Определение № 30 от 30.01.2026, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30 гр. К., 30.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Деян Г. Събев

Членове:

Васка Д. Халачева

Йорданка Г. Янкова като разгледа докладваното от Деян Г. Събев Въззивно частно наказателно дело № 20265100600019 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 345 ал.1, във вр. с 341 ал.2, във вр. с чл. 249 ал.

3, във вр. с чл.248 ал.1 т.3 от НПК.

Образувано е по подадена частна жалба от адв.Г. Б. от АК – К., защитник на подсъдимия И. Т. Т. от гр.К., против протоколно определение, постановено в разпоредително заседание по Н.о.х.дело № 600/2025 год. по описа на К. районен съд, проведено на 16.12.2025 год., с което съдът е приел, че на досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.

В жалбата се твърди, че безспорно е установено по делото, че процесуално-следствени действия са извършвани по ДП № 176/2024 год., докато по ДП № 302/2025 год. липсвали такива, с изключение на действията по привличане и разпит на обвиняемото лице, като обвинителният акт бил изготвен не по ДП № 176/2024 год., а по ДП № 302/2025 год. Жалбодателят счита, че на практика обвинителният акт е изготвен по досъдебно производство, по което липсвал акт за легално образуване на досъдебно производство. По ДП № 302/2025 год. на РП – К. липсвали фактическите предпоставки за привличане на обвиняем по чл.219 от НПК, тъй като липсвало постановление или друг акт за приобщаване на досъдебно производство № 176/2024 год. към досъдебно производство № 302/2025 год.

1 на РП – К.. Изразява съображения, че постановлението на прокурор от РП – К. от 14.05.2025 год., с което се давали указания да се заведат с номер на досъдебното производство, което съответно е получило № 302/2025 год. по описа на РУ - К., било незаконосъобразно и представлявало процесуално нарушение, тъй като това било извън правомощията на прокурора, уредени в чл.216 ал.1 от НПК, които регламентирали друга хипотеза, различна от тази за образуване на ново досъдебно производство. Твърди, че ново досъдебно производство не е било нужно да се образува, тъй като съгласно чл.217а от НПК, извършените действия по разследването по ДП № 176/2024 год. и процесуално-следствените действия преди разделянето запазвали своята процесуална стойност и обвинителния акт е следвало да се изготви именно по ДП № 176/2024 год., а не по ДП № 302/2025 год. по описа на РП – К.. Моли обжалваното определение да бъде отменено, като бъде прекратено съдебното производство по Н.о.х.дело № 600/2025 год. на РС – К. и делото да бъде върнато на прокурора за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения, посочени в съобразителната част на жалбата.

Препис от частната жалба е изпратен на Районна прокуратура – К., като не е постъпило възражение срещу нея.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваното определение с оглед доводите, изложени в частната жалба, намира следното:

Частната жалба е подадена от лице, имащо необходимата процесуална легитимация, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Н.о.х.дело № 600/2025 год. по описа на Районен съд – К. е било образувано по внесен на 07.08.2025 год. от РП - К. в РС – К. обвинителен акт, с който на И. Т. Т. от гр.К. е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от НК - за това, че на 26.03.2024 год. в гр.К., без надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, е държал високорискови наркотични вещества, както следва: 0.95 грама коноп (марихуана, канабис), със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 1.3 % (тегловни процента), хексахидроканабинол с количество 1 мл, 2 хексахидроканабинол с количество 1 мл и хексахидроканабинол с количество 2 мл. (два броя флакони с накрайници за електронни цигари).

Н а 16.12.2025 год. по делото е проведено разпоредително заседание, като в същото са били разгледани въпросите по чл.248 ал.1 т.1 – т.9 от НПК. В хода на разпоредителното заседание представителят на РП – К. е взел становище по визираните в чл. 248 ал.1 т.3 от НПК въпроси, като е посочил, че на досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.

Преди датата на провеждането на разпоредителното заседание – на 10.12.2025 год., защитникът на подсъдимия е депозирал писмено становище, в което е изразил становище, че на досъдебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до нарушаване на процесуалните права на обвиняемия. В становището си, след като е описал движението на образуваното наказателно производство, защитникът на подсъдимия е посочил, че вместо да продължи разследването по досъдебно производство № 176/2024 год., по което са извършени всички процесуалноследствени действия, прокуратурата образувала ново досъдебно производство под нов номер 302/2025 год. и пр.пр. също с нов номер - 998/2025 г од., по която б и л изготвен настоящият обвинителен акт, но без да са проведени процесуално - следствени действия, с изключение на разпита и привличането на лицето в качеството на обвиняем, като по този начин неправилно обвинителният акт бил изготвен по досъдебно производство, по което липсвал акт за легално образуване на досъдебно производство. Защитникът на подсъдимия Т. е изложил съображения, че по досъдебно производство № 302/2025 год. на РП - К. липсвали фактическите предпоставки за привличане на обвиняем по чл.219 от НПК, тъй като липсвало постановление или друг акт за приобщаване на досъдебно производство № 176/2024 год. към досъдебно производство № 302/2025 год. на РП - К.. Защитникът на подсъдимия е изложил и оплакване, че в обвинителния акт не било посочено по кое досъдебно производство, кога и с постановление на кой орган била назначена физико - химическа експертиза № Х-248/10.05.2024 год., както и по какъв начин заключението е било приобщено към досъдебно производство № 302/25 год. В писменото становище са били изложени и твърдения, че не било посочено нито едно пряко доказателство, че подсъдимият е предал на 3 свидетеля Я.П. бяло пакетче, съдържащо наркотично вещество, като не ставало ясно как това пакетче било получено и на 26.03.2024 год. било предадено с протокол за доброволно предаване от свидетеля П. на разследващия орган; както и че в обвинителния акт не било посочено на коя дата е извършена проверката и е съставен протокола по ЗМВР, като било посочено, че Я.П., в присъствието на свидетеля П.К. , е извършил проверка на управлявания от подсъдимия автомобил, но не била отбелязана дата, тъй като като дата било записано 26.2024 г од., което не можело да се приеме за достоверна дата на проверката.

Въз основа на изложените в писменото становище на защитника на подсъдимия съображения, същият е направил в разпоредителното заседание искане пред решаващия съд за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на досъдебната фаза за отстраняване на допуснати съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на обвиняемия.

След като е изслушал становищата на страните, първоинстанционният съд е приел, че искането на защитника на подс.Т. за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на досъдебната фаза за отстраняване на допуснати съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на обвиняемия, е неоснователно. За да постанови определението си, решаващият съд е посочил, че действително досъдебното производство е започнало под № 176/2024 год. по описа на РУ К., по което са извършени редица процесуално - следствени действия, като делото е било наблюдавано от РП - К. по пр.пр.№ 919/2024 год., но тъй като били установени доказателства за деяние по чл.354а ал.1 от НК, с Постановление на РП - К. от 15.04.2025 год. досъдебно производство № 176/2024 год. по описа на РУ - К. е било изпратено по компетентност на СГП, където е било прието за наблюдение. Първоинстанционният съд е посочил още, че с постановление на СГП от 28.04.2025 год. за приемане по компетентност и разделяне на досъдебно производство, са отделени материалите по досъдебното производство, касаещи престъплението по чл.354а ал.3 т.1 от НК и същите са изпратени на РП - К. за продължаване на разследването. След постъпване на отделените материали в РП - К., където са били заведени по преписка № 998/2025 год., с Постановление от 14.05.2025 4 год. на прокурора от РП - К. са били дадени указания същите да се заведат с номер на досъдебно производство, което съответно е получило № 302/2025 год. по описа на РУ – К., каквато възможност за такива действия на прокурора имал и тя била уредена в чл.216 от НПК, регламентиращ основанията за разделяне на едно дело, каквото разделяне е било направено и в настоящия случай. Съдът е посочил в мотивировъчната част на определението си, че н е е било необходимо да се изготвя нов акт за образуване на досъдебно производство или за приобщаване на досъдебно производство № 176/2024 год. към досъдебно производство № 302/2025 год., тъй като по силата на чл.217а от НПК, извършените действия по разследването и другите процесуални действия преди разделянето или обединяването на дела запазвали процесуалната си стойност по отделеното, съответно по обединеното дело.

Съдът е намерил за неоснователни и критиките към съдържанието на обвинителния акт и възражението на защитника на подсъдимия, че не било посочено кога и с постановление на кой орган била назначена физикохимическа експертиза. Този извод първоинстанционният съд е обосновал, излагайки съображения, че основното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него, като по този начин се поставят основните рамки в процеса на доказване, и осъществяване правото на защита, като в обстоятелствената част на обвинителния акт трябва да се посочат фактите, които обуславят съставомерността на деянието, начина на извършване, както и участието на обвиняемия в осъществяването му. Посочил е също, че процесният обвинителен акт съдържа необходимия обем факти, които са достатъчни да поставят рамката на обвинението, конкретизирани са всички обстоятелства, свързани със съставомерните признаци на деянието, като подсъдимият имал възможност в процеса да организира пълноценно защитата си, и въпросите как и от кого е назначена експертизата по делото не било задължително да фигурират в обстоятелствената част на обвинителния акт , а било достатъчно да се посочи заключението като доказателствен материал, от който прокурора е приел, че се установяват определени обстоятелства, което в случая било сторено. Съдът е изложил и съображения, че що се отнася до останалите доводи, касаещи доказването на деянието, за което И. Т. е предаден на съд, то т о в а били въпроси, свързани с оценката на доказателствата и 5 доказателствените средства, които не следвало да се обсъждат в разпоредителното заседание. В тази връзка съдът е констатрал наличието на очевидна фактическа грешка, допусната в обстоятелствената част на обвинителния акт – н а 2-ра стр., 2-ри абзац, където било посочено, че проверката била извършена в 18.40 часа на 26.2024 год., вместо 26.03.2024 год., поради което с определение е определил на прокурора 7-дневен срок за отстраняването й. Въз основа на тези съображения, първоинстанционният съд е приел, че на досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.

Въззивният съд, в изпълнение на правомощията си на втора инстанция по същество намира, че обжалваното определение е правилно - обосновано и законосъобразно, по следните съображения: