Решение № 368 от 25.03.2022, Административен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ /25.03.2022 год., гр. Варна

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,

ХХVІ с-в, в публичното заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА

АНДОНОВА при секретаря Наталия Зирковска, като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 1738 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение №10286/27.07.2020г по адм.д.№12864/2019г по описа на ВАС- София, II отд., е отменено решение №1646/08.08.2019г по адм.д.№2250/2018г на АС – Варна, ХV с-в, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд със задължителни указания.

Производството е по реда на чл.215 ал.1 от ЗУТ вр.чл.145 и сл. от АПК и е образувано по жалба от Д.В.А.,***, против Решение №2405-10 по протокол от заседание на ОбС – Варна на 23, 24 и 30.06.2010г, с което е одобрен ПУП-ПРЗ на кв.“Св.Н.“, в частта относно предвидената с плана улица от о.т.499 до о.т.500, засягаща собствения на жалбоподателката имот УПИ II-244 в кв.60, нанесен по КК като ПИ с идентификатор ***. Жалбоподателката твърди нищожност на решението в оспорената му част на няколко основания – допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на оспорения акт, неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта му, като се излагат подробни съображения в подкрепа на всяко едно от тях. Първото е свързано с факта, че по силата на одобрения ПУР се отнемат 32% от имота им при допустими 25% с чл.16 ал.1 от ЗУТ; сочи се, че в отнеманата част е изградена къща, използвана за хоспис за възрастни хора, 5м висока противосвлачищна подпорна стена под нея поради наличието на голяма денивелация в имота и затихнало свлачище, засадени са 14 бр. дългогодишни дървета, вкл. орех, който е защитен вид, като изсичането на дърветата, разрушаването на подпорната стена и навлизането на тежка строителна техника ще доведе до свличане на целия парцел, а ответникът не е предвидил компенсиращи противосвлачищни мерки. На следващо място се твърди, че преди одобряването на ПУР-ПРЗ не е изготвен ОВОС, нито са проведени хидрогеоложки проучвания, не е картотекирана зелената растителност, не са спазени сроковете по чл.129 ал.1 от ЗУТ, не са обявени своевременно и публично както обществените обсъждания (ако е имало такива), така и заседанията на Комисията по архитектура, не е публикуван протокола на ЕСУТ за разглеждане на възраженията, и пр. Не на последно място се сочи, че предвидената улица е ненужно широка с голям наклон, който ще представлява опасност за настъпване на ПТП и т.н.

Поради изтеклия още на 03.09.2010 г. срок по чл. 215 ал. 4 ЗУТ (стара редакция от ДВ бр. 33/2008 г.) за обжалването на плана, който на осн.чл. 129 ал. 1 от ЗУТ е бил съобщен чрез обнародване в ДВ бр. 65/20.08.2010 г., законосъобразността му в оспорената с жалбата част подлежи на преценка и произнасяне по делото единствено от гледна точка на критериите за нищожност на индивидуалните административни актове. В този смисъл с влязло в сила определение № 485/18.02.2019 г. (л. 52 по адм.д.

№2250/18г на АС - Варна) съдът на осн.чл. 218 ал. 3 ЗУТ е определил предмета на делото.

По отношение на жалб.М.В.А. производството по делото е прекратено с определение № 11060/08.10.2018 г. (л.34 по адм.д. №2250/18г на АС - Варна), оставено в сила в тази част с определение № 15296/10.12.2018 г. по адм. дело № 13841/2018 г. на ВАС на РБ, II отд.

На осн.чл.218 ал.2 от ЗУТ оспорването на плана е съобщено чрез обнародване в ДВ бр. 28/05.04.2019 г. (л.63 и л.64 по адм.д. №2250/18г на АС – Варна), като в срока по чл.218 ал.1 от ЗУТ не са постъпили заявления по ал.5 на същия текст.

В съдебно заседание по същество жалб.Д.А. се представлява от адв.З.С. ***, която поддържа жалбата на подробно изложените в нея съображения, като претендира и присъждане на сторените в производството разноски. С позоваване на заключението на СТЕ по делото твърди, че оспореното решение е нищожно поради неправилно приложение на материалния закон, конкретно – чл.16 ал.1 изр.2 от ЗУТ, издадено при превратно упражняване на власт и в несъответствие с целта му, и настоява за обявяването му за такова.

Ответникът ОбС – Варна, представляван от председателя чрез пълномощника му адв.Р.Н. ***, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Счита, че констатираните със СТЕ несъответствия на оспорения акт касаят неговата законосъобразност, но след влизането му в сила като необжалван относно имота на жалбоподателката, правото й на такива възражения е преклудирано, в този смисъл – не е налице основание за обявяването на решението на ОбС – Варна в оспорената част като нищожен.

След преценка на събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложените по административната преписка писмени доказателства, с решение № 2405-10 по протокол № 24 от 23, 24 и 30.06.2010г. на осн.чл.21 ал.1 т.11 от ЗМСМА вр.чл.129 ал.1 и чл.16 ал.1 от ЗУТ и Специфичните правила и норми на гр.Варна, и по предложение вх.№ Д-2-9200/671/22.02.2010г. на кмета на община Варна, Общински съвет – Варна е одобрил План за регулация и застрояване на кв. „Свети Н.“ - гр. Варна. Съгл.чл.129 ал.1 изр.2 от ЗУТ в приложимата към датата на одобряване на плана редакция на разпоредбата (ред. ДВ бр.17/2009г.) решението е изпратено за обнародване в Държавен вестник и е обнародвано в ДВ бр.

65/20.08.2010 г.

Проектирането на ПУП-ПРЗ на кв.

„Св. Н.“ е извършено в две фази: фаза предварителен и фаза окончателен проект.

С решение по протокол №

49/12-13.12.2002г. ЕСУТ при община Варна е приел предварителния проект за ПУП-ПРЗ на местност „Св. Н.“, с изискването окончателния проект да се изработи след одобряване и влизане в сила на плана на новообразуваните имоти.

С решение по протокол № 7/10.02.2009 г. ЕСУТ при община Варна е приел окончателния проект за ПУП – ПРЗ на кв. „Св. Н.“. На осн.чл.128 ал.2 от ЗУТ (ред. ДВ бр. 17/2009г.) проектът е съобщен на заинтересованите лица с обявление в ДВ бр. 27/10.04.2009г. и със съобщения във вестник „Черно море“, бр.90/22.04.2009г. и във вестник „Труд“, бр.

75/17.04.2009г. Постъпилите в срока по чл.128 ал.5 от ЗУТ (ред. ДВ бр.

17/2009г.) писмени възражения от заинтересованите лица са разгледани и обсъдени на заседание на ЕСУТ по протокол 48/17.09.2009 г.

След коригиране на окончателния проект в съответствие с уважените от ЕСУТ възражения, кметът на община Варна е отправил до председателя на ОбС – Варна предложение вх. № Д-2-9200/671/22.02.2010г.

ОбС-Варна да вземе решение за одобряването на ПУП – ПРЗ на кв. „Св. Н.“ на осн.чл.21 ал.1 т.11 от ЗМСМА вр.чл.129 ал.1 и чл.16 ал.1 от ЗУТ и Специфичните правила и норми на гр.Варна. Последвало е издаването на процесното решение № 2405-10 по протокол № 24/23, 24 и 30.06.2010 г. на Общински съвет – Варна.

От изисканата от съда и приложена на л.72 от адм.д. №2250/2018г извадка от графичната част на плана в частта за ПИ *** е видно, че с предвижданията му по отношение на уличната регулация този имот се засяга с проектираната улица от о.т. 499 до о.т.

500.

Съобразно задължителните указания на ВАС – София с отменителното решение, в настоящото производство е назначена съдебно-техническа експертиза, чието заключение с.д.№14501/20.11.2020г (л.33-41) и допълнението към него с.д.№794/18.01.2021г (л.43-45) са приети като доказателства по делото. Според отговорите на поставените към в.л. инж.Й.А. въпроси, одобреният с оспореното решение ПУП-ПРЗ на кв.“Св.Н.“ по отношение на процесния имот с идентификатор *** се явява първа регулация. С ПУП-ПРЗ се отчуждава част по северната и североизточната граници на имота за улична отсечка – обект на техническата инфраструктура – публична собственост.

Процентното отнемане от ПИ с ПУП-ПРЗ от имота съобразно площта по документ за собственост е в размер на 29%, а съобразно площта по кадастрална карта е в размер на 32%.След извършване на оценка на имота на жалбоподателката като УПИ с използването на остатъчния метод и този на пазарните аналози експерта дава заключение, че пазарната стойност на УПИ II-244, кв.60, по действащия ПУП-ПРЗ на кн.“Св.Н.“ е със стойност 76 760лв, по-ниска от пазарната стойност на същия като неурегулиран поземлен имот – 80 598лв. Поради това вещото лице счита, че целта на чл.16 ал.4 (изм.) от ЗУТ за получаване на равностоен урегулиран имот, чиято стойност да не е по-малка от пазарната стойност преди урегулирането му, е непостижима – налице е отнемане на повече от 25% от процесния имот при урегулирането му с одобрения ПУП-ПРЗ с процесното решение на ОбС. Разпитана в съдебно заседание инж.А. допълва, че когато отнемането на площ е в рамките до 25%, урегулирането на имота, изграждането на техническа инфраструктура, параметрите на бъдещото застрояване и т.н. увеличават стойността на урегулирания имот спрямо неурегулирания и компенсират отнемането от площта му; в случая обаче отнемането е повече от 25%, което води до разлика в обратния вариант. Съдът преценява неоспорените от страните основно и допълнително заключение на СТЕ като обективни и компетентно дадени и изцяло ги кредитира.

Горната фактическа обстановка, по същество безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства по административната преписка, тези, събрани в хода на съдебното дирене, заключенията на основната и допълнителна СТЕ и показанията на вещото лице в съдебно заседание, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви, и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от легитимиран субект – собственик на имот по чл.131 ал.2 т.1 от ЗУТ при наличие на правен интерес, против ИАА по чл.214 т.1 от ЗУТ с искане за обявяването му за нищожен, което не е ограничено със срок съгл.чл.149 ал.5 от АПК вр.чл.219 ал.1 от ЗУТ, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е и основателна.

Съдебният контрол по делото за законосъобразността на ПУП-ПРЗ в оспорената му част е ограничен в случая единствено до изследване на основанията за нищожност. Според разбирането, наложено от контантната съдебна практика, нищожността е положение на абсолютна недействителност на административния акт. Тя е състояние на пълна липса на правно действие на един акт, привидно е издаден като административен акт, като нищожният акт не е породил и никога не може да породи очакваните правни последици. Обявяването на нищожността на акт няма конститутивно значение, тъй като нищо не изменя и не преустановява, а само констатира пълна незаконосъобразност. Основание за обявяване на нищожност на административен акт от съда е налице, когато е налице толкова тежко нарушение на изискванията за законност, поради което актът, независимо че притежава външни белези на административен акт, не поражда правни последици.

В АПК не са уредени изрично основания за нищожност на административните актове. Съдебната практика и правната теория са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл.146 от АПК в случай, че нарушенията им са особено съществени. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, още от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен. Теорията е изградила следните критерии кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост: 1. Всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта; 2. Порокът във формата е основание за нищожност само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма, съответно на липса на волеизявление (т.е. липса и на акт); 3. Нарушенията на административнопроизводствените правила са основание за нищожност само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление (например – поради липса на кворум); 4. Принципно нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора – т.е. не е издаден на основание нито една правна норма, и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат.