Решение № 164 от 01.09.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Плевен, 01.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РУМЕН П. ЛАЗАРОВ

Членове:

ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря ЕВГЕНИЯ М. РУСЕВА в присъствието на прокурора В. Ил. Д. като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254400600481 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава „XXI” от НПК.

Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба, депозирана от Д.

В. А., ЕГН: ********** чрез служебно назначения му защитник адв. Н. И. срещу Присъда №67 от 19.06.2025г., постановена по НОХД №695/2025г. по описа на РС-Плевен в частта относно размерът на наложеното наказание.

В жалбата се излагат доводи, че така наложеното наказание „лишаване от свобода“ в размер на две години и шест месеца „лишаване от свобода“, което на осн. чл.58а, ал.1 от НК е намалено с 1/3 до размера от една година и осем месеца „лишаване от свобода“ е несъразмерно тежко. Излага се становище, че подсъдимият е съдействал на органите на досъдебното производство, признал е вината си и съжалява. Прави се искане съдът да измени постановената присъда, като намали наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ към предвидения в закона минимум.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитникът на въззивния жалбоподател – адв. И. поддържа изложеното от него във въззивната жалба. Прави искане съдът да измени обжалвания съдебен акт в частта относно определеното наказание, като същото бъде определено към минимално предвидения в закона размер.

В съдебно заседание на въззивната инстанция въззивният жалбоподател Д. А. заявява, че поддържа депозираната въззивна жалба.

1

В правото си на последна дума иска от съда да наложи по-нисък размер на наказанието „лишаване от свобода“.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Плевен намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционният съдебен акт следва да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.

Плевенският окръжен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, атакувания съдебен акт, изложението по жалбата и доводите на страните, при изпълнение на задълженията си по чл.313 от НПК, прие за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима и редовна.

Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Първоинстанционният съд е признал подсъдимия Д. В. А., ЕГН:

********** за виновен в това, че на 27/28.02.2023г. в гр. Плевен чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот отнел чужди движими вещи, както следва : 1бр. преносим компютър /лаптоп/, марка „НР“ на стойност от 1000 лева; 2бр. преносим компютър /лаптоп/, марка „НР“ на стойност 300 лева; 3бр. хард дискове за компютри, 120 GB на обща стойност от 50,00 лева; 4бр. хард дискове за компютри, 150 GB на обща стойност от 120,00 лева; 10бр. хард дискове за лаптопи, 120 GB на обща стойност от 150,00 лева; 10бр. РАМ памет за лаптопи на обща стойност от 150,00 лева;

4бр. мишки на обща стойност 40,00 лева; 6бр. клавиатури на обща стойност от 48,00 лева; 1бр. комплект компютърна конфигурация на обща стойност от 1300,00 лева; 24бр. прожекционни платки на обща стойност от 120,00 лева;

10бр. пластмасови капаци за компютри на обща стойност от 150,00 лева; 10бр. комплекта токови кабели на обща стойност от 100,00 лева; 15бр. РАМ памет за компютри на обща стойност от 225,00 лева или всички вещи на обща стойност 3753,00 лева, от владението на фирма ЕТ „***“, без съгласието на управителяК.К.К. от гр. Плевен с намерение противозаконно да ги присвои престъпление по чл.195, ал.1 т.3 вр. чл.194, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.195, ал.1 т.3 вр. чл.194, ал.1 от НК вр. чл. 54, ал.1 от НК е определил наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, като след редуцирането му с 1/3 съгласно правилото на чл.58а, ал.1 от НК го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от една година и осем месеца, което на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНСС да се изтърпи при първоначален общ режим.

На основание чл.189 ал.3 НПК съдът е осъдил Д. В. А. да заплати направените деловодни разноски в размер на 412,81 лева, които да се преведат по сметка на ОД на МВР – Плевен.

На основание чл.53, ал.1, б.“а” от НК съдът е отнел в полза на държавата веществените доказателства – 1бр. дънки, сини на цвят, марка Теранова; 1бр.

2 сгъваем нож с обща дължина 21 см с изображение на дракон от двете страни на ръкохватката на дръжката; 1бр. счупено парче от стъкло с триъгълна форма и дължина около 15 см, по което има петна и капки засъхнала червеникава материя и 1бр. празна пластмасова бутилка, кафява на цвят, с червен етикет и надпис „Шуменско“ с вместимост 2 литра, като е постановил унищожаването им.

Въззивната инстанция в хода на извършената служебна проверка на атакувания съдебен акт и въз основа на анализираната самостоятелно от нея доказателствена съвкупност е установила следното:

След произнасяне на определението по чл. 372, ал. 4 НПК, с което е изразил становище по съответствие на самопризнанието на подсъдимия с доказателствата и доказателствените средства от досъдебното производство, първоинстанционният съд правилно е решил въпроса за липсата на съмнение относно годността, надеждността и достоверността на подкрепящите самопризнанието доказателства, като е приел за установени и залегналите в обвинителния акт констатации за фактите, като правилно ги е поставил в основата на своите изводи, без да ги обсъжда заедно и поотделно, както би сторил, в случай че делото се разглежда по общия ред.

Същите кореспондират с останалия доказателствен материал, в това число с писмените доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум, протокол за оглед на веществени доказателства, ведно с фотоалбум; от протоколите за разпит на свидетели, в това число разпита на св. К.К., Х. И., Я.В.Д., назначените и извършени в хода на досъдебното производство съдебно-оценителна, съдебно-медицинска и дактилоскопна експертиза, писмените доказателства – протокол за доброволно предаване, електронна справка за съдимост.

От протокола за разпит на свидетелите безпротиворечиво се установява механизма, начина на извършване на деянието, а именно, че е осъществено в късните часове на нощта на 27-28.02.2023г. от офис на фирма ЕТ „***“.

Авторството на деянието се установява от назначената и изготвена в хода на досъдебното производство дактилоскопна експертиза, която съдът кредитира с доверието си като компетентно изготвена от вещо лице, в чиято добросъвестност и професионализъм съдът няма основания да се съмнява.

Вещото лице е дало заключение, че по изззетото на местопроизшествието веществено доказателство бутилка „Шуменско“ са налице пръстови отпечатъци, които принадлежат на подсъдимия А..

Съдът приема изцяло и заключението на вещото лице, изготвило съдебно-оценителната експертиза, тъй като е обоснована, ясна и непораждаща съмнения относно правилността й. Не е оспорена от страните и е изготвена от компетентно вещо лице, в чиято добросъвестност и професионализъм съдът няма основания да се съмнява. Въз основа на същата се установява, че пазарната стойност на предмета на посегателство е 3753,00лв.

С оглед на изложените съображения съдът счете, че събраните по делото доказателства позволяват пълноценно изясняване на фактическата основа, по 3 която да бъдат постигнати категорични отговори по значимите правни положения.

Направените от подсъдимия А. самопризнания са обективни, логични и подкрепени от възприетата от съда доказателствена основа.

При така приетата фактическа обстановка законосъобразен се явява извода на първоинстанционния съд за съставомерност на настоящото деяние по повдигнатото обвинение.

Правилно съдът е определил и размера на наложеното наказание, което е и поводът за депозиране на настоящата въззивна жалба. Съдът е изложил подробни и аргументирани мотиви относно начина на определяне на наказанието, правилно е подложил на анализ и преценка смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, като е приел, че в случая поблагоприятно за подсъдимия се явява приложението на чл.58а от НК.

Видно от данните за личността на подсъдимия, същият е осъждан многократно. Впечатление прави факта, че предишните осъждания са в един изключително кратък до настоящата деятелност период, през изключително кратки периоди от време са извършени множество престъпления, по-голямата част от които срещу собствеността, каквото е и настоящото обвинение.

Настоящото деяние се отличава с висока степен на обществена опасност, изводима от механизма и начина на извършването му, а именно в късните часове на нощта, чрез повреждане на прегради, направени за защита на имота.

Количественото измерение на предмите на престъпното посегателство също е голям, както и неговат астойнсот – 3753,00лв.

Анализирайки всички тези данни, в съвкупност с данните за личността на подсъдимия, същите обосновават извод за завишена степен на обществена опасност. Наложените предишни наказания, предимно „лишаване от свобода“ явно не са подействали възпиращо и превъзпитателно по отношение на подсъдимия. Не е налице и заявеното от страна на защитата съдействие на органите на досъдебното производство. Видно от данните по делото, подсъдимият се е възползвал от законово регламентираното му право да не дава обяснения. Не са налице други данни, които да доведат до извод, че подсъдимият е оказал каквото и да е съдействие при събирането и проверката на доказателствата по делото. Предметите на престъпното посегателство са били открити от органите на реда, като същите не са били предадени доброволно от страна на подсъдимия преди извършване на проверката в неговото жилище. Направеното от него признание по реда на чл.371, т.2 от НПК се различава от „самопризнанието“ като материалноправен институт, като съгласно трайно утвърденото в съдебната практика разбиране, не следва да се отчита допълнително като отделно смекчаващо отговорността обстоятелство.

Предвид гореизложеното, настоящият въззивен съдебен състав намира, че определеното наказание „лишаване от свобода“ в минимално предвидения размер, каквото е искането на въззивния жалбоподател, не би изпълнил в пълна степен целите, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК. Определеното 4 от първоинстанционния съд наказание „лишаване от свобода“ за срок от година и осем месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим е правилно и законосъобразно, предвид изложените вече мотиви.

В настоящия случай липсват предпоставките за приложението на чл.66, ал.1 от НК, предвид предходната съдимост на подсъдимия, което налага постановяване на неговото реално изтърпяване.

С оглед гореизложеното, първоинстанционният съдебен акт следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

Воден от горното и на осн. чл. 334, т.6, вр. чл. 338 от НПК, Плевенски окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда №67 от 19.06.2025г., постановена по НОХД №695/2025г. по описа на РС-Плевен.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5