Определение № 5445 от 26.11.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5445 гр. София, 26.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева като разгледа докладваното от Емил Томов Касационно гражданско дело № 20248002101637 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 от ГПК .

Образувано е по касационна жалба на М. М. Д. , ЧСИ рег. № с район на действие ОС Кюстендил ,чрез адв. В. З. срещу решение №34 от 16.02.2024г. по в.гр.дело № 442/2023г. на Окръжен съд-Кюстендил , с което е потвърдено решение № 362 от 24.07.2023г по гр.д 391/2023г на Районен съд –Дупница. Уважен е иск на основание чл.45 ЗЗД във вр чл.74, ал.1 ЗЧСИ и чл.441 ГПК като е присъдено обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 7000лева и неимуществени вреди в размер на 1000лева на ищеца К. В. И. от действията на ответицата като Частен съдебен изпълнител ,предприела срещу длъжника изпълнителни действия по изпълнитело дело № 620/2020г което не е прекратила на основание чл. 433,ал.1 т.2 ГПК след постъпила молба на взискателя „Уни Кредит

Булбанк„АД от 15.11.2021г.При начислена пропорционална такса по т.26 от ТТР ЗЧСИ в размер на 7217.08лв, е събрала исковата сума принудително от пенсията на ищеца по наложените обезпечения, като едва на 30.11.2022г ЧСИ Д. прекратява изпълнителното дело въз основа на молбата от 15.11.2021г и на основание чл. 433 , ал.1 т.2 ГПК , след указания по решение №223/23.11.2022г на ОС Кюстендил , постановено по жалба на длъжника „Феникс Дупница” срещу отказ на ЧСИ да прекратки делото и вдигне наложените възбрани и запори. Съгласно приета по делото счетоводна експертиза , пропорционалната такса по т.26 от ТТР ЗЧСИ е изчислена правилно по размер от ЧСИ и доколкото е установено ,че длъжникът е погасил задължението си към банката след образуване на изпълнителното дело плащайки пряко на взискателя,нейното начисляване според вззивния съд е и законосъобразно. Различен е извода на съда относно нейното събиране в полза на ЧСИ М.

Д. по установения начин,осъществило се въз основа на наложения запор върху пенсията на ищеца по изпълнително дело № 620/2020г, което дело предвид молбата на взискателя от 1

15.11.2021г е следвало да се прекрати при предпоставките на чл.433, ал.1 т.2 ГПК , с незабавно вдигне на наложените запори и възбрани Въззивният съд е изтъкнал ,че след датата на депозираната от взискателя молба,съдебният изпълнител не може да извършва никакви изпълнителни действия,в това число да събира процентната такса и ако ЧСИ е смятал, че длъжникът има неплатени такси към него, в разпоредбата на чл.79, ал.3 ЗЧСИ е предвиден реда на заповедното производство,но не може съдебният изпълнител сам да ги събира в производство,чието продължаване е лишено от основание поради погасяване на изпълняемото право.Ищецът е увреден от незаконосъобразното бездействие на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело.Вместо още на 15.11.2021г да прекрати производството с вдигане на наложените запори и възбрани , въз основа на запор се удържат суми от пенсията на длъжника и така ЧСИ осъществява събиране на начислената пропорционална такса.Вследствие на незаконосъобразното бездействие на ЧСИ да прекрати делото ищецът търпи вреда от наложения запор поради удържаните за периода на бездействието суми,следователно налице са всички елементи от фактическия състав на чл.74 ЗЧСИ.

В касационната жалба на ответницата се съдържат оплаквания по чл.281 т.3 ГПК с позоваване на поддържаните пред инстанциите доводи на правомерност и законосъобразност на нейните действия. Те се основават на изтъквано правомощие за ЧСИ да не прекратява изпълнителното производство по молба на взискателя, докато не събере от имуществото на длъжника определената пропорционалната такса по т.26 от ТТР ЗЧСИ, като за нейното принудително събиране се ползва включително от наложените по образуваното изпълнително дело обезпечения,независимо че взискателят е удовлетворен и иска прекратяване на делото.Сочи като решаващо произнесен въпроса за „законосъобразност на бездействието на ЧСИ да прекрати производстото в хипотеза на погасяване на задължението след образуване на изпълнителното дело , без да са събрани законосъобразно определени такси /такса по т.26 от ТТР ЗЧСИ /за които е издаден и акт на съдебния изпълнител , който не е обжалван /чл.435, ал.2 ГПК/

Така поставеният обуславащ въпрос е доразвит в поставени 7 въпроса в изложението, в насока (1) лишено ли е от изпълнително основание производството след молбата по чл. 433 ал.1 т.2 ГПК; (2)законосъобразно ли е , или е незаконосъобразно продължаването му с действия на ЧСИ по събиране на законно определените такси; (3) дерогира ли се задължението за събиране на таксата (4) представлява ли нарушение на закона прекратяването ,без да са събрани дължимите от длъжника такси по т.26 от ТТР ЗЧСИ;(5) разполага ли ЧСИ с право на преценка по кой ред да събере дължими от длъжника разноски - да продължи изпълнителните действия съгласно чл.433, ал.2 ГПК ,или да търси друг ред за изпълнение (6)допустимо ли е ЧСИ да прекрати незабавно и безусловно производството при входирането на молбата на взискателя ; (7)допустимо ли е тази молба да се квалифицира по чл. 433 , ал 1 т.2 ГПК и следва ли да се прави разграничаване от съда, предвид условията на чл.433, ал.2 ГПК

По всички въпроси се сочи основание по чл. 280 , ал.1 т.1 ГПК като се твърди,че въззивният съд е дал отговор в противоречие с мотивите в т.2 от ТР № 2 от 10.07.2017г по 2 тълк.д№3/2015 ОСГТК кога изпълнитнелното производство ще се счита приключило и формирана практика на ВКС в решения по гр. д № 2413/2021г и гр.д № 2594/2022г на Четвърто г.о , в които се разглежда възможността за събиране на дължима от длъжника такса с акт на ЧСИ , представяващ пряко изпълнително основание. Преформулират се същите въпроси, като се сочи и основание по чл. 280 , ал.1 т.3 ГПК относно приложимостта на нормата на чл.433, ал.2 ГПК и има ли реална вреда , след като независимо от реда за събиране , е налице дължимост на таксата,която следва да бъде платена именно от длъжника и има издаден акт на съдебния изпълнител , пряко изпълнително основание.В следващият раздел на изложението въпросът настъпила ли е реална вреда се свързва със задължение за въззивния съд да установи осъществяването на фактическия състав по чл. 45 ЗЗД във вр чл.74, ал.1 ЗЧСИ и се сочи основание по чл. 280 , ал.1 т.1 ГПК ,като противоречието е с ТР №1/09.122013г на ОСГТК и решение по гр.д № 4663/2018г на Четвърто г.о .Същото основание се сочи и поради противоречие с практика на ВКС в ТР №1/09.122013г на ОСГТК по въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства за правнозначими факти .

Постъпил е отговор от ответника по касационната жалба К. В. И. ,чрез адв П. П.

.Несъстоятелно е позоваването на недопустимост на решението ,поставените въпроси касаят правилността на решението ,без да са правни въпроси и не е обоснована нито една от допълнителните предпоставки в чл. 280,ал1,т.1-3 ГПК.Вместо да прекрати незабавно изпълнителното производство и вдигне наложените запори, ответникът ЧСИ грубо и укоримо е нарушил закона, при злоупотреба и без да има право прилага изпълнителни способи,като по този начин е събрала исковата сума от пенсията на ищеца ,което е деликт.

Претендира разноски

След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване

При действащия съдопроизводствен ред допускането на касационното обжалване е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос,имащ значение за изхода на конкретното дело,включен е в предмета на спора и неговото разрешаване да е обусловило крайния резултат по делото( т. 1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010г. по тълк.д. №1/2009 г.,ОСГТК)Необходимо е да се отговори и на специалните критерии при обосновка на изтъквани основания по чл. 280,ал.1 т.1 и т.3 ГПК.

Посоченият общ селективен критерии е удовлетворен от касатора при формулирането на правен въпрос в първия раздел на изложението, като въпросът е един - за законосъобразност на бездействието на ЧСИ да прекрати производстото по молба на взискателя,в хипотеза на погасяване на задължението след образуване на изпълнителното дело,без да са събрани законосъобразно определени такси /в частност пропорционална такса по т.26 от ТТР ЗЧСИ /за които е издаден и акт на съдебния изпълнител, който не е обжалван /чл.435, ал.2 ГПК/

Отговорът на този въпрос в установената практика на ВКС при така изтъкнатите обстоятелства е противоположен на застъпваната от касатора теза за законосъобразност на бездействието на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело. Решението на 3 въззивния съд съответства на установената практика на ВКС и не е налице основание по чл.280, ал.1 т.1 ГПК .

Отговорът на поставения в първия раздел на изложението правен въпрос не произтича от цитираните мотиви по т.2 от ТР №3 от 10.07.2017г по тълк д.№ 3/2015г ОСГТК,както се поддържа. Неточно се интерпретира и се поставя в друг контекст отбелязаното, че разноски се събират от длъжника в хода на производството по принудителното изпълнение а не след неговото приключване и то ще се счита за приключило,след като бъде реализирано изпълняемото право и бъдат събрани разноските по изпълнението. Изтъкнатото в мотивите на тълкувателия акт съображение предпоставя да бъде реализирано изпълняемото право, което при десезиране на съдебния изпълнител не се реализира като право на принудително изпълнение,защото в този случай делото се прекатява.Първоначалният взискател има право да поиска прекратяване на образувания изпълнителен процес,като акт на разпореждане с изпълняемото право.Касае се до проявления на диспозитивното начало установено в чл.6 ГПК, което стои и в основата на изпълнителния процес.Този принцип се проявява в изпълнителния процес по-пълно отколкото в исковия, защото в изпълнителното производство се осъществява изпълняемо право, с което кредиторът може да се разпорежда.Съдебният изпълнител е подчинен на исканията на взискателя при разпореждне с предмета на делото.Изпълнителният орган се явява обвързан и от искането за прекратяване на изпълнителното производство, разбирано като окончателно преустановяване на изпълнителните действия - т.2 от ТР№2 от 04.07.2024г по тълк.д №2/2023г на ОСГТК на ВКС. Молбата на първоначалния взискател за прекратяване на изпълнителното производство десезира съдебния изпълнител и той не може да не се съобрази с нея. Ако волята на взискателя е изразена писмено и недвусмислено,условието на закона е изпълнено. Изпълнителният орган дължи прекратяване на изпълнителното дело с прилагане на законните последици,като в някои случаи прекратява производството само по отношение на първоначалния взискател , в други случаи изцяло.В кои случаи делото не се пректява изцяло,независимо от поисканото от първоначалния всискател десезиране по чл.

433 , ал.1 т.2 ГПК е разяснено в т.2 от ТР №2 от 04.07.2024г по тълк.д№2/2023г на ОСГТК , при изтъкване на горните принципни съображения .Не се прекратява цялото производство при реализиран изпълнителен способ и налично осребряване на имущество на длъжника, когато по делото има присъединили се кредитори.Тогава искането на първоначалния взискател се зачита като изпълнителното производство се прекрати само по отношение на него,и при недостатъчност на постъпилите при изпълнението суми за удовлетворяване на всички присъединени взискатели се извърши разпределение по чл. 460 ГПК,без да се включва вземането на първоначалния взискател.Когато има осребрено имущество и предстои разпределение,приложение ще намерят не само тези разяснения , но и разясненията по т.3 от

ТР №2/2022 по тълк д.№ 2/2021г ОСГТК относно пропорционалната такса по т.26 от ТТР ЗЧСИ.С приемането на т.3 от ТР №2 от 22.11.2022г по тълк.д №2/2021г ОСГТК на ВКС е преодоляна противоречива практика и по въпроса има ли привилегия за вземането на частния съдебен изпънител и каква е тя, след като вземането му е частно.Вземанията на ЧСИ за пропорционалната и за субсидираните такси се 4 ползват с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, което разрешение е от практическо значение за случаите, при които следва да се извърши разпределение на осребрено имущество на длъжника.Настоящият случай не е такъв. Въз основа на молбата на взискателя по чл.433 , ал.1 т.2 ГПК е следвало прекратяване на изпълнителното дело изцяло,а не извършване на разпределение без участието на първоначалния взискател.Имало е присъдинен взискател,който изрично е изразил съгласие за прекратяване на делото. Не е имало осребрено имущество , подлежащо на разпределение.Тъй като е бил удовлетворен чрез пряко плащане след завеждане на изпълнителното дело, взискателят е поискал прекратяване (чл.433 , ал.1 т.2 ГПК)..Сумата,върху която ЧСИ е начислила пропорционалната такса не е била събрана чрез изпълнителен способ преди взискателят да заяви прекратяване на изпълнителното дело. За случая практиката на Върховен касационен съд е безпротиворечива. Такста по т.26 от ТТР ЗЧСИ се начислява върху събраната сума. За целта на начисляването практиката на ВКС допуска приравняване ,когато сумата е платена пряко на кредитора след образуване на изпълнителното дело, приема се ,че тя може да се счита за събрана по смисъла на тарифата.Въззивният съд не е приемал,че прекратяването на изпълнителното дело погасява вземането за таксата ,както касаторът тълкува изводите на съда. Няма и спор кой дължи таксата.Изключва се обаче разрешение,което да придаде правомерност на изпълнителни действия за продължаване на започнатите изпълнителни способи,или предприемане на нови способи за принудително изпълнение върху имуществото на длъжника /служебно от съдебния изпълнител/ ,с цел събиране на дължимата от длъжника такса,по изпълнително дело подлежащо на прекратяване.Не е в различен смисъл формираната практика на ВКС ,изтъкната от ответницата в обосновка на специалните критерии по чл. 280 , ал.1 т.1 и т.3 ГПК. В решение по гр. д №2413/2021г на Четвърто г.о на ВКС е посочено,че съдебният изпълнител може да събере възложените в тежест на длъжника такси ,но ако има събрани суми преди десезирането му и издедено постановление за разноски. От решението по гр.д № 2594/2022г на Четвърто г.о не могат да се изведат никакви съображения ,свързани с повдигнатите правни въпроси.