Решение № 333 от 02.08.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 333 гр. Варна, 02.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Ат. Атанасов при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело № 20223100900089 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба предявена от “Мелон България“ ЕАД, с ЕИК 130550702, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Мария Луиза“ №100, ет.3, представлявано от Б.Г.А., действащо чрез юрисконсулт С.Д., с електронен адрес за кореспонденцията: ********************, против “Станя“ ЕООД, с ЕИК 148080007, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Димчо Дебелянов“, бл.19, ет.4, ап.11, представлявано от С.Д.К. и против КР. Й. ЕФТ., с ЕГН **********, с адрес:

******************************* със съдебен адрес: *********************, чрез адв.Х.Б., с която e предявен иск с правно основание чл.99 от ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.430, ал.1 от ТЗ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 30000лв., представляваща непогасена главница по Договор за банков кредит №*************г. сключен между ответниците и “Българска пощенска банка“ АД, което вземане е прехвърлено на ищеца от “Юробанк България“ АД, като правоприемник на “Българска пощенска банка“ АД с Договор за цесия от 21.06.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от дата на подаване на исковата молба16.02.2022г. до окончателното й изплащане. Претендират се деловодни разноски. Сочи се банкова сметка, по която могат да се заплатят претендираните суми, а именно: **** ******************.

С исковата молба се твърди, че на 21.06.2017г. между “Юробанк България“ АД, като правоприемник на “Българска пощенска банка“ АД и ищецът е сключен Договор за прехвърляне на вземания /цесия/, с който банката е прехвърлила вземането си по Договор за банков кредит №*************г., заедно с привилегиите, обезпеченията, личните гаранции 1 и другите им принадлежности. Сочи се, че прехвърленото вземане фигурира в представената извадка от Приложение №1, неразделна част от договора за цесия, като номер на сделка е “693009“. Прави изявление, че настоящата искова молба следва да се счита за уведомление до длъжниците по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД за извършеното прехвърляне от страна на “Юробанк България“ АД в полза на ищеца на вземането по Договор за банков кредит № *************г. Твърди се, че между ответниците и “Българска пощенска банка“ АД, чиито универсален правоприемник се явява “Юробанк България“ АД, е сключен Договор за банков кредит №*************г., по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя “Станя“ ЕООД кредит в размер на 30000лв. за посрещане на бизнес нужди, с крайна падежна дата-01.03.2017г. Сочи се, че на основание чл.4 от договора годишната лихва по предоставеният кредит включва сбора от действащия базов лихвен процент малки фирми (БЛПМФ) за лева, обявен от банката и договорна лихвена надбавка в размер на 4.5 пункта.

Към датата на подписване на договора обявеният от банката БЛПМФ с в размер на 10 процента. Дължимата лихва се начислява ежемесечно и е платима на 21-во число на всеки месец след месеца на откриване на заемната сметка. На основание чл.5 от договора при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, дължимата от кредитополучателя лихва по чл.4.1 се увеличава автоматично с наказателна надбавка /неустойка/ за просрочие на главница в размер на 10 пункта.

Поддържа се, че съгласно договора за кредит и по-конкретно според чл.8б от него ЕТ “Краси-К.Е.“, с БУЛСТАТ 813133347, встъпва в дълга при условията на чл.101 от ЗЗД като съдлъжник в задълженията на кредитополучателя. Сочи се, че според вписванията в Търговски ЕТ “Краси-К.Е.“, е заличен търговец, поради което физическото лице, на което е било придадено търговско качество, отговаря за задълженията, възникнали в резултат на упражняване на търговската си дейност и по всякакви други имуществени отношения. На следващо място се, твърди, че длъжниците не са обслужвали кредита в срокове и по начини уговорени в него, поради което и на основание чл.430, ал.1 от ТЗ с изтичане на срока по кредита, кредитополучателят е длъжен да върне цялата сума, ведно с уговорената договорна лихва. Сочи се, че кредитната линия е пределният размер на кредита, който клиент на банката може да изтегли в рамките на определен времеви период, като при този вид контракт кредитополучателят може многократно да изтегля средства и да ги изплаща в рамките на периода, в който договорът между него и финансовата институция е валиден.

Сочи се още, че по силата на договора за кредит овърдрафтът банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока, като не съществува изградена програма за плащане. Поддържа се, че предвид настъпилия на 01.03.2017г. падеж на задължението по договора за кредит и наличието на непогасени задължения на ответниците, за ищеца е налице правен интерес от настоящата претенция за събиране на цедираното вземане по съдебен ред.

С отговора на исковата молба подаден от ответницата Е., се поддържа становище за неоснователност на претенцията, като се поддържа, че процесния договор за цесия не е породил ефект по отношение на длъжника, защото не е спазено изискването на чл.99, ал.3 от 2

ЗЗД, съгласно който предишният кредитор /цедентът/ трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането. Сочи се, че е възможно цедентът да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, като това упълномощаване не противоречи на целта на горецитираната разпоредба. Поддържа се, че в случая приложеното към исковата молба нотариално заверено пълномощно от 04.12.2019г. с което “Юробанк България“ АД е упълномощило ищеца да извърши необходимите фактически и правни действия с оглед надлежното уведомяване на длъжниците, е със срок на валидност от 12 месеца от датата на издаването му. Твърди се, че тъй като ИМ е постъпила в съда на 16.02.2022г., то ищцовото дружество не е могло да извърши валидно уведомяване по смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД, поради липса на представителна власт. На следващо се поддържа, че според чл.2, ал.2 от договора за прехвърляне на вземания, цесионерът приема вземанията да му бъдат прехвърлени срещу покупна цена, която е следвало да бъде определена в чл.4 от договора. Твърди се, че цената на договора за продажба на вземания, е съществен елемент за придобиването на права по него, поради което непосочването на тази цена в договора, е основание за недействителност на същия. Твърди се, че е налице пълна нееквивалентност на насрещните престации, което води до висока степен на накърняване на добрите нрави, съответно до нищожност на договора за цесия на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД. Сочи се, че след като е налице нищожност на договора за прехвърляне на вземания, то ищецът не е придобил права по отношение на ответницата. На последно място се прави възражение за изтекла погасителна давност, като се сочи, че съгласно чл.24 от договора за банков кредит, банката има право да обяви за изискуемо, преди срока цялото задължение, когато кредитополучателят е станал неплатежоспособен или са настъпили други предвидени в договора условия. Твърди се, че вземането за главница в размер на 30000лв. по процесния договор е било обявено за предсрочно изискуемо от страна на банката и към момента на подаването на исковата молба, предвидената по закон пет годишна давност е била изтекла. Сочи се, че от представената с исковата молба Справка ”Дълг” на ”Станя” ЕООД към 03.08.2017г., е видно, че като времеви момент за изпадане в просрочие на процесното вземане за главница, е посочена датата 21.08.2008г. Поддържа се, че с оглед неоснователността на главния дълг, на основание чл.119 от ЗЗД неоснователна е и претенцията за лихви.

С постъпилата допълнителна молба, се оспорват възраженията на ответницата неспазване на изискванията за уведомяване на длъжника за извършената цесия и за погасяване на вземането по давност. По отношение на оспорването на факта на уведомяването на ответницата по реда чл.99, ал.3 от ЗЗД, се поддържа, че ищецът разполага с надлежно пълномощно от цедента, нотариално заверено с рег.№3165/04.11.2020г., от нотариус с рег.№444 на НК, което го легитимира да уведоми длъжника-в случая с връчване на исковата молба. По отношение на възражението за погасителна давност, се сочи, че при договорите за банков кредит, който се погасява на вноски е налице разсрочване на задължението на кредитополучателя по волята на страните, което разсрочване не може да промени погасителната давност от общия петгодишен давностен срок по чл.110 от ЗЗД на 3 краткият тригодишен такъв приложим за периодични плащания. Сочи се, че досежно началния момент на давността, следва да се съобрази текста на чл.430, ал.1 от ТЗ, съгласно който с изтичане на срока по кредита, кредитополучателят е длъжен да върне цялата сума, ведно с уговорената договорна лихва. Ето защо ако не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, вземането на кредитора става изискуемо след изтичане на уговорения срок и от този момент започва да тече давността по чл.114 от ЗЗД. Поддържа се, че овърдрафта е пределният размер на кредита, който клиент на банката може да изтегли в рамките на определен времеви период като в рамките на периода, в който договорът между кредитополучателят и финансовата институция, е валиден, първия може многократно може да тегли средства и да ги изплаща. Поддържа се още, че върху усвоената главница, задължително се дължи месечна лихва, но главницата следва да се погаси на падежа или в срока даден от кредитора, при обявена предсрочна изискуемост. Ето защо давността започва да тече от крайната дата за погасяване на дълга. Относно оплакванията за нищожност на договора за цесия, се поддържа, че независимо от разнообразието на основанията, на които цесията се извършва /продажба, дарение, даване вместо изпълнение и др./, определеността, респективно определяемостта, на съдържанието на престацията е изискване за действителност на всяко едно от тях. Твърди се, че процесният договор е действителен, защото е сключен в писмена форма, подписан е от представляващите дружествата-цедент и цесионер, уговорена е цена, съобразно представеното Приложение 1. Освен това са налице доказателства, че цесията е потвърдена по надлежния ред от цедента. Твърди се, че цесионерът е изпълнил задължението си да заплати продажната цена на вземането по договора, а цедентът е изпълнил задължението си да прехвърли вземането и да предаде на цесионера документите, на основание на които се легитимира като кредитор. Поддържа се, че фактът на заличаване на цесионната цена в представения по делото препис от договор за цесия е направено с оглед запазване на търговската тайна между страните и не може да се тълкува като липса на реквизит, респективно не представлява основание за отхвърлянето му като доказателство. Наред с това в потвърдителното писмо за цесия, се упоменава, че цедентът потвърждава настъпване на прехвърлителното действие, което обстоятелство не би било възможно, ако не е платена пълната цена на цедираните вземания.

С постъпилият отговор на допълнителната молба подаден от ответницата, се поддържат изцяло доводите и възраженията изложени в отговора на ИМ и се оспорват направените с допълнителната искова молба възражения. В частност се поддържа възражението за погасяване на вземането по давност като се сочи, че вземането по процесния договор, представляващо главница в размер на 30000лв. е било обявено предсрочно за изискуемо от страна на банката на 21.08.2008г. и към момента на подаването на исковата молба, предвидената по закон пет годишна давност е била изтекла.

В съдебно заседание ищецът, чрез подадена писмена защита от процесуалният му представител, поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска, ведно с присъждане на деловодни разноски.