Решение № 261912 от 15.12.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 15.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, гражданско отделение, II „Е” състав, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ мл. с-я КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА при секретаря Елеонора

Георгиева разгледа докладваното от съдия Сантиров гр. д. №

11570/2019 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 86293 от 06.04.2019 г., постановено по гр.д. №24599/2016 г., по описа на СРС, 50 състав, са отхвърлени предявените от Адвокатско дружество „Т., Т.а и с.“ срещу „С.2.“ ЕООД, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 286 от ЗЗД, вр. чл. 36, ал. 1 от ЗАдв. и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за установяване съществуването на парични вземания в размер на сумата от 1200,00 лв., представляваща възнаграждение по договор за обжалване, процесуално представителство, защита и правни услуги от 05.10.2011 г., съгласно фактура №1560/05.10.2011 г., ведно със законна лихва от 19.02.2016 г. до изплащане на вземането, както и на сумата от 533,70 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 13.10.2011 г. до 19.02.2016 г., за които суми е издадена Заповед от 24.02.2016. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по ч. гр. дело №9181/2016 г. по описа на СРС, 50 състав.

Със същото решение ищецът е осъден да заплати на ответното дружество на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 900,00 лв., представляваща разноски в производството пред СРС.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца Адвокатско дружество „Т., Т.а и с.“, чрез адв. Т. В. с надлежно учредена представителна власт по делото, с оплаквания за неговата неправилност, поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Поддържа се, че в съответствие със събраните доказателства СРС е приел, че между страните е налице валидно сключен договор за обжалване, процесуално представителство, защита и правни услуги от 05.10.2011 г., но първоинстанционния съд не бил отчел обстоятелството, че наред с подписването на договора, ответникът „С.2.” ЕООД е упълномощил писмено Адвокатско дружество „Т., Т.а и с.” да изготви процесната жалба, съответно да изпълни възложените действия, като тези факти недвусмислено показват намерението на ответното дружество да получи определена услуга, която е била реално предоставена.

Поддържа се, че не било съобразено от съда и обстоятелството, че ответникът не е оттеглил поръчката (в който случай отново би се дължало заплащането на възнаграждение), както и че с приетата пред СРС съдебно-графологическа експертиза е опровергано направеното от ответника оспорване, че не е подписал договора за правна помощ. Оспорва се и извода на съда в обжалваното решение, че е останало недоказано адвокатското дружество да е изготвило или предало процесната жалба с вх. №53-063616/10.10.2011 г., като сочи, че същата е изготвена от ищеца, входирана и след което оригиналният екземпляр е предаден на законния представител на ответника, а копието е представено с исковата молба, като същото се намира в съдебните преписки и е напълно идентично с представеното заверено копие, издадено от Административен съд София – град, въз основа на съдебно удостоверение. В тази връзка изтъква, че ако адвокатското дружество не е изготвило жалбата, то и не би могло да се снабди с копие от нея, предвид че никога не е имало достъп до съдебната преписка.

Наведени са и съображения, че липсата на изпълнена дейност при поръчката не може да е основание за недължимост на уговореното възнаграждение, тъй като при поръчката не се дължи определен конкретен резултат.

Ето защо и приетият от СРС факт на подписване на договор за правна защита и пълномощно представляват основание за заплащане на дължимо възнаграждение, независимо от предоставения резултат, какъвто в случая се изразява в изготвяне на жалба. Предвид изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявените претенции изцяло уважени. Претендира разноски.

Въззиваемият - ответник „С.2.“ ЕООД в срока по чл. 263, ал.

1 ГПК оспорва въззивната жалба по подробно изложени съображения и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно. Оспорва изпълнението на сключения договор за правна помощ, тъй като не били събрани доказателства в тази насока. Сочи, че жалбата не била подписана от адвокат от адвокатското дружество, а от управителят на въззиваемия, като в съдържанието на решение №3283 от 16.12.2011 г. на Директора на дирекция „Обжалване и управление *** също липсвали данни за подобен извод. Сочи, че от приложените по към отговора на исковата молба жалба вх. №53-00-67 от 24.01.2012 г. против решение №2283 от 16.12.2011 г. на Директора на дирекция „Обжалване и управление ***, съдебни протоколи и решение по адм. д. №1168/2012 г. на АССГ и решение по адм. д. №5582/2013 г. на ВАС било видно, че единственото процесуално представителство е осъществено от друг адвокат - адв. Г.Г., различен от ищцовото дружество.

Излага съображения, че е възможно въззивникът да се снабди с копие от жалбата, тъй като е притежавал пълномощно за представителство на „С.2.“ ЕООД пред всички административни инстанции. Оспорва издадената фактура да е годно доказателство, удостоверяващо изпълнението на възложената работа.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

По аргумент от цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за частично основателна по следните съображения:

С оглед оплакванията в жалбата и подадения от ответника отговор на въззината жалба по делото, както и от неоспореното от страните заключението на вещото лице по изслушаната пред СРС СГрЕ, между страните е установено, че са били валидно обвързани от договор за обжалване, процесуално представителство, защита и правни услуги от 05.10.2011 г., по силата на който „С.2.“ ЕООД е възложило на Адвокатско дружество „Т., Т.а и с.“ да му предостави правни консултации и съдействие, представителство и защита, във връзка с обжалване на ревизионен акт №**********/24.08.2011 г., изразяваща се в обжалване на ревизионния акт, процесуално представителство и защита пред Директора на дирекция „Обжалване и управление ***, пред Административен съд – София и пред Върховен административен съд. В чл. 3.1.2 от договора страните са уговорили независимо от резултата по жалбата възнаграждение в размер на 1000,00 лв. за всяка една от инстанциите без ДДС /чл.3.3 от договора/, дължимо, в седемдневен срок от подписване на договора срещу издаване на фактура от ищеца, респективно в същия срок преди депозиране на жалба пред АС – София или пред ВАС. Във връзка с договора управителят е подписал и пълномощно, по силата на което адвокатското дружество е упълномощено да обжалва ревизионния акт пред всички органи и инстанции, като представлява упълномощителя.

За процесното вземане от 1000 лв. без ДДС или 1200 лв. с ДДС, ищецът е издал фактура №1560/05.10.2011 г. От приетата пред първата инстанция ССчЕ, неоспорена от страните, се установява, че процесната фактура е надлежно осчетоводена от ищцовото дружество, регистрирано по ДДС от 02.02.2007 г., и по нея не е постъпило плащане. От проверката на счетоводните книги на ответника е установено, че фактурата не е осчетоводена и включена в дневниците му за покупки по ЗДДС.

С исковата молба е представено копие от жалба вх. №53-06-3616/10.10.2011 г., по описа на ТД НАП - София, според която управителят на „С.2.” ЕООД е оспорил пред Директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” ревизионен акт №**********/24.08.2011г.

Във въззивното производство на основание чл. 266, ал. 3 ГПК е допуснато събирането на гласни доказателства, като от показанията на свидетеля Т. Т., съдружник в ищцовото адвокатско дружество, които преценени по реда на чл. 172 ГПК настоящият състав на съда намира за обективни, последователни, непротиворечиви и подкрепящи се от събраните по делото писмени доказателства заявява и кредитира с доверие. От показанията на свидетеля се установява, е че в началото на м. октомври 2011 г. е присъствал на подписването на процесния договор за правна помощ с управителя на ответника, като самата жалба е била изготвена от адв. Гергана Тодорова, която към този момент е била част от адвокатското дружество. Твърди, че жалбата не е подписана от адвокат, а лично от управителя „С.2.“ ЕООД, по изричното настояване на последния, но е била входирана физически в НАП от представител на адвокатското дружество.

С оглед предмета на договора за правна помощ и съдействие в правната теория и съдебната практика не съществува спор, че отношенията между адвокат и клиент са такива по договор за поръчка, с който довереникът се задължава да извърши възложените му от доверителя правни действия с грижата на добър стопанин. Съгласно разпоредбата на чл. 286 ЗЗД, при договора за поръчка доверителят е длъжен да заплати на довереника възнаграждение само ако е уговорено.

От съдържанието на представения с исковата молба договор за обжалване, процесуално представителство, защита и правни услуги и в съответствие с принципа на възмездност на адвокатския труд - чл.36, ал.1 ЗА се установява, че между страните е постигнато съгласи ищецът да му предостави правни консултации и съдействие, представителство и защита във връзка с обжалване на ревизионен акт №********** от 24.08.2011 г., издаден от С.Д.М., главен инспектор по приходите – ръководител екип. В т. 1.2, т.

1.3 и т. 3.1 от процесния договор страните са постигнали съгласие правната помощ да се осъществи поотделно пред Директора на дирекция „Обжалване и управление ***, пред Административен съд – София и пред ВАС, като са уговорили отделно възнаграждение за всеки от трите етапа на обжалването, което не е поставено в зависимост от резултата пред съответния административен или съдебен орган. В този смисъл ирелевантни за настоящия спор са доводите на въззивника и представените доказателства за оказано процесуално представителство от адв. Г.Г. във връзка с обжалването на ревизионния акт, тъй като тези процесуални действия са се развили в съдебните производства пред АС-София и пред ВАС, а ищцовата претенция е за дължимо възнаграждение единствено за изготвяне и подаване на жалба до Директора на дирекция „Обжалване и управление ***. Предвидената в процесния договор етапност и относителна самостоятелност на процесуалното представителство във връзка с обжалване на ревизионния акт, оказвано от адвокатското дружество, не изключва то да е било ограничено до защита само пред административния орган чрез съставяне и подаването на процесната жалба.

Поначало тези действия не могат да бъдат изключени единствено въз основа на безспорния факт, че жалбата е подписана лично от управителя на ответното дружество, а не от упълномощен адвокат от адвокатското дружество, тъй като в случая същността на положения адвокатски труд, за който се дължи възнаграждение, се състои именно в изготвяне съдържанието на самата жалба, а не във формалното ѝ подписване, при все че производството се развива пред административен орган, без да е необходимо процесуално представителство чрез личното явяване на адвокат пред административния орган.