Решение № 106 от 16.11.2022, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. гр. Добрич, 16.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги М. Павлов при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф като разгледа докладваното от Георги М. Павлов Търговско дело № 20213200900129 по описа за 2021 година

Търговско дело № 129/2021 г. по описа на Окръжен съд – Добрич е образувано по искова молба вх. рег. № 1945/16.08.2021 г., с дата на пощенското клеймо 16.08.2021 г., подадена от Н. А. М. ЕГН ********** и Х.

М. ЕГН ********** чрез своя родител и законен представител Н. А. М. ЕГН ********** – двамата с пост. и наст. адрес с. Б., ул. „Т.“ № 11, общ. К., област Добрич, с която при условията на субективно съединяване срещу „****“ ЕАД гр. С., бул. „В.“ № *, ЕИК **** са предявени следните искове:

Иск от Н. А. М. ЕГН ********** с пост. и наст. адрес с. Б., ул. „Т.“ № 11, общ. К., област Добрич срещу „****“ ЕАД гр. С., бул. „В.“ № *, ЕИК **** за сумата от 200 000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди резултат на смъртта на Р. Д. Г., с когото ищцата живеела на семейни начала, виновно причинена при пътно-транспортно произшествие 17.08.2020 г. от водач на лек автомобил „Ф. Ф.“ с рег. № ****, застрахован по риска „Гражданска отговорност” при „****“ ЕАД гр. С., ведно със законната лихва, считано от 12.11.2021 г. ( датата на уведомяване на застрахователя ) до окончателното изплащане на задължението, претендиран на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД.

Иск от Х. М. ЕГН ********** чрез своя родител и законен представител Н. А. М. ЕГН ********** – двамата с пост. и наст. адрес с. Б., ул. „Т.“ № 11, общ. К., област Добрич срещу „****“ ЕАД гр. С., бул. „В.“ № *, ЕИК ****за сумата от 200 000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди резултат на смъртта на Р. Д. Г., с когото майката на ищеца живеела на семейни начала и полагал грижи за малолетния ищец, виновно причинена при пътно-транспортно произшествие 17.08.2020 г. от водач на лек автомобил „Ф. Ф.“ с рег. № ****, застрахован по риска „Гражданска отговорност” при „****“ ЕАД гр. С., ведно със законната лихва, считано от 12.11.2021 г. ( датата на уведомяване на застрахователя ) до окончателното изплащане на задължението, претендиран на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във 1 вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД.

Ответникът ****“ ЕАД гр. С. оспорва иска по основание и размер, като поддържа искане за отхвърлянето му и присъждане на сторените по делото разноски. Изложени са възражения относно наличието на застрахователно събитие и относно вида, характера и степента на уврежданията на пострадалия. Инвокирани са твърдения за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия в отношение повече от 90 %.

Дирекция „Социално подпомагане“ е представила социален доклад по чл. 15, ал. 6 ЗЗДт.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Съгласно данните, съдържащи се в Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 5/17.08.2020 г. по описа на РУП-К. (съставен по реда на чл. 125а ЗДвП и притежаващ материална доказателствена сила в гражданския процес – р. 33-2007-ІІ ТО ), и заключението на вещото лице инж. Е. Ж. по съдебно-автотехническата експертиза, възприето от Съда като обективно и компетентно, на 17.08.2020 г. около 17.10 ч. в с. Б., общ. К., област Добрич, лек автомобил „Ф. Ф.” с рег. № **, управляван от А. Т. А., се е движел по ул.

„П.“ в посока с. С – с. Т със скорост около 141.06 км/ч., поради загуба на контрол от страна на водача на МПС, навлиза в насрещното платно за движение, преминава през левия тротоар по посока на движението си и удря намиращия се до бетонна ограда на имот пешеходец Р. Д. Г., движещ се по левия тротоар на ул. „П.“ в посока центъра на населеното място, след което се преобръща по таван и се установява в покой. Според експертното мнение на вещото лице, пътно-транспортното произшествие е било предотвратимо от страна на водача на МПС, ако е управлявал автомобила по начин, запазващ устойчивото му движение и недопускащ загуба на контрол.

За произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 5/17.08.2020 г.

Образувано е досъдебно производство № 123/2020 г. по описа на РУМВР-К., пр. пр. № 585/2020 г. по описа на ОП-Добрич, което е спряно поради временната невъзможност на водача на лекия автомобил А. Т. А. да участва в наказателното производство, да дава достоверни показания и да му се търси наказателна отговорност.

При пътно-транспортното произшествие е причинена смъртта на Р. Д.

Г..

Съобразно заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от д-р Д. Д., възприето от Съда като обективно и компетентно, и неоспорено от страните, вследствие на пътно-транспортното произшествие Р.

Д. Г. е получил следните увреждания: черепно-мозъчна травма, изразяваща се в контузия на главния мозък, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, счупване на черепната основа, наличие на кръв в мозъчните стомахчета, кръвонасядане и ожулване на меките черепни обвивки; гръдна травма, изразяваща се в разкъсване на десен бял дроб и плеврални листи, наличие на кръв в гръдната кухина; коремна травма, изразяваща се в разкъсване на слезката и черния дроб; травма на крайници, изразяваща се в счупване на двете мишнични кости, лява бедрена кост и двете кости на лявата подбедрица, разкъсно-контузни рани на ляв долен крайник, множество 2 ожулвания, заемащи обширни площи на горните крайници, ляв долен крайник, шия, чело и гръден кош. Установените травматични увреждания са резултат от удар от движещ се с голяма скорост автомобил. Вещото лице е категорично в извода си за наличието на причинно-следствената връзка между настъпилото пътно-транспортно произшествие и получените от пострадалия травматични увреждания, довели до смъртта на Р. Д. Г..

Събраните по делото гласни доказателствата чрез разпита на свидетелите по делото – Е.ия Д.а М. ( майка на ищцата), С Е.ова Д.а ( сестра на ищцата ), Г. М. А. ( леля на ищеца Х. М. ), чиито показания с оглед установената родствена връзка с ищците следва да се преценяват на основание чл. 172 ГПК с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната им заинтересуваност,и Б. Б. С. ( без родство със страните по делото ), кредитирани от Съда изцяло като преки и непосредствени, депозирани непротиворечиво, убедително и взаимно допълващи се, установяват наличието на фактическото съжителство на ищцата Н. А. М. с пострадалия Р Д. Г.. Н. М. и Р Г. се събрали да живеят заедно през 2015 г. Заминали на работа в Германия, като през 2018 г се завърнали и оставили сина на Н. - К при нейната майка. Имали намерение да се установят да живеят в с. Б., общ. К., област Добрич. Свидетелите описват отношенията на двойката като топли, хармонични, изпълнени с взаимна обич и доверие. Пострадалият Р. Г. се отнасял изключително внимателно и грижовно към сина на Н..

Според заключението на вещите лица по комплексната съдебно психологична и психиатрична експертиза д – р Т. С. и д - р К., възприето от Съда като обективно и компетентно, и неоспорено от страните, ищцата Н. А.

М. е преживяла на остра стресова реакция поради внезапната смърт на своя съжител, като след отшумяване на симптомите й, психиатрично състояние на ищцата се владее от клиничната характеристика на смесена тревожнодепресивна реакция, която от своя страна персистирала във времето и е приела клиничната картина на протрахирана депресивна реакция в рамките на формираното разстройство в адаптацията. Психичното й състояние е приело клиничната характеристика на посттравматично стресово разстройство. М. продължава да преработва масивната си психотравма в насока на сериозно житейско неблагополучие. Преживяванията й са нормална психологична изява на преживяното психотравмено събитие и не носят болестен характер.

По време на трагичния инцидент ищецът Х. М. е бил на три години и три месеца – възраст, за която не е валидно логичното възприемане, анализиране и адаптиране на смъртта. Детето има неясна представа за присъствие на мъжки образ в живота си. Няма данни детето да е изживяло остра стресова реакция, вероятно поради ниската възраст и невъзможността да разбере смисъла и значението на случилото се, т. е. възрастта му има значението на протективен фактор.

Безспорно установено е по делото, че към датата на пътнотранспортното произшествие – 17.08.2021 г. е налице валидно застрахователно правоотношение, по силата на което е застрахована отговорността на водачите на лек автомобил „Ф. Ф.“ с рег. № **** към трети лица при застрахователя „****“ ЕАД гр. С.., обективиран с полица № ****, валидна от 22.04.2020 г. до 21.04.2021 г.

На 12.11.2020 г. ищците са предявели застрахователна претенция с молба вх. № 94-Р-215/12.11.2020 г., по която застрахователят е образувал 3 преписка № 43072952000158.

В рамките на законоустановения срок застрахователят с писмо изх. № 0-92-14886/19.11.2020 г. е изискал от ищците представяне на допълнителни документи.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

І. По допустимостта на исковете:

Предмет на делото е търговски спор по см. на чл. 365, т. 1 ГПК, свързан прекия иск на третото увредено лице срещу застрахователя по застраховка “гражданска отговорност” по чл. 432, ал. 1 КЗ.

Договорът за застраховка е от категорията на сделките, посочени в чл.

1, ал. 1, т. 6 ТЗ, т. н. „абсолютни търговски сделки”, чийто търговски характер произтича от изричната норма на чл. 286, ал. 2 ТЗ, а не е обусловен от търговското качество на лицето, което я сключва и от връзката с упражняването от него занятие.

С оглед правилата за родовата подсъдност ( чл. 104, т. 4 ГПК ) и за местната подсъдност ( чл. 115, ал. 2 ГПК ), действащи към датата на предявяване на исковете, делото е подсъдно на Окръжен съд - Добрич като П. инстанция.

Налице са процесуалните предпоставки относно надлежното упражняване на правото на иск.

Ищците са спазили процедурата по чл. 380 КЗ.

Исковете са ДОПУСТИМИ и следва да се разгледат по същество.

ІІ. По основателността на исковете:

С договора за застраховка “гражданска отговорност”, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са в пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие – арг. чл. 429, ал. 1 КЗ.

Член 477 КЗ установява задължително застраховане срещу гражданска отговорност на собствениците, ползвателите, държателите и всички лица, които извършват фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание.

По силата на този вид задължителната застраховка “гражданска отговорност”, застрахователят покрива отговорността на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата – чл. 477, ал. 1 КЗ.

Член 432 КЗ урежда т. н. пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка “гражданска отговорност”.

Прякото право по своето съдържание е имуществено притезателно право.

Основанието за неговото възникване е както съществуваща застраховка “гражданска отговорност”, така и гражданската отговорност на застрахования.

4

С изпълнението от страна на застрахователя се погасява не само прякото право, но и правото, с което увреденият разполага по силата на деликтното правоотношение със застрахования.

Прякото право се намира в определено съотношение и взаимодействие както с правото на увредения срещу граждански отговорното лице, така и с правото на застрахования по силата на застрахователния договор. То възниква едновременно с правото на деликтното обезщетение и е функционално обусловено от него. Прякото право не може да се породи, ако третото лице няма притезание, основаващо се на гражданската отговорност на застрахования. Прякото право и правото на деликтно обезщетение съществуват успоредно и се намират в съотношение на алтернативност, а не на кумулативност или субсидиарност – ТР – 1 – 2015 – ОСТК.