Решение № 5778 от 11.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5778

*, 11.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА при участието на секретаря Р.Д. като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско дело № 20221110153179 по описа за 2022 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 181, ал. 1 вр. чл. 142, ал. 1 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от Б. Ю. У. срещу Главна дирекция Г.П.М. при условията на алтернативно субективно съединяване срещу М.В.Р.

Ищцата, твърди, че след проведен конкурс, със Заповед № 8121К-10236/07.1 1.2018 г. на министъра на вътрешните работи, на основание чл. 9 и чл. 10д, ал. 4 и чл. 12 от Закона за държавния служител е назначена за държавен служител на длъжността „младши експерт” в сектор „Фронтекс” към отдел „Международно гранично- полицейско сътрудничество” при Г.П. (ГДГП)-МВР. Със заповед № 8121К-12361 /09.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, на основание чл. 82, ал. I и чл. 12 от ЗДСл, тя е преназначена на длъжност „старши експерт” в същия сектор и отдел на ГДГП, която длъжност заема и към настоящия момент.

Твърди, че Съгласно чл. 181, ал. 1 от ЗМВР (обн. ДВ, бр. 53/2014 г., изм. ДВ, бр. 14/2015 г.) на служителите на МВР се осигурява храна или левовата й равностойност („порционни пари“ в редакцията на текста до изменението му, обн. ДВ, бр. 14/2015 г.). В ал. 4, ал. 5 и ал.

6 на чл. 181 от ЗМВР е предвидено, че сумите и доволствията по ал. 1 - 3 не се облагат с данъци (ал. 6), размерът им се определя ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи (ал. 4), а условията и редът за предоставянето им - с наредби на министъра на вътрешните работи (ал. 5)., като през 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. размерът на левовата равностойност на храната на служителите в МВР, определен със съответните ежегодни заповеди на министъра на вътрешните работи, е 120 лв. (сто и двадесет лева) на месец.

Ищцата сочи, че от момента на назначаването си до настоящия момент не е получавала левовата равностойност на средствата по чл.181, ал.1 ЗМВР. Претендира съдът да постанови решение, с което да осъди Г.П. , при условията на алтернативно субективно съединяване ако съдът приеме, че тя не е надлежният ответник да осъди Министерството на вътрешните работи, да заплати на Б. Ю. У., сумата от 3420.00 лв. (три хиляди четиристотин и двадесет лева), представляваща неизплатената й левова равностойност на храната за 28 (двадесет и осем) пълни месеца и един непълен месец в периода от 01.10.2019 г. до 14.02.2022 г., включително, тоест дължима за месеците от октомври 2019 г, до 3 4.02,2022 г., включително - на основание чл. 181, ал. 1 от ЗМВР ведно със законната лихва върху нея от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането; сумата от 613.05 лв. (шестстотин и тринадесет лева и пет стотинки), представляваща мораторната лихва върху главницата по т. 1 за периода от 01.11.2019 г. до 29.09,2022 г. (датата, предхождаща датата на подаване на исковата молба) - на основание чл. 84, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД;, както и сторените по делото 1 разноски.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът Главна дирекция „Гранична полиция“ дава становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва обстоятелството, че ищцата се намира в служебно правоотношение с ГДГП - МВР, като същата е била назначена след проведен конкурс, със заповед № 8121К- 10236/07.11.2018 г. на министъра на вътрешните работи на длъжност „младши експерт" в сектор „Фронтекс“ към отдел „Международно гранично полицейско сътрудничество" при ГДГП, а със заповед № 8121К12361/09.12.2021 г. е преназначена на длъжност „старши експерт“ в същия сектор и отдел.

От 15.02.2022 г, ищцата ползва отпуск поради бременност, раждане и отглеждане на дете до 2-годишна възраст - т. е. тя е заемала и заема посочените в исковата молба длъжности.

Твърди, че в ЗДСл не е предвидено в полза на служителите на държавна служба да се предоставя храна или нейната парична равностойност, аналогично на уредбата по чл. 181, ал. 1 от ЗМВР. Изрична законодателна препратка към приложение на специалния ЗДСл към тази категория служители на МВР, изключва приложение на другия специален закон ЗМВР по аргумент за празнота в ЗДСл.

В срока за отговор ответникът М.В.Р. дава становище за недопустимост на предявения иск, доколкото не е пасивно процесуално легитимиран, тъй като не се намира в служебно правоотношение с ищцата. При условията на евентуалност заявява, че предявените искове са неоснователни. Заявява, че всички дължими възнаграждения на ищцата са изплатени. Твърди, че тя не извършва специфична дейност, даваща й право да получава претендираните суми, поради което искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Представя писмени доказателства. Претендира разноски.

С протоколно определение от 13.03.2023г. съдът е допуснал изменение на претенцията с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД като същата следва да се счита предявена за сумата от 612,71лв. за периода от 01.112019г.29.09-2022г.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По иск с правно основание по чл. 181, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР:

Основателността на иска се обуславя от установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: 1. служебно правоотношение с ответника в рамките на исковия период, по силата на което е работил при него като държавен служител; 2. основанието за дължимост на претендираната сума; 3. нейния размер. При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже твърдяните от него възражения срещу основателността на исковата претенция.

За безспорно в отношенията между страните е обявено, че ищцата се намира в служебно правоотношение с ГДГП - МВР, като същата е била назначена след проведен конкурс, със заповед № 8121К- 10236/07.11.2018 г. на министъра на вътрешните работи на длъжност „младши експерт" в сектор „Фронтекс“ към отдел „Международно гранично полицейско сътрудничество" при ГДГП, а със заповед № 8121К-12361/09.12.2021 г. е преназначена на длъжност „старши експерт“ в същия сектор и отдел. От 15.02.2022 г, ищцата ползва отпуск поради бременност, раждане и отглеждане на дете до 2-годишна възрастЗа процесния период определената сума по чл. 181, ал. 1 от ЗМВР не е променяна и е в константен месечен размер на 120 лв.

По делото е приета ССЕ от заключението на която се установява, че размерът на левовата развостойност на храната по чл.181,ал.1 ЗМВР за процесния период 01.10.2019г.14.02.2022г. възлиза на 3420лв. Размерът на мораторната лихва възлиза на 612,71лв. Вещото лице посочва, че не се установява начисляване и изплащане на левовата равностойност на неосигурената храна.

Ищцата е предявила исковете си при условията на алтернативно субективно съеднияване, като е посочила за предпочитан ответник ГД „Гранична полиция“, а в условията на алтернативност – МВР.

Според чл. 61, ал. 2 КТ за длъжности, определени в закон или в акт на Министерския съвет, трудовият договор се сключва от по-горестоящия спрямо работодателя орган, като в тези случаи трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната 2 длъжност. Цитираната разпоредба е приложима по аналогия и при действието на Закона за държавния служител и другите закони, уреждащи държавна служба, когато служебното правоотношение възниква от акт на компетентен орган по назначението, който е част от структурата на едно учреждение, но служебното правоотношение се осъществява в рамките на друго такова. В този смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение № 99/03.07.2019 г. по гр.д. № 1876/2018 г. на ВКС, IV г.о., решение № 11/27.01.2016 г. по гр.д.

№ 3330/2015 г. на ВКС, IV г.о., решение № 470/28.02.2014 г. по гр.д. № 3253/2013 г. на ВКС, IV г.о. и др.). Настоящият казус попада в същата хипотеза, при която орган по назначението на ищцата като държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР е Министърът на вътрешните работи, а предприятието, в което са заеманите от нея длъжности е в ГД „Границна полиция“ - МВР. Съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР „Главните дирекции, областните дирекции, дирекция "Миграция", дирекция "Международни проекти", дирекция "Управление на собствеността и социални дейности", дирекция "Комуникационни и информационни системи", Академията на МВР и Медицинският институт са юридически лица“. Следователно работодател по служебното й правоотношение е ГД „Гранична полиция“ и именно това учреждение – разпоредител с бюджетни кредити, е задължено към служителя за трудовите му възнаграждения и други плащания, свързани с изпълнението на службата, в т.ч. и процесните такива за левовата равностойност на храна и лихвата за забава върху нея.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че надлежен ответник по делото е ГД „Гранична полиция“, а не Министерството на вътрешните работи.

Не се оспорва обстоятелството, че в рамките на исковия период ответникът не е заплащал на ищеца левовата равностойност на храната, като спорът между страните е правен и касае следното: 1/ че в процесния период ищцата е била държавен служител по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДСл означава ли, че статутът му се урежда единствено от ЗДСл или ЗДСл се прилага единствено, доколкото в специалния ЗМВР не са предвидени изключения, касаещи статута на лицето, заемащо служебно правоотношение и 2/ съобразно правната уредба на ЗМВР /в сила от 28.11.2014 г./ и подзаконовите нормативни актове относно прилагането на ЗМВР на кои служители на МВР се следва храна или левовата равностойност.

В случая, съдът приема, че правният статут на служителите на чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР в т. ч. и ищцата се урежда както както от общия ЗДСл, така и от специалния ЗМВР.

Горният извод следва от изричния текст на специалния закон, който в чл. 1 ЗМВР, който има характер на обща разпоредба, определяща предметния обхват на закона, и гласи, че ЗМВР урежда принципите, функциите, дейностите, управлението и устройството на МВР и статута на служителите в него. Цитираната разпоредба дава основание останалите текстове на специалния закон да се тълкуват с оглед и във взаимовръзка с нея. Ето защо разпоредбата на чл. 142, ал. 4 ЗМВР, която предвижда, че статутът на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 се урежда със ЗДСл също следва да е тълкува във връзка с чл. 1 от ЗМВР. Следователно общите разпоредби относно статута на държавния служител ще се прилагат по отношение на служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР само и единствено при липсата на изрично специално правило в ЗМВР, което би дерогирало общия закон.

Изключването изцяло на статута на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР от приложното му поле би противоречало на основните принципи на управление на държавната служба в МВР, посочени в чл. 141 ЗМВР. Изключването изцяло на статута на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР от приложното му поле би било в противоречие с основните принципи на управление на държавната служба в МВР, посочени в чл. 141 ЗМВР.

Разпоребдата на чл. 181 ЗМВР предвижда на служителите на МВР се осигурява храна или левовата равностойност - т. е. на всички служители на МВР. С оглед на правния извод на настоящия състав, че ЗМВР се прилага и по отношение на специалните права на служителите по чл. 142, ал. 1 т. 2 ЗМВР какъвто несъмнено е и ищецът, следва, че по отношение и на него се прилага специалната разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР. Тя предвижда, че на всички служители на МВР се осигурява храна или левовата й равностойност. В този смисъл са и разпоредбите на и специалната Наредба № 8121з-773 от 1.07.2015 г. за условията и реда за осигуряване на храна или левовата равностойност на

3 служителите на Министерството на вътрешните работи. В чл. 1 от същата е посочено, че с нея се определят условията и редът за осигуряване на храна или левовата равностойност на служителите на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 ЗМВР и по § 86 от преходните и заключителните разпоредби на ЗИД на ЗМВР. Законът обаче не делегира на Министерството на вътрешните работи да определя кои лица следва да получават храна или парична равностойност, а единствено възлага с подзаконов нормативен акт да се определят условията и редът за предоставяне на сумите и доволствията по чл. 181, ал. 1-3 ЗМВР /ал. 4 на чл. 181 ЗМВР/. В този смисъл за определяне кои лица имат право на безплатна храна или левова равностойност съдът следва да изходи единствено и само от ЗМВР.