Решение № 209 от 17.06.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Карлово, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Йоана М. Апостолова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20265320100514 по описа за 2026 година

Производството е по иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, предявен от А. С. И., ЕГН: **********, от *** чрез адв. С. Н. против „КРЕДИ ЙЕС“ ООД. ЕИК: 200688545, със седалище и адрес на управление: гр.

Хасково, бул. „България“ №196, представлявано от В. М. И..

Ищецът твърди, че на 29.07.2025 г. сключил с „Креди Йес“ ООД договор за паричен заем №251632 за сума в размер на 300,00 лева, при месечен лихвен процент по заема 3,90 %, годишен процент на разходите 57,64 %. В чл. 6, ал. 1 от договора за заем било посочено, че страните се съгласяват договорът да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/ и на условията по чл.10, ал.1, т.5 от Общите условия към договора за заем и с още едно от посочените по-долу обезпечения по избор на заемателя: 1. Ипотека върху недвижим имот, съгл. чл.10, ал.1, т.1 от Общите условия; 2. Особен залог върху движимо имущество, съгл. чл.10, ал.1, т.2 от Общите условия; 3. Банкова гаранция, съгл.чл.10, т.3 от Общите условия; 4. Ценна книга издадена в полза на Заемателя, съгласно чл.10, ал.1, т.4 от ОУ. В чл. 6, ал. 2 страните се договорили, че в случай на непредставяне на обезпечение в тридневен срок от сключване на договора или предоставеното обезпечение не отговаря на 1 условията, посочени в чл.10, ал.1, т.5 от Общите условия към договора за заем, заемателя дължи на заемодателя неустойка в размер на 201.30 лева, с начин на разсрочено плащане подробно посочен в погасителния план.

Твърди се, че клаузата за неустойка е нищожна, тъй като чрез нея се заобикаляли ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК относно максималния размер на разходите по кредита. Кредитополучателят бил поставени пред практически неизпълними условия за предоставяне на обезпечение – поръчители, банкови гаранции, ипотека или залог, като при неизпълнение се начислявала значителна неустойка, представляваща скрито оскъпяване на кредита и допълнителна печалба за кредитора.

Уговорената неустойка била в противоречие с добрите нрави и згубила присъщите си обезпечителна и обезщетителна функции по чл. 92 ЗЗД, тъй като не обезщетява реални вреди от неизпълнение. Посочва се, че вреди за кредитора биха настъпили единствено при неплатежоспособност на длъжника, а не при липса на обезпечение. Размерът на неустойката – 201,30 лв. при заем от 300 лв., бил несъразмерен, близък до размера на кредита и несъответстващ на евентуалните вреди.

Излага се още, че заемодателят включил неустойката като част от погасителните вноски, с което фактически увеличил цената на кредита извън обявения ГПР. Поставените условия за обезпечение били недобросъвестни и практически неизпълними, поради което клаузата служела единствено като сигурен източник на допълнителен доход за кредитора и водела до неоснователно обогатяване за сметка на потребителя.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на клаузата за неустойка на чл.6, ал.2 в размер на 201.30 лева от сключения между него и ответното дружество договор за паричен заем №251632 от 29.07.2025 г., като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество, чрез адв. Ш. е подало отговор на исковата молба. Описаната в депозираната искова молба фактическа обстановка по сключване на процесния договор за паричен заем 2

№251632 от 29.07.2025 г. била непълна, тъй като не били описани всички обстоятелства, довели до сключването на посочения договор за заем.

На 29.07.2025 г. на заемоискателя А. И. била предоставена, под формата на Стандартен европейски формуляр (СЕФ), преддоговорна информация относно предоставянето на парична сума в заем и сключването на договор за заем. След предоставянето на СЕФ А. И. подал до „Креди Йес“ ООД Молба за заем №251632. От текста на молбата за заем било видно, че клиентът, подписвайки молбата, предварително се бил запознал, разбирал и безусловно приемал Общите условия към договора за заем, които му били предоставени за запознаване преди сключването на договора – с попълването на искането (молбата) за заем. Екземпляр от Общите условия на дружеството бил поставен на хартиен носител на видно място във всеки един от офисите в страната, на разположение на заинтересованите лица, както и на интернет страницата на дружеството Общи условия

След оценка и одобрение на така депозираното от ищеца искане за заем, на 29.07.2025 г. в гр. Д. бил сключен посоченият в исковата молба Договор за паричен заем №251632 между заемателя А. И. и заемодателя „Креди Йес“ ООД. Договорът бил сключен за сумата от 300 лв. за срок от 3 месеца, с месечен лихвен процент 3,900% и ГПР в размер на 57,647%. Към договора за заем били предоставени Погасителен план и Общи условия. Това обстоятелство било посочено и в чл. 4, ал. 2 от договора за заем, с който ищецът се бил запознал и положил подпис на всяка страница. Заемната сума по така сключения договор за заем, в размер на 300 лв., била предадена в брой на заемателя А. И. с РКО от 29.07.2025 г. По така сключения договор за заем не били извършени плащания.

Ответникът оспорва твърденията за нищожност на клаузата за неустойка от договора за заем и поддържа, че същата е валидна, индивидуално уговорена и съобразена със закона и принципа на свободата на договаряне по чл. 9 ЗЗД. Още преди сключването на договора на ищеца била предоставена подробна преддоговорна информация чрез СЕФ, в която били посочени изискванията за обезпечение, както и последиците при непредоставянето му, включително конкретния размер на неустойката. Ищецът доброволно сключил договора, бил запознат с Общите условия и знаел предварително както размера на кредита, лихвата и ГПР, така и размера на евентуалната неустойка.

3

Ответникът поддържа, че неустойката има обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция по смисъла на чл. 92 ЗЗД и била дължима единствено при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в тридневен срок. Тя не представлявала допълнителна договорна лихва или разход по управление на кредита, а санкция за виновно неизпълнение на доброволно поето задължение. Според изложеното, неустойката не била част от ГПР, тъй като попадала в изключението на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК.

Поддържа се още, че клаузата била индивидуално договорена съобразно заявените от заемателя параметри на кредита и била поставена под отлагателно условие – дължимостта й възниквала само ако заемателят не представи обезпечение след сключване на договора. Кредитът бил предоставен от небанкова финансова институция при по-висок риск от неплащане, поради което изискването за обезпечение и уговорената неустойка били оправдани и съответствали на легитимния интерес на кредитора да гарантира събираемостта на вземането си.

Оспорват се и твърденията за противоречие с добрите нрави, като се поддържа, че заемателят получил цялата преддоговорна информация, бил надлежно информиран за условията и доброволно приел договора и неговите клаузи. Неустойката не представлявала скрито оскъпяване на кредита или средство за заобикаляне на закона, а законосъобразна последица от неизпълнение на договорно задължение.

Моли съда да отхвърли иска и да присъди на ответното дружество разноските по делото.

От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представения Договор за паричен заем №251632 от 29.07.2025 г. и погасителен план към него се установява, че „Креди Йес“ ООД е предоставило на ищеца сумата от 300 лева, която е следвало да бъде върната на 3 месечни вноски от по 107.90 лева, при месечен лихвен процент 3.90 % и годишен процент на разходите – 57.647 %. Падежът на първата вноска е 29.08.2025 г., а на последната – 29.10.2025 г., като общата сума за плащане по кредита е посочена в размер на 323.70 лева.

4

В чл. 6, ал. 1 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с поръчител/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 1, т. 5 от Общите условия към договора за заем и с едно или повече от посочените по-долу обезпечения, по избор на заемателя:

1. Ипотека върху недвижим имот, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Общите условия;

2. Особен залог върху движимо имущество, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Общите условия;

3. Банкова гаранция, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 3 от Общите условия;

4.Ценна книга, издадена в полза на заемодателя, съгласно чл. 10, ал.

1, т. 4 от Общите условия;.

Съгласно чл. 6, ал. 2 от договора, с подписването му, заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че не предостави договореното в чл. 6, ал. 1 от договора обезпечение в тридневен срок от сключването му, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 201.30 лева, с начин на разсрочено плащане подробно посочен в погасителен план към договора за заем. От представения погасителен план се установява, че неустойката се заплаща заедно с всяка от погасителните вноски, като към месечната вноска се добавя сума в размер на 67.10 лева. Така общият размер на месечната вноска с включена неустойка е 175.00 лева, а общият размер на плащанията по кредита възлиза на 525.00 лева.

Не е спорно по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил сумата от 300.00 лева. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК.

Съобразно формулирания петитум на исковата молба, съдът дължи 5 произнасяне по релевираните възражения за нищожност на клаузата за неустойка.

Съгласно чл. 26, ал. 1, предл. последно от ЗЗД, нищожни са договорите, които противоречат на добрите нрави.

Критериите дали е налице нищожност на неустойка, поради противоречие с добрите нрави, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д.

№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно – когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Съгласно дадените разяснения в мотивите на ТР, за спазването на добрите нрави по иск за дължимост на неустойка, съдът следи служебно.

Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като – естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение; обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи; вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена; съотношението между нейния размер и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /Решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.

Обезпечението на едно вземане чрез уговаряне на неустойка има за цел и задача да обезщети вредите, които страна по договора е нанесла на другата чрез неизпълнение на задължението си по този договор. Иначе казано, неустойката ще се задейства тогава, когато договорът е сключен, но не е изпълнен по вина на една от страните. Така, както е уговорена в чл.8 от Договора означава, че тя е загубила своята обезщетителна функция, тъй като не предвижда заплащане на обезщетение на вреди поради неизпълнение на договора, а е включена в погасителната вноска към този договор в следствие на неизпълнение на отделна негова клауза, с която е уговорена.