Разпореждане № 1333 от 25.02.2026, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Кюстендил

Районен съд – Кюстендил, XVII-ти състав в проведеното на 24.02.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 594 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Михаела Ив. А.ова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, намери следното:

Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.

Делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по образец от „А1 България“ ЕАД, ЕИК: 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, против длъжника А. Е. С., ЕГН **********, с посочен в заявлението настоящ адрес: с. ***, ул.“***.“ № **, общ.***, обл.

*** , с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист засумите, както следва: 263.55 EUR /двеста шестдесет и три евро и 55 цента/ главница за периода от 19.12.2024 г. до 03.06.2025 г., като задължението представлява неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги обща стойност 263.55 EUR, за които са издадени следните фактури: № 497912697/20.01.2025 г., по която дължимата сума е в размер на 41.78 EUR, с падеж 04.02.2025г.; № 702544939/17.04.2025 г., по която дължимата сума е в размер на 40.86 EUR, с падеж 02.05.2025 г.; № 701066831/19.03.2025г., по която дължимата сума е в размер на 52.59 EUR, с падеж 03.04.2025 г.; № 704027911/19.05.2025 г., по която дължимата сума е в размер на 10.19EUR, с падеж 03.06.2025 г.; № 496422982/19.12.2024 г., по която дължимата сума е в размер на 80.33 EUR, с падеж 03.01.2025 г.; № 499432947/19.02.2025 г., по която дължимата сума е в размер на 37.8EUR, с падеж 06.03.2025, ведно със законната лихва от 18.02.2026 г. до изплащане на вземането; 346.53 EUR /триста четиридесет и шест лева и 53 цента/ неустойка за периода от 15.05.2025 г. 29.06.2025 г., като "Съгласно чл. 54.12 от ОУ, във вр. с разпоредбите на Договора при неплащане на дължими суми след изтичане срока за плащане, договорът с абоната се счита за едностранно прекратен по вина на абоната. Поради предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, са начислени неустойки в общ размер на 346.53 EUR. За задълженията, описани по-горе, са издадени следните счетоводни документи:

№

658858141/15.05.2025 г., представляваща неустойка 3 месечни такси, по която задължението е в размер на 35.27 EUR, с падеж 15.05.2025 г.; № 658858138/15.05.2025 г., по която дължимата сума е в размер на 26.07 EUR, с падеж 15.05.2025г.; № 658869986/16.05.2025 г., по която дължимата сума е в размер на 61.29 EUR, с падеж 16.05.2025 г.; № 658858221/15.05.2025 г., по която дължимата сума е в размер на 35.27 EUR, с падеж 15.05.2025 г.; № 658858219/15.05.2025 г., по която дължимата сума е в размер на 26.07 EUR, с падеж 15.05.2025 г.; № 658858222/15.05.2025 г., по която дължимата сума е в размер на 30.15 EUR, с падеж 15.05.2025 г.; № 658858143/15.05.2025 г., по която дължимата сума е в размер на 30.15 EUR, с падеж 15.05.2025 г.; № 904299550/15.05.2025 г., по която дължимата сума е в размер на 51.13 EUR, с падеж 29.06.2025 г.; № 904299522/15.05.2025 г., по която дължимата сума е в размер на 51.13 EUR, с падеж 29.06.2025 г., ведно със законната лихва от 18.02.2026 г. до изплащане на вземането; 45.62 EUR /четиридесет и пет евро и 62 цента/ мораторна лихва за периода 04.01.2025 г. до 17.02.2026 г., начислена от датата, представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки отделен документ до датата, предхождаща 1 дата на депозиране на настоящото заявление, както и сторените разноски – 11,14 EUR държавна такса и 76,69 EUR юрисконсултско възнаграждение.

Към заявлението са представени: пълномощно, вносна бележка за внесена държавна такса, договори и др.

С Разпореждане рег. № 1161 от 18.02.2026г. съдът е оставил заявлението без движение, като е дал на заявителя задължителни за изпълнение указания.

В срок, заявителят е отстранил посочените от съда нередовности като е прецизирал вземането за мораторна лихва.

Районен съд-гр. Кюстендил, след като се запозна с подаденото заявление и приложенията към същото и след като прецени всички доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:

Заявлението е представено в изискуемата се форма и е допустимо.

Районен съд - гр. Кюстендил е местно компетентен да го разгледа.

Разглеждайки заявлението по същество, съдът намира, че направените с него искания за частично основателни. Съображенията за това са следните:

Вземането на молителя е от тези по чл.410, ал.1, т.1 ГПК. За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнениепо реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се установява изискуемостта му. Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави или дали не се основава на неравноправна клауза. Тъй като договорът за предоставяне на далекосъобщителни услуги е сключен при действието на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), нормите му следва да бъдат съобразени от съда служебно.

Така, с оглед горното, съдът намира за недължима претенцията за неустойка в общ размер на 346,53 EUR за всеки един от образуващите я компоненти.

Съдържанието на клаузите относно претендираните неустойки, представляваща стойността на тримесечни абонаментни такси, съдът намира да е договорено извън присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, съобразно заложените за това критерии в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. В случая, в противоречие на добрите нрави, с клаузите за неустойка е регламентирана имуществена облага за мобилния оператор в размер, какъвто би получил, ако договорът не е прекратен, но без да е уговорено предоставянето и ползването на каквато и да било услуга на абоната. С договора не са предложени насрещни права за абоната, съпоставими с предвидената неустойка при прекратяване на договорните отношения, а това противоречи на добросъвестността и създава основание за неоснователно облагодетелстване на една от страните в правоотношението, която в случая е мобилният оператор. Поради тази причина без правно значение е постигнатото споразумение с КЗП през 2018 г. за формиране на вземанията за неустойка до размера на три стандартни месечни абонаментни вноски, както и обстоятелството, че до този размер се претендира неустойката за всеки от предоставените на ответника мобилни номера. Независимо от размера, до който се претендира неустойка, то вземането за същата се основава на нищожно съглашение.

Налице е изначална недействителност на неустоечното съглашение поради противоречието му с добрите нрави още при сключването на договора. Следователно, в конкретния случай не е налице валидно съглашение за неустойка и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 вр. ал. 4 от ЗЗД, в тази си част договорите изобщо не са 2 породили правно действие, а нищожността на клаузата е пречка за възникване на вземане за неустойка по процесните договори.

Отделно, целта на договорната неустойка е компенсация на евентуални вреди на изправната страна при предсрочно прекратяване на договора. В случая се твърди, че е предвидена такава при прекратяването му, като размерът е определен от оставащите абонаментни такси до края на срока на договора, но не повече от три. Касае се обаче не за такси по договора, а за най – високият абонамент според условията на плана.

Така, настоящият съдия-докладчик намира, че следва в състезателен процес да се провери дали тази неустойка се явява необосновано висока, тъй като не се отчитат вредите, които операторът би претърпял. Те не могат да се определят като пропуснати ползи в размер на невнесените месечни абонаментни плащания, тъй като такива плащания са свързани с предоставяне на услуга, каквато безспорно операторът не осигурява при един прекратен договор. Вредите не могат да се определят и като съвкупност от най – високите абонаментни вноски, дори и ограничени до три такива.

В случая, с оглед характера на производството, е достатъчно да се констатира обоснована вероятност клаузите да са неравноправни, каквато вероятност безспорно е налице.

Съгласно т. 7.1 от р. „Отговорност“ на Приложение № 1 към процесния договор абонатът ще дължи неустойка на оператора при определени обстоятелства, когато договорът бъде прекратен по инициатива или вина на абоната преди изтичане уговорения срок на ползване. От друга страна е посочено, че размерът на неустойката е до трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, към който обаче е договорено да се дължи и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове, съответстващи на оставащия срок на ползване по съответния абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. Така както са уговорени посочените клаузи, съдът намира, че с посоченото добавяне се надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти (както и самият оператор сочи „…в допълнение на посочената неустойка“). От това следва, че неустойката е договорена в необосновано висок размер, извън присъщите й функции – обезщетителна, санкционна и обезпечителна, поради което искането за нейното заплащане и на това основание се явява недължимо като уговорено в неравноправна клауза и противоречащо на добрите нрави. Отделно, санкцията, налагаща възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент, съдът счита за неясно представена и недаваща възможност за потребителя по ясен и разбираем начин да разбере как е формирана неустойката в този си компонент. Това е така, тъй като не се сочи какъв е конкретният размер на отстъпката. В процесния договор не се съдържа достатъчно ясна информация за дължимия размер на общата стандартна месечна абонаментна такса, без начислени отстъпки, която потребителят би дължал при прекратяване на договора, от която такса следва да се формира размера на тази част/компонент от неустойката. Посочената неяснота е отделно самостоятелно основание да се приеме неустоечната клауза за неравноправна, предвид разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП, според която клаузи на договорите, предлагани на потребителя трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин. Това обосновава недължимост на неустойката в сочените й компоненти.

Претендираната неустойка, в частта й, представляваща стойността на невърнато оборудване по ценова листа, съдът намира също за недължима. В процесния договор и представените приложения към него, не се съдържа ясна информация относно стойността и вида на оборудването, съгласно действащия ценоразпис на оператора.

Това поражда обоснована вероятност искането за възстановяване стойността на невърнато оборудване съгласно действащия ценоразпис на оператора също да се 3 основава на неравноправна клауза, тъй като тя е неясна, в нея липсва конкретизация за размера на задължението на потребителя, което може да възникне при предсрочно прекратяване на договора. Неяснота е налице, както относно условията за дължимостта на неустойката в сочения й компонент - за неизпълнение на кое задължение същата се дължи: за неплащане на абонаментните такси, на погасителните вноски за закупено на изплащане устройство, на дължимите суми за предостовеното оборудване или за неизпълнение едновременно на всички тези задължения, така и от неяснотата за това какъв е редът за връщането на устройството, което е условие да се претендира стойността му. Неяснотата, водеща до невъзможност да се прецени цялата финансовата тежест, която се поема при допускане на неизпълнение на задължения по договор, сочи на неравноправие на клаузата по в т. 19 на чл. 143, ал. 2 от ЗЗПотр.

На последно място вземането за неустойка се претендира поради предсрочно прекратяване на договорната връзка между страните по вина на потребителя, изразяващо се в незаплащане на дължимите месечни суми. В случая се касае се писмени съглашения и изявлението за прекратяването им следва да е в писмена форма, както и достигнало до другата страна – чл. 87, ал. 1, изр. 2 ГПК. По делото не се установява заявителят да е отправил до абоната писмено предизвестие, с което да му е дал достатъчен срок за изпълнение на задължението му за плащане на дължими по договорите суми, както и доказателство, че длъжникът е уведомен за развалянето/прекратяването на договора, което препятства пораждането на вземането за неустойка в полза на заявителя, поради прекратяване на договорите за мобилни услуги и за предоставено устройство за ползване на мобилни услуги преди изтичане на уговорения срок, което е още едно основание за неоснователност на претенцията в тази й част.