Решение № 1276 от 12.04.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1276 гр. Варна, 12.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Йорданова при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело № 20223110117050 по описа за 2022 година

Образувано е по искова молба на М. К. П. срещу „***, с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца, на осн. чл. 128, т. 2 КТ, вр. с чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, сумата от 5000,26 лв.дължимо, но незаплатено допълнително трудово възнаграждение /бонус/ за 2022 г., представляващо незаплатената част от възнаграждението изчислено въз основа на приетия със заповед 246/14.07.2022 г. процент на изпълнение на KPI / key performance indictors/ в размер на 113,3% -15 164,07 лв. и реално заплатената сума от 10 163,81 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба-29.12.2022 г. до окончателното му изплащане.

В исковата молба се поддържа, че ищецът е бил в трудовоправни отношения с ответника, като заемал длъжността „Ръководител отдел „Човешки ресурси“ с основно месечно възнаграждение от 4780,00 лв. Трудовото правоотношение било прекратено от 01.08.2022 г., на осн. чл.331, ал.1 КТ след прието от ищеца предложение на работодателя и заплащане на обезщетение в размер на 8 брутни месечни възнаграждения. В заповедта за прекратяване на правоотношение 246/14.07.2022 г. било посочено, че следва да му се заплати бонус- еднократно, в съответствие с процента на определения бонус и сумата за основна месечна заплата за периода 01.01.2022 г. до последния работен ден на служителя с приет процент на изпълнение на KPI / key performance indictors/ в размер на 113,3% изпълнение. Процентът на определения бонус бил 40%. Излага се, че ключовите индикатори на представянето /KPI/ се определят предварително от работодателя. Излага, че със заповед 531/29.07.2022 г. изп. директор на ответника на осн. чл.126, т.8 и т.9 от КТ и предвид установено на 25.07.2022 г. нарушение на 08.07.2022 г. от страна ищеца при прекратяване на трудовото правоотношение на М. Ю. М. на длъжност „експерт УЧР“ довело до имуществено ощетяване на ответника променил текста на т.3 от заповед 246/14.07.2022 г. за прекратяване правоотношение с ищеца и намалил приетия процент на изпълнение на KPI от 113,3% на 75,94% и определил бонус в съответствие с процента на определения бонус и сумата от основна месечна заплата за периода 01.01.2022 г. до последния работен ден на служителя при процент на изпълнение на KPI 75,94%. Заповедта от 29.07.2022 г. била връчена на ищеца след прекратяване на правоотношение. Излага се, че при прекратяване правоотношение със служителката М. ищецът не допуснал нарушение и не е ощетил дружеството. Счита, че заповедта от 29.07.2022 г. на изп. директор е незаконосъобразна, необоснована и с нея не може да се променя решение на УС на дружеството по отношение 1 на процента на изпълнение. Намира, че същата не представлява такава за реализиране на имуществена отговорност и не се основава на вътрешни правила на дружеството или нормативен акт. Сочи, че при изпълнение от 113,30% размерът на бонуса би бил 15 164,07 лв. / изчислен на основното месечно възнаграждение за периода 01.01.2022г.-31.07.2022 г.7*4780,00/ и умножен по процента на бонуса-40%, а получената сума бъде умножена по 113,3%. Сочи, че след намаление на процента е заплатена сума от 10 163,81 лв., с оглед на което претендира разликата от 5000,26 лв. Иска уважаване на предявения иск.

Ответникът е подал отговор на исковата молба, в който поддържа, че иска е неоснователен. Сочи се, че ищецът е извършил съзнателно и целенасочена нарушение на трудовите си функции и служебни задължения, като е нанесъл имуществена щета на дружеството в размер на 12430 лв. при прекратяване на правоотношение на служителката М. М. на правно основание предполагащо заплащането и на същата сума, с оглед на което е издадена заповед ДЧР-531/29.07.2022 г. и е намален бонуса му с оглед намаленото до 75,94% изпълнение. Поддържа се, че изп. директор е издал заповедта от 29.07.2022 г. в рамките на своите правомощия за определяне на възнагражденията вкл. на бонусите на служителите. Излага се, че заповедта от 29.07.2022 г. е издадена предвид откритата нанесена от ищеца имуществена вреда в размер на 12430 лв., която сума е платена неправилно на служителя М., като обезщетение при прекратяване на трудовия й договор при възможност за прекратяването му на правно основание при което няма да се дължи обезщетение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „***е предявил насрещен иск за осъждане на М.

К. П. да му заплати на осн. чл.203, ал.2 КТ вр. чл.45 ЗЗД, сумата от 12430,00 лв.обезщетение за умишлено нанесени имуществени вреди на ищеца като негов работодател, причинена вследствие на виновно неизпълнение на трудовите му функции като заемащ длъжността „Ръководител отдел „Човешки ресурси“ изразяващи се в действия по прекратяване на трудовото правоотношение на „Е*** със служителката М. Ю. М. на осн. чл.331 КТ, при което на служителката е заплатено обезщетение от 12430,00 лв. вместо правоотношение с нея да бъде прекратено на осн.чл.325, т.5 от КТ без да се заплаща обезщетение, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 14.03.2023 г. до окончателното погасяване на главницата.

В насрещната исковата молба се излага, че ответникът е причинил вреди на дружеството умишлено при нарушаване на трудовите му функции, които изискват лоялност към работодателя и запазване на неговото имущество. Излага следните фактически твърдения

- на 31.07.2018 г. между дружеството и М. М. е сключен срочен трудов договор за заместване на служителката ***а със срок до завръщане на замествания служител за длъжност „експерт управление на човешки ресурси“.

- през юни 2022 г. Диана Велева депозира молби за ползване на отпуск от 15-17.06. и 27.06.-08.07.2022 г., ползването на който е разрешен от ответника - на 20.06.2022 г. ***отправила молба за прекратяване на договора й по взаимно съгласие, считано от 11.07.2022 г., а ако не се приеме предложение за прекратяване по взаимно съгласие, молбата да се счита за предизвестие, с оглед на което правоотношение можело да се прекрати най-късно на 20.07.2022г. Счита, че на същата дата молбата е станала известна на ответника и същият от тази дата е знаел, че считано от 11.07.2022 г. ще съществува възможност за прекратяване на правоотношение с М. М. на осн. чл.325, т.5 КТ без предизвестие и без да й се дължи обезщетение, доколкото при прекратяване на трудовия договор с титуляра за длъжността може да се прекрати едностранни и без предизвестие и срочния трудов договор на заместващия. В уточнителната молба от 04.04.2023 г. се излага, че ответника е узнал за молбата на Велева в периода 20.06.2022г.-27.06.2022г., доколкото той е имал право и еднолични е взел решение за постигане на взаимно съгласие, материализирано в заповед 241.

- на 30.06.2022 г. – ответника отправил на М. предложение за прекратяване на договора й, считано от 08.07.2022 г. срещу обезщетение от 5 брутни работни заплати в размер на 12430 лв. на осн.331 КТ. Сочи се, че това сторил след като вече знаел, че ще има възможност за прекратяване на това правоотношение без да се дължи обезщетение.Така направеното предложение било прието от М.

- на 07.07.2022 г.- на М. М. е връчена заповед за прекратяване на правоотношение срещу обезщетение от 12430 лв., която заповед е подписана от ответника. Сочи се, че 2 обезщетението от 12430 лв. е заплатено на служителката.

- на 11.07.2022 г. е прекратено правоотношение с Диана Велева по взаимно съгласие, на осн. заповед 241/07.07.2022 г..

При изложеното се счита, че вредата е причинена умишлено от ответника. излага, че същият е имал предоставени правомощия да отправя до служителите предложения по чл.

331 КТ, но е следвало да защитава интересите на дружеството.

Ответникът по насрещния иск е депозирал отговор в предоставения му срок, с който оспорва иска. Оспорва фактическите твърдения на ищеца по развитие на случаите по прекратяване правоотношенията с Диана Велева и М. М.. Навежда твърдения за следната хронология на събитията: Считано от 01.07.2022 г. в „*** би извършено преструктуриране свързано с огромно съкращаване на служители- около 200 души като процеса по прекратяване на правоотношенията с всички трябвало да се следи от него. Сочи, че ***не може да еполада молбата си на 20.06.2022 г., тъй като в този ден е била в болничен. Твърди, че е узнал за молбата на ***след 04.07.2022 г., с оглед на което заповедта за пркератяване на правоотношението е от 07.07.2022 г. В периода 20.06.-22.06.2022 г. при него отишла М. М. и заявила желание да напусне, считано от 01.07.2022г., с оглед на което той се притеснил, че няма да може да се извърши огромната по обем работа до 01.07.2022г. Не по-късно от 24.06.2022 г. сочи, че разговарял с Д. С.- изп. директор за опасността дружеството да остане само с 1 експерт „човешки ресурси“ / ако М. напусне/ и С. се съгласил до М. да се отправи предложение по чл. 331 КТ за прекратяване на правоотношение на 07-08.07. със заплащане на обезщетение от 5 работни заплати. Предложението било отправено и прието от служителката, като последната казала на ответника, че то било потвърдено и от изп.д. С. пред нея. Твърди се, че е изпълнявал съвестно задълженията си, което е било оценявано от ръководството на дружеството. Иска се отхвърляне на претенцията.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявени са осъдителни искове с правна квалификация осн. чл. 128, т. 2 КТ, вр. с чл.

13, ал. 1, т. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и насрещен осъдителен иск с правно основание чл.203, ал.2 КТ вр. чл.45 ЗЗД.

С доклада по делото като безспорни са отделени следните обстоятелства: страните са били в трудово правоотношение до 31.07.2022 г., като ищецът е заемал длъжността Ръководител отдел „Човешки ресурси“; със заповедта за прекратяване на правоотношението е разпоредено заплащане на допълнително възнаграждение на служителя при KPI 113,30%, като с последваща заповед този процент е намален до 75,94%; на служителя е изплатен бонус от 10 163,81 лв., трудовото правотоношение на дружеството със служителя Диана Велева е прекратено, считано от 11.07.2022 г. със заповед от 07.07.2022 г., по взаимно съгласие; трудовото правотоношение на дружеството със служителя М. М. е прекратено, считано от 08.07.2022 г. на осн. чл.3331, ал.1 КТ, с оглед на което й е заплатено обезщетение от 12430 лв.

Видно от представена заповед за прекратяване на правоотношението между страните, то е прекратено, считано от 01.08.2022 г., на осн. чл.331 КТ. В т.3 от заповедта за прекратяване на правоотношението от 14.07.2022 г. е отразено задължение на работодателя да заплати бонус- еднократна сума в съответствие с процента на определения бонус и сумата от основна месечна заплата за периода 01.01.2022 г. до последния работен ден на служителя в дружеството, при приет процент на изпълнение на KPI 113,3% изпълнение.

Със заповед от 29.07.2022 г. изпълнителния директор на ответника е променил т.3 от заповедта за прекратяване на правоотношението с ищеца като се намаляват процента на изпълнение от 113,3% на 75,94%. В заповедта е посочено, че се издава предвид установено на 25.07.2022 г., извършено на 08.07.2022 г. от страна на П. нарушение при прекратяване на трудовото правоотношение на служителката М. М., довело до имуществено ощетяване на дружеството.

Между страните няма спор, че стойността на допълнителното възнаграждение на ищеца, съобразно първоначално определение KPI 113,30% е 15 164,07 лв., като при намаляване на процента на изпълнение на 75,94% допълнителното възнаграждение възлиза на 10 163,81 лв., т.е. разликата е 5000,26 лв.

За установяване на правилата прилагани за определяне на допълнителното възнаграждение са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля С., който е 3 изпълнявал длъжността изпълнителен директор на ответника към м.06-07.2022 г.