Решение № 335 от 04.09.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 335 гр. Стара Загора, 04.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Ангелов при участието на секретаря Веселина Н. Станчева като разгледа докладваното от Христо Ангелов Административно наказателно дело № 20265530201373 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 24-2600088 от 27.04.2026г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” град Стара Загора, с което на „******“ ООД град Стара Загора, ЕИК ******, в качеството му работодател, на основание чл. 79, ал. 4 от ЗТМТМ, във връзка с чл. 75а, ал. 5 във вр. с ал. 2 от ЗТМТМ, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3 000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 8, ал. 1, т. 2 от ЗТМТМ.

В жалбата се излагат съображения за неправилност, незаконосъобразност, необоснованост на обжалваното наказателно постановление и се моли съда същото да бъде отменено изцяло. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, се представлява от юрисконсулт Даниела Лекина, която взема становище, че следва да бъде потвърдено изцяло обжалваното наказателно постановление.

Жалбата е подадена от надлежна страна - наказаното юридическо лице, в срока по чл.

59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд - по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

На дружеството жалбоподател е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 24-2600088/27.03.2026 година, за това, че при извършена проверка на 27.03.2026г. по документи в Дирекция „Инспекция по труда" със седалище град Стара 1

Загора е установено, че „******" ООД, ЕИК ******, в качеството си на работодател, сключил на 19.05.2025г. в гр. Стара Загора Трудов договор № ******6/19.05.2025 г. с чужденеца-гражданин на трета държава (Република Турция) Е. Х., ЛНЧ ******, продължително пребиваващ в страната чужденец по чл. 24, ал.1, т. 10 от ЗЧРБ, без на Е. Х. да е разрешен достъп до пазара на труда.

Тази фактическа обстановка, актосъставителят е възприел като административно нарушение на разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.

На основание така съставеният акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното Наказателно постановление № 24-2600088 от 27.04.2026г., при пълна идентичност с фактологията и правната квалификация на нарушението. За това нарушение, на дружеството жалбоподател е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 3000,00 лева.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Във връзка с извършваната проверка, от страна на Дирекцията са били направени запитвания до ОД на МВР и Агенция по заетостта, досежно статута на пребиваване и регистрация за достъп до пазара на труда, на чуждестранните граждани - служители на „******“ ООД. От ОД на МВР Стара Загора е бил получен отговор, че лицето Е. Х., ЛНЧ ******, гражданство Република Турция, продължително пребиваващ чужденец в Република България, на основание чл. 24, ал. 1, т. 10 от ЗЧРБ. Било установено след извършена проверка в информационните масиви на МВР, че за лицето не е издавано Единно разрешение за пребиваване и работа по реда на ЗЧРБ и чл. 15, ал. 1 ЗТМТ - /л. 24 по делото/.

Относно трудовото правоотношение между жалбоподателя и лицето Е. Х., са представени и приети по делото Трудов договор № ******6/19.05.2025 г.; Длъжностна характеристика на Е. Х., ЛНЧ ******; Разрешение за пребиваване № ****** със срок на валидност 18.03.2026г.; Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на Е. Х. № 00000163/25.02.2026 г.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава както от всички събрани по делото писмени доказателства, така и от разпита в съдебно заседание на Б. Б. Г. актосъставител и Й. Х. Й. - свидетел при установяване на нарушението и при съставянето на акта. От техните показания се установява фактическата обстановка, описана в АУАН и НП, като хронология на събиране на описаните по-горе писмени доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите са последователни, непротиворечиви и се подкрепят от събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства.

Съдът намира, че следва напълно да бъдат кредитирани показанията на свидетелите, доколкото същите са участвали в извършената проверка и лично са възприели фактите и обстоятелствата, за които свидетелстват. В същото време показанията им са логични, последователни, еднопосочни и напълно кореспондират както помежду си, така и с останалия събран по делото доказателствен материал.

2

ОТ ПРАВНА СТРАНА

В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него НП, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалния и материалния закон, с оглед описаните в него факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от АНО санкционна норма.

Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, действащ към датата на извършване на нарушението – 19.05.2025 година - право на достъп до пазара на труда нямат работници – граждани на трети държави, които имат разрешение за продължително пребиваване в Република България на основание чл. 24, ал. 1, т. 2, 6 – 8, 10, 14, 16, 19 и 20 от Закона за чужденците в Република България.

Предвид разпоредбата на чл. 75а, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, на работодател – юридическо лице, за което чужденец предоставя работна сила или е приело законно пребиваващи чужденци – граждани на трети държави, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание. Разпоредбата на чл. 75, ал. 5 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност от своя страна предвижда, че наказанията по ал. 1 и 2 се налагат и в случаите, когато се предоставя работна сила при условията на чл. 8, ал. 1 от чужденец, който няма право на достъп до пазара на труда.

Субекта на разглежданото административно нарушение, като елемент от фактическия му състав следва да има качеството „работодател“. Понятието е легално дефинирано в §1., т.1 от Допълнителните разпоредби на кодекса на труда, както следва:

"Работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател“. Видно от представения по делото Трудов договор № ******6, на 19.05.2025 година между дружеството-жалбоподател и лицето Е. Х. е възникнало трудово правоотношение, по силата на което наказаното дружество е възложило на работника изпълнението на длъжността „шофьор на товарен автомобил над 12 тона, международни превози в предприятието „******“ ЕООД. Наличието на трудово правоотношение между наказаното дружество и работника се доказва и от представените по делото списъци за командировки и разчетно-платежни ведомости /л. 32-73 по делото/. В тази връзка съдът намира, че административно-наказателната отговорност е ангажирана правилно.

Изпълнителното деяние на конкретното нарушение се изразява в приемане на работа на законно пребиваващи чужденци – граждани на трети държави, като за работника не е налице право на достъп до пазара на труда. Както се установи, действително на 19.05.2025 година дружеството жалбоподател е приело на работа лицето Е. Х.. Видно от представените 3 по делото писмени доказателства лицето Е. Х., роден на 30.08.1964г., ЛНЧ ****** е с разрешение за пребиваване до 18.03.2026г. на основание чл. 24, ал. 1, т. 10. От тези обстоятелства безпротиворечиво се установява, че по отношение на Е. Х. е приложима хипотезата на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност – същият няма право на достъп до пазара на труда. По този начин съдът намери, че от страна на дружеството жалбоподател действително е осъществено изпълнителното деяние, като елемент от фактическия състав на разглежданото административно нарушение – работодателят е приел на работа работник, по отношение на който е налице забрана за достъп до пазара на труда.

Нарушението е такова на просто извършване, поради което липсата на настъпил конкретен противоправен резултат е ирелевантна.

Предвид факта, че спрямо дружеството жалбоподател е реализирана административно наказателна отговорност по реда на чл. 83 ЗАНН, същата се приема за обективна и безвиновна.

В изпълнение на служебната си проверка за законосъобразност на обжалваното НП съдът не констатира и нарушения на процесуалния закон, допуснати при съставянето на АУАН и/или издаването на НП, опорочаващи последното до степен на незаконосъобразност, налагаща отмяната му, в частност – административно наказателното обвинение е формулирано достатъчно пълно, точно и ясно, така че жалбоподателят да може да го разбере и да организира адекватно защитата си. В обстоятелствената част на наказателното постановление и на АУАН са изложени всички факти и обстоятелства релевантни за състава на административното нарушение, с което е удовлетворено изискването на законодателя в чл.57, ал.1 т.5 ЗАНН и чл.42 т.3 и 4 от ЗАНН. В случая е налице съответствие между фактическото и юридическото формулиране на административно наказателното обвинение, позволяващо на санкционирания субект да го разбере и да организира адекватно защитата си. Посочени са всички необходими факти и обстоятелства от съставомерен характер, субсумиращи се от една страна – отговарящи съобразно правната квалификация на нарушението на императивните изисквания за съдържание на АУАН и НП, предвидени в ЗАНН. По идентичен казус се е произнесъл Старозагорски административен съд в свое Решение № 5067/17.12.2025 година по к.а.н.дело № 1138/2025 година.

Съдът намира, че при издаването на обжалваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере неизпълнение на какво административно задължение му е вменено и да организира адекватно защитата си.

Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава от обичайните нарушения от този вид. За 4 формирането на извода за маловажност на случая е необходимо наличието на някакви особени извинителни обстоятелства около извършването на деянието, във връзка с които тежестта на нарушението да бъде оценена като по-малка от типичната. В случая няма данни за наличие на подобни обстоятелства, което изключва приложението на цитираната разпоредба. АНО е индивидуализирал правилно наложеното наказание. Санкцията е определена към минималния размер, предвиден в закона.

Предвид изложеното съдът намира, че от обективна и субективна страна, от страна на жалбоподателя са осъществени елементите на разглежданото административно нарушение, поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

ПО РАЗНОСКИТЕ

С оглед изхода на спора и на основание чл.63д ЗАНН следва да бъде осъдено дружеството жалбоподател да заплати на въззиваемата Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора, сумата от 130 лева, представляваща разноски в производството за юрисконсултско възнаграждение.