Решение № 377 от 22.11.2025, Районен съд - Велинград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 377 гр. гр.Велинград, 22.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА Н. ПЕТРОВА при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА Н. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20215210100660 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на Л. И. Ш., ЕГН ********** от гр.Велинград, ул.*********** № 12, чрез адв. Д. В. К., със съдебен адрес: град Велинград, ул.*********** No 11, срещу С. М. А., ЕГН **********, с постоянен адрес:град София, кв.***********.

Ищцата твърди, че е собственик на недвижим с административен адрес: гр.Велинград, ул.*********** No7, а именно: 1⁄2 ид.част от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на Велинград, одобрени със Заповед No РД-18- 1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, който имот е с площ от 535кв.м., трайно предназначение на територията -урбанизирана, ведно с построения в поземления имот Гараж с идентификатор *** с площ от 17 кв.м., съгласно Нотариален акт вх.рег. No 1850/29.09.2020г., акт 64. т. III, дело 928/2020г. на СВ при РС Велинград/. По приращение, в качеството й на собственик на поземления имот ищцата твърди притежание на 1⁄2 ид.част от стопанска постройка с идентификатор ***, с площ от 39кв.м., в която сграда били обособени две помещения – северно и южно с два входа на източната фасада на сградата. Ищцата не живеела преимуществено в Република България. По силата на нотариалния акт, с който придобила собствеността върху процесния имот, било запазено право на ползване в полза на прехвърлителя й, като 1 носителя на това право също не живеел преимуществено в Република България.

Твърди, че ответникът притежава самостоятелен обект-Втори жилищен етаж от сграда с идентификатор ***, застроена в имота собственост на ищеца на 105кв.м, ведно с 1⁄2 ид.част от общите части на сградата, съгласно Постановление за възлагане на ЧСИ 820, вписано вх.рег.No824. акт 110, т.III от 13.05.201бг. на СВ при РС Велинград. За ответника жилището, представляващо втори жилищен етаж от сграда с идентификатор *** не било основно жилище, а същото се ползвало от него и от баща му основно през летния сезон.

Първия жилищен етаж от сграда с идентификатор ***, ведно с 1⁄2 ид.част от дворното място с идентификатор *** и 1⁄2 ид.част от стопанската постройка с идентификатор *** били собственост на Б. и Т.Х.“Ч., като наследници на родителите им Х.Т.Ч. и М.Б.Ч.. Б. и Т.Ч. също не живеели преимуществено в Република България от дълги години, но имота им се ползвал от бившата съпруга на Т.Ч.. Ищецът твърди още, че ответникът възползвайки се от отсъствието му е превзел собствеността му. Подменил е ключалката на гаражната врата на Гараж с идентификатор *** и е поставил нова. Подменил е нова входна врата на северното помещение от стопанската постройка /***/ и е преустановил достъпа на ищеца до нея. В празното дворното място /северозападната част на парцела/, без съгласието на ищцата, ответника засадил дръвчета. И с това не се изчерпвало всичко, като преди няколко месеца на оградата на двора от към улицата ответникът поставил табела „не влизай, стреля се“.

Ищцата сочи, че в кратките периоди, в които е била в България е правила опит да се срещне с ответника, но същия не бил в имота. Разговаряла с бившата съпругата на Т.Ч., която я е информирала, че отношенията и с ответника и баща му са конфликтни и не разговарят изобщо.

Предвид горното за ищцата бил налице правен интерес да защити правото си на собственост, което право било смутено от неправомерните и неоснователни действия на ответника. Ищцата отчитала, че правото на собственост на ответника във втория жилищен етаж на сградата построена в имота му, предполага същия да ползва земята за преминаване, но това право 2 се използва превратно от ответника, като последния демонстрира грубо незачитане на правата . Диалога между страните е невъзможен, не само защото физически страните не могат да се срещнат, а и защото на конкретните действия и поведение на ответника следва да се противодейства със съдебна намеса за да се внесе правна сигурност в отношенията им.

Въз основа на така очертаната обстановка се иска от съда да постанови решение, на основание чл. 108 от ЗС, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че Л. И. Ш., ЕГН ********** е собственик на следните имоти: Гараж с идентификатор *** с площ от 17 кв.м.; на 1⁄2 ид.част от поземлен имот с идентификатор ***; 1⁄2 ид .част от стопанска сграда с идентификатор ***, както и да бъде осъдена ответницата С. М. А. да предаде владението върху гореописаните имоти.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез пълномощника му адв. Е. И. от САК, в който намира предявения иск за редовен и процесуално допустим, но по същество изцяло неоснователен, по следните съображения: Оспорва обстоятелството, че ответника ползва имота само през летния сезон. Твърди, че същият се ползва целогодишно от ответницата и нейни близки. Тежестта за поддръжката, спазването на санитарно-хигиенните норми, които изисквал, района в близост до къщата да се почиства ежедневно /косене, зимно почистване на сняг и противодействие на лед/ и запазване на имота от ерозия, наводнения, взломяване от трети лица, предпазване от заблатяване от отходни води от съседен имот, и завъждане на опасни влечуги, гризачи и оси била паднала изцяло върху нейните плещи и изцяло в нейна тежест откъм финансова гледна точка.

Извършените от нея подобрения и необходими разноски били направени с цел защита, опазване и поддръжка на имота, за който никой друг не се грижел, тъй като всички собственици били трайно установени в чужбина. Същите били извършени от ответника със знанието на всички собствениците и без противопоставянето им.

Твърди, че свекърът на ищцата - С.Ш. лично бил присъствал при въвода и във владение, предоставил й е всички ключове, в.т.ч. от гаража.

Оспорва и обстоятелството за поставена табела „не влизай, стреля се“. А дори 3 в някакъв момент да е била поставена такава табела, то тя е била с цел защита от взлом на трети лица. Отделно от това, имотът бил достъпен от още една постоянно отключена врата откъм улицата и собственик, който желаел, имал достъп и през нея.

Оспорва и правото на собственост на ищцата върху процесиите имоти, като твърди, че с извършената разпоредителна сделка бил увреден кредитора „Банка ДСК“ ЕАД, чийто длъжник към момента на сключване на Нотариалния акт от 29.09.2020г. е бил продавачът В. Ш.. Счита, че сделката е сключена с цел длъжникът да осуети удовлетворяването на кредитора, т.е. същата се явявала привидна сделка. Това твърдение на ответника се подкрепяло от продажната цена, посочена в документа за собственост в размер на 5000лв., която била доста по-ниска от данъчната оценка в размер на 12 782,90лв. Същевременно била и доста под поисканата, след получаване на препис от исковата молба от ответницата. Така в телефонен разговор от ответницата била поискана продажна цена за процесните имоти в размер на 25000евро. Отделно от това продажбата на Гаража била нищожна, тъй като била в противоречие със закона. Това било така, защото при изповядване на сделката било приложено само Строително разрешение от 1980г., но не и одобрени строителни книжа и/или удостоверение за търпимост. Същото било и в противоречие с §.16 от ПЗР на ЗУТ, според който „Строежи, изградени до 7 април 1987г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими“. По отношение на Гаража твърди, че на 08.06.2016г. лично С.С.Ш. е предал ключовете на ответника за процесната сграда Гараж с идентификатор *** и й е казал да го владее и ползва необезпокоявано. Твърди, че Гараж с идентификатор *** е собственост на С. М. А. ЕГН **********, като се позовава на изтекла в нейна полза десетгодишна придобивна давност, като към нейната давност присъединява и изтеклата придобива давност в полза на С.С.Ш., считано от 04.11.2004г.

По отношение на претендираната 1/2ид.ч. от стопанска сграда с 4 идентификатор***, по никакъв начин не можело да се установи от приложените документи, както правото на собственост на ищцата, така и законността на тази сграда. Липсвали каквито и да било доказателства в тази насока. Видно от скицата на сграда *** било, липсвали данни за собственици.

Относно владението от страна ответницата: Оспорва твърдението ответницата да владее точно претендираната 1/2ид.ч. от имота. Твърди, че ползвала само и единствено частта, необходима й за достъп до самостоятелния й обект и необходимата сервитутна площ за обслужване на сградата, както и дворната чешма, която била свързана към нейния водомер и съответно тя заплащала таксата за водата. Всичко останало, което била извършила в имота, било с цел запазване и поддържането на имота от ерозия, наводнения, взломяване от трети лица, предпазване от опасни влечуги, плъхове, жилещи насекоми и други с цел съблюдаване и спазването на минимални санитарни изисквания. Оспорва и твърдението да владее именно претендираната 1/2ид.ч. от стопанска сграда с идентификатор ***. Сградата била собственост и на трети лица и по никакъв начин не можело да се определи коя точно част от кого се владее. Частта от стопанската сграда, за която се твърдяло, че владее ответника било възможно да се владее от тези трети лица.

Ответницата моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ищцата Л. И. Ш., чрез процесуалния си представител – адв. К., поддържа исковата молба и моли исковата претенция да бъде уважена. Поддържа, че е собственик на Гараж с идентификатор *** с площ от 17 кв.м.;на 1⁄2 ид.част от поземлен имот с идентификатор ***; 1⁄2 ид .част от стопанска сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, на основание сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот обективиран в Нотариален акт вх.рег. № 1850 от 29.09.2020г., акт.64, том VII, дело № 928/2020г. на СВ при Районен съд – Велинград. Твърди, че 1⁄2 ид.част от поземлен имот с идентификатор ***; 1⁄2 ид .част от стопанска сграда с идентификатор ***, придобила по приращение като собственик на 1 /2 ид.ч. от имота. Моли предявения ревандикационен иск да бъде уважен. Претендира присъждане на разноски.

5

Ответницата С. А., чрез пълномощника си адв. Е. И., в открито съдебно заседание, оспорва предявения ревандикационен иск, поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на иска.

Предявява насрещен иск срещу ищцата, в който твърди собственост върху гаража на придобивно основание давност. Моли съдът да определи право на преминаване за достъп до собствения и недвижим имот самостоятелен обект в сграда-втори жилищен етаж от къща, на застроена площ от 90 кв.м. и сервитутна площ за обслужване на втори жилищен етаж от жилищна сграда къща на застроена площ от 90кв.м. и дворната чешма, която е свързана с нейния водомер, както и да бъде осъдена Л. Ш. да заплати на С. А. половината от стойността на извършените подобрения в имота/подробно изброени като извършени в насрещната искова молба/ и необходимите разноски в размер на 2400лв.

Ответницата не оспорва правото на собственост на ищцата върху 1/ 2 ид.ч. от имота с идентификатор ***, в който е построена сградата и гаража; оспорва собствеността върху 1⁄2 ид .част от стопанска сграда с идентификатор ***, както и твърди нищожност на сделката по придобиване на гаража, т.к. прехвърлителната сделка била извършена без данни за строителни книжа, удостоверение за търпимост на строежа. Твърди придобиването му по давност чрез необезпокоявано владение, към което присъединява и владението упражнено от С.Ш. считано от 04.11.2025г.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК , приема за установено от фактическа страна следното: