Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 10.05.2021, Административен съд - Велико Търново

Съд
Административен съд - Велико Търново
Дело
10078/2021
Подписан
10.05.2021

Цитирани разпоредби

  • чл. 210, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 211, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 218 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 221, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 36 · Закон за адвокатурата
  • чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания

Р Е Ш Е Н И Е

№ 107 гр.

Велико Търново, 10.05.2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – гр. Велико Търново, първи касационен състав, в публично заседание на двадесет и трети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА МАТЕВА

ЧЛЕНОВЕ: М. ДАНАИЛОВА

РОСЕН БУЮКЛИЕВ

При секретаря Св. Фъртунска и прокурора от

ВТОП Ил. Благоев разгледа докладваното от председателя касационно НАХД № 10078/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 208 и сл. от

Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал. 3 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)

Образувано е по касационна жалба (частна по своя характер) на ГД „Полиция“ - МВР против Решение № 22/20.01.2021 г. по анд № 1641/2020 г. на ВТРС в частта, в която касаторът е осъден да плати разноски на „Лилиан – Експрес Ел- Ро С. Р. Л“ ООД в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение.

Касаторът оспорва решението като неправилно само в частта за разноските и иска изменението му с мотива, че присъдените разноски, макар и в минимален размер са несправедливи, тъй като делото не е фактически и правно сложно. Като се основава на практиката на СЕС по дела С- 427/16 и С-428/16 счита, че определяне на адвокатското възнаграждение единствено в зависимост от материалния интерес по спора противоречи на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба – „Лилиан – Експрес Ел- Ро С. Р. Л“ ООД, не се явява и не взема становище.

Представителят на

Окръжна прокуратура – гр. Велико Търново дава заключение за основателност на касационната жалба.

Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, която е участвала в производството пред въззивния съд и актът на последния е неблагоприятен за нея в частта за разноските. И двете посочени разпоредби на АПК са приложими в настоящото производство по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Жалбата е насочена против съдебен акт, подлежащ на касация. Поради това, същата е процесуално допустима за разглеждане.

По същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения:

Предмет на спора пред ВТРС е бил законосъобразността на Електронен фиш № 2800187, с който на „Лилиан – Експрес Ел- Ро С. Р. Л“ ООД е наложена глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 189, ал. 4 вр. 182, ал. 1,т. 4 от ЗДвП.

Посоченият електронен фиш е бил оспорен на 20.10.2020 г. от дружеството с жалба, подадена чрез ОД на МВР – Велико Търново до ВТРС от ***М.Р., която е приложила пълномощно към нея.

Препращайки жалбата до

ВТРС на 23.10.2020 г. директорът на ОД на МВР –Велико Търново е оспорил бланкетно и евентуално претенциите за разноските на жалбоподателя поради прекомерност, без същият да е страна по делото.

***Р., като процесуален представител на жалбоподателя е депозирала молба с доказателствени искания на 16.11.2020 г. по делото, като със същата е заявила и претенция за присъждане на направените разноски по делото за адвокатски хонорар в размер на 300 лева, за размера и плащането на който е представила договор от 09.11.2020 г.

От своя страна – ответникът

– ГДНП, е депозирала писмено становище по делото от 23.11.2020 г. по тези доказателствени искания на жалбоподателя, без да вземе каквото и становище по претенцията на последния за разноски.

На проведено на

19.01.2021 г. съдебно заседание никоя от страните не се е явила и не е изпратила представител, съдът е дал ход на делото и по съществото му, след което го е обявил за решаване.

В законния срок съдът е постановил Решение № 22/20.01.2021 г. по анд № 1641/2020 г. на ВТРС, с което е отменил по жалба на „Лилиан – Експрес Ел- Ро С. Р. Л“ ООД Електронен фиш № 2800187, с който на дружеството е наложена глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 189, ал. 4 вр. 182, ал. 1,т . 4 от ЗДвП и е осъдил ответника – ГДНП, да плати разноски на „Лилиан – Експрес Ел- Ро С. Р. Л“ ООД в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.

Предмет на настоящето дело е решението само в частта му за разноските. Същото е правилно в тази си част.

Разноските са поискани своевременно преди приключване на устните състезания от жалбоподателя.

Безспорни са фактите, че адвокатското възнаграждение е реално внесено, а ответната страна не е направила възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Възражение за прекомерност е направено (при това евентуално) от ОД на МВР – Велико Търново, което обаче не е страна по делото.

Самият касатор, който е взел писмено становище по доказателствените искания на другата страна в делото през въззивния съд, не е оспорил разноските за тази инстанция.

При липса на направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от насрещната страна съдът няма основание да се произнася в тази насока. Искането за намаляване на присъдените разноски поради прекомерност на адвокатското възнаграждение е направено едва в касационната жалба срещу решението в частта му за разноските. Съгласно правилото на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Следователно, за да се присъди адвокатско възнаграждение в по-нисък размер от заплатеното, освен посочените обективни предпоставки - прекомерност, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, е необходимо да е било направено и съответно искане за намаляването им от насрещната страна преди обявяването на делото за решаване. В настоящия случай такова е направено от надлежната страна едва с касационната жалба против решението в частта му за разноските, поради което е неоснователно.

Предвид горното настоящият касационен състав намира, че оплакванията, така както са формулирани и изложени в жалбата, са неоснователни, защото не се оправдават фактически и от гледище на закона. Съобразно горното, касационната жалба е неоснователна, а решение в обжалваната му част – правилно и като такова следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 22/20.01.2021 г. по анд №

1641/2020 г. на ВТРС в частта за разноските.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ

: 1.

2.