Решение № 401 от 03.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 401 гр. Варна, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря Петя В. Георгиева като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20253110204668 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от К. Р. Т. от гр. Варна срещу Наказателно постановление № 25-0442-001264/11.09.2025г. на началник сектор в ОДМВРВарна, Четвърто РУ -Варна, с което на лицето били наложени административни наказания глоба в размер на 3000 лева /съответстващи на 1533,88 евро/ и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП.

Жалбоподателят изразява несъгласие с обжалваното наказателното постановление, което счита за незаконосъобразно и противоречащо на процесуалните правила. Намира, че обжалваното НП не съдържа надлежно описание на фактическата обстановка, при която се твърди, че е извършено нарушението. Оспорва извършването на вмененото му деяние, като изразява съмнение в достоверността на възприятията на свидетелите-очевидци. Отрича да е извършил умишлено описаните в наказателното постановление маневри и поддържа, че не е извършил нарушение на ЗДвП. Изтъква липсата на настъпило ПТП и на пострадали лица. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от адв. Н. И. от ВАК, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Излага пространни доводи за липса на 1 съответна компетентност на актосъставителя, за непълно описание на нарушението и за недоказаност на субективната страна на деянието. Депозира и писмени бележки, в които навежда следните допълнителни твърдения: нарушение на процесуалните права на жалбоподателя; липса на териториална компетентност на актосъставителя; неправилна квалификация на претендираното нарушение; недоказаност на деянието и на умисъла за извършването му. Поддържа искането за отмяна на наказателното постановление и претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, възразява срещу размера на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Вечерта на 22.07.2025г. жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „БМВ“ с рег.№ *** *** АН по ул.“***“, кв.“***“, в гр.Варна. Около 23,17ч. той навлязъл с нормална скорост в кръговото кръстовище между посочената улица и ул.“Кирил и Методий“.

След навлизането в кръговото кръстовище обаче жалбоподателят извършил маневра, като рязко форсирал двигателя и завил наляво, което довело до загуба на контрол и приплъзване на задната част на автомобила. В резултат от това превозното средство се придвижило през част от кръстовището напречно на завоя, след което се насочило в посока Аспарухов мост.

Действията на водача били наблюдавани от непосредствена близост от свидетелите А. А. Д. и К. Б. И.- служители в Четвърто РУ при ОД на МВРВарна, които се движели с патрулен автомобил по ул.“Мара Тасева“ и в този момент били пристигнали до кръговото кръстовище. Двамата преценили, че се касае за т.нар. „дрифт“, поради което настигнали жалбоподателя и го спрели за проверка. Във връзка с възприетото от посочените свидетели поведение на водача, на същата дата му бил съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че използвал път, отворен за обществено ползване, за други цели, несъответстващи на предназначението му за превоз на хора и товари.

Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения акт на 11.09.2025г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя били 2 наложени наказания глоба в размер на 3000 лв., съответстващи на 1533,88 евро, както и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, за извършено нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите А. А. Д. и К. Б.

И., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

Показанията на свидетелите следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. По делото не е констатирано наличие на предубеденост или необективност у свидетелите- същите не извличат ползи от твърденията си и не се намират в някакви особени отношения с жалбоподателя, като няма данни изобщо да са го познавали.

Поради това за съда не съществуват основания за съмнение в достоверността на техните показания. Двамата свидетели са очевидци на деянието, като непосредствено и от близко разстояние са възприели действията на водача и движението на управлявания от него автомобил. Същите са категорични, че се касае за умишлено извършена маневра, предвид форсирането на двигателя в рамките на кръстовището, рязката маневра завой наляво, поведението на нарушителя след спирането и отсъствието на фактори, които да са довели до загуба на контрол над автомобила извън волята на водача.

Предвид липсата на основания за съмнение в обективността на разпитаните свидетели съдът намира, че показанията им следва да бъдат кредитирани изцяло. Този извод се потвърждава и от обстоятелството, че водачът не е вписал възражения в съставения акт и не е твърдял при проверката, че се касае за друга ситуация, а не за извършване на „дрифт“. В хода на съдебно заседание също така не са постъпили доказателства в различна насока.

При така установеното съдът намери фактическите твърдения на наказващия орган, изложени в обстоятелствената част на наказателното постановление, за доказани по несъмнен начин. Този извод не се разколебава от отсъствието на видеозаписи, отразяващи извършването на нарушението.

Същите са унищожени след изтичането на срока за съхранението им, но това не препятства изясняването на делото, нито нарушава процесуалните права на нарушителя, тъй като всички необходими данни, касаещи деянието, се съдържат в показанията на двамата свидетели.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да 3 извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

При извършената цялостна служебна проверка, с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК, съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл.

42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган (видно от приложеното копие на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи).

От страна на процесуалния представител на жалбоподателя пространно се оспорва компетентността на актосъставителя. Изложените в тази насока доводи са неоснователни, като съдът приема, че АУАН също е издаден от компетентен орган-старши полицай в Четвърто РУ-Варна, по следните съображения: С цитираната по-горе Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. министърът на вътрешните работи, съобразно предоставените му от ЗДвП правомощия, е определил компетентните служби и служители в МВР, които да извършват дейностите по чл. 165, ал. 1, т. 1-3, т.

7, т. 9, т. 11 и т. 12 от ЗДвП. С т. 1.3.3. от Заповедта определени да осъществяват контрол по Закона за движението по пътищата са звената, осъществяващи охранителна дейност по чл. 14. ал. 2. т. 1 (патрулно-постова дейност) или т. 2 (териториално обслужване на населението) от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) в СДВР/ОДМВР и в районните управления (РУ), за дейностите по чл. 165. ал. 1, т. 1 - 3. т. 7. т. 9. т.

11 и т. 12 от ЗДвП. В т. 2. 2. от Заповедта са определени полицейските органи, които имат правомощие да издават фишове за налагане на глоби и да съставят актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП, след успешно полагане на изпит за познаване съдържанието на ЗДвП и Кодекса на застраховането. Следователно с посочената точка от заповедта такова правомощие е предоставено на полицейски органи от звената, осъществяващи охранителна дейност по чл. 14. ал. 2. т. 1 (патрулно-постова дейност) или т. 2 (териториално обслужване на населението) от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) в СДВР/ОДМВР и в районните управления (РУ), 4 за дейностите по чл. 165. ал. 1, т. 1 - 3. т. 7. т. 9. т. 11 и т. 12 от ЗДвП, които са положили успешно изпит за познаване съдържанието на ЗДвП и КЗ.

От приложените по делото писмени доказателства се установява, че към момента на проверката актосъставителят А. Д. е изпълнявал длъжността старши полицай при Четвърто РУ в ОД на МВР-Варна. Видно от приложените копия на Протокол от проведено обучение на служителите от Патрулнопостова дейност от Четвърто РУ-Варна и на Протокол от изпит по ЗДвП на служителите от Патрулно-постова дейност от Четвърто РУ-Варна, възложени със Заповед №365з-257/17.01.2022г. на директора на ОД на МВР-Варна, актосъставителят Д. е преминал съответно обучение и успешно е положил изпит по осъществяване на контролна дейност по ЗДвП и по съставяне на АУАН за нарушения на този закон. Представеният от процесуалния представител на жалбоподателя Протокол от проведен изпит, приложен като л.17 от делото, в който не се съдържа името на актосъставителя, няма отношение към спора, тъй като касае провеждането на изпит на служители от „Териториална полиция“ и служители на длъжност „командир на отделение“, каквито длъжности Д. няма данни да е заемал. Приобщеното по делото копие на Заповед № 365з-1159/25.02.2022 г. на директора на ОД на МВР-Варна /л.26 от делото/ удостоверява, че мл. инспектор А. Д. е оправомощен да осъществява контролна дейност по ЗДвП и да съставя АУАН за нарушения на този закон. Следователно няма съмнение, че актосъставителят е разполагал с нужната компетентност да състави акт за установяване на процесното нарушение. Макар и в заповедта св.Д. да е вписан на длъжност полицай ВПА в участък Белослав и Аврен при Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна, от изисканата в хода на съдебното следствие справка от началника на Четвърто РУ –Варна, приложена като л.25 от делото, се установява, че към датата на съставяне на акта мл. инсп. Д. е заемал длъжност ст. полицай в група „Патрулно-постова дейност“ на сектор „Охранителна полиция“ към Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна. Следователно към този момент компетентността му не е била ограничена до територията на участък Белослав и Аврен, при което наведените в тази насока доводи следва да се счетат за неоснователни.

Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какви деяния му е вменено и да организира адекватно защитата си, а именно- посочено е, че водачът е извършил рязка лява маневра, като преднамерено е извел превозното средство извън контрол чрез презавиване, довеждайки до загуба на сцеплението на задните му гуми. С това фактическите твърдения на наказващия орган относно претендираното нарушение са станали ясни в напълно достатъчна степен, а подробното описание на атмосферните условия и състоянието на пътната настилка по никакъв начин не са изместили описанието на самото деяние.