Решение № 456 от 01.07.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 456 гр. София, 01.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Ивайло Младенов

Светлин Михайлов при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело № 20211001001098 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 на ГПК.

Производството е образувано по повод постъпила въззивна жалба от „Интертех аутомейшън“ ЕООД, с която обжалва решение № 261 023 от 25.06.2021 г., постановено по т.д .№ 102/20 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 3 състав, с което е осъдил „Интертех аутомейшън“ ЕООД да заплати на „Ендрес+Хаузер интернешънъл“ АГ на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.327, ал.1, вр.чл.318 ТЗ, вр.чл.365 ЗЗД сумата от 84 772.24 евро, дължима и останала неплатена сума по чл.2.2, вр.чл.от споразумение от 10.10.2018 г., представляваща цена на закупени продукти по фактури, описани в приложение №1, неразделна част от споразумението от 10.10.2018 г. и издадени след 25.01.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата от 16.01.2020 г. до окончателното й изплащане, на основание чл.86 от ЗЗД да заплати сумата от 10 054.93 евро, представляваща лихва за забава върху горната главница дължима за периода 16.11.2018 г. – 16.01.2020 г., на основание чл.92 от ЗЗД да заплати сумата от 64 858.94 лв., представляваща неустойка за забава по чл.5, вр.чл.4 от споразумението от 10.10.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.01.2020 г. до окончателното й погасяване, както и на основание чл.78 от ГПК да заплати сумата от 19 596.40 лв., съдебни разноски в производството.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение е недопустимо, произнесено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и за неправилно, несъобразено с материалния закон и необосновано, като несъобразено със събрания доказателствен материал. Твърди, че решението е произнесено при неизясняване на 1 действителните фактически отношения между страните, тъй като ищецът е претендирал заплащане на фактури, беаз да бъдат отчетени спецификите на на основното действащо между страните правоотношение. Инвокира доводи, че в процеса са наведени от негова страна множество възражения и са предявени насрещни вземания, които съдът е отказал да разгледа. В тази връзка оспорва изводите на съда по отношение на възможността да разгледа предявеното насрещно вземане, произтичащо от незаплащането на договорното възнаграждение при прекратяване на договора. В тази връзка твърди, че след прекратяването на договора правоотношенията се уреждат от общото договорно право, поради което съдът е следвало да разгледа предявеният иск. Твърди, че няма пречка съдът да разгледа искането следвайки общите правила на подсъдността на договорите с международен елемент, с оглед на местоизпълнението. Твърди, че това го е лишило от възможността надлежно да защити правата си. На следващо място твърди, че не е имал възможност да вземе становище и да аргументира позицията си, тъй като видно от приложените по делото документи представителят на дружеството е претърпял тежък инзцидент, хоспитализиран е и за това обстоятелство не е уведомен адвоката. В тази връзка твърди, че при изрично изявено желание да участва в делото, искането не е било уважено, поради което дружеството не е било надлежно представлявано в първото по делото заседание.

Твърди, че съгласно договора между представляван и представител представителят няма правомощия за самостоятелно вземане на решения, поради което личното присъствие на представителя е безпредметно и съдът е бил уведомен за това с нарочна молба. С оглед на това твърди, че са налице условията за отмяна на решението и връщане на делото за нова разглеждане по същество.

В жалбата се твърди, че релевираните възражения срещу дължимостта на лихва и неустойка за обезпечаване на едно и също вземане са разгледани формално и не по същество, поради което твърди, че формираните изводи от съда са неправилни. Твърди, че неустойката е уговорена в случай, че длъжникът по споразумението не изпълни плащане на дълга, а ищецът е заявил и олихвяване на сумата по главницата, при непредставяне на банкова гаранция в срок, което прави главницата изискуема незабавно, без да е необходимо длъжникът да бъде уведомяван повторно. В тази връзка твърди, че едновременно обязщетяване за едно и също неизпълнение, то това е недопустимо. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното, като претендира разноски само за държавна такса.

Въззиваемият „Ендрес+Хаузер интернешънъл“ АГ оспорва жалбата. Твърди, че решението е основано на подписаната между страните спогодба, с което ответникът е признал изцяло дължимостта на сумите. Релевира доводи, че направеното възражение за неизясненост на фактическите отношения между страните е неоснователно, тъй като съдът правилно е отчел, че между същите съществуват две правоотношения – по договор за представителство и по договори за покупко-продажба. В тази връзка твърди, че отношенията по договора за представителство са извън предмета на спора. Твърди, че съдът правилно е тълкувал клаузите на договора и споразумението, поради което законосъобразно 2 е приел, че споразумението не препраща към договора за представителство. Инвокира доводи, че съдът правилно е приел, че направените възражения за прихващане не следва да се разглеждат, тъй като същите произтичат от договара за представителство, в които съществува неоспорена арбитражна клауза. В тази връзка твърди, че практиката на ВКС е константна по отношение на самостоятелния характер на арбитражната клауза, поради което дори договърът да е прекратил действието си, то арбитражното споразумение продължава да обвързва страните. По отношение на наведените твърдения за допуснати процесуални нарушения от съда при разглеждането на делото, твърди, че същите са неоснователни. В тази връзка твърди, че не са били налице основания за отлагане на делото, тъй като присъствието на страна не е задължително, а вътрешните отношения между страната и процесуалния представител са ирелевантни. Твърди, че дори да се приеме, че е налице нарушение, то въззивникът не обоснова в какво се изразява лишаването от възможност за защита, тъй като не твърди и не представя доказателства, или какви процесуални действия е пропуснал да направи. По отношение на наведеното твърдение, че решението е неправилно и необосновано предвид присъждането на лихва и неустойка, твърди, че съдът правилно е приел, че двете не обезпечават едно и също неизпълнение. Ето защо моли съда да остави без уважение подадената въззивна жалба и да потвърди атакуваното решение, като претендира разноски за настоящата инстанция.

Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение № 261 023 от 25.06.2021 г., постановено по т.д .№ 102/20 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 3 състав, че съдът е осъдил „Интертех аутомейшън“ ЕООД да заплати на „Ендрес+Хаузер интернешънъл“ АГ на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.327, ал.1, вр.чл.318 ТЗ, вр.чл.365 ЗЗД сумата от 84 772.24 евро, дължима и останала неплатена сума по чл.2.2, вр.чл.от споразумение от 10.10.2018 г., представляваща цена на закупени продукти по фактури, описани в приложение №1, неразделна част от споразумението от 10.10.2018 г. и издадени след 25.01.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата от 16.01.2020 г. до окончателното й изплащане, на основание чл.86 от ЗЗД да заплати сумата от 10 054.93 евро, представляваща лихва за забава върху горната главница дължима за периода 16.11.2018 г. – 16.01.2020 г., на основание чл.92 от ЗЗД да заплати сумата от 64 858.94 лв., представляваща неустойка за забава по чл.5, вр.чл.4 от споразумението от 10.10.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.01.2020 г. до окончателното й погасяване, както и на основание чл.78 от ГПК да заплати сумата от 19 596.40 лв., съдебни разноски в производството.

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото (споразумение от 10.10.2018 г.), че страните са постигнали споразумение по отношение на дължимите суми по фактури, описани в приложение №1, неразделна част от споразумението, издадени в периода от 18.11.2017 г. до 23.08.2018 г., представляваща цена на доставени от ищеца на ответника стоки, на обща стойност от 527 721.05 евро.

3

Видно от разпоредбата на чл.2.1 от същото дължимата сума по фактурите в размер на 442 948.81 евро ответникът е поел задължението да заплати до 15.10.2018 г., като при изпълнение на поетите задължения остатъкът от дължимата цена следва да бъде намален от 84 772.24 евро на 72 000 евро, която сума следва да бъде заплатена в срок до 30.11.2019 г. Съгласно разпоредбата на чл.7.3 от споразумението ответникът е поел задължението да предостави на ищеца банкова гаранция в размер на 150 000 евро, обезпечаваща изпълнението на задълженията, като същата следва да се предостави на ищеца в срок от 25 работни дни след подписването на споразумението.

Съгласно разпоредбата на чл.4 от споразумението при неизпълнение на задълженията по чл.2 от същото страните са постигнали съгласие за дължимост на неустойка в размер на 64 858.94 лв., изчислена като сторени от ищеца разноски по събиране на вземането си. В чл.5 страните са постигнали съгласие за неустойка в същия размер при неизпълнение на задължението за представяне на банкова гаранция.

Не се спори между страните, а се установява и от представеното споразумение между страните, в сила от 01.01.2007 г., че между страните съществува правоотношение по договор за търговско представителство, съгласно който представителят има право да осъществява посредническа дейсност при сключването на договори за дистрибуция на стоките на ищеца. СТраните са изключили възможността ответникът да сключва от свое или от името на ищеца договори за сметка на ищеца по отношение на стоките, произведени и дистрибутирани от ишеца. Видно от чл.5, ал.2 от това споразумение страните постигнали съгласие ответникът да може да извършва директни покупки на стоки от ищеца, при преференциални цени.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба ищецът е предявил обективно съединни при условията на кумулативното обективно съединяване искове за заплащане на сумата от 84 772.24 евро, дължима и останала неплатена сума по чл.2.2, вр.чл.4 от споразумение от 10.10.2018 г., представляваща цена на закупени продукти по фактури, описани в приложение №1, неразделна част от споразумението от 10.10.2018 г. и издадени след 25.01.2018 г., с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.327, ал.1 от ТЗ, с правно основание чл.86 от ЗЗД за сумата от 10 054.93 евро, представляваща лихва за забава върху главница дължима за периода 16.11.2018 г. – 16.01.2020 г. и с правно основание чл.92 от ЗЗД за сумата от 64 858.94 лв., представляваща неустойка за забава по чл.5, вр.чл.4 от споразумението от 10.10.2018 г.

С атакуваното решение № 261 023 от 25.06.2021 г., постановено по т.д .№ 102/20 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 3 състав, съдът е осъдил „Интертех аутомейшън“ ЕООД да заплати на „Ендрес+Хаузер интернешънъл“ АГ на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.327, ал.1, вр.чл.318 ТЗ, вр.чл.365 ЗЗД сумата от 84 772.24 евро, дължима и останала неплатена сума по чл.2.2, вр.чл.от споразумение от 10.10.2018 г., представляваща цена на закупени продукти по фактури, описани в приложение №1, неразделна част от споразумението от 4

10.10.2018 г. и издадени след 25.01.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата от 16.01.2020 г. до окончателното й изплащане, на основание чл.86 от ЗЗД да заплати сумата от 10 054.93 евро, представляваща лихва за забава върху горната главница дължима за периода 16.11.2018 г. – 16.01.2020 г., на основание чл.92 от ЗЗД да заплати сумата от 64 858.94 лв., представляваща неустойка за забава по чл.5, вр.чл.4 от споразумението от 10.10.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.01.2020 г. до окончателното й погасяване, както и на основание чл.78 от ГПК да заплати сумата от 19 596.40 лв., съдебни разноски в производството.