Решение № 15217 от 29.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15217 гр. София, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20251110127614 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от Ж. С. А. срещу „БЕСТ ..“ ЕАД, /предишно наименование „.. БГ“ ЕАД/, с която е предявен отрицателен установителен иск с прано основание чл. 439 ГПК, с искане да бъде признато за установено, че ищцата не дължи на дружеството сумата от 1512,26 лв., предмет на изпълнителен лист от 03.06.2011 г., издаден в хода на ч.гр.д. № 1897/2011 г. по описа на СРС, 67 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № .. по описа на ЧСИ .., с рег. № 850 при КЧСИ, поради изтекла погасителна давност.

Ищцата твърди, че въз основа на изпълнителен лист от 03.06.2011 г., издаден в полза на „БНП ..“ ЕАД в хода на ч.гр.д. № 1897/2011 г. по описа на СРС, 67 състав, срещу нея било образувано изпълнително дело № .. по описа на ЧСИ ... Сочи, че ответникът бил конституиран като взискател по делото. Твърди, че вземанията, предмет на посочения изпълнителен лист, а именно: сумата от 1054,74 лв. – главница по договор за потребителски кредит № PLUS-../26.07.2007 г.; сумата от 329,83 лв. – мораторна лихва за периода от 30.11.2007 г. до 16.01.2011 г.; 127,69 лв. – разноски, са погасени по давност. В тази връзка, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че не дължи плащането им на ответника.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Сочи, че на 15.05.2015 г. между „БНП . ..“ ЕАД и „.. БГ“ ЕАД бил сключен договор за цесия, по силата на който придобил вземанията на кредитодателя по сключен с ищцата договор за потребителски 1 кредит № PLUS-../26.07.2007 г. В тази връзка, на 31.07.2015 г., депозирал молба по изп. дело № .., с искане да бъде конституиран като взискател по делото. Излага подробни съображения, с които оспорва твърденията на ищцата, че вземанията, предмет на изпълнителен лист от 03.06.2011 г., са погасени по давност. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски, прави евентуално възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК. Чрез иска по чл. 439 от ГПК длъжникът може да установява само факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право /например погасяване на правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност, плащане, прихващане и др/.

В случая ищецът твърди, че не дължи сумите по изпълнителен лист от 03.06.2011 г. по ч.гр.д. № 1897/2011 г. по описа на СРС, 67 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № .. по описа на ЧСИ .., с рег. № 850 при КЧСИ, поради изтекла погасителна давност.

Предмет на производството по чл. 439 ГПК е съществуването на изпълняемото материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на провежданото изпълнение. Тъй като производството по така предявения иск се характеризира с оспорване на изпълняемото право, правният интерес на ищеца е обусловен от наличието на вземане срещу него, скрепено с изпълнителна сила, независимо дали това вземане се изпълнява или не към датата на предявяване на иска.

Ето защо в тежест на ищеца е да докаже наличието на издаден срещу него изпълнителен титул.

В конкретния случай страните не спорят, а и от приетите по делото доказателства се установява, че ищецът е длъжник по изпълнително дело № .. по описа на ЧСИ .., с рег. № 850 при КЧСИ, образувано въз основа на издаден срещу него изпълнителен лист от 03.06.2011 г. по ч.гр.д. № 1897/2011 г. по описа на СРС, 67 състав. При наличието на вземания, за които е издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело, както и при липса на погасяване на вземането чрез принудително изпълнение към датата на исковата молба, за ищеца е налице правен интерес от предявените отрицателни установителни искове за тяхната недължимост.

Съгласно постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 3 от 04.02.2022г. по гр.д. № 1722/2021г. на ВКС, I V г.о., ГК, нормата на ч л. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и 2 когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. В случая процесният изпълнителен лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение. Ето защо на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД приложима към процесното вземане е общата петгодишна давност.

Съгласно задължителните указания, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Съгласно чл. 116, б. “в” от ЗЗД, давността се прекъсва и с предприемане действия за принудително изпълнение, а според чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност. Според разпоредбата на чл.116, ал.1 от ЗЗД давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника.

Съгласно утвърдилата се съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК, формирана след постановяване на тълкувателното решение от 2015г., исканията на взискателя за предприемане на изпълнителни действия след прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, също прекъсват давността на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, защото съдебният изпълнител е длъжен да ги предприеме /в този смисъл Решение № 60282 от 19.01.2022г. на ВКС по гр. д. № 903/2021г., III г. о., ГК, Решение № 127 от 12.07.2022г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 3 от 4.02.2022г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021г., IV г. о., ГК и Решение № 37 от 24.02.2021г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020г., IV г. о., ГК/. Това решение е дадено по въпроса и в т.3 от Тълкувателно решение от 04.07.2024г. по т.д.

№2/2023г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите му е изложено, че „Погасителната давност е материалноправна санкция за бездействието на кредитора при упражняване на неговите субективни права. Като иска от съдебния изпълнител по вече перемираното дело да приложи изпълнителен способ, кредиторът не бездейства. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие. Задължението за действие е на съдебния изпълнител.“.

Съгласно Тълкувателно Решение от 28.03.2023 г. по т.д. №3/2020г. на ОСГТК на ВКС „Погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.“.

Като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните е било отделено обстоятелството, че ищцата има качеството длъжник по изпълнително дело № .. по описа на ЧСИ .., с рег. № 850 при КЧСИ, образувано въз основа на изпълнителен лист от 03.06.2011 г., издаден в хода на ч.гр.д. № 1897/2011 г. по описа на СРС, 67 състав, кредитор по който е ответното дружество. Ищецът не оспорва 3 уведомяването си за извършената цесия, поради което и този въпрос не е необходимо да бъде допълнително изследван. За пълнота следва да се отбележи, че в установената трайна съдебна практика /в този смисъл Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о., и Решение №78/09.07.2014 г., постановено по т.д. 2352/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о./, е прието, че връчването на уведомлението в хода на производството като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.235, ал.3 ГПК. Уведомлението е връчено на ищеца, заедно с препис от отговора на исковата молба от ответника.

В конкретния случай от приложените по делото доказателства, част от изпълнително дело № .. по описа на ЧСИ .., с рег. № 850 при КЧСИ се установява, че същото е образувано по молба от 20.09.2011г., подадена от „БНП ..“ ЕАД с искане за образуване на изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист о т 03.06.2011 г. по ч.гр.д. № 1897/2011 г. по описа на СРС, 67 състав, издаден в негова полза въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по същото дел. С молбата от 20.09.2011г. е поискано ЧСИ да извърши действията по чл.18 ЗЧСИ като проучи имуществото на длъжника и предприеме предприеме съответни изпълнителни действия. На 30.09.2011г. ЧСИ е изпратило запорно съобщение до „Общинска банка“ АД. На 29.03.2013г. е изпратена призовка за принудително изпълнение, с която е насрочен опис на недвижимо имущество за 04.04.2013г. от 11.00ч. На 28.07.2014г. е изпратена призовка за принудително изпълнение, с която е насрочен опис на недвижимо имущество за 06.08.2014г. от 13.30ч. С молба от 31.07.2015г. „.. БГ“ ЕАД е поискал да бъде конституиран като взискател, като отново е възложил на ЧСИ да извърши действията по чл.18 ЗЧСИ. Със запорно съобщение от 08.11.2016г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника от „..“ ООД.

На 14.09.2018г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника от „Б..“ ООД. Със запорно съобщение от 14.09.2018г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника от „ВИП ..“ ЕООД. Със запорно съобщение от 15.11.2022г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника от „Б+Н ..“ ЕООД. Със запорно съобщение от 12.04.2019г. е наложен запор върху вземанията на длъжника при „Първа 4 инвестиционна банка“ АД. Със запорно съобщение от 25.09.2020г. отново е наложен запор върху вземанията на длъжника при „Първа инвестиционна банка“ АД. С искане от 01.03.2024г. взискателят е поискал да бъде направена справка в НАП и да се наложи запор на трудовото възнаграждение на длъжника.

С всяко предприето действие на принудително изпълнение или искане за това от страна на взискателя се прекъсва погасителната давност за вземането, която както вече бе изложено е общата петгодишна давност, и започва да тече нов давностен срок. С оглед приетото с Тълкувателно Решение от 28.03.2023 г. по т.д. №3/2020г. на ОСГТК на ВКС, то давност по отношение на вземането не е текла за времето от образуването на изпълнително дело № .. по описа на ЧСИ .., с рег. № 850 при КЧСИ до 26.06.2015г., когато тълкувателното решение е постановено. Съдът намира за неоснователни твърденията на ищеца, че кредиторът е бездействал. Видно от събраните по делото доказателства ответникът, съответно неговия праводател, са предприемали регулярно действия за принудително изпълнение на вземането си, с които е прекъсвана погасителната давност. В т.10 от Тълкувателно решение № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че „Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.“. Погасителната давност е предвидена в закона като санкция за бездействие и дезинтересиране на кредитора от събиране на едно свое вземане, а не като форма на защита на длъжника поради неплатежоспособността му за определен период от време.