Присъда № 14 от 17.10.2023, Районен съд - Айтос

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 14/17.10.2023 год. по НЧХ дело № 229 по описа за 2022 год. на Айтоския районен съд

Производството е образувано по тъжба на Х. О. М., ЕГН **********, с посочен адрес: с.З., общ.Р., обл.Б. против Х. Х. А., ЕГН ********** и Х. М. А., ЕГН **********, двамата съпрузи, с посочен адрес: с.З., общ.Р., обл.Б..

С тъжбата са предявени обвинения за нанесени на тъжителя от подсъдимите телесни увреждания, както следва:

По отношение на Х. Х. А. – роден на *** година в село З., живущ в село З., община Р., област Б., български гражданин, семеен, неосъждан, работещ като монтажник ***, ЕГН ********** за това, че:

На 23.06.2020 година около 10.00 часа в с.З., община Р., обл.Б. на улицата, при превишаване на пределите на неизбежна отбрана чрез нанасяне на удари с дървен кол, причинил на Х. О. М., ЕГН ********** от с.З. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна лакътна кост – престъпление по чл.132, ал.2 вр. с ал.1 т.2, вр. чл. 129, ал.2 вр. ал.1 от НК;

На 23.06.2020 година около 10.00 часа в село З., община Р., обл.Б. на улицата, в съучастие с Х. М. А., ЕГН **********, като извършител, чрез нанасяне на удари с дървен кол и ритници, причинил на Х. О. М., ЕГН ********** от с.З. лека телесна повреда, изразяваща се в мозъчно сътресение с разкъсно-контузни рани по главата, довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, охлузване и кръвонасядане на лицето, главата, крайниците и гърба - престъпление по чл.130, ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК;

По отношение на Х. Х. А. – родена на *** година в село Д., живуща в село З., община Р., област Б., българска гражданка, семейна, неосъждана, безработна, ЕГН ********** за това, че на 23.06.2020 година около 10.00 часа в село З., община Р., област Б. на улицата, в съучастие с Х.

Х. А., ЕГН **********, като извършител, чрез нанасяне на удари с дървена пръчка и ритници, причинила на Х. О. М., ЕГН ********** от село З. лека телесна повреда, изразяваща се в мозъчно сътресение с разкъсно-контузни рани по главата, довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, охлузване и кръвонасядане на лицето, главата, крайниците и гърба – престъпление по чл.130, ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК.

1

Тъжбата се поддържа в съдебно заседание от пострадалия Х.

О. М., който наред с отправените обвинения спрямо подсъдимите предявява граждански искове за обезщетение на причинените му неимуществени вреди, вследствие на извършените в тъжбата престъпления и нанесени физически и психически болки и страдания, както следва: граждански иск за обезщетение на причинените му от подсъдимия Х. Х.

А., ЕГН ********** неимуществени вреди, вследствие на извършеното в тъжбата престъпление по чл.132, ал.2 вр. с ал.1, вр. с чл.129, ал.1 от НК и чл.130, ал.1 от Наказателния кодекс, в размер на 15 000,00 (петнадесет хиляди) лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането 23.06.2020г. до окончателно изплащане на дължимото; граждански иск за обезщетение на причинените му в съучастие от подсъдимите Х. Х. А., ЕГН ********** и Х. М. А., ЕГН ********** неимуществени вреди, вследствие на извършеното в тъжбата престъпление по чл.130, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от Наказателния кодекс, в размер на 2 000,00 (две хиляди) лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 23.06.2020г. до окончателно изплащане на дължимото, в условията на солидарност за двамата подсъдими .

В съдебно заседание тъжителят поддържа обвиненията и предявените граждански искове. Отделно от това и по същество чрез проц. си представител адв.С. П. от БАК излага пред съда становище като моли при така установената в хода на съдебното дирене фактическа обстановка, изцяло покриваща изложеното в тъжбата, както и от събраните писмени и гласни доказателства, подсъдимите да бъдат признати за виновни за това, че същите са нанесли телесни повреди на тъжителя Х.М., по начина по който се твърди от последния. Сочи, че от обективна и субективна страна деянието е извършено при условията на пряк умисъл, при превишаване пределите на неизбежна отбрана от страна на посд.Х.А. досежно нанесената от същия средна телесна повреда – счупване на лакътна кост на дясна ръка. Моли за налагане на справедливи наказания, както и за уважаване на гр.искове за сумата от 15 000 лева за нанесени неимуществени вреди от подсъдимия Х.А., както и солидарно за сумата от 2 000 лева за двамата подсъдими, за нанесени леки телесни повреди на тъжителя. Моли на тъжителя на бъдат присъдени съдебно – деловодните разноските, сторени в настоящото производство.

Подсъдимите Х. Х. А. и Х. М. А. се възползват от предоставеното им процесуално право, явявайки се лично пред съда и давайки обяснения. Твърдят, че на 22.06.2020г. тъжителят Х. М. е нападнал Х.

А., а не следващия ден е напрали опит за убийството на съпруга й – подс.Х.

А., нанасяйки му удар с чук. Считат, че именно те двамата са пострадалите от поведението на тъжителя, поради което и молят да бъдат изцяло оправдани.

Чрез процесуалния си представител и защитник адв.Д.К. признават участие в стълкновение на 23.06.2020 год. с тъжителя, но твърдят за недоказано, че телесното увреждане на последния е в резултат на тяхното поведение. Молят за оправдателна присъда, позовавайки се на провокативното поведение от 2 страна на пострадалия Х.М.. По същество защитникът адв.К. счита, че в настоящото производство са събрани достатъчно доказателства, от които да се направи извода, че двамата подсъдими, макар безспорно да са участвали в скандала с тъжителя, не са извършили каквито и да е било престъпления спрямо него. Сочи, че е имало предшестващи действия от двете страни, тъй като са съседи и цял живот са имали дрязги помежду си. Счита, че фактическата обстановка до момента, в който Х. А. е излязъл от дома си, за да разговаря с тъжителя е точно такава, каквато е изложена от страна на процесуалния представител на тъжителя – адв.С.ов, но оттам нататък има друга, различна позиция. Счита, че и от свидетелските показания и от обясненията на подсъдимите, които са безпротиворечиви вътрешно и помежду си става ясно, че обвиненията са недоказани, поради което двамата подсъдими следва да бъдат оправдани, а предявените против тях граждански искове – отхвърлени. Адв.М., в качеството на защитник на двамата подсъдими се присъединява към изнесената от колегата си адв.К. позиция за невиновност на подзащитните им, като допълва, че няма нито едно годно доказателство, от което да бъде изведен извод по смисъла на Закона, че някой от подсъдимите е причинил средна телесна повреда на тъжителя, вследствие на което да бъде ангажирана тяхната отговорност. Пледира за оправдателна присъда и за отхвърляне на предявените гр.искове.

След преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното :

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА :

Страните по делото са жители на с.З., община Р. и познаващи се като съселяни. Не е спорно, че тъжителят и подсъдимите живеели в съседство, както и че проблемите между семействата им датирали от години, поради претенции помежду им от битов характер. На 22.06.2020г. възникнал пореден скандал между подсъдимата и тъжителя, а конкретният повод бил животните на единия (крави и кокошки) да не минават пред дома на другия, като разправията прераснала във физическа саморазправа. По този повод от Х. А. била подадена жалба против Х. М.. Едновременно със сигнализиране на полицията подсъдимата се свързала по телефона и разказала за случилото се на съпруга си – подс.Х. А., който в това време бил командирован в друго населено място. Разбирайки за поредния съседски скандал, при който жена му се оплакала, че е пострадала от съседа Х.М., подсъдимият се прибрал в с.З..

На 23.06.2020 г. около 10,00 часа сутринта подсъдимият видял, че тъжителят е пред дома си. Въпреки, че по случая полицията вече била сигнализирана, Х.

А. заедно със съпругата си Х. отишли, за да потърсят обяснение от съседа си Х. М. относно случилото се предходния ден. Тримата отново се скарали, като 3 в определен момент словесното стълкновение между тях прераснало във физическа саморазправа (без да е категорично установено кой от тримата е сложил началото й), при която двамата подсъдими нанасяли удари с дървени пръчки по главата и тялото на Х. М., а той извадил от багажника на автомобила си чук и ударил с него Х. А.. От своя страна двамата подсъдими продължили да удрят тъжителя, както следва - подсъдимата, налагайки го полеко с пръчка, а подсъдимият – замахвайки с дървен кол и нанасяйки силни удари в областта на главата, тялото и по ръцете на тъжителя, които той бил вдигнал към лицето си, за да се предпази. Междувременно тъжителят, от нанасяните му множество удари, паднал на земята, а подсъдимите продължили да го удрят с пръчки и да го ритат. В този момент към тях се приближил съселянина им св.Х. И. Х., който чул как подсъдимият се обърнал към съпругата си с думите: „Удряй го, удряй го“. Виждайки, че тъжителят лежи на земята, свидетелят извикал към Х. и Х. А.: „Какво правите вие там?“.

Разпитан, св.Х.Х. твърди, че в този момент възприел, че тъжителят лежи на земята, а двамата подсъдими са прави до него, с пръчки в ръце. Св.Шериф заявява, че макар да не е присъствал лично на инцидента, видял малко след това, че подсъдимият Х. А. е бил изправен и се движил самостоятелно, макар че имало кръв по главата му. Кръв по главите на двамата мъже (Х.М. и Х.А.) твърди, че е видял и св.Х.Х.. След побоя тъжителят бил внесен в дома си в тежко състояние и впоследствие откаран за лечение в МБАЛ – Б., като в продължение на около един месец бил на легло и за него се грижила съпругата му. Съгласно представената медицинска документация Х. М. е лекуван от ненасените му от побоя увреждания първоначално в болничното заведение, а впоследствие се е възстановявал в дома си, като ползвал общо 144 дни отпуск по болест. В този период не е бил трудоспособен, поради счупване на горен крайник – лакътна кост на дясна ръка и не е могъл да изпълнява трудовите си задължения.

В подкрепа на изложеното – досежно здравословното му състояние и механизма на получаване на травмите, е заключението на изготвената в настоящото производство и приложена към делото Съдебномедицинска експертиза № 168/2023г. на д-р С.Шкетиева, съгласно което Х.

О. М. е получил разкъсно-контузни рани на главата и мозъчно сътресение, счупване на диафизата на дясната лакътна кост, наложило гипсова имобилизация. Според експерта травмите отговарят да са получени по време и начин, както се съобщава от пострадалото лице - от действието на твърди, тъпи премети с ограничена повърхност. Няма медико-биологични данни мозъчното сътресение да е от степен да съставлява разстройство на здравето, временно опасно за живота, като заедно с разкъсно-контузните рани са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Фрактурата на диафизата на дясната лакътна кост е довело до трайно затруднение на движението на десния горен крайник за срок от 10-12 седмици при обичаен ход на оздравителния процес, което се квалифицира като средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК. В допълнение на 4 заключението си, вещото лице на поставени в с.з. въпроси пояснява, че фрактурата на дясната лакътна кост се получава по два механизма – при директен удар и индиректно - при падане на неравен терен.

В обобщение се налага извода, че тъжителят е получил гореописаните телесни увреждания именно при стълкновението с двамата подсъдими, като не е спорно, че подс.Х. Х. А. също е имал причинени наранявания, в резултат на които е получил мозъчно сътресение и импресионна фрактура на лява париетална кост, но без данни за рани на главата, травматични увреждания на мозъка и структурите му.

Горната фактическа обстановка съдът намира, за установена по безспорен начин от една страна при съпоставка фактическата обстановка, описана от тъжителя в обст.част на тъжбата и съпоставяйки я с обясненията на двамата подсъдими, а от друга страна - кредитирайки показанията на разпитаните по делото свидетели, доколкото същите кореспондират и с приложените писмени доказателства - съдебномедицинско удостоверение и заключение на СМЕ.