Решение № 2088 от 20.03.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.София,

20.03.2020г.

В И М

Е Т О Н А Н

А Р О

Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, І ГО 7-ми състав на двадесет и първи януари година 2020

В открито съдебно заседание в следния състав:

СЪДИЯ: Гергана Х. - Коюмджиева секретар:

Емилия Кривачкова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3393 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на спора са субективно съединени осъдителни искове с пр. основание чл.

79, ал. 1, предл.

І от ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на „Ю.Б." АД, ЕИК ******, с пълномощник адв.В.В. - САК срещу М.Н.М.,

ЕГН ********** и П.А.М., ЕГН **********, с която са предявени в условията на субективно съединяване искове с пр. основание чл.430 от ТЗ, вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.60, ал.2 от ЗКрИ, за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 32 912,97 евро - дължима главница по сключен договор за кредит № HL 35496 от 26.03.2008г. за периода от 23.06.2016г. до 11.03.2018г., обявен за изцяло предсрочно изискуем на 04.01.2018г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на иска до окончателното изплащане.

Претендират се присъждане на разноски сторени в настоящото производство.

В исковата молба се твърди, че ответниците

М.Н.М. и П.А.М. са ползвали банков кредит, съгласно сключен с „Ю.Б." АД /с предишно наименование Ю. И Е.Д. Б. АД/, Договор за потребителски кредит № HL 35496/26.03.2008г., по силата на който ищцовата банка им е предоставила потребителски кредит от 38 000 евро. Твърди се, че кредитополучателите са преустановили плащането на дължимите месечни вноски за договорни лихви и главница на 23.06.2016г., като от тази дата са изпаднали в забава. Поради допуснати просрочия по Договора за потребителски кредит, а именно деветнадесет вноски за договорни лихви и главница, дължими в периода от 23.06.2016г. до 23.12.2017г., на основание чл. 18, ал. 1 от Договора за кредит на 04.01.2018г. вземанията на банката по цитирания договор били обявени за изцяло предсрочно изискуеми, за което са уведомени с покани, връчени по възлагане от ЧСИ Н.М.,*** действие СГС.

В законоустановения срок по чл.367 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците М.М. и П.М., чрез пълномощник адв.Д. Д.. В отговора исковата претенция е оспорена, като неоснователна. Сочи се, че банката не е изправна страна по договора за кредит, поради едностранно увеличение на лихвения процент по кредита, което довело до неправомерно увеличение на дължимите вноски и на остатъчния дълг. Заявено е искане за извършване преценка на неравноправност и нищожност на клаузите на чл.3, ал.5, чл.6, ал.3 и чл.12, ал.1 от процесния договор за кредит, относно начина на определяне и едностранна промяна на възнаградителната лихва. Посочват още, че в чл.3, ал.1 от договора за кредит е уговорен лихвен процент, равен на сбора от Базовия лихвен процент на Ю. и Е. Д.

Б. АД, който е 6,35% и надбавка в размер на 0,6 пункта. Твърди се, че веднага след сключване на договора, Банката едностранно е увеличила лихвата по договора на 8,55%, като увеличението е предприето въз основа на чл.3, ал.5, чл.6, ал.3 и чл.12 от договора за кредит.

Заявяват още, че банката се е обогатила неоснователно и дължи връщане на надплатените суми в размер на 4 832.88 евро, за периода 26.03.2008г. до 23.05.2016г., представляваща разлика между сумата на платените лихви и сумата на дължимите лихви при договорения лихвен процент от 6,95%. В отговора на исковата молба, при евентуалност е наведено възражение за прихващане за сумата от 4 832.88 евро, представляваща разликата между дължимата лихва при лихвен процент съгласно договор за кредит и недължимо платената лихва при увеличен лихвен процент за периода от 26.03.2008г. до 23.05.2016г., както и сумата 185.04 евро, представляваща недължимо платени „Такси админ. на просрочен кредит“ за периода от 26.03.2008г. до 23.06.2016г. Ответниците твърдят, че сумите са платени без правно основание, поради нищожност на клаузите, предвиждащи право на банката да променя едностранно лихвата по кредита. С отговора е представено извлечение от банковата сметка на ответника М. в ищцовата банка, с оглед установяване на плащането на сумите предмет на възражението за прихващане. Оспорва представените с исковата молба извлечение от счетоводните книги на банката и справка по чл.366 ГПК.

В срока по чл.372 от ГПК, не е депозирана допълнителна искова молба.

В съдебно заседание ищцовото дружеставо чрез пълномощника си адв.В. В. поддържа предявените искове. Представя списък на разноски по чл.80 ГПК.

В съдебно заседание ответниците

М.М. и П.М., чрез пълномощник адв.Д.

Д..

Представя списък на разноски по чл.80 ГПК.

Софийски градски съд, ГО, І -7 състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и ал.3 ГПК, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, като и от приетия Договор за банков кредит № HL 35496 от 26.03.2008г., се установява, че „Ю.Б." АД /с предходно наименование „Юробанк И Еф Джи България“ АД/, като кредитодател е предоставил на М.Н.М. и П.А.М. в качеството им на кредитополучатели и солидарни длъжници, потребителски банков кредит в размер на 38 000 евро. /л.14-л.19 от делото/ Съгласно клаузата на чл.5 от договора за потребителски кредит, страните уговорили срок на погасяване на кредита: 300 месеца. В клаузата на чл.6, ал.1 от договора е приет начин на погасяване на кредита - с анюитетни вноски в размер на 267, 37 евро всяка.

В клаузата на чл.2 от договор за банков кредит е уговорено, че кредита се усвоява по конкретна сметка „Ю. И Е. Д. Б.“ АД, по писмено искане от кредитополучателя. Според уговореното в клаузата на чл.3, за усвоения кредит, кредитополучателите дължат на банката годишна лихва в размер на сбор от БЛП на банката за жилищни кледити в евро плюс договорна надбавка от 0,6 пункта, като към момента на сключване на договора БЛП е в размер на 6,35 %.

Вземането на банката по предоставения кредит е обезпечено с учредена втора по ред договорна ипотека върху двуетажна вилна сграда в гр.София, в.з. Симеоново, собственост на кредитополучателите, съгл.чл.13, ал.1 от договора.

Съгласно уговореното в чл. 18, ал. 2 от договора за кредит при неиздължаване на три последователни месечни вноски изцяло или частично, целият остатък по кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска.

Ответниците не оспорват, че са подписали лично Договор за потребителски кредит HL 35496 от 26.03.2008г., както и че предоставения кредит е усвоен.

Не е спорно, като е видно и от приложените писмени доказателства, че на 26.03.2008г., между същите страни - М.М. и П.М. и банката ищец е подписан и друг договор, а именно Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL34916 от 26.03.2008г., по силата на който кредиторът предоставил на ответниците 342 000 евро за покупка на недвижим имот.

Представена е с исковата молба покана за изпълнение до ответника М.М., връчена чрез ЧСИ Н. М., с рег.№841 от КЧСИ, по реда на чл.47, ал.1 ГПК на 10.02.2018г., с която ищцовата „Ю.Б." АД, заявява, че поради неплащане на деветнадесет вноски по Договор за потребителски банков кредит № HL 35496 от 26.03.2008г., дължими за периода 23.06.2016г. до 23.12.2017г., на основание чл.18, ал.1 от договора, на 04.01.2018г. вземанията на банката по цитирания договор за обявени за предсрочно изискуеми, вкл. главница - 32 912,97 евро, договорни лихви – 4 774,82 евро, такси 287,47 евро./л.21- л.22 от делото/ В отправената чрез ЧСИ Н. М. до ответника покана за изпълнение се съдържа изявление за обявена предсрочна изискуемост и на вземанията на банката по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL34916 от 26.03.2008г., в общ размер на 372 338,05 евро.

Представен е препис от Покана за изпълнение с аналогично съдържание изпратена до ответницата П.А.М. адрес чрез ЧСИ Н. М., с рег.№841 от КЧСИ, по реда на чл.47, ал.1 ГПК на 10.02.2018г./л.25- л.26 от делото/ И двете покани са връчени на адрес гр.София, кв.Симеоново, ул.********, който е постоянен и настоящ адрес на ответниците./справки по НБД на л.30-л.31/

От приетото неоспорено заключение на съдебно-счетоводната експертиза с в.л.

Ю.Х. - счетоводител, се установява, че при извършената проверка в счетоводството на банката ищец, експертът е установил, че по Договор за потребителски кредит № HL от 26.03.2008 г. е усвоена главница в размер на 38

000 евро на 23.04.2008г. Вещото лице е констатирало, че са погасени 97 месечни вноски за периода 23.05.2008г. до 23.05.2016г., в размер на 5 087,03евро.

От заключението се установява, че към 04.01.2018 г. - датата на обявяване на предсрочна изискуемост от „Ю.Б." АД, непогасените просрочиени суми по процесния Договор за потребителски кредит № HL от 26.03.2008 г. са следните: 1 437,33 евро – формирана от непогасени 19 месечни вноски за главница с падеж от 23.06.2016 г. - 23.12.2017 г., както и 4 588,99 евро - непогасени лихви за редовна главница. Просрочените плащания по Договор за потребителски кредит № HL от 26.03.2008г. за главница, лихви и такси за периода от 23.06.2016 г. до 11.03.2018 г., вещото лице е проследило и онагледило в Таблица 1, в отговор на първата задача на експертизата. Видно от заключението на дължимата неплатена главница по процесния договор за потребителски кредит към датата на изготвяне на заключението - 09.09.2019 г. е в размер на 32 912,97 евро, от която:

-

Просрочени 21 (двадесет и една) вноски за главница за периода от 23.06.2008 г. до 23.02.2018 г. в размер на 1 599,22 евро;

- Предсрочно изискуема главница с ненастьпил падеж за плащане от 31 313,75 евро.

По въпроса поставен от ответниците каква сума е събрала банката под формата на лихви в резултат на увеличението па лихвата по кредита, представляваща разликата между реално платената лихва и дължимата лихва от 6,95% за месечните вноски с падеж от 26.03.2008 г. до 23.06.2016 г., вещото лице е изследвало периода в който кредитът е погасяван от ответниците, а именно от сключване на договора до 23.05.2016г. Обоснован е извод, че сумата, която банката е събрала в повече под формата на лихви за редовна главница в резултат на увеличението на лихвата по кредита, представляваща разликата между платената лихва и дължимата лихва при уговорения лихвен процент 6,95% за месечните вноски с падежи от 23.04.2008 г. до 23.05.2016 г., възлиза на 4 832,69 евро. Установя се, че 4

832,69 евро е събрана сума за договорна лихва в повече в резултат на промяната на лихвения процент (в посока на увеличение). Дължимата лихва по кредита, изчислена при договорен лихвен процент от 6,95% за месечните вноски с падежи от 23.04.2016 г. до 23.05.2016 г. и платената от ответниците начислена лихва по счетоводни данни на банката за същия период, са представени в таблица - Приложение 2 към експертизата. Вещото лице е констатирало увеличение на приложения от банката лихвен процент за олихвяване на редовна главница от 6,95 % до 8,9 % за периода 23.04.2008г. до 04.01.2018г. Относно събраната сума от банката ищец под формата на такса за администриране на просрочен кредит начисляваната за периода от 25.10.2011 г. до 25.05.2016 г. вкл., е установено, че същата е в размер на 162,77 евро.

Съдът възприема приетото неоспорено заключение на ССчЕ с вещо лице Ю.Х., като обективно и компетентно дадено, кореспондиращо с приетите писмени доказателства.

Устнанови се, че в хода на изпълнение на процесния Договор за потребителски кредит № HL от 26.03.2008 г., между кредитополучателя М. и банката кредитор „Ю.Б.”АД възникнал съдебен спор относно предприетото от банката едностранно увеличение на лихвения процент от 6,5 % до 8,35 % по този договор, както и по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL34916 от 26.03.2008г., както и относно противоречието на клаузите на чл.3, ал.5, чл.6, ал.3 и чл.12, ал.1 от договорите за кредит със закона и в частност с чл.143 ЗЗП и чл.146 ЗЗП.

С решение от 08.08.2017г. по гр. д. №42960/2016г.,

СРС, ГО, 41 състав „Ю.Б.”АД (с предишно наименование «Ю. и Е. Д. Б.» АД е осъдено да заплати на М.Н.М., на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сума в размер на 4 175,29 евро, представляваща заплатена без правно основание сума по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 34916, сключен на 26.03.2008г., която съставлява разликата между първоначалния размер на договорената лихва и изменения такъв в резултат на едностранното увеличаване от страна на „Ю.Б.”АД на размера на дължимата от кредитополучателя лихва за периода от 04.08.2011 г. до 04.03.2012 г., ведно със законната лихва върху сумата за периода от 29.07.2016 г. - датата на подаване на исковата молба, до окончателното й плащане, както и сумата от 3 046,41 евро, представляваща заплатена без основание сума по договор за потребителски кредит № HL 35496, сключен на 26.03.2008г., която съставлява разликата между първоначалния размер на договорената лихва и изменения такъв в резултат на едностранното увеличаване от страна на „Ю.Б.”АД на размера на дължимата от кредитополучателя лихва за периода от 23.08.2011 г. до 26.05.2016г., ведно със законната лихва върху сумата за периода от 29.07.2016 г. - датата на подаване на исковата молба, до окончателното й плащане. /заверен препис на л.136-л.140 от делото/ Прието е, че спорните клаузи на чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 12 от договорите за кредит са били изготвени от банката предварително и кредитополучателят, който е физическо лице и потребител по см.на §13, т.1 от ЗЗП, не е имал възможност да влияе върху съдържанието им при сключването му. С оглед на това посочените клаузи от договора за кредит са приети нищожни по смисъла на чл. 143, т. 10 и 12 от ЗПП и на осн.чл..26 ал.1, пр.1 от ЗЗД.