г. по описа на Софийска районна прокуратура на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК.

Срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство е депозирана жалба от И. Х. К. чрез повереника си адв. Ц.З.З. – САК.

С протестираното определение на СРС последният е намерил подадената жалба за основателна, поради което е отменил постановлението за прекратяване на наказателното производство от 13.06.2025 г. и е върнал делото на СРП с указания.

Настоящият съдебен състав споделя по-голямата част от изложените в атакуваното определение аргументи от страна на контролирания съд, като 3 счита, че дадените от последния указания по правилното приложение на закона следва да бъдат частично ревизирани и допълнени.

В настоящото производство въззивният съд следва да провери правилността на изводите на контролираната инстанция в атакуваното определение на СРП за прекратяване на наказателното производство, а именно, че същото е необосновано, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, като липсва освен посочена конкретно установена и систематизирана фактическа обстановка, така и анализ на доказателствата (извън простото им цитиране и преразказ), респективно направен въз основа на тях правен извод, което от своя страна поставя в невъзможност съда да осъществи правомощията си по контрол.

Съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 5 НПК съдът следва да провери обосноваността и законосъобразността на обжалваното постановление за прекратяване на наказателното производство, а именно дали фактическите изводи на прокуратурата са формирани въз основа на цялостен и верен анализ на събраните доказателства, без да е допуснато тяхното изопачаване или превратно тълкуване, дали проведеното разследване е обективно, всестранно и пълно, както и дали правилно е приложен материалният закон. В този смисъл, макар и касаещи съдържанието на постановлението за прекратяване на наказателното производство в хипотезата на чл. 243, ал. 1, т. 1, предл. 2, във вр. с чл. 24, ал. 6, във вр. с ал. 5, т. 1 НПК, са задължителните указания по приложение на закона, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 25.07.2023 г. по тълк. д. № 1/2023 г. на ОСНК на ВКС. В същите е посочено, че „Въпреки съществената му отлика от другите основания по чл. 243, ал. 1, във вр. с чл. 24 от НПК, произтичаща от това, че по-нататъшното развитие на наказателния процес зависи изцяло от волята и действията или бездействията на пострадалия, законодателят не е установил самостоятелни изисквания към съдържанието на прокурорския акт, които да се отнасят единствено до тази хипотеза на прекратяване на наказателното производство. И в този случай съгласно чл. 199, ал. 2 от НПК постановлението следва да бъде мотивирано, а по общо правило мотивите следва да съдържат изводите на представителя на държавното обвинение относно установените обстоятелства, тези за доказателствата, въз основа на които са направени фактическите му констатации, и съображенията му по приложимия материален закон, установяващи, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия. Ако прокурорът не направи извод, че то е от посочената категория, не би могъл изобщо да коментира дали са налице останалите формални предпоставки за прекратяване на наказателното производство, а от своя страна изводът за реда, по който се реализира наказателната отговорност на дееца, се основава на констатациите относно правно значимите обстоятелства и на направения в тази връзка доказателствен анализ“. В същото тълкувателно решение е посочено, че постановлението за прекратяване на наказателното производство в разглежданата хипотеза следва да съдържа както изводите на прокурора за наличие на формалните предпоставки за прекратяване на наказателното производство по чл. 24, ал. 6, във вр. с ал. 5, т. 1 НПК, „така и констатациите му по фактите и правото относно деянието/деянията, съпътстващ тези изводи 4 доказателствен анализ и посочване на ползваните доказателства относно установените обстоятелства“. Несъмнено последното изискване относно съдържанието е валидно и за постановлението на прокуратурата при прекратяване на наказателното производство и в останалите хипотези по чл.

243, ал. 1 НПК.

От изложеното се налага изводът, както правилно е посочил и първият съд, че прокуратурата е задължена в постановлението за прекратяване на наказателното производство не само да посочи своите фактически и правни изводи, но и ползваните доказателства и техния анализ, въз основа на който е достигнала до посочените изводи. В противен случай, съдът не би могъл да извърши пълноценен контрол за обоснованост и законосъобразност на обжалваното постановление, доколкото не би могъл да провери правилно ли са формирани крайните изводи на държавното обвинение относно фактите и приложението на материалния закон. Само при проверка на аргументите и логическите съждения от страна на прокурора относно това въз основа на кои от събраните доказателства и при какъв доказателствен анализ е стигнал до своите изводи по същество, съдът може да изпълни правомощието си по чл.