Акт № 2923 от 28.10.2026, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 2923

Русе, 28.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Русе - V състав, в съдебно заседание на осми октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА

При секретар НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА административно дело № 20267200700402 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 268 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е жалба от Б. Б. П. от [населено място] против решение № 99 от 13.05.2026 г. на директора на ТД на НАП - Варна, в частта, с която е оставена без уважение жалбата й по административен ред против разпореждане за частично прекратяване на производство по принудително изпълнение изх. № [рег. номер]-035-0156817 от 28.04.2026 г., издадено от И. Н.-Г., на длъжност старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП - Варна, в частта му за задълженията й по ревизионен акт (РА) № Р-03001815007243-091-001 от 05.01.2016 г., представляващи ДДС, дължимо за периода 01.12.2014 г. до 31.07.2015 г. в размер на лихви 105, 55 евро. В жалбата са развити съображения за незаконосъобразност на решението в оспорената му част и на потвърденото с тази му част разпореждане поради неправилно приложение на материалния закон, конкретно на чл. 171, ал. 2 от ДОПК. Иска се тяхната отмяна и връщане на преписката на публичния изпълнител за прекратяване на производството по принудително изпълнение и досежно задълженията на жалбоподателката по РА № Р-03001815007243-091-001 от 05.01.2016 г., представляващи ДДС, дължимо за периода 01.12.2014 г. до 31.07.2015 г. в размер на лихви 105, 55 евро със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Ответникът по жалбата – директор на ТД на НАП - Варна, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима.

Подадена е от надлежна страна, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, при изчерпана процедура за административно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ДОПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От данните по административната преписка се установява от фактическа страна, че в ТД на НАП - Варна, дирекция „Събиране“ е образувано изпълнително дело № *********/2018 г. по подлежащи на събиране данъчни и осигурителни задължения срещу Б. Б. П., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], [адрес], собственик на ЕТ „Б. П.-Б. 94“, [ЕИК]. Във връзка с непогасените публични задължения са наложени следните обезпечителни мерки: ПНОМ изх. № 30931-3/11.11.2015 г., с което е наложен запор върху банкова сметка открита в ТБ „Инвест Банк“ АД. Действието на наложената обезпечителна мярка е продължено с ПНОМ № 30931-8/28.01.2016 г.; ПНОМ № [рег. номер]-023-0002153/06.07.2016 г. за налагане на запор върху банкови сметки, открити във всички банки на територията на страната; ПНОМ № [рег. номер]-022-0089048/30.09.2019 г., с което са наложени запори върху банкови сметки, открити в ТБ „ИнвестБанк“ АД, ТБ „Обединена Българска Банка“ АД и в ТБ „Алианц Банк България“ АД; ПНОМ № [рег. номер]-022-0064162/05.09.2023 г., ПНОМ № [рег. номер]-022- 0093985/08.10.2024 г. и ПНОМ № [рег. номер]-022-0051848/15.05.2025 г. са налагани запори върху вземане от трето задължено лице-работодател; С ПНОМ изх. № [рег. номер]-022-0126781/31.10.2025 г. на основание чл. 200 от ДОПК и чл. 205 във връзка с чл. 195, ал. 1-3 от ДОПК е наложена възбрана на 1/4 ид.ч. от лозе, находящо се в землището на [населено място], местността „Под Левента“. С възражение вх. № [рег. номер]-000-0003554/08.01.2026 г., длъжникът моли на основание чл. 171 от ДОПК публичните задължения за 2015 г. да бъдат погасени по давност и отписани по реда на чл. 173 от ДОПК. С разпореждане изх. № [рег. номер]-137-0000197/19.01.2026 г. публичният изпълнител отказва да прекрати изпълнителното производство по отношение на тези вземания, като се позовава на разпоредбата на § 29 от ПЗР на ЗМДВИП, с която срокът по чл. 171, ал. 2 от ДОПК спира да тече от 24.03.2020 г. до 21.05.2020 г. С жалба вх. № Ж-03-20/21.01.2026 г. длъжникът обжалва наложената обезпечителна мярка. С решение № 24/30.01.2026 г. директорът на ТД на НАП - Варна оставя жалбата без разглеждане. Същото е връчено на 04.02.2026 г., видно от известие за доставяне на „Български пощи“ ЕАД № ИДРБ900094ЬУ46Т. Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила на 12.02.2026 г. С подадена с вх. № [рег. номер]-000-0065439 на 05.02.2026 г. молба, лицето отново, на основание чл. 208, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК, иска отмяна на наложената възбрана. Отказът на публичния изпълнител от 16.02.2026 г. се обжалва и с решение № 49/02.03.2026 г. директорът на ТД на НАП - Варна я оставя без уважение като неоснователна. Същото е оспорено от длъжника. С решение № 1267/04.05.2026 г., постановено по адм. дело № 181/2026 г. по описа на АдмС - Русе, съдът също отхвърля жалбата. Решението е окончателно. (л. л. 3 – 8 от преписката) С молба вх. № [рег. номер]-000-0212693 от 15.04.2026 г. П. отново възразява за изтекла давност на публичните задължения по ИД № *********/2018 г. (л. 21 от преписката). С разпореждане № [рег. номер]-035-0156817 от 28.04.2026 г. публичният изпълнител частично погасява вземанията за периода 2013 г. и 2014 г. (л. л. 11 – 14, л. л. 19 и 20 от преписката). С жалба № Ж-03-141 от 30.04.2026 г. жалбоподателката подава по административен ред жалба срещу това разпореждане (л. 9 и л. 10 от преписката). С решение № 99 от 13.05.2026 г. директорът на ТД на НАП - Варна жалбата на Бисерка П. е оставена частично без уважение (л. 1 и л. 2 от преписката). В мотивите на решението досежно потвърдителната му част е посочено, че относно задълженията по РА № Р-03001815007243-091-001 от 05.01.2016 г., представляващи ДДС, дължимо за периода 01.12.2014 г. до 31.07.2015 г. в размер на лихви 105, 55 евро, абсолютната [възраст] давност би изтекла на 31.12.2025 г. Но съобразно разпоредбата на чл. 171, ал. 2, т. 4 от ДОПК като се прибавят 137 дни спиране на РА и 58 дни с оглед Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, давността за тези задължения към момента на издаване на решението не е била изтекла. С тези мотиви, органът е оставил без уважение жалбата й по административен ред и е потвърдил разпореждане за частично прекратяване на производство по принудително изпълнение изх. № [рег. номер]-035-0156817 от 28.04.2026 г. в частта за задълженията на Пенева по РА № Р-03001815007243-091-001 от 05.01.2016 г., представляващи ДДС, дължимо за периода 01.12.2014 г. до 31.07.2015 г. в размер на лихви 105, 55 евро.

При така установеното от фактическа страна, съдът стига до следните правни изводи:

Решението е издадено от компетентен материално и териториално орган – директор на ТД на НАП - Варна, в предвидената от закона писмена форма, със съдържание, което отговаря на изискванията за излагане на фактическите и правни основания за издаване на акта и при спазване на административнопроизводствените правила.

Между страните няма спор относно фактите по отношение вида и размера на процесните задължения, техния произход, изпълнителните основания и периодите, за които се дължат. Спорът е правен и касае въпроса дали относно същите тези задължения е изтекла [възраст] абсолютна давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК, респ. следва ли да бъде прекратено изпълнително дело № *********/2018 г. в частта за вземания по РА № Р-03001815007243-091-001 от 05.01.2016 г., представляващи ДДС, дължимо за периода 01.12.2014 г. до 31.07.2015 г. в размер на лихви 105, 55 евро на това основание. Според съда, отговорът на този въпрос е положителен по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на [възраст] давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Като правна последица от действието на посочените норми за давността, с изтичането на давностните срокове по чл. 171 от ДОПК се погасява правото да се събере по принудителен ред публичното вземане, за което тези срокове са изтекли. Съгласно разпоредбата на алинея 2 с изтичането на [възраст] давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато: 1. задължението е отсрочено или разсрочено; 2. вземането е предявено в производство по несъстоятелност; 3. е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение; 4. изпълнението е спряно по искане на длъжника; 5. е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел II а. В процесния случай вземанията, съставляващи данъци и задължителни осигурителни вноски, представляват публични вземания съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 9 от ДОПК. На това основание приложение следва да намери регламентацията за давността на публични задължения, разписана в ДОПК. В съответствие с изложеното, давностните срокове по чл. 171, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК започват да текат от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на изискуемостта на процесните вземания, определени в съответния материален закон. При тази относима нормативна уредба следва, че относно задълженията по РА № Р-03001815007243-091-001 от 05.01.2016 г., представляващи ДДС, дължимо за периода 01.12.2014 г. до 31.07.2015 г. в размер на лихви 105, 55 евро, абсолютната [възраст] давност би следвало да изтича на 31.12.2025 г.

Както в разпореждането на публичния изпълнител, така и в частично потвърждаващото го решение досежно процесните публични вземания е посочено, че в конкретния случай ревизионен акт № Р-03001815007243-091-001 от 05.01.2016 г. е бил обжалван, като в периода от 11.11.2016 г. до 28.03.2017 г. - общо 137 дни, е налице спиране на изпълнението, съгласно решение № 2850/11.11.2016 г. на АдмС - Варна по № 1052/2016 г. С решение № 214/13.02.2017 г. влязло в законна сила на 28.03.2017 г. ревизионният акт е бил потвърден. По делото, включително приобщената административна преписка няма данни, установяващи посочените обстоятелства, но те не се и оспорват от страна на жалбоподателката.

Съдът счита за обосновани и съответни на закона изложените в обжалваната част на решението съображения за продължаване на давността, съгласно § 29 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. Съгласно специалната норма на § 29, т. 1 от ПЗР на ЗМДВИП е предвидено, че до отмяната на извънредното положение срокът по чл. 171, ал. 2 от ДОПК, не се прилага. Съгласно разпоредбата на § 52 от същия нормативен акт, законът влиза в сила от 13 март 2020 г., с изключение на чл. 5, § 3, § 12, § 25 - 31, § 41, § 49 и § 51, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“. Законът е обнародван в „Държавен вестник“ на 24.03.2020 г. Съобразно разпоредбата на § 13 от ПЗР към 33 (обн. - ДВ. бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“. От анализа на цитираните разпоредби се налага извод, че срокът на десетгодишната абсолютната давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК се удължава с периода от 24.03.2020 г. до 20.05.2020 г. вкл., или общо с 58 дни, т.е. в случая до 27.02.2026 г. включително.

Настоящият съдебен състав обаче не приема становището на публичния изпълнител и на решаващия орган, че съобразно разпоредбата на чл. 171, ал. 2, т. 4 от ДОПК към [възраст] абсолютна давност следва да се прибавят и 137 дни спиране на РА, с оглед на което към момента на постановяване на разпореждането, респ. впоследствие и на решението тази давност не е била изтекла.

Разпечатката съдържа 23 от 32 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/756cbe9e-20d7-483f-a441-e53de2722054