Решение № 1697 от 11.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1697 гр. Пловдив, 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20235330110088 по описа за 2023 година

Делото е образувано по искова молба от „Амиго Финансис“ ЕООД, ЕИК 204009205, със седалище и адрес на управление: гр. Белоградчик, ул. „Алеко Константинов“ №5 и предишно наименование „Мого България“ ООД срещу М. А. В., ЕГН **********, с адрес: *****. Ищецът е предявил обективно кумулативно съединени искове, както следва: за заплащане на сумата от 61,48 лева, представляващи незаплатена главница по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от ***г.- 01.09.2022г., ведно с незаплатена лихва по лизинговите вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от ***г.- 01.09.2022г.; 0,44 лева неустойка за забавени плащания за период от 12.07.2021г. до 01.09.2022г.; 884, 73 лева неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, ведно със законната лихва от датата на подаване на Заявление по чл. 410 ГПК / *****/.

Претендира се присъждане на сторените в заповедното и в исковото производство разноски.

Ищецът посочва, че на ****. между „Мого България“ ООД, ЕИК 204009205, в качеството на лизингодател и М. А. В., ЕГН ********** в качеството на лизингополучател е сключен Договор за финансов лизинг със задължително придобване на собствеността № ****. В резултат на сключения договор „Мого България“ ООД е придобил собствеността върху посочения от Лизингополучателя лек автомобил марка ***, модел ***, идентификационен номер на рама ****, рег. № *** и е предоставил ползването му на ответника М. В.. Същата е следвало да заплаща месечни вноски, както и да използва вещта лично, по предназначение и с грижата на добър стопанин. Твърди се, че лизингополучателя е извършвал нерегулярни плащания и е преустановил същите, като последното постъпило плащане е с дата ***г. В резултат на това Лизигодателя е отправил изаявление за разваляне на договора до лизингополучателя. Лизинговият актив е иззет, като същият е възстановен на 1 собственика в силно увредено състояние. Вещта е била повторно реализирана на силно занижена цена.

Поддържа се, че се дължат: сумата от 61,48 лева, представляващи незаплатена главница по дължими лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от 12.07.2021г.- 01.09.2022г., ведно с незаплатена лихва по лизинговите вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от 12.07.2021г.- 01.09.2022г.; 0,44 лева неустойка за забавени плащания за период от 12.07.2021г. до 01.09.2022г.; 884, 73 лева неустойка за прекратяване по вина на лизингополучателя, ведно със законната лихва от датата на подаване на Заявление по чл. 410 ГПК / ****г./, тъй като поради липсата на плащане, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, като по образуваното ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд П., *** гр. с. и против длъжника била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № *****г.

На ответника е назначен особен представител- адв. И. Н. М.. Ответната страна, в законоустановения срок, не е депозирала отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК. Ответникът не изпраща представител в откритото съдебно заседание, не се явява и назначения особен предствител. Не е направено и искане делото да се разгледа в отсъствието на ответника, същият е уведомен за последиците на чл.238 ГПК.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл.238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.

Процесуалният представител в първото открито съдебно заседание по делото прави изрично искане за постановяване на неприсъствено решение. Ответникът е редовно призован за датата на първото съдебно заседание чрез особения си представител адвокат И. М.– л. ** от делото. Препис от исковата молба също е връчен редовно на ответната страна чрез адв. И. М. – л.** от делото, а ответникът е редовно уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, видно от редовно връчена призовка на л.** от делото.

Ответникът е бил редовно призован за първото съдебно заседание, чрез назначения си особен представител като в изпратената до същия призовка /л.** от делото/, изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноски. Ответникът не се е явил, не се явява и особеният представител, няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Същевременно ищецът, чрез пълномощника си юрисконсулт В. В., изрично е поискал на основание чл. 238 ГПК, да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован е и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.

От представените по делото доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва 2 неприсъственото решение да се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените осъдителни искове да бъдат уважени изцяло.

По отговорността за разноски:

При този изход на спора, по арг. от чл. 78 ал.1 ГПК, право на разноски има ищецът. В исковото производство се претендират разноски за заплатена държавна такса в размер на 46 лева, възнаграждение за процесуално представителство в размер на 300 лева, както и 464 лева заплатено възнаграждение за назначаване на особен представител на ответната страна. В общата сума на дължимите разноски следва да се включат и разноските в заповедното производство в общ размер на 146 лв., тъй като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М. А. В., ЕГН **********, дължи на „Амиго Финансис“ ЕООД, ЕИК 204009205, със седалище и адрес на управление: гр. Белоградчик, ул. „Алеко Константинов“ №5, следните суми:

61,48 лева, представляващи незаплатена главница по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от 12.07.2021г.- 01.09.2022г., ведно с незаплатена лихва по лизинговите вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от 12.07.2021г.01.09.2022г.; 0,44 лева неустойка за забавени плащания за период от 12.07.2021г. до 01.09.2022г.; 884, 73 лева неустойка за прекратяване по вина на лизингополучателя, за които суми е издадена Заповед № ***г/ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК / ***г./.

ОСЪЖДА М. А. В., ЕГН **********, да заплати на „Амиго Финансис“ ЕООД, ЕИК 204009205, сумата в размер на 146 лева, представляваща разноски по ч. гр. д. № *** г. по описа на Районен съд П., *** гр. с-в.

ОСЪЖДА М. А. В., ЕГН **********, да заплати на „Амиго Финансис“ ЕООД, ЕИК 204009205, сумата в размер на 810 лева, представляваща разноски в настоящото производство.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд Пловдив в едномесечен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3