Решение № 78 от 04.02.2022, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Добрич, 04.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Генов при участието на секретаря Галина Й. Христова като разгледа докладваното от Любомир Генов Гражданско дело № 20213230100743 по описа за 2021 година

Производството е по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.9 от Закона за потребителския кредит във връзка с чл.240 ал.1 от Закона за задълженията и договорите, чл.240 ал.2 от Закона за задълженията и договорите и чл.86 от Закона за задълженията и договорите.

Образувано е по искова молба на „ТИ БИ АЙ БАНК”ЕАД ЕИК 131134023, седалище и адрес на управление гр. София, ул.”Димитър Хаджикоцев” №5254, представлявана от изпълнителните директори А. Ч. Д. и Н. Г. С., срещу М.

К. Е. с ЕГН ********** от гр. Д., ж.к.“***“ бл.***, вх.***, ап.*** по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.9 от Закона за потребителския кредит във връзка с чл.240 ал.1 от Закона за задълженията и договорите, чл.240 ал. 2 от Закона за задълженията и договорите и чл.86 от Закона за задълженията и договорите за признаването за установена дължимостта на следните суми: 1) 6278.46 лв., представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит от 23.10.2018 г., заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението (14.07.2020 г.) до окончателното плащане. 2) 2160 лв., представляваща договорна лихва за 1 периода от 25.04.2019 г. до 05.06.2020 г. 3) 329.96 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 25.04.2019 г. до 05.06.2020 г., а също и за направените в заповедното и настоящото производство съдебно-деловодни разноски. В исковата си молба ищцовото дружество е посочило, че на 23.10.2018 г. е сключило с ответницата договор за потребителски кредит, по силата на който е предоставило сума в общ размер на 6648.32 лева, в която освен предоставения кредит в размер на 5000 лева е включена еднократната такса за оценка на риска в размер на 712.32 лева и застраховка „живот“ в размер на 936 лева; уговореното между страните възнаграждение (договорна лихва) е било в размер на 5185.70 лева (разликата между посочената в чл.10 от договора като обща дължима сума от потребителя 11834.02 лева и първоначалния размер на кредита от 6648.32 лева); общото крайно задължение в размер на 11834.02 лева е следвало да бъде заплатено на 48 погасителни месечни вноски, първите 47 от които в размер на по 246.55 лева и последната в размер на 246.17 лева; с част от отпуснатите средства ответницата е рефинансирала свое старо задължение към ищцовото дружество; не са заплатени вноските с падежи на 25.04.2019 г., 25.05.2019 г. и 26.06.2019 г.; в договора е уговорена автоматична предсрочна изискуемост на непогасеното задължение при неплащане на три поредни месечни вноски, но въпреки това ответницата е била уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита на посочения в договора адрес за контакти, като лично е получила уведомлението; предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 05.06.2020 г. и цялото останало вземане в размер на 8769.24 лева (в това число 6278.46 лева главница и 2160.82 лева договорна лихва) е станало изискуемо; настоява се за установяването на дължимостта на процесните суми, включително обезщетението за забава за периода от 25.04.2019 г. до 05.06.2020 г. в размер на 329.96 лева.

В допълнително дадения отговор след констатирането на нередовното връчване на първоначално изпратения препис от исковата молба с приложенията към нея ответницата чрез своя процесуален представител е посочила, че исковата молба е нередовна, тъй като не става ясно какви договори са сключвани, как и по какъв начин са усвоявани сумите по договорите за кредит, как са заплащани вноските. Счита договорите за унищожаеми, тъй като ответницата не е могла да разбира или да ръководи действията си поради заболяване. При условията на евентуалност смята 2 договорите за нищожни поради липсата на съгласие, а именно липсата на подпис на стр.3 от договора за потребителски кредит. Оспорва подписа и саморъчно изписаните имена на потребителя в договора за кредит на стр.7.

При условията на евентуалност счита сключените договори за нищожни поради накърняване на добрите нрави, тъй като са сключени при липсата на справедливост и добросъвестност, ползвайки икономически слаба страна с висок процент на лихви и непосилна месечна вноска. Оспорва по основание и размер претенциите за главница, договорни лихви, обезщетение за забава, както и законната лихва за забава върху главницата. Счита клаузата за такса за оценка на риска в размер на 712.32 лева за неравноправна клауза в договора. Смята клаузата за застраховка „Живот“ в размер на 936 лева за неравноправна, а при условията на евентуалност за недължима поради унищожаемост или нищожност на договора. Счита лихвения процент от 31,84% за неравноправна клауза, тъй като е прекомерно висок; настоява за присъждането на сторените разноски.

В последното съдебно заседание и писмената си защита процесуалният представител на ищцовото дружество е посочил, че предявените искове са доказани по основание и размер със събраните по делото писмени доказателства и изготвената съдебно – счетоводна експертиза; застраховката не е задължителна и не е част от договора, а е сключена доброволно от кредитополучателя; не са налице обстоятелствата на чл.22 от Закона за потребителския кредит за обявяването на потребителския договор за недействителен; ответницата е пожелала да сключи застрахователен договор и средствата са били преведени от банката по сметката на избрания застраховател; в изготвената съдебно – счетоводна експертиза вещото лице е посочило, че банката е превела средствата за застрахователните вноски на ЗК“УНИКА ЖИВОТ“АД – гр. София с преводно нареждане на 23.10.2018 г.; желае присъждането на сторените разноски съгласно представения списък.

В последното съдебно заседание пълномощникът на ответницата е заявил, че предявените искове са неоснователни; налице са неравноправни клаузи относно събраната такса в размер на 712.32 лева, застраховка в размер на 936 лева и договорната лихва в размер на 2160.82 лева; липсата на основание за извършването на вътрешното финансиране на стария кредит в размер на 3490.45 лева поставя под съмнение усвоените, заплатените и дължимите суми; настоява за отхвърлянето на исковете и присъждането на сторените 3 разноски.

Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове са процесуално допустими и частично основателни.

Съгласно представените по делото документи на 23.10.2018 г. „ТИ БИ АЙ БАНК”ЕАД - гр. София и М. К. Е. са сключили договор за потребителски кредит; размерът на уговореното задължение на ответницата към ищцовото дружество е бил 11834.02 лева, платими на 47 месечни вноски в размер на по 246.55 лева и една последна вноска в размер на 246.17 лева на всяко 25-то число през периода от ноември 2018 г. до октомври 2022 г. Дължимата като главница сума в размер на 6648.32 лева е била преведена по сметка на ответницата според вещото лице и тя е формирана по следния начин – към предоставения кредит в размер на 5000 лева е включена еднократната такса за оценка на риска в размер на 712.32 лева и застраховка „живот“ в размер на 936 лева; в чл.9 във връзка с чл.10 е уговорено заплащането на договорна лихва в размер на 11834.02 лева – 6648.32 лева (посочената по-горе главница) = 5185.70 лева. Тези обстоятелства са отразени ясно в договора, поради което са неоснователни възраженията на ответницата за липсата на представени доказателства и справки за начина на формиране на задълженията. Договорът не е недействителен, тъй като в него ясно са посочени общ размер на кредита, начин на усвояване, начин на погасяване, фиксиран годишен лихвен процент, годишен процент на разходите и общ размер на дължимите плащания; има информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски; непосочването в погасителния план с изплащането на всяка вноска каква част от главницата, възнаградителната лихва и другите разходи се погасяват не обуславя недействителността на договора за кредит (в този смисъл е и Решение №260042/26.02.2021 г. по в. гр. дело №960/2020 г. по описа на ДОС по идентичен случай). Според ищцовото дружество предсрочната изискуемост е обявена на длъжницата с писмо с обратна разписка, достигнало до посочения от нея и определен в договора адрес за кореспонденция между страните (на лист 17 - 18 от делото). От представения на лист 17 заверен препис от обратна разписка може да бъде установена датата на връчването на уведомлението за предсрочната изискуемост на 4 адресата, която е 05.06.2020 г. Вещото лице е посочило, че платената от ответницата главница е в размер на 369.86 лева. Следователно предявеният установителен иск в частта за реално преведената главница в размер на 5000 лева, заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението (14.07.2020 г.) до окончателното плащане, е основателен за сумата от 5000 – 369.86 лева = 4630.14 лева и трябва да бъде уважен в тази част. Основателен е този иск и в частта за плащането на застраховка „живот“ в размер на 936 лева, като вещото лице в заключението си изрично е заявило, че сумата за тази застраховка е преведена от ищцовото дружество на застрахователя за сметка на длъжницата (представено е и платежно нареждане). Безспорно ответницата – физическо лице има качеството потребител по договора за потребителски кредит, като клаузата за заплащане на еднократна такса за оценка на риска в размер на 712.32 лева без реалното предоставяне на тази услуга (при всяко отпускане на кредит се оценява този риск) е неравноправна клауза по смисъла на чл.143 т.5 от Закона за защита на потребителите и е нищожна на основание на чл.146 ал.1 от Закона за защита на потребителите, респективно конкретно приложимия в настоящата хипотеза чл.10а) от Закона за потребителския кредит. Съгласно чл.10а) ал.1 от Закона за потребителския кредит кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит; това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните престации на страните относно предоставянето на паричната сума и нейното връщане; чл.10а) ал.2 от Закона за потребителския кредит изрично забранява събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояване и управление на кредита. В настоящия случай не е посочено за какви конкретни действия се дължи посочената такса, както и в какво се изразява услугата, предоставяна срещу тази такса. Освен това става ясно, че посочената такса за оценка на риска не е допълнителна услуга по чл.10а) от Закона за потребителския кредит, тъй като е действие по усвояването на кредита и за него кредиторът не може да изисква заплащането на допълнителна такса предвид забраната на чл.10а) ал.2 от Закона за потребителския кредит. С оглед на изложеното искането за заплащането на еднократна такса за оценка на риска (като част от главницата съгласно сключения между страните договор) в размер на 712.32 лева е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Затова предявеният иск за установяването на 5 дължимостта на неплатена главница по договора за потребителски кредит от 23.10.2018 г. е основателен за сумата от 4630.14 лева + 936 лева = 5566.14 лева, заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението (14.07.2020 г.) до окончателното плащане, като трябва да бъде отхвърлен за разликата до първоначално предявения размер от 6278.46 лева.

Клаузата за заплащане на договорна (възнаградителна) лихва в размер на 31.84 % годишно е нищожна. Според трайната съдебна практика (Решение №906/30.12.2004 г. по гр. дело №1106/2003 г. на I I г.о. на ВКС ; Решение №378/18.05.2006 г. по гр. дело №315/2005 г. на I I г.о. на ВКС ) възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, противоречи на добрите нрави. Към момента на сключването на договора за потребителски кредит законната лихва е била 10.00 %, а уговорената между страните в настоящото производство договорна лихва от 31.84 % е по-голяма.