Определение № 166 от 07.04.2023, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 105/2023
- Вид
- Определение № 166
- Подписан
- 07.04.2023
- В сила
- 07.04.2023
- Състав
- ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА, ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ, ИСКРА ПЕНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 274 ал. 1 т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 498 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 498 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 166 гр. Велико Търново, 07.04.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:
ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20234000500105 по описа за 2023 година Производство по реда на чл. 274 ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 435 от ГПК.
С Определение № 1107/05.12.2022 год. по в. гр. д. № 784/2022 год.
Великотърновският окръжен съд оставил без разглеждане като недопустима жалбата на В. Й. А. срещу Постановление от 04.07.2022 г. на ЧСИ И. Цанкова по изп. дело № 58/2018 г., с което е оставена без уважение молбата й за спиране и отмяна на насрочен въвод на Г. С. П. във владение на недвижим имот – жилище в гр. Велико Търново, ********* и прекратил производството по делото. Оставил без уважение молбата на жалбоподателката за предоставяне на правна помощ.
Частна жалба против това определение е подадена от В. Й. А.. Счита определението за незаконосъобразно, тъй като противоречи на материалния закон и при постановяването му са допуснати процесуални нарушения. Изложени са доводи относно постановлението за възлагане на имота и влизането му в сила, издадената обезпечителна заповед за спиране на изпълнението.
Не е постъпил отговор от насрещната страна – купувача по публичната продан Г. С. П..
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в частната жалба и писмените доказателства по делото, намира следното:
И зпълнително дело № 58/2018 г. по описа на ЧСИ Ив. Цанкова е образувано за принудително удовлетворяване на вземането на Етажна собственост – гр. В.
Търново, ******, от длъжника В. Й. А.. В хода на производството са 1 присъединени и други взискатели.
Принудителното изпълнение е насочено върху недвижим имот, собственост на длъжника, представляващ апартамент № 11 в гр. Велико Търново, ********, който след проведена публична продан в периода 09.10.2020 – 09.11.2020 г. е възложен на обявения за купувач Г. С. П. (Постановление за възлагане от 25.11.2020 г.).
По искане на купувача, с разпореждане от 02.06.2022 г. съдебният изпълнител е насрочил въвод във владение на имота на 12.07.2022 год.
На 04.07.2022 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от длъжника с искане за спиране и отмяна на насрочения въвод, което искане съдебният изпълнител е оставил без уважение с Постановление от 04.07.2022 г.
Видно от Протокол от 12.07.2022 г., съдебният изпълнител е извършил въвод на купувача във владение на имота, предмет на публичната продан.
Длъжникът В. Й. А. е подала жалба пред ВТОС срещу Постановление на ЧСИ от 04.07.2022 г. по изп. дело № 58/2018 г., която е оставена без разглеждане като недопустима, а производството по делото – прекратено.
Частната жалба против това определение е подадена в срок, от страна, която има интерес от обжалването, допустима е за разглеждане, но е неоснователна по съществото си:
Въззивната инстанция споделя изцяло изводите на първостепенния съд за недопустимост на подадената жалба.
Съгласно чл. 435, ал. 2 от ГПК длъжникът по изпълнителното дело, каквато е жалбоподателката, има право да атакува по съдебен ред само постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение и разноските по изпълнението.
Видно от изложеното в жалбата, жалбоподателката не обжалва нито едно от посочените по-горе действия по принудителното изпълнение, поради което същата се явява недопустима за разглеждане по същество, както правилно е приел 2 и окръжният съд.
Доколкото се навеждат доводи за незаконосъобразност на въвода във владение:
Хипотезата на чл. 435, ал. 5 от ГПК, която предвижда обжалваемост на въвода във владение, е неприложима, не само защото жалбоподателката не е трето лице по смисъла на разпоредбата. В случая въводът във владение е извършен по реда на чл. 498 от ГПК – във владение е въведен купувач, комуто имотът е възложен след проведена публична продан. Принудителното изпълнение, приключило с възлагане на имота, е проведено за удовлетворяване на парично вземане (по реда на Дял II от ГПК „Изпълнение на парични вземания”) и в тази хипотеза са предвидени специални правила за въвода: купувачът се въвежда във владение въз основа на влязло в сила постановление за възлагане и удостоверение за платени такси за прехвърляне на имота и за вписване на постановлението (чл.
498 ал. 1 от ГПК). Съгласно чл. 2 на същата разпоредба, въводът се извършва срещу всяко лице, което се намира във владение на имота. То разполага единствено с възможността да се брани с иск за собственост.
Не е налице и хипотезата на чл. 435, ал. 2, т. 3 от ГПК, на която жалбоподателката се позовава, с твърдения, че не е уведомена надлежно за въвода във владение. Подлежащо на обжалване отстраняване на длъжника от имота, поради това, че не е уведомен надлежно за въвода по чл. 435, ал. 2, т. 3 ГПК, е налице единствено при въвод във владение, осъществен по реда на Дял III "Изпълнение на непарични вземания", а в случая, както е изложено по-горе, принудителното изпълнение е проведено за удовлетворяване на парично вземане.
От друга страна, както е посочил и окръжният съд, неприложима е и хипотезата на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК, тъй като тя дава право длъжникът да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, а в случая се атакува отказа на съдебния изпълнител да спре или да отмени предприето принудително действие - въвод във владение.
Видно от изпълнителното дело, купувачът е въведен във владение на имота на 12.07.2022 г., с оглед на което, подадената жалба срещу отказа за спиране или за отмяна на въвода е недопустима и поради липса на правен интерес.
Като се има предвид изложеното, следва да се приеме, че подадената жалба против Постановление на ЧСИ от 04.07.2022 г. по изп. дело № 58/2018 г., с което е оставено без уважение искането за спиране и отмяна на насрочения въвод във владение, е недопустима и като такава правилно е била оставена от окръжния съд 3 без разглеждане. Обжалваното определение следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
Съдът не разглежда жалбата по същество поради нейната недопустимост, съответно - не обсъжда изложените в нея доводи относно отделните действия и актове по принудителното изпълнение.
Водим от горното и на осн. чл. 278 от ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1107/05.12.2022 год. на Окръжен съд – Велико Търново по в. гр. д. № 784/2022 год. по описа на същия съд.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4