Решение № 836 от 02.06.2026, Административен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 836

Смолян, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Смолян - I състав, в съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ИГНАТ КОЛЧЕВ

При секретар ЗЛАТКА ПИЧУРОВА като разгледа докладваното от съдия ИГНАТ КОЛЧЕВ административно дело № 20267230700063 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118, вр. чл. 117, т.2, б. „б“ КСО, образувано по жалба на Ф. А. М., [ЕГН], чрез адв. Н. Т. – АК [област] срещу Решение № 1040-20-10/09.02.2026 г. на Директора на ТП на НОИ – [област], с което е оставено в сила разпореждане [номер]-02-37-5/22.12.2025 г.на ръководител на осигуряването за безработица. С посоченото разпореждане е отпуснато обезщетение за безработица в размер на 12,25 евро дневно за периода от 03.12.2022 год. до 02.10.2023 год.

Жалбоподателят счита, че така постановеното решение е незаконосъобразно, противоречащо на материалния закон и същото следва да бъде отменено. Разпоредбата на чл. 54б, ал.8 КСО е приложена неправилно, тъй като лицето е придобило право на ПОБ на 03.12.2022 г., преди влизането й в сила. Уточнява, че целият период на претендирано обезщетение за безработица е изтекъл преди изменение на разпоредбата с ДВ бр.67/2024 г. Административният орган е следвало да приложи правилата действали към момента на придобиване на ПОБ за претендирания период. В случая неправилно органа е приложил нормата с действие назад, което счита за неправилно и незаконосъобразно.

Оспорва определеният размер на ПОБ и по съображения за неправилно приложена разпоредбата на чл.62 параграф 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004. Освен това административният орган е спрял производството за необосновано дълъг период от време. Твърди още, че е допуснато нарушение на Наредбата за отпускане и изплащане на ПОБ приета с ПМС № 32/11.02.2022г., според която органа може да се произнесе по искането на база налични редовни документи, до постъпване на отговора от другата държава.

По тези причини считат, че оспореното решение следва да бъде отменено като постановено в противоречие с материалния закон и процесуалния закон. Молят съда да се произнесе в този смисъл, като върне преписката на административния орган за ново произнасяне да даде указания за преизчисляване размера на дневното обезщетение за безработица.

В съдебно заседание страната - жалбоподател не се явява и не се представлява. С писмена молба адв. Т. поддържа жалбата по съображенията изложени в нея.

Ответникът по жалбата не изпраща представител. В писмено становище юриск.Ч. оспорва подадената жалба, счита същата за неоснователна. Изтъкват се доводи, че в процесния случай дневният размер на паричното обезщетение на Ф. М. е правилно определен. Оспореното решение счита за законосъобразно и правилно с позоваване решението на Съда на Европейския съюз от 23 април 2026 г. по дело С-116/25 в което се тълкува приложението на чл. 62, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 във връзка с чл. 546, ал. 8 от Кодекса за социално осигуряване. За несъстоятелни счита твърденията, че случаят е изключение от принципа за действие на правната норма за напред, при положение, че ЗИД на КСО, обн. в ДВ бр. 67/2024 г. не съдържа разпореждане за ретроактивно действието на нормата на чл. 546, ал. 8 КСО. При тези съображения моли да се отхвърли жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Установени по делото релевантни факти и обстоятелства, и доказателствата за тях:

По реда на чл. 117 КСО пред директора на ТП на НОИ-[област] е обжалвано разпореждане [номер]-02-37-5/23.01.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - [област]. Оспореното решение № 1040-20-10 е постановено на 09.02.2026 г., получено е лично от лицето на 12.02.2026 г. Жалбата срещу него е подадена по пощата на 18.02.2026 г., т.е. в срока по чл. 118, ал.1 КСО. С обжалваното решение по неблагоприятен начин се въздейства върху правната сфера на М., при което е налице правен интерес от търсената защита. Обжалваното решение подлежи на съдебен контрол. Преценена така, жалбата е процесуално допустима и по нея се дължи произнасяне по същество.

По съществото на спора съдът съобрази следното: Ръководителят на осигуряването за безработица по подадено заявление вх. № 202-02-37/23.01.2023 г. от Ф. А. М., на основание чл. 54ж, ал.1, вр. чл. 54а, ал.1, чл. 54б, ал.8, чл. 54в, ал.1 КСО и чл. 62, пар.3 от Регламент (ЕО) №883/2004 е отпуснал парично обезщетение за безработица за периода от 03.12.2022 г. до 02.10.2023 г. в размер на 23,96 лева дневно. Недоволна от този резултат, М. оспорва пред ръководителя на ТП на НОИ, като счита, че в случая неправилно е приложена нормата на чл. 54б, ал.8 КСО вместо действащата правна уредба към момента на възникване на правото на ПОБ, което е и основният спорен въпрос в случая, тъй като по делото не се съдържат твърдения, а не се и оспорва, че при приложението на новата правна норма дневния размер на ПОБ е правилно определен.

Безспорно е от декларираните от М. обстоятелства в заявлението е видно, че е упражнявала трудова дейност на територията на друга държава член на ЕС- [държава] и държавата В., като трудовото й правоотношение е прекратено, считано от 03.12.2022г., От компетентната институция на [държава] със СЕД [Наименование]и [Наименование]са удостоверени осигурителни периоди за времето от 17.10.2022 г. до 02.12.2022 г. вкл., равни на твърдения, основание за прекратяване на договора (друго) и доходи през този периода на заетост в размер на 2961,30 евро и От компетентната институция на В. със СЕД [Наименование]и [Наименование]са удостоверени осигурителни периоди за времето от 30.05.2020 г. до 16.11.2022 г. вкл., равни на твърдения, както и за времето от 30.05.2023г. до 19.11.2023 г. Със СЕД Н06 за лицето са получени данни, че лицето има предварително уреден статут на уседналост.

След събиране на релевантните доказателства, относими към заявлението съобразно правилата на чл. 35 и чл. 36 АПК е налице произнасяне по заявлението, подадено от М..

За да остави в сила (т.е. да потвърди) обжалваното пред него разпореждане, Ръководителят на ТП на НОИ-[област] е приел, че разпоредбата на чл. 54б, ал.8 КСО се прилага от датата на влизането й в сила, вкл. и за заварените правоотношения, по които ПОБ не е отпуснато, независимо от датата на прекратяването на осигуряването и от датата на подаването на заявлението за отпускане на ПОБ, тъй като в случая не става въпрос за обратно действие на закона, а за юридически факти, които са настъпили до влизане в сила на новата норма, но не са завършили действието си. Прието е в мотивите, че в случая намира приложение принципът, че юридическият факт придобива това правно действие, което му предписва новият закон.

Прието е също, че хипотезата на чл. 62 (3) от Регламент (ЕО) №883/2004 има приложно поле, различно от приложното поле на хипотезата на чл. 62(1) и чл. 62(2) от същия регламент, като представлява изключение от правилото за изчисляване на ПОБ изключително от трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение. Прието е, че с приложението на чл. 54б, ал.8 КСО и чл. 62(3) от Регламент (ЕО) №883/2004 размера на обезщетението на Ф. А. М. е правилно определен.

Правни изводи:

Нормата на чл. 62 (3) от Регламент (ЕО) №883/2004 предвижда, че чрез дерогация от параграфи 1 и 2, доколкото се засягат пограничните работници, обхванати от член 65, параграф 5, буква a) институцията по пребиваване взема предвид трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице в държавата-членка, чието законодателство се е прилагало спрямо него при последната му работа като заето или като самостоятелно заето лице, в съответствие с регламента по прилагането. Иначе казано, самият регламент допуска размера на ПОБ за лицата, за които е приложимо да се отчита по този начин, освен чрез отчитане изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство.

Изведено от контекста на решението от 23 април 2026 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-116/25, постановено по отправено преюдициално запитване на АССм-[област], се приема, че българската правна уредба в областта на паричните обезщетения за безработица е в синхронизация с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 883/2004, и при определяне размера на обезщетението за безработица [държава], като държава по пребиваване, може да прилага национален ред за изчисляване, при който не се взема предвид единствено възнаграждението от последната работа в друга държава членка, а могат да бъдат отчетени и други доходи и осигурителни периоди, съгласно националното законодателство. Мотивите на решението по дело С-116/25 (т.34) тълкуват, че в чл. 62, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 липсва изразът „изключително“ и държавата по пребиваване е длъжна да вземе предвид, но не само и не единствено, трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от лицето при последната му заетост в друга държава членка.

В случая жалбоподателят попада сред лицата, които са напълно безработни лица, които по време на последната заетост в друга държава са пребивавали в [държава] – чл. 65 пар.5а от Регламент №883/2004. Налице е и национална правна норма, която урежда изчисляването на съответните случаи. Изчисляването на ПОБ по чл. 62 пар.3 от Регламента не се извършва изключително от трудовото възнаграждение или доход, получавани при последната работа. В изменението на КСО чрез създаване на нова ал.8 към чл. 54б, обнародвана в ДВ бр. 67/2024г. Нейното съдържание е следното: „Когато в периода по ал. 1, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, или в месеца, в който е прекратено осигуряването, се включва осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, при определяне размера на паричното обезщетение за безработица се вземат предвид:1. доходите, получавани от лицето по време на последната му работа; 2.всички доходи в [държава], включително съответните доходи за периодите по ал. 7, както и доходите в други държави, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването.“ ЗИД на КСО е обнародван на 09.08.2024 г. и не съдържа указание за влизането му в сила в определен срок след неговото обнародване. Според чл.5, ал.5 от Конституцията законите влизат в сила три дни след публикуването им в „Държавен вестник”, освен ако в самия закон е определен друг срок.

Цитираната норма е материална административноправна, а не гражданскоправна. Административноправните норми започват своето действие при влизане в сила на административния акт и го прекратяват при неговото изрично прекратяване. Съгласно нормата на чл. 142, ал.1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му и това е основният, доминиращият принцип на българската правна система. Когато законодателят прецени, че е необходимо регулиране на определени обществени отношения по специфичен начин, свързан с действие на правни норми във времето извън установения принцип, указва това изрично в ПЗР на съответния ЗИД на изменения нормативен акт. При положение, че в ЗИД на КСО, обнародван в ДВ бр. 67/2024г. не съдържа разпореждане за активиране действието на нормата на чл. 54б, ал.8 КСО във времето по начин, различен от принципа, следва да се приеме, че новата разпоредба касае и „заварените случаи“.

По тази причина извода, че разпоредбата се прилага от датата на влизането й в сила, включително по отношение на заварени производства, по които парично обезщетение за безработица не е било отпуснато към този момент, независимо от датата на прекратяване на осигуряването или датата на подаденото заявление е правилна. Т.е. не се касае за обратно действие на закона, а за прилагане на нова правна норма към правоотношения, възникнали преди влизането й в сила, но незавършили към този момент.