Решение № 29 от 22.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Пловдив, 22.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвия Ал. Цанкова

Членове:

Екатерина Ст. Роглекова

Теофана Б. Спасова при участието на секретаря Анелия Ас. Деведжиева в присъствието на прокурора Светослава Ст. Пенчева като разгледа докладваното от Теофана Б. Спасова Въззивно административно наказателно дело № 20245300602641 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С Решение № 755 от 29.05.2024 г. по АНД № 5544/2023г. по описа на Районен съд Пловдив – 11н. с., Съдът е признал обвиняемият В. А. Х. – роден на *****г., живущ на адрес **********, б., български гражданин, със средно образование, женен, работещ, осъждан, ЕГН: **********, за виновен в това, че на 27.05.2021 г. в гр. Пловдив по хулигански подбуди е причинил на длъжностно лице – П.В.Д., ЕГН:**********, назначен на длъжност „********“ към „********“ ЕООД – при изпълнение на службата му лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане на горен десен крайник, реализиращо медикобиологичния признак „болка и страдание без разстройство на здравето“-престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал.

2 от НК, поради което и на основание чл. 78А, ал. 1 от НК го освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000,00 лева. Със същото решение на основание чл. 189, ал.

3 от НПК обвиняемият В. А. Х. е осъден да заплати по сметка на ОДМВР – Пловдив сумата от 117 лева, представляваща направени разноски в 1 досъдебното производство, както и да заплати по сметка на ПРС сумата от 70лева, представляваща разноски в съдебното производство. Постановено е вещественото доказателство – диск, находящ се на лист 48 от делото, да остане по делото до унищожаването му по надлежния ред.

Против така постановеното решение е подадена въззивна жалба от адв.

П. К., в качеството му на упълномощен защитник на обвиняемия с искане за отмяна на първоинстанционното решение като необосновано и неправилно и постановяване на ново решение, с което Х. да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение, алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Излагат се аргументи за недоказаност на извършването на изпълнителното деяние на престъплението от страна на обвиняемия и неправилно кредитиране на едни свидетелски показания за сметка на други такива. С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

Жалбата и стореното в нея искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново оправдателно такова за обвиняемия се поддържат с нарочна молба пред въззивната инстанция от В. Х. и защитника му.

Представителят на Окръжна прокуратура-Пловдив в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли същата да се остави без уважение. Счита постановеното първоинстанционно решение за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено.

Окръжен съд Пловдив като обсъди доводите и съображенията на страните в сезиращата го жалба и изложеното в съдебно заседание, а и служебно като провери правилността на атакувания съдебен акт в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК прие следното:

Въззивната жалба е подадена в законния срок по чл.319 от НПК – петнадесетдневен от обявяването на решението, и от лице сред изброените в чл.318 от НПК – упълномощен защитник на обвиняемия, поради което се явява ДОПУСТИМА. Разгледана по същество въззивният състав счита жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови атакуваното решение, РС Пловдив е приел за установено от фактическа страна следното:

Обв. В. А. Х. е роден на *****г., б., български гражданин, със средно 2 образование, женен, работещ, осъждан, живущ в гр. Пловдив, с ЕГН **********.

Дружеството „********“ ЕООД извършвало дейност в областта на транспортните услуги и имало сключен договор с Община Пловдив за обслужване на линия № ** от ежедневния автобусен транспорт в града. От 29.04.2021г. пострадалият П.В.Д. с ЕГН ********** бил назначен на длъжност „********“ към дружеството с трудов договор № ** от същата дата.

Трудовите му задължения включвали именно превозването на пътници по линия № **, както и опазването и поддръжката на поверения му автобус.

На 27.05.2021г. Д. бил на работа за времето от 06:20 ч. до 13:30 ч., като в конкретния ден управлявал автобус марка „Исузу“, собственост на дружеството, по маршрута на линия № **. Заедно с него на длъжност „********“ работела В.Н.. В 08:42 ч. Д. спрял автобуса на последната спирка по линията, която се намирала на ул. „Милеви скали“, гр. Пловдив, като подал и съответен светлинен сигнал, но не пуснал аварийни светлини. Автобусът се намирал на лентата за движение от двулентовото платно, защото за тази спирка нямало специално изградено уширение. По този начин процесното МПС заемало почти изцяло лентата в съответната посока на движение, като другите МПС в същата посока, за да се разминат, следвало да го заобиколят, като навлязат в лентата за насрещно движение. По разписание престоят там трябвало да продължи две минути, т.е. до 08:44 ч., когато да потегли. През това време в автобуса се качили неколцина пътници, сред които и свидетелите Д.С., който седнал на едно от задните места, и Д.Д., която се настанила на седалката зад шофьорското място.

В същото време обвиняемият В. Х. управлявал лек автомобил марка „Дачия“, модел „Докер“ с рег. № ******** и се движел по същата улица - ул.

„Милеви скали“, в същата пътна лента, в която се намирал и спрелият автобус.

Стигнал до спрелия автобус и докато се намирал още зад него, подал звуков сигнал, за да прикани шофьора да потегли и да освободи движението, въпреки че автобусът бил спрял на обозначеното като спирка място. Автобусът обаче останал на мястото си, поради което след няколко минути обвиняемият предприел заобиколна маневра, навлизайки в насрещната лента за движение.

Изравнил автомобила си с предната част на автобуса, така че предните му прозорци се равнили с прозореца на шофьорското място на спряното МПС.

3

Въпреки че по този начин Х. блокирал движението и в другата лента от пътното платно, през отворения му десен прозорец казал на Д. да отмести управляваното от него МПС, тъй като пречи на движението и на него самия, понеже след автобуса имало разклонение на пътя и знак „Стоп“. Обвиняемият направил и друга забележка, която по съдържанието си визирала използването на пътепоказателите или аварийните светлини. Д. го попитал какво иска и че рейсът ще тръгне, когато му дойде времето по разписание, като се изказал грубо и употребил и неуместно предложение към обвиняемия, което не е установено категорично по делото, вследствие на което напрежението в разговора между тях ескалирало, като и двамата започнали да се отнасят неприлично един с друг. Това развитие на събитията и разменените реплики и отношение един към друг изнервило обвиняемия. Той слязъл от лекия си автомобил, заобиколил автобуса от предната му страна и се качил в него през предната му врата, която в този момент била отворена, като се насочил към седящия на шофьорската седалка Д.. Последният от своя страна не забелязал движението на Х., тъй като разговарял със седящ зад него пътник в автобуса.

Докато бил обърнат към пътника, усетил удар в областта на задната част на дясната си мишница, но поради позицията си не видял с коя част на тялото си Х. му го нанесъл. Обърнал се в посока към обвиняемия, който го напсувал на майка и го оплюл в лицето, след което се изправил пред него. Двамата мъже се хванали в схватка, като взаимно се държали за ръцете и се бутали. По същото време Д. говорил, че ще се обади в полицията и приканвал някого от пътниците да го стори. Забелязал, че Х. посяга да бръкне в левия си джоб на долната дреха, с която бил облечен. Това изплашило Д., който си помислил, че обвиняемият ще извади някакъв предмет, включително и нож. Хванал ръката му, а с другата набрал тел. 112. Това било възприето от намиращата се в купето на автобуса Д., която силно се изплашила. Свидетел на събитията станал и С., които се насочил към мъжете да ги разтърве от физическата им схватка. Разигралата се ситуация била непосредствено възприета и от кондукторката Н., която се опитала също да се намеси, така че да не възникне конфликт, но не успяла.

Непосредствено след това обвиняемият Х. прекратил всякакъв контакт и пререканията и се насочил обратно към автомобила си, с намерение да потегли от мястото на конфронтацията. Д. тръгнал след него, като излязъл от автобуса и застанал пред автомобила, за да препречи пътя на обвиняемия.

4

Последният започнал да прави маневри напред и назад, а в една от маневрите тръгнал да заобикаля Д., който се отместил и автомобилът преминал покрай него. В този момент той ударил с ръка по корпуса му. Междувременно С. успял да заснеме регистрационния номер на автомобила на обвиняемия. Д. се качил обратно в автобуса и потеглил по маршрута си, като една-две спирки по-късно получил обаждане от диспечер да остане на място до пристигане на патрул на III РУ към ОД на МВР – Пловдив. Именно по време на изясняване на ситуацията от полицейските служители било забелязано нараняване в областта на горния десен крайник на Д., като в този промеждутък той не се бил удрял никъде.

В хода на досъдебното производство била допусната и назначена съдебномедицинска експертиза № 502/2021 на живо лице, чието заключение установило кръвонасядания на десен горен крайник, причинени от удар с или върху твърд тъп предмет, като е възможно да са получени по начин и време както споделя освидетелствания и е било причинено болка и страдание, без разстройство на здравето.

Така изложената фактическа обстановка е установена от първоинстанционния съд въз основа на събраните по делото гласни доказателства и по-конкретно частично от обясненията, дадени от обвиняемия пред настоящата съдебна инстанция (л. 78 от съдебното дело, изцяло от показанията, дадени в хода на съдебното следствие и прочетените по реда на чл. 281 от НПК от досъдебното производство и от съдебното производство по АНД № 7871/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, на свидетелите П.Д.

(л. 57 от АНД и л. 15 от ДП), Д.С. (л. 59 от АНД), Д.Д. (л. 60 АНД и л. 25 от ДП) и В.Н. (л. 15 гръб от АНД № 7870/2021 г. по описа на РС - Пловдив), както и писмените доказателства и доказателствени средства – копие на трудов договор № **/29.04.2021 г., ведно с длъжностна характеристика на ******** (в оригинал) (л. 20-24 от ДП), протоколи за разпознаване на лица и предмети (л. 28 и л. 30 от ДП), съдебномедицинска експертиза № 502/2021 г. на живо лице (л. 32 от ДП), справка в централна база – КАТ (л. 36 от ДП), справка за актуално състояние на дружество (л. 37 от ДП), два броя справки за лице – АИС БДС (л. 38 и 39 от ДП), писмо от РЦ 112 – Кърджали ведно с компакт диск, съдържащ 4 бр. аудиозаписи и 4 бр. снимки на електронни картони на приети повиквания по случай (л. 47 и сл. от ДП), извършения в съдебно заседание оглед на веществено доказателство компактдиск, справка 5 за съдимост, характеристична справка и останалите доказателства събрани по досъдебното и съдебното производство и прочетени от съда по съответния ред.

Въз основа на обстоятелствена и аргументирана оценъчна дейност по отношение на доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, районният съд е стигнал до правния извод за доказаност по несъмнен и категоричен начин на обвинението спрямо обвиняемия В. А. Х. по повдигнатото му обвинение по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 2 от НК, който извод се споделя изцяло и от настоящата въззивна съдебна инстанция.

Изцяло споделяем е изводът на първоинстанционния съд, че от показанията на свидетелите Д., С., Д., както и от обясненията на обвиняемия се установяват по несъмнен начин следните обстоятелства: относно мястото на възникване на събитията, хронологията на действията и причината за конфликта, първоначално разменените реплики, повишаване на напрежението, слизането от автомобила на обвиняемия и навлизането в купето на автобуса, изричането на неприлични думи от страна на обвиняемия, в последствие оттеглянето му и поведението на пострадалия. В тези части правилно е прието, че показанията на свидетелите са еднопосочни, съответни едни на други, допълващи се, хронологични и без съществени вътрешни противоречия и помежду си. В този смисъл всички посочват, че мястото е последна, съответно първа спирка на линия № ** на ул. „Милеви скали“ в гр. Пловдив, организирането на пътната мрежа (без специално за спирката уширение).