Решение № 218 от 02.05.2023, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. К., 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С. В. Г. при участието на секретаря М. Т. М. като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20225510101073 по описа за 2022 година

В исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество юриск. С., заявява, че на *** г. е подписано Приложение 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на *** г. между "А." АД и А. ЕАД, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № ***/*** г., със страни "А." АД и С. Д. М., като Кредитополучател е изцяло прехвърлено в полза на А. ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за кредит съдържа изрична клауза /чл. 8.3. от ОУ към Договора/, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.

В Приложение № 1 от *** г. са индивидуализирани прехвърлените вземания.

В изпълнение на изискванията на закона на ответника е изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от името на "А." АД с Изх. № ***/*** от *** г., посредством „Б." ЕАД с известие за доставяне, което писмо се е върнало в цялост с отбелязване „Преместен".

Към настоящата искова молба представят заверено копие от уведомлението за извършената цесия от страна на "А." АД с Изх. № ***/*** от *** г. и молят съда да връчи на ответника същото ведно и с исковата молба и приложенията към нея. (Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на 1 т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год, на II т. о.).

Твърди, че процесното вземане произтича от сключен на *** г. Договор за потребителски кредит № ***, сключен между ответника С. Д. М., в качеството му на Кредитополучател и "А." АД, в качеството му на Кредитодател, съгласно който Кредитодателят се е задължил да предостави на 1

Кредитополучателя потребителски кредит, който Кредитополучателят се задължава при условията и сроковете на договора да усвои и върне, като заплати на Кредитодателя уговорената лихва за ползване на кредита. С подписването на договора за кредит страните са се съгласили и декларирали, че договорът за потребителски кредит е сключен на основание Предложение за сключване на договор за потребителски кредит отправено от Кредитополучателя към Кредитодателя и Стандартен Европейски формуляр предоставен предварително от Кредитодателя на Кредитополучателя, в който са посочени индивидуалните условия на потребителския кредит. Кредиторът е предоставил кредита на Кредитополучателя чрез системата на ***.

Договарянето между страните се е осъществило чрез средствата за комуникация от разстояние /електронна поща, уеб-сайт и телефон/, като договорът е сключен във формата на електронен документ или на хартиен или друг траен носител и правоотношението се реализира при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, Закона за платежните услуги и платежни системи /ЗПУПС/, Закона за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП/, Закона за потребителския кредит /ЗПК/.

Договорът за кредит се счита за сключен след изпращане от Кредитополучателя на кредитора съгласието за сключване на Договора за кредит и Общите условия, като отговорът на Кредитополучателят потвърждава неговото желание за незабавното превеждане на кредита по неговата банкова сметка или чрез система ***.

Сочи, че съгласно т. 1.3.1 от договора за потребителски кредит, Кредитополучателя дължи на Кредитодателя Годишна лихва за ползване на кредита в размер на 41.00% върху главницата по кредита, като лихвата за ползване на кредита на ден е в размер на 1/365 от Годишната лихва за ползване на кредита. Общата дължима сума от страна на Кредитополучателя е посочена в Погасителен план към договора, който е неразделна част от договора за потребителски кредит. Погасяването на кредита се извършва на равни погасителни вноски в размер и изискуеми на дата, определена съгласно Погасителния план към договора за кредит. Погасителните вноски, които Кредитополучателят се задължава да изплаща на Кредитодателя, съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на Кредитодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на Кредитодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на Договора.

С подписването на договора Кредитодателят се е задължил да предостави на Кредитополучателя парична сума в размер на 1 000.00 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита, като Кредитополучателят се е задължил да върне на Кредитодателя общата стойност на плащанията по кредита, която е в размер на 1 235.76 лв. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 235.76 лв.

Съгласно Погасителния план, Кредитополучателят се е задължил да върне кредита в срок до 18.01.2020 г. на 12 равни месечни погасителни вноски, в размер на 102.98 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска е 22.02.2019 г., а падежът на последната погасителна вноска е 18.01.2020 г.

2

Срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно 18.01.2020 г. и не е обявяван за предсрочно изискуем.

Съгласно т. 3.2. от договора за потребителски кредит, при забава на което и да е парично задължение Кредитополучателят дължи законна лихва за забава върху неплатената главница за времето на забавата. На посоченото основание, на длъжника е начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва, за периода от 26.02.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда, която е в общ размер на 161.65 лева, като за периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.

Договорът не е обявяван за предсрочно изискуем, процесните суми са предявени на краен падеж.

Твърди, че ответникът не е изплатил дължимите от него суми.

Предвид изложеното за А. ЕАД е възникнал правен интерес да предяви вземането си по съдебен ред, с оглед на което е входирано Заявление за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК срещу С. Д. М. в деловодството на РС - гр. К., съгласно което претендират от ответника, в качеството му на Кредитополучател по Договор за потребителски кредит № ***/*** г., да заплати: 786.43 лв. /седемстотин осемдесет и шест лева и 43 стотинки/ - главница; 140.39 лв. /сто и четиридесет лева и 39 стотинки/ - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 25.02.2019 г. до 18.01.2020 г. /падеж на последна погасителна вноска/; 161.65 лв. /сто шестдесет и един лева и 65 стотинки/ лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 26.02.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда, като за периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС, както и законна лихва за забава от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението. Съдът е издал Заповед за изпълнение и е връчил същата на длъжника, съгласно разпоредбите на ГПК. Предвид гореизложеното, моли съда да постановите съдебен акт, по силата на който да признае за установено, че ответникът С. Д. М., в качеството й на кредитополучател по договор за потребителски кредит № ***/*** г., дължи на „А." ЕАД, с ЕИК ***, следните суми, присъдени в издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 20225510100510 на 2 нак. с-в по описа на РС -гр. К., а именно: 786.43 лв. – главница; 140.39 лв. – договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 25.02.2019 г. до 18.01.2020 г.

/падеж на последна погасителна вноска/; 161.65 лв. – лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 26.02.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда, като за периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС; законна лихва за забава от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, както и да им присъди сторените и предявени разноски по заповедното и по настоящото производство. Сочи банкова сметка на А. ЕАД, по която да бъдат преведени присъдените суми: ***, BIC: *** – Обединена Българска Банка АД.

Моли, в случай че представител на „А." ЕАД не се яви на първото по 3 делото заседание, същото да се гледа в тяхно отсъствие.

Моли, в случай, че ответникът по делото в законоустановения срок не депозира отговор на исковата молба, не вземе становище и не оспори приложените доказателства по делото или претендираните към него суми, нито ангажира доказателства, с който да докаже, че са изплатени претендираните към него суми, съдът да постанови решение, съгласно което е установено вземането на А. ЕАД срещу ответника по делото. Включително, в случай че ответникът не се яви в първото заседание по делото и не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие, моли съдът да постанови неприсъствено решение.

Моли, в случай че ответникът признае иска в цялост, съдът да постанови решение, съгласно което е установено вземането на А. ЕАД срещу ответника по делото.

В случай, че съдът приеме, че е доказано извършването на разноски от ответника в настоящото дело и същите са в размер над минималния адвокатски хонорар, прави възражение на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК и моли съдът да намали същия до размера на нормативно установения минимален размер на адвокатския хонорар.

В случай, че съдът осъди А. ЕАД да заплати разноски на ответника по делото, в съответствие с принципите на добросъвестност, равенство на страните и законност, изразени в чл. 3, чл. 5 и чл. 9 от ГПК, за да бъдат равнопоставени в съдебното производство, моли съда да даде указания на ответника да посочи банкова сметка, по която да му бъдат изплатени присъдените разноски по делото.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.

В съдебно заседание ответницата С. Д. М. се явява лично и заявява, че има договор с агенцията и всеки месец внасяла по него вноски.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Правното основание на иска е чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Видно от приложеното частно гражданско дело № 510/2022 г. по описа на Районен съд – К., на основание чл. 410 от ГПК съдът е издал срещу длъжника С. Д. М. заповед за изпълнение № 310/01.03.2022 г. за изпълнение на парично задължение, за сумите: 786.43 лева главница, 140.39 лева договорна лихва за периода от 25.02.2019 г. до 18.01.2020 г., 161.65 лева обезщетение за забава за периода от 26.02.2019 г. до 24.02.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 25.02.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 75 лева разноски по делото.

В срока по чл. 414 ГПК е постъпило писмено възражение от длъжника С. Д. М., че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 510/2022 г. по описа на Районен съд – К., което е обусловило правния интерес на ищеца от завеждане на настоящия специален установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК.

По делото не се спори, че на *** г. между „А.“ АД като кредитодател и С. Д. М. като кредитополучател е сключен Договор за кредит №***. Ищецът 4 кредитодател е отпуснал на ответника - кредитополучател сума в размер на 1 000 лева. Ответника С. Д. М. се е задължила съгласно договора да върне задължението си на 12 броя месечни вноски, ведно с уговорените главница, лихви и разноски. Съгласно Договор за кредит № *** от *** г кредитодателят предоставя на кредитополучателят кредит при следните условия : общ размер на кредита – 1 000 лева, годишен процент на разходи – 49.66%, годишен лихвен процент – 41 %, размер на вноската – 102.98 лева, първа вноска – 22.02.2019г., общо дължима сума – 1 235.75 лева. Ответникът се е задължил да погасява задължението си на 12 броя месечни погасителни вноски в размер на 102.98 лева, като плащането но последната вноска е 18.01.2020г. /лист 10 и 11 от делото/.