Определение № 319 от 17.02.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 319 гр. Благоевград, 17.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Росица Велкова

София Икономова като разгледа докладваното от Росица Велкова Въззивно гражданско дело № 20261200500278 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 142/14.07.2025 г., постановено по гр. д. № 1365/2021 г. по описа на РС – ***, е обявявена за недействителна по отношение на „***“ЕООД, ******, с адрес: гр. ***, представлявано от *** – управител, сключената на 03.08.2017 г. между „***“ ООД, ******, от една страна в качеството му на продавач, и „***“ ЕООД, ******, от друга страна в качеството му на купувач, покупко-продажба, оформена с нотариален акт № 31, т. ІІ, рег. № 4524, дело № 219 от 2017 г. по описа на нотариус ***, вписана в регистъра на НК под номер 512 и с район на действие Районен съд - ***, на следните недвижими имоти: 1. овощна градина, с площ от 1,804 дка, в м.

„***“, съставляваща имот № 017004 по плана за земеразделяне в землището на с. *** община ***, и 2. овощна градина, с площ от 2 дка, в м. „***“, съставляваща имот № 017013 по плана за земеразделяне в землището на с. *** община *** и е осъден „***“ ЕООД, ******, с адрес: с. *** ул. *** представлявано от Аделина Борисова Жаджиева – управител, и „***“ ЕООД, ******, с адрес: с. *** ул. *** представлявано от *** - управител, да заплатят на „***“ ЕООД, ******, с адрес: гр. ***, представлявано от *** - управител, сумата от 2470 лева за направени по делото разноски.

В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от „***” ЕООД, ******, със седалище и адрес на управление: с. *** общ. ***, ул. ***, представлявано и управлявано от ***, чрез адв. Н. Р. Б.. Във въззивната жалба се твърди, че постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано, тъй като при постановяването му съдът е допуснал съществени 1 нарушения на съдопроизводствените правила, нарушил е разпоредби на материалния и процесуалния закон, а съдебният акт е необоснован и немотивиран, като същевременно противоречи на твърдо установената практика на ВКС и съдилищата в Република България. Излага се, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност, а се е ограничил единствено до преразказ на твърденията на ищеца „***“ ЕООД, без да съобрази възраженията на ответника и без да изложи конкретни правни доводи, основани на процесуалните действия на страните и събрания доказателствен материал. Поддържа се, че решението не съдържа фактически установявания относно наличието на безспорните предпоставки за уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД, като липсва изясняване на необходимите параметри за обявяване на относителна недействителност на сделката, обективирана в нотариален акт № *** г., том II, рег. № 4524, дело № 219/2017 г. на нотариус ***, с район на действие РС - ***, сключена между ответниците за продажба на недвижими имоти.

Твърди се, че съдът не е обсъдил подробно възраженията на ответното дружество, свързани с липсата на недобросъвестни действия и умисъл от страна на длъжника „***“ ЕООД и „***“ ЕООД, както и че не е доказано длъжникът да е извършил прехвърлянето с цел увреждане на кредитора „***“ ЕООД. Посочва се, че всички възражения, доказателствени искания и процесуални действия на ответника „***“ ЕООД са били отхвърлени без правни аргументи, като въпреки наличието на влезли в сила решения по търговски дела № 14/2021 г. и № 168/2021 г. по описа на ОС - Благоевград и издадени въз основа на тях изпълнителни листове, първоинстанционният съд е отказал да допусне представяне на нови доказателства и разпит на свидетели относно търговските отношения между страните, което според жалбоподателя е ограничило правото му на защита и правото му на справедлив съдебен процес. Поддържа се, че отказът да бъдат допуснати свидетели при режим на довеждане, които да установят релевантни факти относно липсата на умисъл, виновно поведение и знание за увреждане, е довел до неизясняване на спорните въпроси по делото съобразно доклада на съда и разпределението на доказателствената тежест. Твърди се, че съдът е приел искът за доказан и основателен, без да извърши пълно изследване и анализ на всички доказателства относно вината и умисъла на ответниците, като изводите му почиват единствено на влезлите в сила решения по посочените търговски дела. Излага се становище, че този извод е неправилен и немотивиран и че решението е постановено при липса на необходимата обоснованост и мотивировка.

Посочва се още, че задължението на ответното дружество по процесните фактури към момента на сделката не е било изискуемо, тъй като не е имало надлежна покана за плащане, а уведомяване е настъпило едва с депозирането на исковите молби по търговските дела, поради което искът е неоснователен.

Навеждат се доводи, че между страните са съществували дългогодишни бизнес отношения и установен начин на работа, като по представени счетоводни извлечения се установява периодичност на плащанията и липса на намерение за увреждане, както и че са давани суми в брой за покриване на 2 дължимото ДДС по фактурите, което също доказва добросъвестност. Твърди се, че след последната фактура са извършвани плащания, което изключва цел за укриване на имущество и избягване на отговорност. Излага се, че съдът е приел за установени обстоятелства, които са само вероятни, без да изложи мотиви относно достоверността на доказателствата, като в същото време е отхвърлил доказателствата на ответника като ирелевантни. Поддържа се, че процесуалните нарушения са съществени, тъй като касаят правнорелевантни факти и накърняват правото на защита. Посочва се, че при вземане, възникнало след увреждащото действие, законът изисква намерение за увреждане по чл. 135, ал. 3 ЗЗД, като в случая тези въпроси са останали неизяснени поради отказа на съда да събере поисканите доказателства. Твърди се, че съдът не е изследвал дали е налице умисъл и знание за увреждаща сделка спрямо кредитора, като достигайки до обратния извод е постановил порочно решение в нарушение на правилата на логиката и опитните правила, което обуславя необоснованост. Излага се, че решението противоречи на материалния закон и съдебната практика, като съдът неправилно е приложил чл. 135 ЗЗД и е направил голословни и неверни изводи, че ответното дружество не е доказало липса на знание за увреждането на кредитора. В заключение се поддържа, че поради всички изложени процесуални и материалноправни нарушения атакуваното решение следва да бъде отменено.

По делото е депозирана и въззивна жалба с вх. № 8615/26.09.2025 г., подадена от „***“ ЕООД, ******, със седалище и адрес на управление: с. *** ул. ***, против Решение № 142/14.07.2025 г. по гр. д. № 1365/2021 г. по описа на РС- ***, с изложени идентични доводи.

В срока за отговор на двете жалби е депозиран такъв от „***“ ЕООД, представлявано от ***, чрез пълномощник адвокат М. А. А.. В отговора се твърди, че оплакванията на въззивника срещу първоинстанционното решение са изцяло неоснователни и че решението на Районен съд – *** е правилно и законосъобразно.

Посочва се, че неоснователно е твърдението на въззивника, че съдът неправилно не е допуснал събиране на писмени и гласни доказателства относно търговските отношения между страните, начина им на работа и липсата на намерение за увреждане, тъй като тези обстоятелства са ирелевантни за предмета на делото по иск с правно основание чл. 135 ЗЗД.

В отговора се излага, че в първоинстанционното производство са приети писмени доказателства, включително удостоверение от ЧСИ *** за образувано изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист, издаден по въззивно търговско дело № 672/2023 г. на Апелативен съд – София, от които се установява наличието на вземания на ищеца „***“ ЕООД спрямо длъжника „***“ ЕООД, както и каква сума е събрана до момента. Посочва се също, че е представена справка от Агенция по вписванията, от която е видно, че длъжникът се е разпоредил с единствения недвижим имот, който е притежавал.

Твърди се, че към датата на атакуваната сделка – 03.08.2017 г. и двете дружества по сделката са били управлявани и представлявани от едно и също 3 лице – ***, който е упълномощил майка си да изповяда сделката, което според ответника допълнително доказва знание за увреждането.

Поддържа се, че при наличие на влязло в сила решение, изпълнителен лист и образувано изпълнително дело, е без значение какви са били търговските отношения между ищеца и длъжника и какъв е бил начинът им на работа, тъй като е безспорно установено, че длъжникът не е изпълнил задължението си към кредитора.

Излага се, че гласни доказателства относно това дали управителят е имал намерение да увреди кредитора също са неотносими, защото самият факт на разпореждане с единствения недвижим имот представлява увреждащо действие спрямо кредитора.

Твърди се, че с извършената сделка длъжникът е намалил имуществото си и е затруднил удовлетворяването на кредитора, което обосновава наличието на увреждане по смисъла на чл. 135 ЗЗД.

В отговора се сочи, че по отношение на приобретателя „***“ ЕООД е приложима оборимата презумпция за знание по чл. 135, ал. 2 ЗЗД, тъй като двете дружества са били управлявани от едно и също физическо лице, като се поддържа, че съдебната практика приема приложимост на презумпцията и спрямо юридически лица.

Посочва се, че доводите на въззивника за липса на умисъл са нелогични и житейски неправдоподобни, тъй като управителят на двете дружества към момента на сделката е знаел, че дружеството продавач има кредитори, като не е необходимо да се доказва пряк умисъл.

В отговора се твърди, че първоинстанционният съд правилно е приел наличието на всички предпоставки по чл. 135 ЗЗД, а именно че ищецът има качеството на кредитор, че е извършено увреждащо действие чрез продажба на имоти след възникване на вземането, както и че длъжникът и третото лице са знаели за увреждането.

Поддържа се, че вземането на ищеца се доказва чрез фактурите, решението по т.д. № 174/2021 г. на ОС – Благоевград, изпълнителния лист от 11.12.2023 г. и удостоверението за образувано изпълнително дело № 11/2024 г.

Излага се, че сделката от 03.08.2017 г. е извършена след възникване на вземането на ищеца и представлява разпореждане с имущество, което винаги уврежда кредитора, тъй като цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение.

Твърди се още, че знанието на юридическите лица следва от знанието на управителя, който формира и изразява волята им, поради което е налице знание у длъжника и у приобретателя.

В отговора се поддържа, че възражението на въззивника, че съдът не е обсъдил възраженията му, е неоснователно, тъй като при Павлов иск съществуването на вземането не е част от предмета на делото, а и съществуването и изискуемостта на вземането са установени с влязло в сила съдебно решение. Посочва се, че ответниците не са доказали погасяване на вземането чрез плащане след издаване на изпълнителния лист.

4

По отношение на направените доказателствени искания:

Въззивният съд намира искането на жалбоподателите за допускане на свидетели за неоснователно и следва да остави същото без уважение, доколкото същото е било предмет на произнасяне от първоинстанционния съд, който е отказал допускането им и не са налице нови обстоятелства, които да обосновават повторното му разглеждане.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.03.2026 г. от 11:10 ч., за която дата и час да се призоват страните.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „***“ ЕООД за допускане на двама свидетели при режим на довеждане, като неоснователно.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „***“ ЕООД за допускане на двама свидетели при режим на довеждане, като неоснователно.

ДОКЛАДВА делото, съобразно мотивната част на определението.

ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора.

Съдът УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.