Решение № 7386 от 05.12.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 7386 гр. София, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Люб. Амбарева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Яна Огн. Лалова като разгледа докладваното от Рафаела Ст. Матева Въззивно гражданско дело № 20241100505811 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 26.03.2024г., подадена от ответника в първоинстанционното производство „Унистрой Холдинд“ АД, чрез адв. И. Г., срещу Решение № 2950/20.02.2024г., постановено по гр.д.№ 22835/2023г., по описа на СРС, 32 с-в, в частта му, в която съдът е осъдил „Унистрой Холдинг“ АД на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД да заплати на Л. А. А. сумата от 2000 лв., а на И. С. М., действаща своята майка и законен представител Л. А. А. сумата от 1000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди (уплаха и притеснение), настъпили в причинно-следствена връзка с неукрепване от работниците на ответника на бордова дъска от фасадно скеле в съседен строителен обект и счупване на прозорец в жилището на ищцата А., ведно със законната лихва от датата на непозволеното увреждане – 27.11.2021г. до окончателното изплащане на задължението.

В жалбата се излага становище за неправилност и необоснованост на решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част, както и за постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Посочва се, че съдът е допуснал нарушение при изготвянето на доклада по делото, като не е посочил ясно фактите, включени във фактическия състав на гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и подлежащи на доказване съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест в процеса. Оспорват се изводите на съда за основателност на предявените искови претенции, като се сочи, че при формирането им не са взети предвид изложените от ответниците съображения и направените от тях оспорвания, в това число и тези относно кредитирането на показанията на св. М.. По същество се застъпва становище за липса на предпоставките по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за ангажиране на гаранционно1 обезпечителната отговорност на ответното дружество при твърдения, че не е налице противоправност на действията/бездействията на работниците на ответника, както и причинна връзка между поведението им и претендираните от ищците неимуществени вреди. В допълнение се сочи, че от всички събрани в производството доказателства се установявало, че описаните в исковата молба негативни емоционални преживявания представлявали нормална реакция на случилото се, която не преминавала необходимия праг на значимост, за да бъде обезщетена парично. По отношение на ищцата И. М. се обосновава, че същата е била на два месеца към момента на деликта, поради което и се оспорва, че психо-физическото й развитие е позволявало да формира негативни преживявания от инцидента. С оглед на изложеното се отправя искане първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната му част, като вместо него бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени в цялост, а в условията на евентуалност – размерът на присъдените обезщетения да бъде значително намален. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещните страни по жалбата – Л. А. А. и И. С. М., действаща чрез законния си представител Л. А., чрез адв. Т. П., с който се изразява становище за нейната неоснователност. Излагат се съображения за правилност и обоснованост на фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд, като се отбелязва, че правилно са съобразени от съда негативните преживявания на ищците от процесния инцидент, както и че размерът на определените обезщетения отговаря на изискванията за справедливост по чл. 52 ЗЗД. С оглед на изложеното се отправя искане подадената въззивна жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната му част. Претендират разноски.

Решение № 2950/20.02.2024г., постановено по гр.д.№ 22835/2023г., по описа на СРС, 32 с-в, в частта му, в която съдът е отхвърлил изцяло предявените от Л. А. А. и И. С. М., действаща чрез своята майка и законен представител Л. А. А. срещу „Естера 2018“ ЕАД осъдителни искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, както и в частта, в която е отхвърлил предявените от Л. А. А. и И. С. М., действаща чрез своята майка и законен представител Л. А.

А. срещу „Унистрой холдинг“ АД осъдителни искове с правно основание чл.

49 вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над сумата от 2000,00 лв. (относно Л.) и 1000,00 лв. (относно И.) до пълните претендирани размери от по 3000,00 лв. за всяка, ведно със законната лихва от датата на непозволеното увреждане – 27.11.2021г. до плащането, като необжалвано е влязло в законна сила.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна 2 материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част, като по направените във въззивната жалба оплаквания относно неговата правилност, намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с активно и пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД.

За да постанови решението си съдът е приел за доказани всички елементи от фактическия състав на съдебно предявените претенции от ищците Л. А. А. и И. С. М., а именно – вреди, причинени им от лице, на което отговорният ответник е възложил работа, като вредите са причинени при или по повод изпълнението на възложената работа. Изложени са съображения за наличието на причинно-следствена връзка между деянието и претърпените от ищците неимуществени вреди, като при съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът е достигнал до извод за справедливия размер на дължимото обезщетение за причинените на всяка от ищците неимуществени вреди, като при определянето му са съобразени техните вид, обем и интензивност, общовъзприетото понятие за справедливост, както и общото икономическо състояние на обществото.

Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и виновни действия, като тази отговорност има гаранционно-обезпечителен характер. Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, за разлика от деликтната отговорност за лични виновни действия по чл. 45 ЗЗД. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна в смисъл, че тя не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на изпълнителя на същата.

За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа; 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/; 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (така – ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител. Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби. Останалите елементи от фактическия състав трябва да се докажат от претендиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест.

3

Относно възраженията за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада по делото:

Във въззивната жалба са изложени съображения за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада по делото, изразяващи се в липсата на ясно посочване на фактите, включени във фактическия състав на гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и подлежащи на доказване съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест в процеса, които доводи настоящият въззивен съдебен състав намира за неоснователни поради следните съображения:

С определение от 27.08.2023г., постановено по реда на чл. 140 ГПК, първоинстанционният съд съобразно посочените в исковата молба факти и обстоятелства е квалифицирал предявените искове като такива с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, като в тази връзка е разпределил правилно доказателствената тежест в процеса, като е съобразил, че в срока по чл. 131 ГПК ответниците не са подали отговор на исковата молба, в който да изложат становището си и да направят съответните оспорвания. Ето защо и предвид липсата на конкретно въведени с въззивната жалба оплаквания настоящият въззивен съдебен състав намира, че съставеният от първоинстанционният съд доклад се явява съобразен с изискванията на чл. 146 ГПК.

За основателността на предявените искове пред първоинстанционният съд са представени писмени доказателства, като са събрани и гласни такива посредством разпит на свидетеля С. М..

От приетите по делото писмени доказателства и по-конкретно: нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 50, том X , рег. № 23326 от 2019 г.; писмо от ДНСК от 29.11.2021 г. и писмо от РНСК от 01.12.2021 г., се установява, че през нощта на 27.11.2021г. ищцата Л. А. е била заедно със семейството си – свидетеля С. М. и ишцата И. М., в собствения си апартамент, находящ се в гр. ****. Докато А. приспивала в спалнята 3месечната И., свидетелят М. се намирал в хола, откъдето се чул силен трясък като вследствие на паднала греда от съседен строителен обект бил счупен тройният стъклопакет в помещението. За инцидента св. М. подал сигнал в 4РУ-СДВР, както и до ДНСК.

От приетата по делото преписка от ДНСК се установява, че сигналът на свидетеля М. е препратен към РНСК с указания за извършването на спешна проверка на място. При извършването й, в това число и при съобразяване на наличната документация, служителите на РНСК са установили, че при изпълнение на СМР по фасадите на строеж, представляващ „Многофункционална сграда с офиси, ателиета, жилища и подземни гаражи“, в поземлен имот с идентификатор ***, УПИ III-за многофункционална сграда, кв. 128, м. „Кръстова вада“, р-н „Триадица“, незахваната за скелето бордова дъска при силен вятър е счупила прозорец на съществуваща сграда в съседния имот. Издадена е заповед № 37/27.11.2021 г, вписана на стр. 43 от заповедната книга на строителния надзор, с която е забранено изпълнението на СМР по фасадите и фасадното скеле на строежа до установяване на причините за инцидента. За резултатите от проверката е съставен констативен протокол № С19-1280/27.11.2021г., ведно със снимков материал, представляващ неразделна част от него.