Определение № 388 от 22.01.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 388 гр. Варна, 22.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VII СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антония Якимова като разгледа докладваното от Антония Якимова Гражданско дело № 20253100101545 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Г. П. П. и К. П. П., последната непълнолетна, действаща със съгласието на нейната майка И. П.

М., действащи чрез адв. К. Д., срещу М. Г. П..

След извършена служебна проверка по реда на чл. 129, ал. 1 и чл. 130 ГПК съдът е констатирал, че исковата молба отговаря на изискванията за редовност и предявените искове са допустими, поради което е разпоредил препис от същата, ведно с приложенията към нея, да се изпратят на ответната страна за отговор.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата М. Г. П., действаща чрез адв.

Илонка Ковачева, е депозирала писмен отговор на исковата молба.

С оглед приключилата процедура по размяна на книжа, съдът пристъпва към подготовка на делото в закрито заседание по реда на чл.

140 ГПК, в хода на която намира следното:

По допустимостта на производството:

Исковата молба има изискуемото съгласно чл. 127, ал. 1 ГПК съдържание и към нея са представени приложенията по чл. 128 ГПК, поради което е редовна. На основание чл. 114 ЗС същата е вписана в указания срок.

Страните притежават процесуална правоспособност и дееспособност и тяхната легитимация съответства на наведените в исковата молба фактически твърдения. Правният интерес на ищците от предявените положителни установителни искове за собственост следва от твърденията за формална легитимация на ответницата като собственик на същия имот.

Съдът намира за недопустимо възражението на ищците за нижощност на договора за покупко-продажба от 16.04.2002 г. поради персонална симулация по отношение на купувача Невенка П., прикриваща действителния купувач Петьо П., доколкото са предявени положителни установителни искове за собственост с единствено заявено придобивно основание - давност, респ. ищците нито се позовават на прикрития договор 1 като евентуално придобивно основание по иска за собственост, нито предявяват нарочен иск по чл. 26, ал. 2, предл. пето и чл. 17 от ЗЗД за разкриване на симулацията срещу страните по сделката, при което възражението за персонална симулация изобщо не касае преюдициален въпрос и не следва да бъде разглеждано в настоящия процес.

Процесуалните представители на страните са надлежно упълномощени съгласно представени по делото пълномощни – на л. 42 и 43 за ищците и към отговора на исковата молба за ответницата.

Спорът е подведомствен на гражданския съд и са спазени изискванията за родова и местна подсъдност на делото, последната определена по реда на чл. 109 ГПК - по местонахождението на процесния недвижим имот.

Предвид наличието на нормативно установените положителни процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск и с оглед липсата на процесуални пречки, съдът намира производството за допустимо.

По предварителните въпроси:

Предявените искове не попадат в приложното поле на особените искови производства по Част трета от ГПК, поради което същите следва да бъдат разгледани по реда на Глава XIII от ГПК.

По доказателствата:

Представените с исковата молба и уточняващата я молба вх. № 24053/22.08.2025 г., както и с отговора надлежно заверени по реда на чл. 183, ал. 1 ГПК преписи от документи са допустими, необходими за установяване на релевантните за спора факти и относими към предмета на делото, поради което следва да бъдат допуснати до приемане, на основание чл. 146, ал. 4 ГПК, с изключение на приложеното към исковата молба обратно писмо от 24.08.2024 г., както и на приложеното към отговора копие от скъсано обратно писмо, които са неотносими към настоящия спор.

В полза на ответницата следва да бъдат издадени поисканите 5 бр. съдебни удостоверения, които да й послужат съответно пред ГД „Гранична полиция“, Община Варна, Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Варна, „Енерго-Про Продажби“ АД с ЕИК 103533691 и „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД с ЕИК 103002253, по силата на които да се снабди с посочените в отговора справки и информация.

Следва да бъде допуснато и събирането на гласни доказателствени средства по делото чрез разпит на четирима свидетели – по двама водими от всяка страна, за установяване на посочените в исковата молба и отговора обстоятелства само във връзка с владението на имота, които единствено са относими към предмета на делото и необходими за изясняването му. По отношение на поискания от ответницата трети свидетел следва да се приложи чл. 159, ал. 2 от ГПК.

Доказателственото искане на ответницата за допускане на свидетелски показания за установяване на посочените в отговора обстоятелства относно подписването на обратното писмо и условията на сключването на договора за покупко-продажба от 16.04.2002 г. следва да бъде отхвърлено като неотносимо, тъй като касае недопустимото възражение на ищците за персонална симулация на договора.

На основание чл. 140, ал. 6 ГПК производството по делото следва да 2 бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като на страните бъде съобщен проект за доклад по делото.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.02.2026 г. от 10:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД

ПО ДЕЛОТО:

Съдът е сезиран с предявени от Г. П. П. и К. П. П., последната непълнолетна, действаща със съгласието на нейната майка И. П. М., срещу М.

Г. П. активно субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че всеки от ищците е собственик на по ½ ид.ч. от самостоятелен обект с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес: гр. Варна, район Младост, бл. 28, ет. 1, находящ се на първи етаж в многофамилна жилищна сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива на обекта: 1, със застроена площ от 204 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - ***; под обекта ***, ***, ***; над обекта *** и ***, ведно с 3.274% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, в което е построена тя, на основание наследяване и придобивна давност в периода от 16.04.2002 г. до 11.07.2025 г. (датата на исковата молба).

В исковата молба ищците твърдят, че са деца и единствени законни наследници на техния баща Петьо Г.ев П., починал на 29.12.2023 г. Сочат, че на 16.04.2002 г. е сключен договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 143, том I, рег. № 1586, дело № 89 от 2002 г. на нотариус Павлина Симеонова с рег. № 335 в НК, с който баба им по бащина линия Невенка Петкова П., посочена като купувач по договора, е придобила процесния самостоятелен обект с идентификатор *** по действаща КК, представляващ магазин на партерния етаж на жилищен блок № 28 на бул. „Владислав Варненчик“ в гр. Варна, състоящ се от търговска зала (салон), битовка, коридор, склад и санитарно помещение, ведно с 3.274 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място. Правят възражение по чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД за нищожност на договора за покупко-продажба от 16.04.2002 г. поради персонална симулация по отношение на купувача. В тази връзка поддържат, че действителният (прикрит) купувач е бил техният баща Петьо Г.ев П., който е заплатил и пълния размер на уговорената продажната цена, а неговата майка само 3 фиктивно е записана като купувач в нотариалния акт, което се е наложило в деня на изповядване на сделката. Сочат, че симулацията и прикритата сделка са установени в обратно писмо от 24.08.2024 г., съставено и подписано от привидния купувач Невенка П.. Имало е и уговорка между Петьо П. и Невенка П., според която последната е следвало да прехвърли имота на ищеца Г. П. след като кой навърши пълнолетие през 2024 г. Междувременно обаче Петьо П. е починал внезапно на 29.12.2023 г. и уговорката не е спазена.

Вместо това на 22.05.2025 г. Невенка П. е продала имота на дъщеря си М. П. – ответник по делото.

Ищците поддържат, че те са собственици на имота на основание наследвяване и придобивна давност. В тази връзка поддържат, че след закупуването на имота на 16.04.2002 г. същият е владян и ползван само от техния баща Петьо П., който е плащал и всички ремонти и дължими данъци.

Само той е имал достъп и ключ до имота и е упражнявал фактическата власт върху него с намерение за своене в периода от 16.04.2002 г. до смъртта си на 29.12.2023 г., като владението му е осъществявано лично и чрез трети лица и е било необезпокоявано, явно и продължително. Сочат, че баба им Невенка П. не е имала ключ за имота и никога не е влизала в него, както и че всички близки и трети лица са знаели, че това е магазинът на баща им Петьо.

Поддържат, че след неговата смърт на 29.12.2023 г. до предявяването на исковете на 11.07.2025 г. те владеният процесния имот, като към датата на исковата молба имотът се държи от трето лице със съгласието на ищеца Г. П..

Считат, че всеки от тях е придобил по 1/2 ид.ч. от вещта по давност, изтекла в периода 16.04.2002 г. - 11.07.2025 г., с присъединяване владението на баща им в периода 16.04.2002 г. – 29.12.2023 г.

Обосновават правния си интерес от предявените положителни установителни искове с обстоятелството, че ответницата формално се легитимира като собственик на имота въз основа на нотариалния акт за покупко-продажба от 22.05.2025 г. Отделно твърдят, че след тази сделка – на 29.05.2025 г. тя е изявила желание да има ключ за имота, както и да сключи договор за наем с наемателя, с който те имат наемен договор, като е отправяла и закани, вкл. за спиране на тока.

По изложените съображения по същество молят да бъде съдебно установено правото на собственост на всеки от тях върху ½ ид.ч. от процесния имот на посоченото основание – придобивна давност. Молят също съдът да се произнесе в мотивите на решението относно валидността на договора за покупко-продажба от 16.04.2002 г., за което се позовават и на Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС.

Претендират и разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата М. П. депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за неоснователност на предявените искове. Поддържа, че тя е собственик на процесния имот въз основа на договор за покупко-продажба от 22.05.2025 г., сключен с продавача Невенка П., която е била негов собственик по силата на договор за покупкопродажба от 16.04.2002 г. Счита, че последният е валиден, а възражението на ищците за неговата нищожност поради персонална симулация по отношение на купувача е недопустимо, предвид липсата на предявен нарочен иск по чл.

26, ал. 2 от ЗЗД и чл. 17 от ЗЗД. Намира, че възражението не следва да бъде 4 обсъждано и в мотивите на съдебното решение, понеже не касае преюдициален въпрос. Оспорва възражението и като неоснователно. В тази връзка твърди, че липсват доказателства за наличието на обща симулативна воля у страните по договора – „Феста холдинг“ АД и Невенка П., както и че липсват твърдения и доказателства, че дружеството – продавач е имало каквато и да било уговорка да прехвърли имота на друго лице или „скрит купувач“. Оспорва също продажната цена да е платена от Петьо П., който към 2002 г. изобщо не е разполагал с никакви законни доходи. Изтъква, че приживе той не е оспорвал по никакъв начин собствеността на майка му върху процесния имот и не се е легитимирал като действителен (прикрит) негов собственик.

Поддържа, че продажната цена на имота по договора за покупкопродажба от 16.04.2002 г. е заплатена от купувача Невенка П. с нейни лични средства, придобити от продажбите на няколко имота в гр. Варна и гр. Плевен, че тя е декларирала имота на нейно име в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Варна и е заплащала дължимите данъци за него в периода 2002 г.