Определение № 1210 от 08.05.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1210 гр. Пловдив, 08.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Руска Ат. Андреева като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20245300500908 по описа за 2024 година

Производство по чл.278, ал.1 и сл.ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на К. Д. Т., чрез адв.Г. С., ПАК против Определение № 3188/ 13.03.2024г. постановено по гр.д.№ 3489/ 2024г. по описа на ПРС – V гр.с., с което е върната исковата молба на жалбоподател против Община Пловдив, с която се предявява претенция да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника, като погасени по давност следните вземания по Акт за установяване на задължение № 2659-1/02.08.2022 г., а именно: задължения по партиден номер *** — данък МПС за 2012 г. в размер на 118,80 лева главница, както и съответната лихва върху задължението в размер на 119,66 лева, или общ размер на 238,46 лева; задължения по партиден номер *** - данък МПС за 2013 г. в размер на 166,50 лева - главница, както и съответната лихва върху задължението в размер на 150,79 лева, или общ размер на 317,29 лева; Задължения по партиден номер *** — данък МПС за 2014 г. в размер на 166,50 лева главница, както и съответната лихва върху задължението в размер на 133,89 лева, или общ размер на 300,39 лева; Задължения по партиден номер *** — данък МПС за 2015 г. в размер на 166,50 лева главница, както и съответната лихва върху задължението в размер на 116,92 лева, или общ размер на 283,42 лева; задължения по партиден номер *** - данък МПС за 2016 г. в размер на 145,80 лева главница, както и съответната лихва върху задължението в размер на 87,59 лева, или общ размер на 233,39 лева, или всичко общо за петте години в размер на 1 242,24 лева и прекратено производството по делото. Иска се отмяна на обжалвания акт и връщане на делото с указания за продължаване на съдопроизводствените действия.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства, намери следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна и е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

1

Съдът е сезиран с искова молба за предявяване на иск по чл.124, ал.1 във връзка с чл.439 ГПК въз основа на заявените фактически обстоятелства за това, че ищецът е регистриран с постоянен адрес в гр. Пловдив, живее от петнадесет години живее във ФРГ; на 28.07.2023 г. получил от съдебен изпълнител по изпълнително дело 426/2023 г. по описа на ЧСИ Р.Раев, от която узнал за свои задължения, произтичащи от посочения акт за установяване на задължения, които касаят данък върху МПС и лихви за просрочие. Ищецът не е обжалвал акта, който не му е бил връчен, но заявява становището, че това е ирелевантно, доколкото влизането в сила на акта спира давността, а образуването на изпълнителното дело може само да я прекъсне. Ищецът оспорва да дължи вземанията по издадения акт поради изтекла погасителна давност по отношение на вземанията за периода от 2012 г. до 2016 г. , съответно изтекла погасителна давност преди издаване на акта за тяхното установяване.

Извършено е било позоваване за изтекла погасителна давност пред административния орган, който бил отписал част от вземанията, но това обстоятелство не е било заявено пред съдебния изпълнител.

С Разпореждане № 6040/27.02.2024 г. районният съд е оставил без движение исковата молба с указания за изправяне нередовност на исковата молба по отношение на обстоятелствената й част на ищеца за посочване дали е обжалвал акта и съответно да обоснове правен интерес от предявяване на иска по чл. 439 ГПК, както и за отстраняване на други констатирани нередовности – посочване цената на предявените искове и представи доказателства за внесена държавна такса по указан начин, посочване конкретно на вземаният, които счита за погасени по давност с изтичане на абсолютната десетгодишна давност и дали за тях е депозирано пред община заявление за отписването им по смисъла на чл.173 ДОПК, както посочване конкретната дата на получаване на ПДИ и обжалван ли е АУЗ.

С обжалвания пред въззивния съд акт е установено, че с депозираната от ищеца молба от 12.03.2024 г. не са отстранени всички констатирани нередовности, като не е обоснован и правният интерес от предявяване на иска по чл. 439, ал.2 ГПК, доколкото не се твърдят нови обстоятелства след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

В допълнение е отчетено, че процесните вземания представляват публични общински вземания по чл. 162, ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 9 ДОПК, установени с издаден на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК, вр. чл. 4 и чл. 9б ЗМДТ Акт за установяване на задължение по декларация № 1246-1/25.02.2022 г., издаден от Община Пловдив, който поради необжалване е влязъл в сила и представлява изпълнително основание по смисъла на чл. 209, ал. 2, т. 3 ДОПК, вземанията по което съгласно чл. 163, ал. 1 ДОПК се събират по реда на ДОПК, освен ако в закон не е предвидено друго. Отчетено е правилно , че с разпоредбата на чл. 4, ал. 2, вр. чл.

9б ЗМДТ изрично е предвидено друго , а именно принудителното събиране на данъците и на таксите по този закон се извършва от публичен изпълнител по реда на ДОПК или от съдебен изпълнител по реда на ГПК, като законодателят е предоставил на органите в общинската приходна администрация да преценяват реда, по който да бъде извършвано принудителното събиране – в случая това да се извърши от частен съдебен изпълнител по реда на ГПК.

2

Правилно е прието също така, че защитата на длъжника по исков ред срещу принудителното изпълнение е допустимо да бъде реализирана по реда на чл. 439 ГПК, съответно по исков ред чрез предоставен на длъжника правна възможност в изпълнителния процес за оспорване на предприетото срещу него принудително изпълнение. Защитата на длъжника срещу принудителното изпълнение се изразява в оспорване на вземането, т.е. целта е да се установи материалноправната незаконосъобразност на принудителното изпълнение.

Мотивирани са и характеристиките на специалния иск по чл. 439, ал. 2 ГПК относно това, че претенцията на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, доколкото длъжникът оспорва изпълнението с твърдения, че правото на принудително изпълнение е възникнало, но новите обстоятелства (настъпили след изпълнителното основание) са го погасили. Правилно е отнесено това правило както за случаите, в които вземането по изпълнителното основание е установено със сила на пресъдено нещо към момента на приключване на съдебното дирене в исковото производство, респ. арбитражното производство , така и за случаите на вземане, установено в друго производство, но за събирането на което е приложим редът по ГПК. С оглед позоваването на изтекла петгодишна погасителна давност по отношение на част от вземанията и на изтекла 10 годишна абсолютна давност по отношение на друга част от вземанията, районният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 171, ал. 1 ДОПК относно това, че публичните вземания се погасяват с изтичането на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок, задълженията за лихви следват същия режим, който е установен за главното задължение, които съгласно чл. 162, ал. 2, т. 9 ДОПК също са публични задължения с приложим 5-годишен давностен срок. Недопустимостта на предявеният иск по чл. 439 ГПК за погасяване по давност на част от вземанията поради изтичане на давностен срок, изтекъл към датата на постановяване на акта за установяване на задълженията, е обоснована и с оглед изричната разпоредба на чл. 439, ал. 2 ГПК, вкл. и с оглед приетото в този смисъл е Решение № 64 от 17.01.2022 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д.

№ 2526/2021 г.

С депозираната частна жалба постановеното определение на районния съд се намира за неправилно, в която насока се формулират нови фактически обстоятелства и правни доводи пред въззивната инстанция. Така именно се твърди пред настоящата инстанция, че в настоящия случай не е получаван акт за установяване на вземане, не е било установено дали е изпълнена процедурата по чл.32 ДОПК с оглед влизане в сила на посочения акт, от една страна. От друга се твърди, че е налице и друга причина, поради която делото не следва да бъде прекратявано с оглед изтекла абсолютна десетгодишна давност относно вземанията на ответника за 2012г., което било признавано от общината, но не били предприемани действия в тази насока, поради което в тази насока ищецът продължава да има правен интерес да се признае със сила на присъдено нещо от съд недължимостта на посочените суми с оглед неприключилото изпълнително производство.

3

Доводите на жалбоподателя са неоснователни.

Действително с установена съдебна практика на ВКС / Определение № 494/ 20.12.2017г. по ч.гр.д.№ 4728/ 2017г. на ВКС – ІІІ гр.отд. , Определение № 130/ 24.07.2017г. по ч.гр.д. № 756/ 2017г. на ІІ ГО принципно се приема компетентност на гражданските съдилища за разглеждане като допустими на предявени пред гражданския съд искове по чл.439 ГПК, когато принудителното изпълнение на публично общинско вземане е възложено за събиране на съдебен изпълнител по реда на ГПК, за която допустимост на този иск и правото на длъжника да се защити с този иск е предмет на и постановени актове на ВАС / Определение по адм.д. № 2453/ 2016г. и Определение № 45/ 08.07.2016г. по адм. д.№ 21/ 2016г. на ВАС 5-членен състав.

В настоящия случай с исковата молба фактите, на които се основава ищецът са за изтекъл петгодишен давностен срок , считано от 01.01. на годината, следваща годината, за която се отнасят относно вземанията на Община Пловдив за данъци за периода от 2012г. до 2016г., към момента на Акта за установяване на публичните задължения – 02.08.2022г. С предвидения специален иск по чл.439, ал.1 и сл. ГПК е създадена правна възможност при образувано принудително изпълнение да се оспори материалната му незаконосъобразност поради новонастъпили след приключване на производството, по което е издадено изпълнителното основание, в случая административното производство, в което е издадено изпълнителното основание за образуваното принудително изпълнение срещу длъжника по реда на ГПК пред ЧСИ. По така формулираните обстоятелства и правни факти относно заявената погасителна давност е дадено указание от районния съд за обосноваване на правен интерес от предявяване на специалния иск по чл.439, ал.1 ГПК, за който съдебната практика постановява допустимост на този иск. Правно релевантно при тази преценка е приключване на производството по издаване на акта, по което е издадено изпълнителното основание, в случая акта за установяване на публичните задължения, за който с исковата молба е обоснована тезата , че неговото издаване само спира давността, а образуването на изп.дело я прекъсва. В производството по чл.439, ал.1 ГПК правно релевантен е фактът на издадения правен акт, въз основа на който е издадено и изпълнителното основание, който правен акт в случая не се твърди да е обжалван, поради което да не е налице изпълнително основание за образуване на принудителното изпълнение. Процедурата по ДОПК във връзка с връчването на акта е част от административното производство, вкл. във връзка с неговото обжалване, каквото не се намира да инициирано от ищеца, за да се приеме, че производството по което е издаден процесния правен акт не е приключило. В рамките на заявените с исковата молба фактически обстоятелства и правни твърдения, въведени в исковата молба, които очертават предмета и рамките на оспореното материално право, е извършена правилна преценка от районния съд за недопустимост на така предявения специален иск по чл439, ал.1 и сл. ГПК.

По така изложените съображения частната жалба се явява неоснователна, а обжалваният акт се намира за правилен и законосъобразен и като такъв ще се потвърди.