Решение № 262241 от 12.07.2021, Районен съд - Варна

Р

Е Ш Е

Н И Е

№262241/12.7.2021г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Варненският районен съд, гражданско отделение, четиридесет и трети състав, в публично заседание, проведено на единадесети юни две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

Председател:

Т.Л.-С.

Секретар:

Д.Д. разгледа докладваното от районния съдия гр. дело №18221 г. по описа на Варненския районен съд за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа искова молба на С.Я.С., ЕГН **********,***, с която против М.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***, са предявени обективно кумулативно съединени искове за осъждане на ответника, да заплати на ищеца сумата от 7000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие нанесена му на 22.05.2018 г. от ответника, телесна повреда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 04.11.2019 г. до окончателното погасяване на задължението, от която: 4000 лева за избит преден горен ляв зъб, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.11.2019 г. до окончателното плащане; 1000 лева за разкъсно-контузна рана по вътрешната лигавица по вътрешна повърхност на горната устна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.11.2019 г. до окончателното плащане; 1000,00 лева, за контузия на дясната гривнена става и кръвонасядания и травматични отоци по дясна длан, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.11.2019 г. до окончателното плащане; 500 лева за кръвонасядания по дясно рамо, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.11.2019 г. до окончателното плащане; 500 лева за кръвонасядане по под дясното бедро и ожулвания по дясната подбедрица, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.11.2019 г. до окончателното плащане; както и сумата от 1034,45 лв., представляваща сбор от обезщетения за забавам начислени върху главните задължения, за периода от датата на увреждането - 22.05.2018 г. до 04.11.2019 г., на основание чл.45, ал.1 ЗЗД. Претендират се сторените разноски.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:

На 22.05.2018 г. се намирал в дома, в който живеел с приятелката си И.М.Р., с адрес: *.. По време на вечеря, възникнал спор с Р. и последната позвънила на тел.112. Ищецът описва причината да бъде потърсена помощ с твърдението, че това било следствие на емоции. След повикването, в дома му пристигнали двама полицаи, като ищецът поискал униформените да му обяснят защо били там. Служителите поискали личната карта на ищеца, но той не можел да им я предостави, тъй като я съхранявал в автомобила си. Полицаите и ищецът се отправили към автомобила, като при слизане по стълбите последният бил бутан и блъскан за да върви. Единият от полицейските служители го хванал за яката и го бутал да слиза, като ищецът не се съпротивлявал, тъй като се опасявал, че можел да бъде наранен.

След като тримата мъже стигнали до автомобила на С., той отворил вратата мястото на водача и под шофьорската седалка взел документите си. Подал личната си карта на ответника, а колегата му се върнал обратно в апартамента. Твърди, че в момента, в който подавал документа си за самоличност, М. го погледнал и го заплашил, като му казал: „Сега ще видиш какво ще стане с тебе“. Ищцът опитал да постави калъфа с документи от мястото, от което го бил взел, като в този момент полицаят му нанесъл удар по дясната китка, като сочи, че това се случило тъй като бил вдигнал ръка за да се предпази от удар. Ответникът му разпоредил да се обърне, за да му сложи белезниците, като въпреки, че изпълнил това, което му било наредено, полицаят го ритнал два-три пъти в крака, в областта на дясното коляно, от външна страна и му сложил белезниците. Заявява, че не се е съпротивлявал. Бил бутнат в патрулния автомобил и паднал на задната му седалка. Ответникът му нанесъл удари с юмрук, като му крещял: „Видя ли какво направи!“ Твърди, че на въпрос какво бил направил, не получил отговор. Сочи, че полицаят затворил задната врата и през предна дясна врата, опирайки коленете си в седалката, му нанесъл силни удари с юмрук в устата. От ударите ищецът почувствал силна болка и се замаял.

Усетил, че била паднала коронката на изкуствен горен зъб вляво. Чул кучето на дъщеря му да лае и видял, че седемнадесетгодишният му внук стоял пред входа на кооперацията. В това време ответникът преустановил с ударите и излязъл от автомобила. Колегата му също излязъл от сградата.

Заявява, че когато отишъл в районното управление на следващата сутрин, имал болка в областта на горната устна и тогава разбрал, че липсвал предният му зъб, който бил протеза. След като бил освободен от полицейското управление, ищецът отишъл при негов приятел, който го закарал до гр. Б., а на следващия ден посетил гр. В., с оглед медицинско освидетелстване. След завръщането си в гр. Б., ищецът се видял с баща си, който живеел в къща срещу неговата кооперация. Последният го попитал какво било станало снощи, като му казал, че бил чул викове. След като С. му разказал /ищецът сочи „разказах му всичко“/, баща му заявил, че сам бил видял всичко, а именно – как полицаят му нанасял ударите. Последният казал, че след това се изплашил и се прибрал в дома си.

Твърди, че след освидетелстването в МБАЛ „Св.А. – В.“ АД, му било издадено медицинско направление, съгласно което, на дата 22.05.2018 г., към 23:30 - 23:45 часа, в гр. Б., униформен полицай му е нанесъл удари с крака, предмет (фенер) и с ръце в областта на лицето. При ударите в областта на лицето му е била счупена зъбна протеза - мост на 2-ри горен ляв зъб и стоматологична коронка на 5-ти горен ляв зъб, която била представена при прегледа, установено било наличие на разкъсно-контузна рана по вътрешната лигавична повърхност на горната устна, контузия на дясната гривнена става, кръвонасядания и травматични отоци по дясната длан, кръвонасядане на дясното рамо, кръвонасядане по дясното бедро, ожулвания по дясната подбедрица.

Описаните травматични увреждания били резултати на удари с или върху твърди, тъпи предмети, като същите можело да се получат по указаните време и начин. В своята съвкупност уврежданията били обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота, като на ищеца били дадени препоръки за рентгенография на дясна длан във връзка с травмите в същата област.

Ищецът твърди, че дълго време след инцидента имал болки в областта на гръдния кош, които били следствие на нанесените му множество удари от ответника. Трудно дишал и изпитвал затруднения при физическо натоварване. Дълго време имал главоболие, като това му създавало и продължавало да му създава затруднения в ежедневието. Отделно от това, изпитвал и притеснение, че било възможно ответникът отново да му се нахвърли и да му нанесе повторно побой. Заявява, че от датата на извършване на престъпното деяние, ответникът не се бил интересувал от него и от здравословното му състояние, не го бил компенсирал по никакъв начин.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът представя писмен отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявените искове. Оспорва изложените от ищеца фактически твърдения, като намира, че обстановката описана в исковата молба не отговаря на действителната. Единственото вярно твърдение било, че той, в качеството си на служител на реда, бил задържал ищеца за нарушаване на обществения ред. Оспорва да е нанасял на С. който и да е от описаните удари. Намира, че твърденията в исковата молба са нелогични и двусмислени. Описаните от ищеца наранявания не отговаряли на описания в исковата молба механизъм. Оспорва твърдението, че внукът и бащата на ищеца били възприели задържането, тъй като други очевидци освен колегата му Д.Р.Д.. Заявява, че категорично противоречащо на логиката било твърдението, че бащата на ищеца първо го бил питал какво било станало, тъй като бил чул викове, но след като ищецът му разказал, той му заявил, че бил възприел всичко. Оспорва да е удрял ищеца и да му е нанесъл телесни увреждания. Оспорва да може да бъде нанесена телесна повреда на протеза. Намира, че телесна повреда би било избиването на естествен зъб, а не на изкуствен, какъвто ищецът твърди че му е бил избит, като това твърдение дори не отговаряло на истината. Оспорва твърдението на ищеца, че сочените телесни увреждания са били причинени от нанесени от него удари, тъй като не го бил удрял.

Излага се твърдение, че на процесния ден, в качеството на служител на МВР е задържал ищеца в гр. Б., област В., тъй като последният нарушавал обществения ред и го транспортирал до Ч.

РУ при ОДМВР В., където го предал на колегите и същият бил задържан. По време на задържането и при транспортирането му към районното управление, ищецът му нанасял удари, като свидетел на това станал неговият колега, който бил и единствен очевидец. Твърди, че бил предал ищеца на колегите си в Ч. РУ здрав и без телесни уврежания. Заради нанесените от ищеца на ответника удари, Районна прокуратура – В. образувала досъдебно производство, което приключило с внасянето на обвинителен акт, въз основа на който е било образувано НОХД № 1380/2019 г. по описа на Районен съд В.. При горните доводи, настоява за отхвърляне на иска.

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното:

От фиш за спешна медицинска помощ, издаден от ЦСМП – В., се установява, че в 01.00 ч. на 23.05.2018 г., в сградата на Ч. РУ, е бил извършен преглед на ищеца С.С.. Видно от същия, ищецът се намирал под влиянието на алкохолно опиянение.

Видно от представено медицинско удостоверение № 436/2018 г., издадено от Отделение Съдебна медицина при МБАЛ „Св. Анна - В.“ АД, на дата 24.05.2018 г. е извършен преглед на ищеца С.С., като е установено наличие на разкъсно-контузна рана по вътрешната лигавична повърхност на горната устна, контузия на дясната гривнена става, кръвонасядания и травматични отоци по дясната длан, кръвонасядане на дясното рамо, кръвонасядане по дясното бедро, ожулвания по дясната подбедрица. В заключението на удостоверението е посочено, че описаните травматични увреждания са резултати на удари с или върху твърди, тъпи предмети и биха могли да се получат по указаните време и начин. Намерено е, че в своята съвкупност уврежданията са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота. Дадени са препоръки за рентгенография на дясна длан във връзка с травмите в същата област.

На дата 21.03.2019 г. в Районен съд В. е внесен обвинителен акт на РП – В., за извършено от С.Я.С. престъпление по чл.131, ал.2, пр.4 вр.т.3, вр.ал.1, т.12, вр.чл.130, ал.1 НК, за това, че на 22.05.2018 г., в гр. Б., обл. В., по хулигански подбуди, е причинил телесна повреда на полицейски орган – М.М.М. – старши полицай „ООР“ в ПУ Б. към 04 РУ - ОДМВР В., при изпълнение на службата му, изразяваща се в травматични отоци и кръвонасядания в областта на тила, гръдния кош, контузия на шията и контузия на гръдния кош, което е обусловило разстройство на здравето, неопасно за живота.

Приобщени са протоколи от открити съдебни заседания, проведени по НОХД №1380/2019 г., по описа на ВРС, като съдържащите се в същите данни кореспондират на доказателствата събрани по делото и на установената фактическа обстановка.

По искане на страните по делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на водените от тях свидетели.

В показанията си св. Д.Р.Д. – полицейски служител, колега на ответника, заявява, че познава последния от 1995 г. Познава и ищеца м.май 2018 г. Обяснява, че бил на смяна заедно с ответника, когато около 21.00-21.30 ч. получили сигнал от дежурния на Ч. РУ за упражнено домашно насилие в гр. Б.. Сочи, че дежурният им казал да отиват по-бързо, тъй като насилието се извършвало в момента. Когато стигнали до адреса от сигнала, установили, че сградата представлявала жилищна кооперация, достъпът, до която бил свободен. Позвънили на входната врата на сградата и им отворила жена, която според свидетеля била съпругата на ищеца. Последната била видимо много разстроена, зачервена, афектирана, ядосана, нервна и настоявала полицаите да задържат ищеца, като казвала: „Задържайте го, не го искам тука!“. Обяснявала, че я е биел и чупел предмети в дома им.