Решение № 885 от 04.08.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 885 гр. Пловдив, 04.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20245330204632 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-1030-005106/11.07.2024г. год., издадено от Началник Група в ОД на МВР гр.Пловдив, сектор ПП, с което на Г. И. Т., с ЕГН ********** на основание чл.183, ал.7 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец за нарушение на чл.6,т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят в жалбата си оспорва по същество вмененото му нарушение и пледира за отмяна на Наказателното постановление /НП/ като неправилно и незаконосъобразно, поставено при съществени нарушения на процесуалните правила. Редовно призован - не се явява в съдебно заседание, като повереникът му – адв. К. , поддържа жалбата и счита , че на база получена информация от ОП „Организация и контрол на транспорта“ при Община Пловдив не може категорично да се установи вмененото във вина на неговия доверител нарушение.

Въззиваемата страна - ОД на МВР Пловдив, редовно призована, не изпраща представител. В молба-становище прави искане за потвърждаване на 1

НП и оставяне на жалбата без уважение като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна при евентуално уважаване на жалбата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата е основателна.

На 05.06.2024г. около 11:45ч. в гр. Пловдив, на бул. „Васил Априлов“ срещу номер 166 посока Юг, жалбоподателят Т. при управление на лек автомобил „Дачия докер“, рег. № **,собственост на лицето А.Д.Я. е навлезнал и се движел след забраняващ пътен знак В2, поставен на преносима стойка, при въведена временна организация на движението.

За тези констатации на контролните органи срещу Т. бил съставен АУАН GA № 187827/05.06.2024г. за извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено атакуваното НП, с което на жалбоподателя Г. И. Т. било наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец за нарушение на чл.6,т.1 от ЗДвП.

Разпитан в съдебно заседание в качеството на свидетел, актосъставителят К. поддържа изцяло съставения от него акт , като потвърждава , че действително на посоченото в акта место са били поставени два знака В2 в началото и края на ремонтирания пътен участък, като предполага , че тези действия са били съгласувани с Общинската администрация.

Свидетелят по съставянето на АУАН – полицейският служител С. В. също потвърждава , че на посочената в акта дата , по време на ремонта на Голямоконарско шосе е имало временна организация на движението, но за конкретните пътни знаци В2 сочи , че поставянето им е било по молба на багерист , работещ на обекта , тъй като според него имало опасност преминаващите автомобили да предизвикат ПТП.

По искане на повереника на жалбоподателя са допуснати до разпит и свидетелите Н. С. и С. П..

Св. С. потвърждава , че на процесната дата също е преминавал по бул.

„Васил Априлов“ посока автомагистрала „Тракия“, като на сочения както в 2

АУАН , така и в атакуваното НП участък не са били поставени пътни знаци В2, а е имало единствено обозначение „Внимание път в ремонт“. След като свидетелят навлезнал в посочената зона и на него бил съставен АУАН за нарушение по чл.6,т.1 от ЗДвП.

Св. С. П., който по същото време се е намирал в района на ремонтиращия се участък потвърждава , че действително са липсвали предварителни указания за осигурен обходен маршрут, а и към момента , когато и той е бил спрян за същото нарушение , както и жалб. Т. и св. С., работещо на обекта лице собственоръчно е донесло пътен знак В2.

Отново по искане на повереника на жалбоподателя е изискана информация от ОП „Организация и контрол на транспорта“ при Община Пловдив, от чийто отговор става ясно , че със заповед 23ОА-3231 от 14.12.2023г. е била въведена Временна организация по безопасност на движението /ВОБД/ по Голямоконарско шосе за периода 20.12.2023г. до 20.06.2024г., като същевременно липсва информация дали конкретния участък е попадал в цитираната по- горе ВОБД.

Съдът счита , че показанията на свидетелите С. и П., съобразени и със справката, приложена по делото от ОП „Организация и контрол на транспорта“ при Община Пловдив, оборват показанията на свидетелите К. и В., тъй като не може категорично и непротиворечиво да се установи дали на дата 05.06.2024г. и то точно в посочения в АУАН час на осъществяване на нарушението , на контролирания от служителите на с-р ПП ОДМВР-Пловдив участък са били поставени пътни знаци В2, като по този начин да е било забранено за водачите на ППС да навлизат и от двете посоки.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

При извършената служебна проверка, съдът не констатира допуснати съществени нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, които да опорочават производството и да накърняват правото на защита на наказаното лице. Актът и постановлението са издадени от компетентни органи, с оглед приложената по преписката оправомощителна заповед и в съответствие със сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Събраните по делото гласни и писмени по делото доказателства обаче оборват по безспорен начин констатациите на актосъставителя и наказващия 3 орган за извършено от Г.Т. нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП, а именно на процесната дата, час и място да е управлявал лек автомобил „Дачия докер“, рег. № **,собственост на лицето А.Д.Я. и да е навлезнал и движел след забраняващ пътен знак В2, поставен на преносима стойка, при въведена временна организация на движението.

На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят има право на разноски в производство за представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена, като претендирания размер на адвокатско възнаграждение, видно от представеното пълномощно, е в размер на 500 лева, които са били платени в брой.

Предвид направеното възражение за прекомерност на разноските от въззиваемата страна и като съобрази действителната фактическа и правна сложност на делото, вида и размера на наложеното наказание, както и обема на извършените процесуални действия / явяване на повереника в 4 съдебни заседания/, съдът намира, че така уговореният и заплатен размер на адвокатско възнаграждение не се явява прекомерен и не следва да бъде намаляван до рамката от минимума съгласно чл.18 вр. чл.7, ал.2, т.1 от горепосочената наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения,– 400 лв. С оглед горните съображения следва да се присъди възнаграждение в размер на 500 лева.

С оглед на изложеното, настоящата инстанция намира, че атакуваното наказателно постановление е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

№

24-1030005106/11.07.2024г. год., издадено от Началник Група в ОД на МВР гр.Пловдив, сектор ПП, с което на Г. И. Т., с ЕГН ********** на основание чл.183, ал.7 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец за нарушение на чл.6,т.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на Г. И. Т., с ЕГН ********** сумата 500 /петстотин/ лева, представляваща сторени по делото 4 разноски.

Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5